Път към себе си като родител

Път към себе си като родител Подкрепа за родители в емоционално трудни моменти.
Работа с тялото, емоциите и връзката със себе си.

ReConnect – връщане към себе си е пространство за родители, които преминават през емоционално трудни моменти и търсят по-мек, осъзнат и дълбоко свързващ подход.

Работя травма-информирано и соматично – с тялото, емоциите и вътрешните реакции – за да подкрепя родителите да изграждат вътрешна устойчивост, яснота и сигурност. Когато родителят се свърже със себе си, връзката с детето естествено се трансформира.

Това пространство е покана за забавяне, присъствие и връщане към себе си – като човек и като родител.

17/02/2026

7 причини поради, които детето казва “НЕ

Фрази, които неусетно късат връзката с дететоПонякога не тонът ни, а думите ни карат детето да се почувства само.Особено...
17/02/2026

Фрази, които неусетно късат връзката с детето

Понякога не тонът ни, а думите ни карат детето да се почувства само.

Особено в моменти, в които то вече се чувства несигурно, уморено или претоварено.

❌ „Оправяй се сама.“
❌ „Това си е твоя работа.“
❌ „Голяма си вече.“
❌ „Не ме занимавай сега.“
❌ „Колко пъти да ти казвам…“

Тези думи не учат на самостоятелност. Те учат на усещане, че си сам, когато ти е трудно.

А детето не търси някой да свърши задачата вместо него. Търси усещането, че не е само в трудността.

Затова рамката може да остане, но връзката също.

✅ „Виждам, че ти е трудно.“
✅ „Няма да го направя вместо теб.“
✅ „Тук съм ако искаш да помислим как да започнеш.“

Примери от ежедневието:

📌 Домашно:
„Не мога!“
→ „Виждам, че ти е много. Хайде само първото изречение заедно.“

📌 Подреждане:
„Не искам!“
→ „Разбирам. И аз понякога не искам. Нека започнем само с играчките на пода.“

📌 Обличане сутрин:
„Не могаааа!“
→ „Трудно ти е да започнеш. Аз съм тук. Кажи ми с кое искаш да стартираме.“

Тук детето учи нещо много ценно:
👉 „Може да ми е трудно и пак да не съм сам.“

„Моите „да“ към мен“Дълго време си мислех, че грижата за мен е нещо допълнително.Нещо, което се случва ако остане време....
17/02/2026

„Моите „да“ към мен“

Дълго време си мислех, че грижата за мен е нещо допълнително.
Нещо, което се случва ако остане време.
След като свърша всичко за всички - но аз дори не осъзнавах, че го правя...

И така минаваха дни. Месеци. Години.

А вътре в мен тихо се натрупваха умора, раздразнение, тъга, която дори не успявах да усетя …
Все чувства, които дори не свързвах с това, че просто много отдавна не си казвах „да“.

Истината е, че когато започнах да откривам моите „да“ към мен, разбрах, че това са нормални неща:
– Да уважавам капацитета си и признавам, че имам граници
– Да спирам навреме, преди да съм се изчерпала
– Да не се жертвам, за да бъда „добра“, „удобна“ или „разбираща“
– Да си позволявам да не поемам още, когато вътре в мен вече е „много“
– Да си позволявам да избера себе си, без да се обяснявам

Трудното за мен във всичко това е/беше, че моето „да“ към мен често ми изглежда като „не“ към някой друг. А аз несъзнателно (сега вече го разбирам съзнателно) не искам някой да страда както аз съм страдала - най-вече моето дете.

И точно това понякога продължава да ми е трудно и ме "спира" да си давам.
Защото старият ми навик шепне:
„Ама той има нужда…“
„Ама ще го разочаровам…“
„Ама аз мога още малко…“

И спирам да виждам ясно границата, а тялото ми и нервната ми система започват да плащат цената ...

----
Научих се, че да казвам "ДА" на себе си не е егоизъм.
Това е връщане към себе си - към мен самата.

❓ Кое „да“ към себе си отлагаш отдавна?

16/02/2026

Спираш ли си дъха, когато някой направи нещо?

Когато задържиш границата, първо идва винатаКогато задържиш границата си, първото усещане често е вина.Но това не означа...
16/02/2026

Когато задържиш границата, първо идва вината

Когато задържиш границата си, първото усещане често е вина.

Но това не означава, че границата е грешна.
Означава, че старата ти идентичност се разпада.

Тази, която носи.
Тази, която поема.
Тази, която издържа.

И това е здраве.

❓ Можеш ли да останеш с вината, без да се отказваш от границата си?

Ако кратката версия на Родителския компас е отворила нещо в теб,значи вече знаеш.Знаеш, че това не е тема за бързо решен...
13/02/2026

Ако кратката версия на Родителския компас е отворила нещо в теб,
значи вече знаеш.

Знаеш, че това не е тема за бързо решение.
А за дълбока, жива и истинска вътрешна работа.

Пълният „Родителски компас“ е създаден за родителите, които искат:
– да спрат да реагират автоматично
– да разберат себе си, вместо да се обвиняват
– да създадат вътрешна стабилност, която детето усеща

Към него подарявам Дневника —
защото промяната не се случва само чрез четене.

Тя се случва, когато започнеш да:
– оставаш със себе си
– записваш, усещаш, назоваваш
– се връщаш към тялото си в реални ситуации

Това не е покупка.
Това е избор да тръгнеш по пътя навътре — с подкрепа.

👉 👉 Ако усещаш, че си готов/а — можеш да продължиш към пълната версия на Родителски компас --> Линк в коментар.
С всеки Родителски компас подарявам и Родителския дневник - Път към себе си като родител.

Ако си стигнал дотук,значи нещо в теб вече се е раздвижило.Може би си се разпознал.Може би си усетил облекчение.Може би ...
12/02/2026

Ако си стигнал дотук,
значи нещо в теб вече се е раздвижило.

Може би си се разпознал.
Може би си усетил облекчение.
Може би си си казал:
„Това не е просто за детето. Това е за мен.“

Затова искам да ти дам кратката версия на „Родителския компас“.

Не като решение.
А като първа среща със себе си.

В нея ще намериш:
– различен поглед към поведението на детето
– разбиране как нервната система води реакциите
– посока как да започнеш промяната отвътре
– усещане, че не си сам и не си „счупен“

Това е покана да забавиш.
Да усетиш.
Да се обърнеш навътре.

👉 Вземи безплатната кратка версия --> линк в коментар

Проблемът не е, че нямаш границиПроблемът не е, че не знаеш къде са границите ти.И не е, че не ги усещаш.Проблемът е, че...
12/02/2026

Проблемът не е, че нямаш граници

Проблемът не е, че не знаеш къде са границите ти.
И не е, че не ги усещаш.

Проблемът е, че си била научена да преминаваш през тях, за да запазиш връзка.

Тялото казва: „Това не е за мен.“
Умът казва: „Но той има нужда.“
И границата се размива.

Това не е липса на граница.
Това е лоялност към стара стратегия за оцеляване.

❓ В кой момент спираш да слушаш тялото си?

Има хора, при които чувствата не идват тихо и подредено.Те идват на вълни.С дълбочина.С нюанси.Но ако средата ти е била ...
11/02/2026

Има хора, при които чувствата не идват тихо и подредено.
Те идват на вълни.
С дълбочина.
С нюанси.

Но ако средата ти е била нетърпелива, объркана или е разчитала на теб емоционално, вероятно си се научила да се грижиш за емоциите на другите около теб и да ги успокояваш, вместо да оставаш с това, което ти самата чувстваш.

Свикнала си да „успокояваш стаята“.
Да регулираш атмосферата.
Да поемаш напрежението.

И постепенно си спряла да забелязваш какво става вътре в теб!

❓ Колко често се грижиш за това как се чувстват другите, преди да усетиш какво се случва в теб?

Ако тези думи те докосват,ако се разпознаваш в напрежението, в реакциите, в умората,ако знаеш, че не искаш повече да жив...
11/02/2026

Ако тези думи те докосват,
ако се разпознаваш в напрежението, в реакциите, в умората,
ако знаеш, че не искаш повече да живееш в този вътрешен цикъл…

Това не е случайно.

Тялото ти вече знае, че е време за нещо различно.

Не за още усилие.
А за повече присъствие.
Повече свързаност.
Повече истина.

Родителският компас е създаден точно за този момент.
Когато усещаш, че си готов да се срещнеш със себе си — не да се поправяш, а да се разбираш.

❓ Кое в теб иска най-силно да бъде чуто в момента?

Травмата те е научила да бъдеш удобен човекТравмата често ни е учила:– да решаваме бързо– да се нагаждаме– да не „товари...
10/02/2026

Травмата те е научила да бъдеш удобен човек

Травмата често ни е учила:

– да решаваме бързо
– да се нагаждаме
– да не „товарим“ другите с емоциите си
– да даваме повече, отколкото имаме
– да носим чужди емоции като свои

И това толкова дълго е било стратегия за оцеляване,
че днес го наричаме „характер“.

❓ Кое от това днес все още смяташ за своя сила, а всъщност е стара защита?

Дълго време търсех как да помогна на родители не просто да „се справят“,а да се върнат към себе си.Да разберат:– защо се...
10/02/2026

Дълго време търсех как да помогна на родители не просто да „се справят“,
а да се върнат към себе си.

Да разберат:
– защо се задействат
– какво в тях реагира
– как да се върнат в тялото си
– как да създадат сигурност за себе си и детето си

Така се роди Родителският компас.

Не като още един наръчник с техники.
А като вътрешна карта.

Карта, която показва:
– какво стои зад поведението
– как нервната система води реакциите
– как да изграждаш връзка вместо контрол
– как да се върнеш в баланс, когато всичко в теб се разклаща

И до него — Дневникът.
Защото промяната не става от четене.
Тя става, когато започнеш да оставаш със себе си.

Когато започнеш да пишеш.
Да усещаш.
Да назоваваш.
Да се срещаш със себе си.

❓ Ако имаше компас за вътрешния ти свят — накъде би искал той да те поведе?

Address

Sofia

Telephone

+359893424823

Website

http://compassionate-reparenting.com/

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Път към себе си като родител posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Practice

Send a message to Път към себе си като родител:

Share

Share on Facebook Share on Twitter Share on LinkedIn
Share on Pinterest Share on Reddit Share via Email
Share on WhatsApp Share on Instagram Share on Telegram

Category

Историята на ReThink

Казвам се Лидия и обичам да знам защо. Така стигнах до истината за мен, че нещата се случват от самосебе си и когато трябва. “Попътувах”. И все още продължавам. Обърнах се към себе си. Смирих се и започнах да правя това, което ми харесва.

Винаги съм мечтала да мога да споделям и предавам натрупаната в мен информация, знание и мисли и по този начин да успея да бъда полезна на тези, които са отворени и готови да надникнат в себе си и слушат душата си. Така се роди идеята за ReThink - мястото, където, вярвам, ще намирате по нещо за себе си и заедно всеки по отделно ще достигне своята нова висота.