УМБАЛ "Александровска"

06/02/2026

ПОМНИМ ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА И СЪБИТИЯ...

📢 ДНЕС СЕ НАВЪРШВАТ 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФ. СТЕФАН ВАТЕВ – ОСНОВАТЕЛ НА ПЪРВА ДЕТСКА КЛИНИКА В УМБАЛ „АЛЕКСАНДРОВСКА“ (6.02.1866 - 9.03.1946).

Проф. Стефан Ватев е основоположник на педиатрията и детското здравеопазване у нас, първият български професор по педиатрия, антрополог, преводач, фолклорист, журналист, общественик и червенокръстки деец. Завършва медицина с докторат в Лайпциг (1893) и специализира детски болести в Берлин. През 1905г. е назначен за ръководител на първото в България Детско отделение в Александровска болница - София. През 1918г. по негова инициатива започва строеж на специализирана сграда за Детска клиника на Александровска болница, в която клиниката се помещава и до днес.

Проф. Ватев е първият председател на Съюза за закрила на децата в България, учреден на 14 юни 1925г. Той съдейства и за създаването на Министерство на народното здраве и откриването на Медицински факултет към Софийския университет през 1918г. Декан е на Медицинския факултет на висшето учебно заведение (1927-1928). Катедрата по детски болести е основана през 1919г., като проф. Ватев я оглавява в продължение на 13 години (1923-1936). Действителен член е на Българското книжовно дружество, деловодител, секретар и два пъти председател на Природо-математическия клон на БАН.

През 1934г. той поставя началото на първата детска млечна кухня у нас и организира мащабна благотворителна дейност, осигурявайки пелени и облекло за децата от бедни семейства. Благодарение на неговата светкавична и решителна намеса по време на холерната епидемия през 1910г., разпространението на болестта в България е овладяно, а смъртността е значително по-ниска от средната за Европа.

В знак на дълбока признателност и почит към личността на проф. Стефан Ватев, днес Клиниката по педиатрия на УМБАЛ "Александровска" носи неговото име и следва неговия пример.

ПОКЛОН пред паметта му!

06/02/2026

📢 УМБАЛ „АЛЕКСАНДРОВСКА“ ЕАД ОТКРИВА ДАРИТЕЛСКА СМЕТКА ЗА РЕМОНТ НА СГРАДНИЯ ФОНД И ИНФРАСТРУКТУРАТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ

Дарените средства ще се използват за осигуряване на по-добри условия за работа на болничния персонал, за улеснен достъп и комфортен престой на пациентите, потърсили медицинска помощ в лечебното заведение.

Граждани и фирми, които имат готовност и желание за парични дарения, могат да ги преведат по следната банкова сметка за дарения:

УМБАЛ „Александровска“ ЕАД
IBAN: BG05FINV91501017521209
BIC: FINBBGSF
Първа инвестиционна банка АД

На дарителите ще се издават свидетелства за дарение. За осигуряване на максимална прозрачност и отчетност на дарените суми, със заповед на изп. директор на УМБАЛ „Александровска“ ще бъде сформирана комисия за контрол и управление на дарените средства.

Александровска болница е създадена преди 147 години. Тя е изградена на павилионен принцип, като част от сградите са издигнати скоро след създаването ѝ, а други - в началото на ХХ век. Сградният фонд на УМБАЛ „Александровска“ се състои от 24 сгради, строени в периода 1898–2009г. Общата застроена площ на сградния фонд на болницата се състои от 25 025 м 2 и 85 692 м 2 – разгърната застроена площ.

През годините са реализирани множество различни по вид и обхват ремонтни дейности в почти всички сгради на болницата със собствени и отпуснати от Министерство на здравеопазването средства или с финансиране по проекти. Поддръжката и ремонтът на тези сгради е сериозно предизвикателство пред всяко ръководство, особено през последните 40 години при реална и трайна липса на достатъчен ресурс за капиталови инвестиции. Мениджмънтът на болницата е изправен пред сериозно противоречие – сградният фонд е практически неизползваем в необходимия капацитет, предвид различните архитектурни увреди свързани с амортизация на конструкцията и необходимостта от модернизиране на старите здания за създаване на условия за работа на служителите и лечение на пациентите, които към момента са изключително тежки, почти абсурдни.

Сградите, които се нуждаят най-спешно от ремонт са тези, в които се помещават клиниките по Алергология (построена в края на ХІХ в.), по Кожни и венерически болести, по Хематология, по Ендокринология, по Пропедевтика на вътрешните болести, по Физикална медицина и рехабилитация, както и Отделението по дензитометрия. Сградата на пропедевнитаката се намира на символичния вход на болницата - откъм Арката на ул. „Св. Георги Софийски“. Тя е сред първите, строени специално за «Александровска» през 1884г., достроена през 1918г. и надстроявана през 1926г. През 142-годишното си съществуване, сградата е претърпяла сериозни щети по време на бомбардировките над София през 1945г., ремонтирана е многократно, предприемани са различни намеси в носещи и неносещи конструктивни елементи, което затруднява още повече ремонтирането ѝ.

Сградата на пропедевтиката, както и целия комплекс на Александровска болница е със статут на паметник на културата. По предварителна оценка на сертифициран архитект за проектиране на сгради-паметници на културата - цялостен ремонт на пропедевтиката, включително топлоизолация, би възлязъл на повече от 10 млн. евро. Лечебното заведение не разполага с подобен собствен ресурс за осъществяване на пълен основен ремонт на цялата сграда.

През годините до Министерство на здравеопазването е изпращана значителна по обем информация за състоянието на всяка една от клиниките заедно с доклади за състоянието на инфраструктурата на болницата с програма за реализиране на поетапни строително-ремонтни дейности. До момента са без сериозен резултат. Настоящото ръководство продължава да търси възможности за реализирането и финансирането им.

УМБАЛ "Александровска" е най-голямата и най-старата университетска болница в България, в която се осъществява лечението на най-тежките случаи от страната със съвременни методи и технологии, отговарящи на световните стандарти за медицинска грижа. В нея се е осъществило практическото и академичното обучение на голяма част от елитните специалисти на българската медицина. Болницата винаги е заемала челна позиция според класациите на МОН за научна дейност и по време на акредитация е покривала критериите за група "елит" на институциите от категория "Медицински науки, здравеопазване и фармация".

Лечебно-диагностичната, трансплантационна, диспансерна, учебна и научно-изследователска дейност се осъществява в 25 самостоятелни клиники, 3 референтни лаборатории, отделения, центрове и консултативни кабинети, някои с уникални функции и значение за страната. Повечето от ръководителите на клинични катедри към Медицински университет – София, както и основната част от координаторите на експертните съвети и комисии към МЗ по отделните клинични дисциплини са лекари и преподаватели от Александровска болница. Голяма част от тях ръководят националните медицински научни дружества и асоциации. Хиляди студенти започват своя професионален път в клиниките на УМБАЛ "Александровска". Тя е болница, в която е спасен животът на стотици хиляди пациенти и бе на първа линия в борбата с Covid-19 от самото начало на пандемията.

Към настоящия момент в лечебното заведение работят 1360 души. От тях 439 са лекарите, 77 от тях са хабилитирани лица /37 професори и 40 доценти/, 191 са едновременно и преподаватели в Медицински университет – София, 133 имат научна степен „Доктор” и 15 - „Доктор на медицинските науки”. Професионалистите по здравни грижи са общо 392. Всички тези служители лекуват близо 40 000 пациенти годишно от цялата страна. Заедно с амбулаторните пациенти (на хемодиализа и такива лекувани и диагностицирани по амбулаторни процедури) и консултираните в Спешно отделение и Диагностично-консултативния център, броят на преминалите болни през лечебното заведение надхвърля 100 000.

06/02/2026

Нов медицински стандарт по очни болести вече е факт, обнародван е в "Държавен вестник“ и официално влезе в сила. Проф. Александър Оскар – началник на Клиниката по очни болести в УМБАЛ "Александровска”, ръководител на катедрата по Офталмология на МУ – София и председател на Националния експертен съвет по очни болести коментира, че стандартът ще въведе единни изисквания за качествена и безопасна диагностика на пациентите с очни заболявания. Какво още променя стандартът за пациентите и специалистите, как ще повиши качеството на офталмологичната помощ и ранната профилактика на зрителните проблеми, проф. Оскар коментира в звуковия файл, тук 🎧 👇

Нов медицински стандарт по очни болести вече е факт. Той е обнародван в "Държавен вестник“ и официално влезе в сила, поставяйки единна и съвременна рамка за диагнос...

05/02/2026

България се нарежда на челните места в Европейския съюз по антибиотична резистентност - тревожна тенденция, зад която стои масовото, често и ненужно използване на антибиотици, включително в домашни условия. За мащабите на този проблем и как той може да бъде решен, говори началникът на Лабораторията по микробиология в УМБАЛ "Александровска" д-р Александър Колевски, тук 👇

България се нарежда на челните места в Европейския съюз по антибиотична резистентност. Тревожна тенденция, зад която стои масовото, често и ненужно из...

04/02/2026

Ракът на панкреаса продължава да бъде едно от най-агресивните злокачествени заболявания в световен мащаб. През 2022г. в България са диагностицирани около 1280 души, а са починали 1208. В света през 2025г. тази диагноза е поставена на повече от половин милион души. Заболяването е по-често в развитите страни. Генетична предиспозиция е отговорна за 5-10% от случаите. Скрининг за рака на панкреаса не се прави. За съжаление, 50% от новодиагностицираните са в напреднал стадий. Наричан е "тих убиец", защото няма реални ранни симптоми и често няма специфични оплаквания от него. Така, без човек да забележи, туморът прогресира. И въпреки напредването на медицината, се стига и до лош изход, предупреждава доц. Елена Арабаджиева - специалист в Клиниката по обща и чернодробно-панкреатична хирургия на УМБАЛ "Александровска". За възможните условия и първи признаци за появата на болестта, за значението на ранното откриване и индивидуалния подход към пациента в борбата с рака на панкреаса, доц Арабаджиева говори в звуковия файл, тук 🎧👇

На 4 февруари отбелязваме Световния ден за борба с рака. От 2000 г. насам  международната инициатива обединява усилията на здравни организации, пациенти и обществе....

04/02/2026

4 ФЕВРУАРИ – СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С РАКА

Колоректалният карцином е съвкупно понятие на рака на дебелото и на правото черво, т.е. ректума. Това заболяване увеличава своята честота в световен мащаб, в това число и в България, посочва проф. Манол Соколов - специалист във II-ра хирургия на УМБАЛ "Александровска", шеф-екип и член на Европейския борд по колопроктология, с над 20 години опит в лечението на колоректалния карцином. По думите му заболяването в България е на второ място при мъжете, след рака на простатата, при жените след рака на гърдата, а за съжаление по смъртност, сред всички останали онкологични заболяванията, то заема второ място. В кои случаи хирургичното лечение е основният, решаващият елемент при рака на дебелото черво, как хирургът балансира между онкологичната радикалност и качеството на живота след операцията на пациента и дали храната стои в основата на този вид рак, проф. Соколов коментира в звуковия файл, тук 🎧 👉
https://www.focus-news.net/novini/interviu/Prof-d-r-Manol-Sokolov-Nad-50-ot-sluchaite-na-rak-na-debeloto-chervo-u-nas-se-otkrivat-edva-v-3-i-4-stadii-2878317

03/02/2026

💌 НАШИТЕ БЛАГОДАРНИ ПАЦИЕНТИ...

03/02/2026

🫁 Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е прогресиращо и социално значимо заболяване, което засяга милиони хора по света и често остава недиагностицирано в ранните си стадии. Симптоми като задух, хронична кашлица и лесна умора нерядко се подценяват, докато болестта постепенно ограничава ежедневната активност и качеството на живот. Съвременната пулмология разполага с все по-прецизни диагностични методи и терапевтични стратегии, насочени към ранно откриване, правилно стадиране и по-ефективен контрол на заболяването, посочва проф. Венцислава Пенчева - началник на Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести в УМБАЛ “Александровска”. За новите възможности за лечение на ХОББ в различните ѝ стадии, за астмата и ХОББ през зимата, и за какво трябва да следят пациентите с хронични белодробни заболявания в студените месеци, специалистката коментира тук 👇

При задух със затруднен говор веднага потърсете лекар

02/02/2026

🔄 След прекакара вирусна инфекция при хора с хронични заболявания, включително с хипертония, не трябва да се пренебрегват симптоми като вариации в артериалното налягане, необичайна умора след вирусното заболяване, изразен задух, който се проявява при леки физически усилия, появата на отоци по долните крайници, сърцебиене, прескачане на сърцето, съветва д-р Ралица Панчева - кардиолог в Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести на УМБАЛ „Александровска“. По думите ѝ вирусните инфекции могат да доведат до декомпенсация, до влашоване на водещите им заболявания, може също да се получи възпаление на сърдечния мускул, което е едно много сериозно усложнение със сериозни последствия. Повече по темата, чуйте в звуковия файл, тук 🎧 👇

Новини от БНР. Акценти за политиката, бизнеса, обществото, здравеопазването, технологиите, спорта. Новините, на които можете да имате доверие, са на bnr.bg

01/02/2026

ПОМНИМ ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА И СЪБИТИЯ ...

1 февруари е обявен за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. На този ден през 1945г. т.нар. "народен съд" осъжда на смърт трима регенти, 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941г., 67 народни представители, 47 генерали и висши офицери, интелектуалци и общественици. Присъдите са изпълнени на същия ден.

Една от жертвите е проф. Александър Станишев - хирург от световна величина, министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Иван Багрянов (1944). Проф. Станишев е роден в Кукуш през 1886г. Завършва Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий". Следва една година естествена история в СУ "Св. Климент Охридски", след което завършва медицина в Мюнхен. Известно време работи в различни болници в Германия. През 1912г. се завръща в България и по време на Балканските войни и Първата световна война е хирург във военните болници. За отличия и заслуги през третия период на войната е награден с орден „Свети Александър“, V степен.

След войните заминава отново за Германия, специализира в Мюнхен и Хайделберг (1919–1920) при световноизвестните професори Зауербрух и Кохер. От 1920г. е редовен доцент, а по-късно – професор, ръководител на катедра по клинична хирургия в Медицинския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" (1927–1944), декан на факултета (1930–1931, 1937–1938) и ректор на университета (1938–1939).

Александър Станишев е един от основателите на Българското хирургическо дружество и негов дългогодишен председател (1936-1944); член на 20 научни академии и почетен доктор на 3 университета: Хамбург, Варшава и Берлин; зам.- председател на Международната асоциация на хирурзите. Той е член, а през 1938г. подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева. Привърженик на идеята за по-тясно културно и политическо обвързване на България с Германия. Публикува над 100 научни труда и статии, по-важни от които са: "Пластично възстановяване на анкилозирана коленна става", "Пластично възстановяване на горна устна чрез трансплантация от долната", "Волево движение на изкуствената ръка. Заубербахова операция, собствена методика и техника на протезата“ и защитава дисертация върху желатинозния карцином на стомаха.

След Деветосептемврийския преврат през 1944г. е арестуван и осъден от т.нар. „народен съд“ на смърт, глоба от пет милиона лева и конфискация на имуществото. На 1 февруари 1945г. е екзекутиран последен, след като констатирал смъртта на 106 убити – регенти, министри и политици, висши офицери, интелектуалци и общественици, голяма част от които са били негови приятели.

Проф. Станишев е основател и пръв ръководител на Хирургическата клиника и катедра в Александровска болница, където организира работата по германски образец – строг ред, прецизност, взискателност към персонала и перфектна болнична хигиена. Благодарение на него, катедрата въвежда и популяризира в страната всички водещи постижения на хирургията по онова време, с което достига европейско ниво и признание.

Проф. Станишев остава изключителен университетски професор, владеещ аудиторията със своята висока ерудиция, реторична дарба и лично обаяние: явяването му в аудиторията се известявало с гонг, след него влизали всички асистенти, специализанти и стажанти, винаги пълната аудитоия го аплодирала, той никога не четял лекциите си и често правел подходящи опреции пред студентите си, запомнящи се завинаги.

В знак на дълбока признателност и почит към личността на проф. Станишев, днес Втора хирургия на УМБАЛ "Александровска" носи неговото име и следва неговия пример.

ПОКЛОН пред паметта му!

30/01/2026

Д-р Янислав Митков е специалист в Клиниката по обща и чернодробно-панкреатична хирургия (Първа хирургия) на УМБАЛ „Александровска“. Как решава да се посвети на медицината, каква е ролята на семейството и училището за този избор и с какво го привлича хирургията, младият лекар споделя с нас тук 👇

Д-р Янислав Митков е част от екипа на Клиника по обща и чернодробно-панкреатична хирургия (Първа хирургия) на УМБАЛ „Александровска“. Придобива специалност „Хиру....

29/01/2026

Законопроект за промени на Закона за здравето, които засягат психиатричната помощ у нас, взриви гилдията на тези специалисти у нас. Защо реакциите им са толкова негативни, какви са реалните проблеми в психиатрията и техните решения, често ли се случва пациенти да проявят агресия, началникът на I-во отделение в Клиниката по психиатрия на УМБАЛ "Александровска" и зам. председател на БПА проф. Георги Ончев коментира тук 👇

- Проф. Ончев, законопроектът на ПП-ДБ за промени в ЗЗ предизвика остра реакция от страна на колегите ви, защо? - ...