03/02/2025
Онзиден ми звънна една приятелка по телефона да се чуем. Аз хич не обичам дългите телефонни разговори под надслов "да се чуем", но случаят беше различен. Обясни ми, че нещо се случва с нея и не може да се познае. Започна така:
-Аз как да разбера дали имам паник атаки?
В главата ми излизат хиляди въпроси - Дали е получила паник атака, тази вечер ли е станало, дали изобщо е било паник атака..?? Познавам си човека и ми е ясно, че с нейния начин на живот, в който отговаря за хиляди неща, съобразителна и сериозна е, мега комуникативна, с мъжа ѝ отдавна водят борба на его и разбирания... борби води и на работа, където е на висока и важна позиция.. не е неочаквано да стигне до паник атаки... Обаче просто отговарям на въпроса:
- Сърцето ти започва да бие ускорено и да го усещаш в цялото ти тяло, не ти стига въздухът и се чудиш от какво точно ще умреш в следващите минути - от инфаркт ли, анафилактичен шок ли...общо взето не знаеш какво ти се случва, но е страшно. .. Чувам, че не реагира веднага на казаното и продължавам...
- Но може да имаш силно тревожни моменти, които са на ръба на паник атаката и да не стигаш реално до нея, а просто цялото ти тяло да е в едно състояние на полусъединител, в което не знаеш точно къде се намираш и какво ти се случва...
- Да, явно е такова. Не мога да шофирам! Последните няколко дни се качвам в колата и по време на шофирането усещам нещо, което ме кара да спра на аварийки и да чакам да ми мине... Беше страшно. Не знам какво ми се случва, но виждам, че съм различен човек, не мога да правя това, което преди съм правила...
Чувам тези неща и не ми трябват още много подробности.. Вече ми е ясно, че бърнаутът я е застигнал и я е повлякъл. Аз самата неотдавна минах през това и колкото и неща по темата да бях изчела преди, колкото и обучения да бях провела по темата, начинът, по който усетих ситуацията беше неочакван и изключително много промени визията ми за това състояние. Поговорихме още малко преди да ѝ обясня много ясно какво мисля. А то е, че сега веднага трябва да спре да прави каквото и да е отговорно, съобразително, комбинативно..
- Моля те, не е случайно, че имаш мен, че сме приятелки, че съм психолог и че съм минала през това. Бъди разумна и ме чуй - колкото и да е важно това, което имаш да правиш в следващите дни, спри се, не го прави. Всякакви неща се случват с хората, разболяват се, умират и всичко около тях продължава да работи по някакъв начин. Приеми, че си се разболяла. Спри се сега поне за месец, за да не легнеш на легло за много по-дълго време. Дори нещата, които правиш на работа да ти се струва, че те разтоварват, мозъкът ти се товари и тялото ти вече реагира много ясно. Същият този мозък, използвай го сега с малкото му останал ресурс, за да се предпазиш....
Искам да поясня, че този човек ми е приятелка и като такава аз не мога да я терапевтирам. Мога само да кажа какво мисля и какво искам за нея и изобщо целият процес по събиране и даване на информацията е различен.
Познавам я много добре. От дълги години споделяме житейския си път, къде по-близо, къде от повече дистанция. Затова, когато чух какво ѝ се е случило в колата, много бързо навързах обстоятелствата в главата си. Ако става въпрос за друг човек, подобна ситуация може да е породена от напълно различни фактори - да чуеш дадена песен по радиото, която да асоциира образа на дядо ти, с когото имаш определена история, да видиш кола, която е същият модел и цвят като тази, с която си направил катастрофа преди известно време...и много, много други варианти. Ако клиент дойде при мен с подобен казус, ще отделим достатъчно време да подълбаем заедно, търсейки на точно този елемент, който отключва тревожността...
Но тя е моята приятелка. Пиша това и си мисля за нея.. Дано е разумна!
