31/05/2025
https://www.facebook.com/share/161LA3C8ro/?mibextid=wwXIfr
Дано МЕ хареса….. Дано ГО харесам...
Две жени...
Две първи срещи…..
Два вьтрешни свята...
Мария -
„Дано ME хареса"
Още преди да излезе, вече е започнала срещата в мислите й..Тя коригира стойката си, съмнява се в усмивката си, създава стратегия от реплики и усмивки…Сърцето й бие малко по-бързо още преди да излезе от вкъщи…..Всяко отражение по витрините е проверка изглежда ли достатъчно добре? Усмивката й леко трепери, защото вътрешният и глас я пита: Ще му харесаш ли? Ще бъдеш ли достатъчна?" Преврьща се в пъзел, който тайно се надява някой друг да нареди правилно…Всяка негова дума минава през сито:
„Харесва ли ме? Харесва ли начина, по който се смея? По който мисля?"
Срещата е сцена...А тя актриса, която чака аплодисментите...
На срещата тя се смее на правилните места, слуша внимателно, но не се отпуска напълно.. Главата й е пълна с въпроси:
Твърде директна ли бях? Ами ако си тръгне и не пише повече?" Усмивката му я успокоява, но и напряга…Всяка негова реакция я кара да се съмнява в себе си или поне за миг да си отдъхне….Тя се опитва да бъде "правилната
жена"…И чака одобрението му като доказателство за собствената си стойност...
Елена -
"Дано ГО харесам"
Тя се подготвя с душевен комфорт, не с тревога….Избира не как да впечатли, а дали си струва да бъде впечатлена...
Тя също има вълнение, но от онова хубавото като преди пътуване...
Облечена е в това, което я кара да се чувства себе си…Мислите й не се въртят около това дали ще бъде харесана, а около едно простичко, но важно усещане:
Ще ми е интересно ли с него? Ще се чувствам ли жива, когато ме гледа и ми говори?" По време на срещата тя е естествена...
Няма нужда да мисли за всяка дума... Наблюдава го не с очакване, а с любопитство... Не се пита дали е достатьчна, а дали срещу нея има човек, който я кара да иска да бде още повече от себе си…
Срещата е диалог..А тя автор на собствените си въпроси и отговори...
Не мисли за всяка дума...
Не я интересува да бъде идеална иска да бъде истинска…И търси истинност и в него..Ако не я усети няма да остане..Защото знае, че харесването трябва да е взаимно, а не извоювано...
Две жени…..
Два вътрешни монолога...
Една среща два напьлно различни начина да я преживееш...
Нито едната е «правилна", нито другата „грешна"
Te просто са на различен етап от своята емоционална зрялост...
Две жени...
Два вътрешни гласа...
И едно важно осъзнаване:
Истинската сила е в баланса!
Да искаш да бъдеш харесана, но да не забравяш да избираш...
Красимира Иванова