03/07/2025
В свят, задъхан от бързане, постижения и безкрайно трупане – на вещи, цели, впечатления – простотата се превръща в рядко съкровище. Но не тази принудена „минималистична“ поза, а онази вътрешна яснота, която идва, когато човек вече не се нуждае от шум и притежания, за да усеща, че живее.
Точно това състояние на будно, благодарно присъствие е в сърцето на „Намасте“ – книга, която не просто описва пътуване през Индия, а проследява едно вътрешно завръщане към същественото. Към миговете, в които чаша чай, усмивка на непознат или съзерцанието на река носят повече смисъл от цели страници с планове.
Авторите напомнят, че просветлението не е далечна цел, а начин да обитаваш света – с лекота, без да преливаш, без да се оплиташ в желания. Простотата тогава не е лишение, а избор да оставиш само това, което ти носи покой.
Щастието не е в трупането, а в освобождаването. Защото, когато нищо излишно не остава, тогава всичко важно остава.
Както учи и индийската мъдрост: Най-силният човек не е този, който притежава най-много, а този, който се нуждае от най-малко.
Още: https://gnezdoto.bg/namaste-ektor-garsia-fransesk-mirales.html
