30/09/2024
🧠 Рефлексът на парализа при страх е един от основните примитивни рефлекси коийто ни служи през целия ни живот, като ни защитава чрез замразяване на телата ни и инхибиране на движенията. Рефлекс парализа при страх е автономна реакция при внезапни интезивни слухови, визуални или тактилни стимули опасни за оцеляване.
Рефлекс парализа при страх е свързан с инхибиране на реакцията в случай на опасност, за разлика от рефлекса на Моро който е динамичен отговор, базиран на реакция борба или бягство.
Този рефлекс може да се активира при възрастните на фона на всеки един стрес на който сме подложени в ежедневието – емоционален, физически, химически или енергиен, който води до нарушаване на работата на по-високо организирани структури и до активиране на този рефлекс.
Защитна функция: Този рефлексен модел задейства силен симпатичен отговор (Моро рефлекс - възбуда), последван веднага от парасимпатиков отговор (РПС - инхибиране), смразяващо цялото тяло. РПС забавя основните функции като дишане, сърдечния ритъм и подобрява усещанията на дискомфорт, запазвайки ресурсите за осигуряване на защита на цялото тяло.
Симптоми като: тревожност от страх, безсъние, умора, обилно изпотяване, брадикардия или тахикардия в покой, депресия, емоционално претоварване и нарушаване на стомашно-чревния тракт са някои от характеристиките на дисфункционален рефлекс на парализа при страх.
При спортистите активно спортуващи или състезаващи се много често може да се получи дисфункционална активност на РПС поради свърх стимула на които изложени, физически, емоционален, слухов, визуален и други. Поради което се получава свърх активност на нервната система и дисбаланс между симпатиковата и парасимпатиковата част на вегетативната нервна система.
Какво трябва да се направи за да изкараме спортиста от това състояние:
- Премахване на хроничния психо-емоционален стрес, специфично характеризиращ всеки един спорт
- Намаляване на физическите травми или състезателна дейност
- Облекчават психосоматичните симптоми, неутрализират дезадаптивни механизми и повишават психологическите резерви устойчивост на стрес.
Крайният резултат в този случай ще бъде увеличение функционални възможности на спортиста, по-икономично използване на ресурсите на нервната система и подобряване на автономните функции, подобряване на спортни и тренировъчни дейности.