07/03/2025
Докато дъщеря ми поглъща 3 кивита за закуска, аз се разтапям от благодарност!
Само допреди няколко месеца детето отказваше всичко освен кърма…
Само допреди няколко месеца се свързвах с немалко педиатри, консултанти по хранене, сън и кърмене и кой ли още не…
Само допреди няколко месеца бях убедена, че ще кърмя поне до седмата година (не по мое желание) …
Само допреди няколко месеца изпадах в емоционална дупка след поредното изхвърлено пюре…
И честно казано… не знаех как да успокоя себе си.
Не знаех как да се доверя на детето.
Не знаех как да се доверя на инстинктите и усещанията ѝ.
Не знаех как да се доверя на „тя знае най-добре“.
Докато в един момент просто не приех реалността.
Излязох от „наученото“, „правилата“, „нормите“, „възпитанието“ и се отказах.
Отказах се да се боря и да водя.
Отказах се да насилвам и да подчинявам.
Отказах се от всичко, което така или иначе не даваше резултат, беше контра-интуитивно и създаваше брутална съпротива в мен…
Приех това, което е, по начина, по който е.
Приех, че тя води.
Приех, че тя знае.
Приех, че тя усеща.
Приех и се доверих на живота и тялото ѝ.
Тялото, което казва кога има нужда от храна, каква точно и какво количество.
Тялото, което ни изпраща постоянни сигнали, комуникира ясно и гласно и е най-добрият ни приятел.
Доверих се и ми олекна.
Доверих се и се успокоих.
Детето започна да се храни с твърда храна, а аз… научих немалко ценни уроци.
Някои, от които са:
Тялото знае най-добре.
Ти си собствената си мярка.
Родителство в доверие.
Родителство без насилие.
Осъзнах, че съм повтаряла заучен модел на поведение, който е довел до липса на доверие в мен, в тялото ми и във вътрешния ми авторитет.
Осъзнах, че е дошло времето на фундаментална промяна, която да подаря и на дъщеря ми.
Не беше лек процес, но днес се разтапям от благодарност!
***
А вие за какво сте благодарни днес?
Кой беше моделът на поведение от вашето детство, който успяхте да промените в себе си?
Кое е вашето най-голямо предизвикателство в родителството?
Благодаря!