Път към себе си като родител

Път към себе си като родител Подкрепа за родители в емоционално трудни моменти.
Работа с тялото, емоциите и връзката със себе си.

ReConnect – връщане към себе си е пространство за родители, които преминават през емоционално трудни моменти и търсят по-мек, осъзнат и дълбоко свързващ подход.

Работя травма-информирано и соматично – с тялото, емоциите и вътрешните реакции – за да подкрепя родителите да изграждат вътрешна устойчивост, яснота и сигурност. Когато родителят се свърже със себе си, връзката с детето естествено се трансформира.

Това пространство е покана за забавяне, присъствие и връщане към себе си – като човек и като родител.

Да знаеш, да разбираш и да осъзнаеш не е същото като да го отработиш.Във вътрешната работа има едно естествено развитие....
04/03/2026

Да знаеш, да разбираш и да осъзнаеш не е същото като да го отработиш.

Във вътрешната работа има едно естествено развитие. Няма как директно или може би ще бъде трудно да преминем направо към промяната. Всичко се развива и пренава през процес.

Първо идва знанието и разбирането. Започвам да се интересувам. Чета, слушам, питам се: „Защо реагирам така?“ Постепенно започвам да виждам логиката – какво в миналото е създало този модел. Умът свързва точки. Дори започвам да променям някои действия и навици. И въпреки това, в труден момент… старата реакция пак излиза.

След това идва осъзнаването. Знанието вече не е просто информация, а вътрешно разпознаване: „Аха… ето, пак се задейства това в мен.“ Появява се пауза. Появява се наблюдение. Започвам да практикувам – да спирам, да дишам, да избирам по нов начин. Но на по-дълбоко ниво страхът, напрежението и защитите все още живеят в тялото.

Истинската промяна започва, когато отработя чрез преживяване. Когато не само разбирам, а се срещам с онова в мен, което дълго е било незабелязано, неприето, нечутo и пренебрегнато. И най-вече, когато му позволя да бъде усетено, изразено, преживяно и освободено.
Преживяването освобождава задържаното в тялото. А промяната е моментът, в който започвам да живея по нов начин – без да се връщам автоматично към старите реакции. Тогава не просто „знам какво да правя“. Тогава тялото вече не реагира по стария начин, защото е освободило запаметеното напрежение.
На мястото на постоянния „нащрек“ постепенно идва спокойствие. На мястото на защитата – присъствие. На мястото на доказването – просто съм.

И оттук светът започва да се преживява различно. Не защото се старая повече, а защото вътрешно вече не нося същия товар.

Днес искам да обърна внимание на тази свобода, която ни е дадена изначало… Свободата просто да бъдем такива каквито сме....
03/03/2026

Днес искам да обърна внимание на тази свобода, която ни е дадена изначало…

Свободата просто да бъдем такива каквито сме.
Свободата да се развиваме, да търсим, да пробваме, да грешим, да не знаем…

Не ме разбирайте погрешно - не говоря за свободията, без рамка и граница…

Говоря за свободата на всеки - най-вече децата - да намират своя вътрешен път и да вървят по него без личните ограничения, вярвания и проекции на родителите. В това хем да бъдем до тях, хем да даваме, хем да знаят до къде и как. Сами да усещат и разбират.
Когато усещаш свободата, ти сам намираш както своята граница, така и границата на другия и не я пристъпваш, защото я цениш и защото границата на другия е здрава.

Всеки има правото да живее себе си.

Наскоро ме попитаха: “Как да се върна към себе си? Как да разбера, че съм себе си?” Да, има отговор, но идеята не е в то...
02/03/2026

Наскоро ме попитаха: “Как да се върна към себе си? Как да разбера, че съм себе си?”

Да, има отговор, но идеята не е в това, което ще прочетеш, за да започнеш да го търсиш…. , защото умът може много лесно да лъже и да наглася и извърта …
Но усещанията и чувствата не лъжат от Аз-си. От тази личност, обвързаност, роли и динамики, които те водят всеки ден да реагираш, съпротивляваш, недоволстваш….

Когато искаш да се върнеш към себе си, просто започвай да оставаш в тялото си…

Може би доста често си чувал - “остани с чувството, за да го усетиш… “Изключително полезна техника, лесна и в същото вре...
27/02/2026

Може би доста често си чувал - “остани с чувството, за да го усетиш… “

Изключително полезна техника, лесна и в същото време трудна за изпълнение. Защо? Защото подсъзнателният порив е да избягаме от усещането и чувството, защото боли… защото не искаме да стоим там, защото сме сами,… защото знаем, че ще стане най-лошото за нас …

С практиката идва и леснотата..
Научаваш се, че нищо лошо няма да се случи.., защото то вече се е случило… обаче,… няма кой да те увери в това - нужно е самият ти да го сториш…

Идеята е да потънеш в усещането в тялото и да го оставиш да бъде….. , да се разгърне…, да проговори…

Идеята е да стигнеш до онова първосигнално чувство и да му позволиш да го изпиташ….
И запомни - ти не си чувството - просто така ти се струва.

Всеки може да го направи, стига да поиска, стига да го прави с истинско любопитство.

Ако искаш да се научиш, заповядай в “Моето място”. Тук се учим просто да бъдем и да усещаме в защитена и сигурна среда, без упреци, коментари и натиск. Само ти, тялото ти, усещанията му и чувствата. Без задължение да споделяш.

Заповядай —> линк можеш да намериш в коментар.

Изминалите дни , дори седмици бяха наситени с доста интензивни астрологични събития като пълнолуние, слънчево затъмнение...
26/02/2026

Изминалите дни , дори седмици бяха наситени с доста интензивни астрологични събития като пълнолуние, слънчево затъмнение, движения на планети…. , част от които не разбирам.., но всъщност доста усетих.
Усетих го тежко, приземяващо и в същото време даващо ми възможност да отработя, освободя и излезна от някои порочни кръга.

Във всеки подобен период можете да записвате вашите намерения и да задавате посоката, към която искате да вървите.
Споделям част от моите намерения - може да се “видите” в някое.
- Усещам повтаряемостта на надигащата се в мен вълна.
- Създавам пауза във всеки момент, за да се връщам към вътрешния си баланс.
- Спирам опитите си да се наложа, докажа, убедя.
- В трудни моменти, оставам свързана със себе си.
- Свързана със себе си, знам как да се справя с предизвикателствата на живота.
- В момента, в който усетя претоварване, спирам.
- В мен живее вграден вътрешен ритъм, който слушам и следвам.
- Слушам другия без защита, без да се доказвам, с любопитство.
- Усещам мислите, които не са мои.
- Усещам това, което наистина има значение.
- Във взаимоотношенията си задавам ясна структура, правила и отговорности

А ти как усети изминалите седмици? С какви преживявания бяха свързани те?
Написа ли своите намерения?

Искаш да разбереш защо реагираш на детето си?-> Защо понякога тонът ти се вдига, въпреки че не искаш?-> Защо обещаваш „н...
25/02/2026

Искаш да разбереш защо реагираш на детето си?
-> Защо понякога тонът ти се вдига, въпреки че не искаш?
-> Защо обещаваш „няма да правя така“ — и после пак се случва?

Това, което автоматично правим е да се вгледаме извън нас, т.е. да обърнем поглед навън към другия...
Рядко се спираме за момент, за да си обясним ситуацията...
А още по-рядко се обръщаме към себе си - навътре в нас, за да видим какво става там и да си обясним реакцията.

Факт е, че в подобни провокативни моменти за нас, в тялото ни настъпва реакция - затопляне, тежест, свиване, притискане, изтъпване, замръзване...
Нещо става в гърдите, корема, челюстта...
Но ние не му обръщаме внимание... , защото всичко се случва толкова бързо, че дори не успяваме да го отчетем...

Това не са „симптоми“, че се разболяваме...
Това са сигнали, на които ако спрем и им обърнем внимание, можем да открием много за нас самите.

Затова, когато търсиш промяна, започни от себе си, от това, което става в теб..
--> В "моето място" се учим точно на това с любов, без натиск и приемане.

Какво е волята?Волята е вътрешният импулс, чрез който човекът-дете:- започва да усеща кой е;- различава собственото си ж...
24/02/2026

Какво е волята?

Волята е вътрешният импулс, чрез който човекът-дете:
- започва да усеща кой е;
- различава собственото си желание от чуждите очаквания;
- заявява: „Това съм аз“;
- започва да създава своя посока.

Това „НЕ“ е биологичен и психологически механизъм, наречен контраволя (counterwill).

Контраволята се активира, когато детето :
- се чувства притиснато, контролирано, лишено от избор;
- прави нещо различно и по-интересно;
- е в силна емоция;
- се усеща разбрано „наполовина“;
- е в напрежение;
- далече е от родителя.

И тогава то изрича онова до болка познато :
- „Не искам!“
- „Сега няма!“
- „Остави ме!“
- „Ще го направя по-късно!“

Тези думи не са срещу нас. Тези думи са насочени към запазване на малката същност на детето - "себе си".

Искаш да научиш повече за волята, границите, емоционалния свят на детето и още други?
Научи повече за "Родителски компас" в коментар.

Много често подкрепяме децата си, когато са направили/казали нещо, като казваме:-> „Браво, че се справи.“-> „Браво, че о...
23/02/2026

Много често подкрепяме децата си, когато са направили/казали нещо, като казваме:
-> „Браво, че се справи.“
-> „Браво, че опита.“
-> „Браво, че си старателна.“

Да, това е важно, но може да бъде нож с две остриета. От една страна, да създаде очакване-търсене-зависимост от одобрение в детето постоянно да чака "Браво". От друга страна, по този начин то не разбира какво точно е направило "както трябва", защото липсва описание на конкретната дейност--> с какво по-точно се е справило добре?

В цялата ситуация има и още нещо: "системата" на детето-човек започва да търси отвън, отдалечавайки се от вътрешната си пълнота, цялостност, значимост, достатъчност, стойност ...
Постепенно то лесно започва да вярва, че цялостта му зависи и е в:
– успеха
– старанието
– това да не създава трудности
– това да се справя и други подобни ....
- бравото и похвалата

По този начин то започва да се старае не защото му е любопитно, а защото иска да бъде „достатъчно добро“ --> това става автоматично.
. Затова понякога най-голямата подкрепа, която родителят може да даде не е помощ, насока, инструкция, а едно просто:
-> „Достатъчна си такава каквато си.“
-> „Обичам те не заради това, което правиш, а защото си ти.“
-> „Дори когато ти е трудно, пак си ценна за мен.“

Това сваля огромен товар от детските рамене, а именно: да спрат да гледат навън, а да знаят, че са цели,.... че нищо не им липсва!
Тази цялост дава основа, себесвързаност, гъвкавост и знание, че дори и да сгреши или да не знае, няма нужда да се защитава... --> защото винаги има възможност.

-->> А ти вярваш ли, че си достатъчен/а такъв какъвто си?

20/02/2026

Кога за последно замълча, въпреки че имаше какво да кажеш?

Има хора, които издържат на много.Те рядко се сриват. Рядко искат помощ. Рядко показват, че им е трудно...., но продължа...
20/02/2026

Има хора, които издържат на много.

Те рядко се сриват. Рядко искат помощ. Рядко показват, че им е трудно...., но продължават.
В работата.
В семейството.
В отношенията.

--> Намират начин. Стискат зъби. Организират. Държат.

В същото време обаче в тях се натрупва:
- напрежение,
- умора,
- повтарящи се реакции,
- онова усещане, че нещо се върти в кръг.

Тези хора не са „в криза“, но са уморени да носят.

Създадох „Моето място“ точно за тях.
Не като място за терапия.
Не като курс, за да учиш поредното нещо
Не и като място за поправяне.

"Моето място" е пространство за спиране, за свързване с тялото, за разпознаване на напрежението, преди да прелее.

"Моето място" е за хора, които искат да разберат реакциите си не чрез обяснения отвън, а чрез собственото си усещане и присъствие.

--> Научи повече на линка в коментар

Какво всъщност означава „здравословна граница“?Здравословната граница не е списък със забрани и не е постоянен контрол н...
20/02/2026

Какво всъщност означава „здравословна граница“?

Здравословната граница не е списък със забрани и не е постоянен контрол над детето. Тя е израз на вътрешната яснота на родителя.

Здравословна граница означава, че родителят:
-> знае къде свършва той и къде започва детето, т.е той ясно заявява вътрешната си позиция и не очаква детето да усеща само какви са границите;
-> поема отговорност за своите нужди, капацитет и граници;
-> изразява границите ясно, спокойно и последователно;
-> има капациет да ги удържа

Здравословните граници са тези, които:
- пазят връзката родител-дете, а не я прекъсват;
- служат за опора, върху която детето може да се отпусне;
- не изискват послушание, а дават ориентация;
- запазват себевръзката, тялото и достойнството на детето;
- не унижават, не плашат и не засрамват детето;
- не са, за да атакуват детето;
- не включват прекалено обясняване или оправдаване от страна на родителя;
- не се поставят в гняв или вина;
- идва от вътрешна яснота, не от страх;
- не унижават, не заплашват, не контролират детето.

Здравословната граница “казва” на детето:
- „Аз съм тук.”
- „Ето това е възможно.“
- „До тук мога.“
- „Това не е безопасно / не е ОК за мен.“
- „Ще бъда до теб, докато мине.“

Много от здравословните граници включват и право на избор, когато това е възможно — не защото детето „трябва да избира“, а защото така се учи на отговорност, ориентация и връзка със себе си. Когато изборът е възможен, той превръща границата от контрол в сътрудничество.

Здравословната граница не винаги изглежда по един и същи начин. Понякога тя е ясна рамка без избор. Понякога включва избор. А понякога - пространство, в което детето може да намери своя път, без да губи сигурността на връзката.

Ако искаш да разбереш повече за границите и не само, разгледай кратката версия на Родителски компас--> линк в коментар 🦋

19/02/2026

Предизвикателство - забави, спри и се наблюдавай

Address

Sofia

Telephone

+359893424823

Website

http://compassionate-reparenting.com/

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Път към себе си като родител posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Practice

Send a message to Път към себе си като родител:

Shortcuts

Share

Share on Facebook Share on Twitter Share on LinkedIn
Share on Pinterest Share on Reddit Share via Email
Share on WhatsApp Share on Instagram Share on Telegram

Category

Историята на ReThink

Казвам се Лидия и обичам да знам защо. Така стигнах до истината за мен, че нещата се случват от самосебе си и когато трябва. “Попътувах”. И все още продължавам. Обърнах се към себе си. Смирих се и започнах да правя това, което ми харесва.

Винаги съм мечтала да мога да споделям и предавам натрупаната в мен информация, знание и мисли и по този начин да успея да бъда полезна на тези, които са отворени и готови да надникнат в себе си и слушат душата си. Така се роди идеята за ReThink - мястото, където, вярвам, ще намирате по нещо за себе си и заедно всеки по отделно ще достигне своята нова висота.