19/06/2025
Светът ни учи, че сме тяло, име, история. Че сме сбор от спомени и желания, от навици и страхове. Но някъде дълбоко, под шума на ума, има нещо, което тихо пита: „А кой съм аз без всичко това?
Безумие е да вярваме, че сме просто „мимолетен проблясък на съзнание между две вечни тъмнини“. Mъдрецът Алън Уотс казва: "Ние не идваме в този свят, ние се появяваме на него, така, както листата по дърветата."
Научени сме да вярваме, че физическото ни тяло е това, което ни дава съществуване – че то ни прави реални, живи. Но истината е, че много от телата, които се движат сред нас, са лишени от живот.. Така че нека не се заблуждаваме, че наличието на тяло е онова, което не прави истински. В много отношения то е илюзия, игра, мираж.
Физическата ни обвивка не е нашата същност. Тя е врата, през която духът временно наднича в света. Ала твърде често забравяме, че не сме костюмите, които носим, а самото осъзнаване, което ги обитава. Не че ти не си истински, а че „ти“ си отвъд формата. Истинското „ти“ е без форма, без име, без граници.
Това „ти“ се пробужда, когато съзерцаваш гората и се чувстваш част от нея, или когато гледаш залеза и се губиш в него. В тези моменти всяка мисъл изчезва и си припомняш какво наистина Е.
Можем да прекараме живота си в игри на идентичност, власт и притежание. Или можем да го използваме, за да се свържем с онова, което няма форма, но има истина.
Като човешки вид сме преминали от инстинкта към разума, от разума към гордостта, и от гордостта – към забравата. Каним ви с нас да ходим боси, да се храним с ръце, да се къпем във водопади, да преживяваме единството и най-вече да подхраним онези части от себе си, които не умират. Каним ви да си спомним…вечното!
Самотраки 2025!
👇Събитие в коментар 👇
