ПРИЛОЖНА КИНЕЗИОЛОГИЯ – НОВА ДУМА В СЪВРЕМЕННАТА ФУНКЦИОНАЛНА МЕДИЦИНА
Отдавна не е тайна, че в човешкия организъм всичко е взаимно свързано. Съответно всички заболявания така или иначе са свързани със състоянието на нервната система. Важна обединяваща роля играят рефлексите. Чрез рефлексите кожа, мускули, вътрешни органи, емоции, ендокринните жлези „разбират” какво се случва с всеки един от тях…
Когато тялото е атакувано от болка трудно е да се каже каква е нейната причината – дали това се дължи на компресия на нервни влакна, или нарушение на функцията на червата, или психическа травма. Още по-трудно е да се избере тактиката на лечение. В класическия вариант се използва методиката на обикновеното обезболяване, която трансформира остро състояние в хронично. А има ли и друг начин да открием проблема и да се справим с него?
Има. И това е приложната кинезиология (ПК) – революционна методика предложена в средата на 60 години на ХХ век от д-р Джордж Гудхарт( Детройт, щат Мичиган, САЩ), която се базира на изграждане на обратна биологична връзка с организма.
Приложната кинезиология е част от класическата медицина, която оценява състоянието на рефлекторната активност на нервната система, както и в неврологията. Но в същото време тя е част от традиционата медицина, защото дава оценка на рефлексите на скелетната мускулатура (миотатичен рефлекс) не в покой, а при натоварване за да оцени адаптационните реакции на организма.
Използвайки миотатичния рефлекс (като индикатор) за подбор на методите на традиционата и класическата медицини, приложната кинезиология играе ролята на мост между двете направления.
ПРИЛОЖНА (ПРАКТИЧЕСКА) КИНЕЗИОЛОГИЯ, ФУНКЦИОНАЛНА НЕВРОЛОГИЯ, КЛИНИЧНА ПРИЛОЖНА КИНЕЗИОЛОГИЯ.
Основна идея: нарушенията на нервна, ендокринна и канално-меридианна0 системи се развива едновременно като реакция на организма в отговор на въздействие на околната среда, при това дисфункцията на мускулната система – е само индикатор.
Цел: да се открие слабото звено в мускулно-скелетната система, да се определи причината за тонусно-силовия дисбаланс на мускулите, да се подбере оптималния вариант за корекцията под контрол на мануалното мускулно тестиране (ММТ).
Методи за диагностиката: ММТ, кинезиологични провокации (механични, химични, емоционални, енергетични).
Корекция: методи за биомеханично, биохимично, енергетично, емоционално въздействие.
ФУНДАМЕНТАЛНА КИНЕЗИОЛОГИЯ.
Основная идея: Инструментална обосновка на методиките на кинезиологична диагностика. От 1991 година, когато приложната кинезиолгия започна да се развива в рамките на медицински институти в Русия, са извършени фундаменталните изследвания, анализирали неврофизиологията на методи на кинезиологична диагностика. Интегрирането им с фундаменталното наследство на Руските неврофизиолози (И.П.Павлов Н.А.Бернштейн М.Р. Могендович Я. Ю. Попелянски В. П. Веселовски) е позволило да се създаде ново направление – фундаментална кинезиология).
МЕДИЦИНСКА (ФУНДАМЕНТАЛНА И ПРИЛОЖНА) КИНЕЗИОЛОГИЯ.
Основна идея: съчетание на съвременнните фундаментални изследвания с практическите кинезиологични навици е позволило да се обосноват, да се задълбочат, да се разширят и да се детализират методи на приложната кинезиология.
Цел: приложната кинезиология притежава холистичен подход. Тя интегрира всички кинезиологични методи ( от биомеханиката до психокинезиология и енергийна кинезиология), като създаде алгоритъм за кинезиологична диагностика, определяйки показания за всеки от методите на биомеханично, биохимично, енергетично, емоционално въздействие, обединявайки тях в една система.
