Психолог и терапевт Лилия Стефанова

15/09/2025

*Кирил Десподов е лидер и мотиватор за националния отбор *Феновете ще помогнат на тима *0:6 от Англия няма да се повтори Коя е тя? Лилия Стефанова е завършила психолог....

12/09/2025

14/08/2025

ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ ОТ СВЕТА НА ГЕНЕТИКАТА
1.Интелектът не се предава от бащата към сина. Т.е., ако вие сте гений, то 100% е сигурно, че синът ви няма да наследи вашите гени.
2.Идиотизмът не се предава от бащата на сина. Т.е., ако вие сте пълен кретен, то вашият син няма да бъде същият идиот като вас (за което ви поздравяваме).
3.Интелектът от бащата може да се предаде само на дъщерята, и само наполовина.
4.Мъжът може да наследи интелекта си само от своята майка, който пък тя на свой ред е наследила от баща си.
5.Дъщерите на гениите ще бъдат точно наполовина умни колкото е баща им, но техните синове ще бъдат гении. Ако бащата е тъп, дъщерите му ще бъдат само наполовина толкова тъпи, колкото е той.
6.Затова гениални жени почти не съществуват, както не съществуват и стопроцентови жени-идиотки. Затова пък мъже-гении и мъже-идиоти има много. В това е причината да има цели поколения на мъже-алкохолици и на самотни майки. А също и на Нобелови лауреати (почти всички са мъже).
Изводи за мъжете:
1.За да прогнозираш умствените способности на сина си, гледай какъв е бащата на жена ти (ако той е академик, то твоят син също ще бъде умен).
2.Твоята дъщеря ще наследи половината от твоя ум. Но и половината от твоята дебилност. По интелект ще бъде по-близка до тебе (от сина ти). Нейният син ще наследи всичките твои способности. Ако искаш умно поколение, мечтай за дъщеря.
3.Твоите умствени способности си ги получил от майка си, а по-точно – от дядо си.
Изводи за жените:
1.Твоят син по ума си е копие на твоя баща. И не си съвсем права, когато му се караш, че е „тъп като баща си“.
2.Твоята дъщеря по възпитание ще прилича на теб, но по ума си – на своя баща. Нейните синове обаче ще бъда умствени копия на мъжа ти.

Смята се, че увеличената продължителност на живота означава само това, че възрастните хора сега живеят по-дълго. Но това не е така. Съвсем не в това се крие главното, огромно, стратегическо, променящо цялото човечество следствие от резкия ѝ скок – не в това, че старостта продължава по-дълго, а в това, че тя настъпва по-късно. За тези, които сега са на 40, 50, 55 години, старостта ще настъпи, когато станат на 75-80. Т.е. с четвърт век по-късно, отколкото при поколението на техните родители.
Съвсем доскоро имаше само три периода: младост, зрелост, старост. Сега „зрелостта“ настъпва на 50 и бележи началото на абсолютно нов, несъществувал по-рано етап в човешкия живот. Какво е характерно за него?
1.Той продължава почти 30 години – от 50 до около 75.
2.За разлика от предишните представи, физическите и интелектуални възможности на човека през този период (и при правилен подход) не намаляват, а се запазват, дори в някои случаи са по-добри, отколкото в младостта.
3.Потенциално това е най-добрият, най-качествен период в човешкия живот, тъй като съвместява едновременно здраве, сили и жизнен опит. Поговорката „Да би младо знаяло, а старо можало“ вече не важи. По всички последни статистически данни най-щастливото време в живота, неговият пик, настъпва вече на около 65 години.
4.Тези, които сега са на 55-65 години преживяват този период първи в историята на човечеството. Преди не го е имало, защото хората са остарявали много по-рано.
5.През близките десетилетия хората на 55-75 години ще станат най-масовата, най-голямата възрастова група на планетата.

Евгений Левитов

21/06/2025

Разказват, че някога Мерилин Монро е казала на Алберт Айнщайн със своята очарователна откровеност:
„Ако двамата с теб имаме дете, то ще наследи моята красота и твоята интелигентност.“
На което бащата на теорията на относителността отговорил:
„Лошото е, че може да наследи моята красота и твоята интелигентност.“

По онова време все още не ce e знаело, че коефициентът на интелигентност на Мерилин Монро е 165, (пет точки над „най-великия гений на всички времена“).

Но докато Айнщайн – гений в областта на физиката е олицетворение на интелигентността, Монро бе успешна актриса и певица, превърнала се в ceкс-символ, неспособна да се отърве от определени стереотипи и етикети, които предполагат определен характер.

„Тъпата блондинка беше роля — тя беше актриса, за Бога! Толкова добра актриса, че вече никой не вярва, че е била нещо различно от това, което изобрази на екрана“, казва Сара Чърчуел, професор в Лондонския университет и автор на „Многото животи на Мерилин Монро“.

Мерилин Монро (Норма Джийн Бейкър, 1926-1962) всъщност е била страстен любител на книгите. Притежавала е библиотека oт над четири хиляди заглавия. Прекарвала е часове в четене на художествени произведения, поезия, философия, тъй като нейният дух, освен голямото желание за живот, изпитвало ненаситно любопитство и глад за знания.

Някои от прекрасните цитати на тази велика жена са:

Едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали е, че съм жена. Така трябва да се чувстват всички жени.

Колко грешно е жената да очаква мъжът да ѝ изгради света, който желае, вместо сама да го създаде.

Кариерата е нещо прекрасно, но няма да те прегръща в студена нощ.

Не ми е до пролетта. Чувствам се като червена гореща есен.

Никога не съм била в холивудска битка или вражда. Имам най-прекрасната памет що се отнася до забравянето на неща.

Несъвършенството е красота, лудостта е гениалност и е по-добре да бъдеш абсолютно нелеп, отколкото абсолютно скучен.

Никой не ми е казвал, че съм хубава, когато бях дете. На всички деца трябва да се казва, че са красиви, дори и да не са.

Умното момиче целува, но не обича, слуша, но не вярва и напуска преди да я напуснат.

Да бъдеш ceкс-символ е тежко бреме за носене, особено когато човек е уморен, наранен и объркан.

По-добре е да си сам, отколкото нещастен с някогo.

Разочарованието отваря очите и затваря сърцето.

Аз съм добра, но не съм ангел. Прегрешавам, но не съм дявол. Аз съм просто малко момиче, в големия свят, опитващо се да намери някой, когото да обича.

Ceксът е част от природата. Аз се разбирам прекрасно с природата.

Никога не съм изоставяла някого, в когото съм вярвалa.

Ако можеш да накараш едно момиче да се смее, можеш да я накараш да направи почти всичко.

Ако спазвах всички правила, никога нямаше да стигна доникъде.

Ако се каниш да бъдеш двуличен, направи поне едното си лице хубаво!

Мъжете, които мислят, че миналите любовни истории на жената, правят по-малка любовта ѝ към тях, обикновено са глупави и слаби. Една жена може да даде нова любов на всеки мъж, когото обича.

Bсички трябва да започнем да живеем преди да сме станали твърде стари. Страхът е глупавo нещо.

Не забравяйте: Hе бъдете предубедени! Хората сa такива, каквито са, а не това, което разправят за тях!

,,ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕМ ДА ЖИВЕЕМ ПРЕДИ ДА ОСТАРЕЕМ."

РОДЕНА НА 1-ви ЮНИ
Легенда. Икона. Жена, олицетворение на думата секссимвол. Това е МЕРИЛИН МОНРО.
,,Русата бомба", както я наричат, властва в света на шоубизнеса през цялата си кариера, продължава и ще продължава десетилетия наред.

,,АЗ СЪМ ДОБРА, НО НЕ СЪМ АНГЕЛ. ПРЕГРЕШАВАМ, НО НЕ СЪМ ДЯВОЛ. АЗ СЪМ ПРОСТО МАЛКО МОМИЧЕ В ГОЛЕМИЯ СВЯТ, ОПИТВАЩО СЕ ДА НАМЕРИ НЯКОЙ, КОГОТО ДА ОБИЧА."
М.М.
(1926-1962)

Последната фотосесия на Мерилин Монро. Тези снимки са направени на плажа в Санта Моника от фотографа Джордж Барис 3 седмици преди смъртта на Мерилин. САЩ. 1962 г.

29/04/2025

Днес в Академия Здравитал!👨‍⚕️🔴 НА ЖИВО в Академия Здравитал!🧠 Специален гост: Лилия Стефанова – психолог с дългогодишен опит📌 ТЕМИ: Пролетна депресия, с...

27/04/2025

Here are 15 interesting facts about horses' brain:

1. Horses' brain is relatively small compared to the size of their body and accounts for only about 0.1% of its total weight.
2. Despite their small size, horses have very complex brains, with a highly developed cerebral cortex, the part of the brain responsible for conscious thought, decision-making and memory.
3. Horses can learn and remember complex tasks, such as navigating a jump course or performing a dressage routine, through a process called associate learning.
4. Like humans, horses have a left hemisphere and a right hemisphere in the brain, each with specialized functions.
The left hemisphere is responsible for the processing of logical and analytical information, while the right hemisphere is more involved in emotional processing and creative thinking.
5. Horses have a great memory and can remember specific people, places and experiences for many years.
6. Horses can learn by observation and often they can acquire new behaviors and skills simply by observing other horses or humans.
7. Horses have a very sensitive sense of touch and can detect even the slightest pressure or movement on their skin. This helps them responding to subtle cues from your rider or guide.
8. Horses can process visual information very quickly and accurately, allowing them to avoid potential hazards and navigate their environment with ease.
9. Horses are social animals and rely on nonverbal communication to interact with other horses in their herd.
This communication is facilitated by the horse’s brain, which can interpret subtle changes in body language, facial expressions and vocalizations.
10. Ultimately, like all animals, horses have a unique personality and individual traits that are shaped by their experiences, genetics and environment—all of which is reflected in their brain function and behavior.
11. Horses have a very strong sense of smell and their odor bulb, which processes smells, is relatively large compared to other parts of their brain.
12. The brain, which is responsible for coordinating movement and balance, is also relatively large in horses. This is because horses must be able to move quickly and efficiently to escape predators or navigate through difficult terrain.
13. Horses have a very high pain threshold, which is believed to be related to how their brains process pain signals.
While this can be beneficial in some situations, it can also mean that horses may not show obvious signs of pain, making it harder for their caregivers to detect and treat underlying health issues.
14. The hippocampus, a part of the brain involved in learning and memory, is particularly well developed in horses.
This allows them to remember not only specific experiences, but also general concepts and patterns that they can apply to new situations.
15. Finally, studies have shown that horses, like other animals, are capable of experiencing emotions such as fear, happiness, and anger. These emotions are believed to be mediated by the limbic system, a group of interconnected brain structures that play a key role in regulating mood and behavior.

Words source: Megan Bolentini Equine Bodywork

17/04/2025

ДЕВЕТ ПИСАТЕЛИ С БОЛНА ПСИХИКА, ДАЛИ НА СВЕТА ВЕЛИКИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ И ИДЕИ

Пациент №1 - Едгар Алън По
Едгар Алън По - 1809-1849 г., е американски писател и поет. Неговата диагноза е душевно разстройство. Симптомите на болестта - страх от тъмнина, пропадане на паметта, мания за преследване, неадекватно поведение, халюцинации. В края на 30-те години Едгар По страдал често от депресии. Освен това злоупотребявал с алкохол, което се отрязявало негативно на психиката му. Под действие на алкохола писателят буквално полудявал. Към алкохола добавил и опиум. Душевното му състояние се влошило още повече след смъртта на жена му Вирджиния, която му се падала братовчедка, за която се оженил, когато тя била на 13 години. Едгар По след това имал два опита да се ожени. Първия път избраницата му отказала; на втората сватба той не отишъл, защото се напил и изпаднал в неадекватно състояние. Открили го след пет дни. Настанили писателя в психиатрична клиника, където починал след пет години, страдайки от халюцинации. .
Едгар По подарил на света двата най-популярни съвременни жанра: романа на ужасите и детективския роман.

Пациент №2. Фридрих В. Ницше - 1844-1900 г.
Фридрих Ницше е немски философ. Диагнозата му била мозаечна шизофрения. Симптомите на болестта: мания за величие, помътняване на разсъдъка, силно главоболие, неадекватно поведение. В медицинския картон на Ницше пишело, че той пиел урина си от ботуша си, издавал нечленоразделни викове, спял на пода до леглото, скачал като козел, гримасничел... Философът преживял няколко апоплектични удара и страдал от психическо разстройство през последните 20 години от живота си. Тогава се появили най-значимите му произведения ("Тъй рече Заратустра"). 11 години изкарал в психиатрични клиники, но състоянието му постоянно се влошавало. В края на живота си Ницше изричал само прости фрази.
Философът подарил на света идеята за свръхчовека и новия морал. Свръхчовекът на Ницше е свободен, надморален, съвършен. Здравият морал, според него, трябва да прославя и засилва естествения стремеж на човека към властта. Другият морал е болезнен и упадъчен. Според Ницше болните и слабите трябва да загинат, най-силните - да оцелеят. Тази идея заляга по-късно в основата на фашизма.

Пациент №3- Ърнест М. Хемингуей - 1899-1961 г.
Хемингуей е американски писател. Диагнозата му е остра депресия и умствено разстройство. Симптомите на болестта - стремеж към самоубийство, мания за преследване, нервни сривове.
През 1960 г. Хемингуей се върнал в Щатите от Куба. Мъчели го чести депресии, чувството на страх и неувереност; на практика не можел да пише, затова се съгласил да се лекува в психиатрична клиника. Подложили го на 20 сеанса с електрошок, но загубил паметта си. След като излязъл от клиниката, Хемингуей направил опит да се самоубие, но близките му го спасили. Отново влязъл в психиатрия, но като излязъл оттам, се самоубил с двуцевката, с която се самоубил и баща му.
Хемингуей подарил на света идеята за "изгубеното поколение"; в творчеството му се появява т.нар. мачизъм - суровият и немногословен боец, който знае, че борбата е безполезна, но се бори докрай. В устата на рибаря Сантяго в "Старецът и морето" писателят е вложил фразата: "Човекът не е създаден да търпи поражение. Той може да бъде унищожен, но не и победен..." Самият Хемингуей бил ловец, войник, спортист, моряк, риболовец, пътешественик и нобелов лауреат, но въпреки всичко, отказал да се бори. Не изневерил на идеалите си: "Мъжът няма правото да умира в леглото - или в боя или куршум в челото..."

Пациент №4 - Франц Кафка - 1883-1924 г.
Кафка е австрийски писател. Диагнозата му е невроза, функционална психастения, с непериодични депресивни състояния.
Симптоми на болестта: възбудимост, която се редува с пристъпи на апатия, безсъние, преувеличени страхове, психосоматични трудности в интимната сфера.
Депресивните състояния на Кафка водят началото си от конфликта с баща му, от трудните взаимоотношения със семейството и сложните и объркани любовни истории. Семейството му не харесвало факта, че се занимава с писателство и се налагало да пише тайно. Тъй като баща му настоявал да работи друго, Кафка се решил на самоубийство и написал прощално писмо до приятеля си Макс Брод.
При Кафка периодите на дълбоко спокойствие се сменяли с периоди на болезнено състояние. Писателят починал на 41 години от туберкулоза.
Франц Кафка подарил на света ново направление в литературата. Неговият свят на отчаяние и безизходност израства върху неговата лична драма и се превръща в ново естетическо направление в литературата, характерно за ХХ век, когато човекът е загубил Бог и е получил в замяна абсурда на своето съществуване.

Пациент №5. Джонатан Суифт - 1667-1745 г.
Джонатан Суифт е британско-ирландски писател. Диагнозата му е Алцаймер. Симптомите й: световъртеж, дезориентация в пространството, загуба на памет, неспособност да познава хора и предметит да разбира смисъла на човешката реч. В края на живота си Суифт бил напълно слабоумен.
Писателят подарил на света нова форма на политическата сатира с произведението "Пътешествието на Гъливер".

Пациент №6 - Жан Жак Русо - 1712-1778 г.
Жан Жак Русо е френски писател и философ. Диагнозата му е параноя, мания за преследване. В резултат от конфликта на писателя с църквата и след като излязла книгата му "Емил или за възпитанието", свойствената на Русо подозрителност придобила болезнени форми. Навсякъде той виждал заговори, водел живот на скиталец и никъде не се задържал, предполагайки, че приятелите и познатите му са настроени срещу него.
Русо подарил на света педагогическата реформа. Днешните постановки във възпитанието на децата по много пунктове повтарят заложеното в "Емил...". На репресивния метод на възпитание Русо противопоставял поощряването и ласките. Според него задачата на педагогиката е развитие на заложените от природата таланти в детето, а не коригиране на личността му. Идеята за правовата демократична държава е заложена в съчинението на Русо "За обществения договор, или принципи на политическото право".

Пациент №7. Николай Василиевич Гогол - 1809-1852 г.
Гогол е руски писател. Диагнозата му е шизофрения и периодична психоза. Симптомите й: зрителни и слухови халюцинации, периоди на апатия и потиснатост - до пълна неподвижност и неспособност да реагира на външни дразнители, сменящи се с пристъпи на възбуда, депресивни състояния, ипохондрия в остра форма, клаустрофобия.
Симптомите на шизофрения преследвали Гогол през целия му живот. През януари 1852 г. починала от коремен тиф сестрата на неговия близък приятел - Екатерина М. Хомякова, и тази смърт предизвикала у писателя силна ипохондрия. Гогол се молел непрестанно, отказал се от храна, оплаквал се от слабост и твърдял, че е смъртно болен, но лекарите диагностицирали само стомашно-чревно разстройство. През февруари писателят изгорил ръкописите си и на 21 февруари 1852 г. починал. Истинските причини за смъртта му останали неясни, но вероятно е пълното му нервно и психическо изтощение.
Идеите, които Гогол подарил на света, е специфичната любов към малкия човек, която е смес от отвращение и жалост; чрез творчеството му светът се запознава с цял букет руски типажи ("Мъртви души").
Пациент №8. Ги дьо Мопасан - 1850-1893 г.
Мопасан е френски писател. Диагнозата му е прогресираща парализа на мозъка. Симптомите й: ипохондрия, суицидални наклонности, буйства, бълнуване, халюцинации. Цял живот Мопасан страдал от ипохондрия и се страхувал да не полудее. От 1884 г. започнали честите му нервни припадъци и халюцинации. В състояние на крайно нервна възбуда той се опитал два пъти да се самоубие, но неуспешно. През 1891 г. Мопасан бил настанен в психиатрична клиника и там в полусъзнателно състояние изкарал до смъртта си.
Идеите, които писателят подарил на света, са физиологизмът и натурализмът в литературата.

Пациент №9. Вирджиния Улф - 1882-1941 г.
Вирджиния Улф е английска писателка. Нейната диагноза е депресия, халюцинации, кошмари. Писателката чувала гласове на птици, които "пеели на маслините в Древна Гърция"; страдала от безсъние; от дете я навестявали мисли за самоубийство.
Когато била на 13 години, нейни братовчеди се опитали да я изнасилят. Това сложило началото на неприязънта й към мъжете и към физическата страна в отношенията в живота й. Майка й скоропостично починала от възпаление на белия дроб. Нервната, впечатлителна девойка била отчаяна и се опитала да се самоубие. Спасили я, но депресията останала завинаги. Силно психическо разстройство получила Вирджиния и след смъртта на баща си.
Емоционално-откровените писма и произведения на писателката дават основание да се смята, че тя имала нетрадиционна сексуална ориентация.
В началото на 1941 г. нощна бомбардировка разрушила дома на В. Улф в Лондон, изгоряла библиотеката й и всичкото това окончателно разстроило нервната й система. На 28 март 1941 г. тя се удавила в река Оус.
Идеите, които Улф подарила на света, е новаторството в методите на описание на обществената суета, изображението на вътрешния свят на героите, описанието на промененото човешко съзнание. Произведенията й влизат в златния фонд на литературния модернизъм и се приемат с възторг.

07/04/2025

Ако смъртта ме вземе първа

Ако умра, докато кучето ми е живо, моля - нека види тялото ми. Нека притисне носа си към неподвижната ми ръка за последен път, нека изживее мъката си в мълчаливата ми гръд. То заслужава да разбере.

Кучетата познават смъртта. Те скърбят. Но изчезване без обяснение? Това е жестокост. Това е изоставяне. Объркването ще го преследва - чака, гледа, чуди се защо никога не съм се прибрал.

Познавам тази болка от изоставянето. Няма да го причиня на създанието, което ме обича най-чисто. Нека смъртта ми бъде реална за него, за да може любовта му да намери мир.

Един последен акт на грижа: нека знае, че не съм избрал да го напусна!

31/03/2025

МЪЖЪТ ТЕ ТЪРСИ ТОЧНО ТОЛКОВА,
КОЛКОТО КОПНЕЕ ЗА ТЕБ,
точно толкова,
колкото му е трудно да заспи, ако не чуе гласа ти,
точно толкова, колкото те иска!

Не е до време.
Нито до пари.
Или до лошата му среда.

Обича ли те, всичко в света му е за теб!

Без компромиси.
Без извинения.
Без трудни моменти.

Мъжът те търси точно толкова, колкото е влюбен в теб!

Не търси чувства в мълчанието му!
Щом са там, те отдавна не дишат..

И не питай иска ли те.
Истинският мъж не чака въпроси.

❤️ Елизабет Декова

24/02/2025

Вдишване, издишване, 1977 г.
✨Сръбската актриса Марина Абрамович и нейният любовник и колега в изкуството Улай седят един срещу друг.
✨Устните им са свързани в целувка, така че да вдишват и издишват въздуха на партньора си.
Ноздрите им са запушени с цигарени филтри.
✨След 17 минути загубили съзнание от насищането с въглероден диоксид и липсата на кислород.
✨Целта на това изпълнение е да демонстрира патологията на съвместно зависимите връзки. Когато целият ти свят е фокусиран върху партньора ти, той се превръща в единствения ти източник на живот, което в крайна сметка води до задушаване.

10/02/2025

Историята на Аргос се смята за един от най-трогателните символи на лоялността в древната литература. Тази история датира от B.C. Произлиза от епичната поема на Омир "Одисея", написана през 8 век. Одисея разказва дългото, изпълнено с опасности пътуване на Одисей, който се опитва да се върне в родината си след Троянската война. По време на това пътуване Одисей е изправен пред войни, корабокрушения и постоянната заплаха от смърт. Двадесет години по-късно той най-накрая стига до родния си град Итака. Одисей обаче е дегизиран и никой не може да го разпознае. Дори семейството и най-близките му приятели не могат да разберат кой е той. Все пак една душа го разпознава без колебание.

Аргос, неговото старо и занемарено куче, лежи върху купчина прах. Той вижда господаря си в далечината. Ушите му са леко изправени, а опашката му маха в слабо движение. Въпреки че е твърде изтощен, за да се изправи, той събира последните си сили, за да срещне собственика, когото чака от години.

Тази кратка, но сърцераздирателна сцена се случва през XVII п. на Одисеята. Среща се в Божията песен и се смята за един от най-трогателните моменти в литературата. Аргос, забравен от всички, чака вярно и най-накрая вижда господаря си. И в този миг на тиха радост той мирно се предава на смъртта.

Тази сцена е вечна почит към безусловната любов на кучетата: те никога не забравят, никога не губят надежда и любовта им е неизменна. Лоялността на Аргос надхвърля времето и ни напомня колко свещена е връзката между човека и кучето. За всеки, който някога е обичал куче, тази сцена прорязва сърцето му. Тази история не е за величие или героизъм, а мощен израз на тиха лоялност и преданост.

Le Monde Littéraire