28/01/2026
Днес йога е навсякъде. Тя се практикува в зали, фитнеси, паркове, онлайн платформи и социални мрежи. Превърнала се е в масово движение, достъпно и популярно, често представяно като универсално средство за здраве, гъвкавост и добра физическа форма. И въпреки това, колкото по-разпространена става йога, толкова по-често възниква въпросът дали се доближаваме до истинското ѝ значение — или постепенно се отдалечаваме от него.
В своя древен смисъл йога не е система от упражнения. Тя не е разтягане, нито метод за оформяне на тялото. Думата идва от санскритския корен юдж – „обединявам“. Йога означава обединение — на тялото, ума и духа. Цялостност. Състояние, в което човек е свързан със себе си. В съвременните йога класове обаче често фокусът остава другаде и не винаги се отваря пространство за това преживяване. Практиката често остава на нивото на физическото тяло и се възприема като форма на движение, фитнес или средство за разтоварване от напрежението.
Идвайки от направлението на Айенгар йога, няма как да не съм пристрастна по темата. Айенгар йога често се възприема като изцяло физическа практика, заради ясния ѝ фокус върху подравняването, детайла и прецизността в позите. За много хора това я поставя в категорията „телесна дисциплина“. В действителност обаче този фокус върху тялото има своята ясна логика.
В класовете за начинаещи акцентът действително е върху физическото тяло — върху стабилността, подредбата и яснотата в позите. Това е първата стъпка, защото тялото е най-достъпният инструмент, с който започва практиката. С напредването обаче фокусът постепенно се измества. Физическата работа остава, но престава да бъде център. В по-следващите нива на практиката все по-осезаемо се вплитат философията на йога, връзката между движение и дъх и начинът, по който практиката влияе на ума и състоянието на съзнанието. Йога започва да се преживява не като „правене на пози“, а като процес, в който тялото, дъхът и умът се свързват в едно цяло. Съвренният практикуващ обаче няма търпение да изчака този процес да се разгърне и даде своите плодове, когато му дойде времето.
Това разбиране става особено ясно, когато човек се докосне до учението от неговия източник — Института по Айенгар йога в Пуна. Тук със всяка фибра можеш да усетиш, че работата с тялото никога не е била крайна цел, а средство. Път, който води отвъд физическата форма. Когато прекрачиш прага на института още на входа те очаква една малка непретенциозна брошурка, написана от Прашант Айенгар — синът на Б.К.С. Айенгар. Това е един брилянтен текст, който силно докосва и смятам, че е нужно да бъде прочетен от всеки йога практикуващ.
В този текст той ясно и без компромиси говори за това каква е била първоначалната идея на древната йога и в какво тя се е превърнала днес. Преводът, който следва, е покана за размисъл — за това как практикуваме йога и какво всъщност търсим в нея. Прочети статията от Прашант Айенгар, публикуван в моя уебсайт. Текстът е силно докосващ и е за всеки практикуващ. Линк към част първа ще намериш в коментар.
#каквоечистайога #каквоесвременнайога
