Д-р Таня Илиева, д.пс. - Детски клиничен психолог

  • Home
  • Bulgaria
  • Sofia
  • Д-р Таня Илиева, д.пс. - Детски клиничен психолог

Д-р Таня Илиева, д.пс. - Детски клиничен психолог Contact information, map and directions, contact form, opening hours, services, ratings, photos, videos and announcements from Д-р Таня Илиева, д.пс. - Детски клиничен психолог, Psychologist, Красна поляна 3, Улица Добротич 1, ет. 4, ат. 9, звънец 109, Sofia.

Д-р Таня Илиева е клиничен психолог. Защитава докторска степен по педагогическа и възрастова психология в ПУ П. Хилендарски с монографията си: Силните страни в тийнейджърска възраст. Завършва с отличие следдипломно обучение в Медицински университет Пловдив по „Психотерапия в детско-юношеската възраст“ и редица квалификации по психологическо консултиране на деца и родители. Работи като училищен пси

холог в София с ученици от 1 до 12 клас. В частната си практика консултира деца на възраст от 0 до 18 г. и техните родители по преодоляване на трудностите в развитието и възпитанието на детето.

Емоционалното изключване при децата – „ти вече не си ми приятелка“При момичетата в начална училищна възраст конфликтите ...
08/05/2026

Емоционалното изключване при децата – „ти вече не си ми приятелка“

При момичетата в начална училищна възраст конфликтите често не изглеждат като агресия. Те са по-тихи, но могат да бъдат много болезнени:
– изключване от игра
– мълчание
– групички
– „ти вече не си ми приятелка“

За детето това не е „дребно спречкване“. То преживява отхвърляне, самота и несигурност в отношенията.

Зад подобно поведение обикновено не стоят „лоши деца“, а:
– трудност да изразят емоциите си
– страх да не бъдат отхвърлени
– липса на умения за справяне с конфликт

Това е възраст, в която децата тепърва се учат:
- как да се сдобряват
- как да останат свързани, дори когато са сърдити
- как да изразяват болката си, без да нараняват другите

Най-важното, което можем да дадем като възрастни, е спокойствие, разговор и подкрепа – а не обвинения и етикети.

Защото умението да запазиш приятелство след конфликт е важна част от емоционалното израстване.

Д-р Таня Илиева - детски и семеен клиничен психолог

Снимка: Интернет

Прегръдката възпитаваПрегръдките, целувките и топлото присъствие на родителя не са глезотия — те са основна емоционална ...
03/05/2026

Прегръдката възпитава

Прегръдките, целувките и топлото присъствие на родителя не са глезотия — те са основна емоционална нужда на детето.

Чрез тях то се учи да се успокоява, да се чувства в безопасност и да регулира емоциите си.

В една прегръдка се случва много:

- нервната система се успокоява
- тялото се отпуска
- детето се чувства сигурно и защитено

И точно от тази сигурност се раждат самоконтролът, емпатията и вътрешната стабилност.

Понякога най-добрият отговор на поведението на детето е просто да го прегърнем.

Д-р Таня Илиева - детски и семеен клиничен психолог

„Детето не иска да учи…“Много често първото обяснение, което възрастните дават, е: детето „може“, но „не иска“.И оттук н...
01/05/2026

„Детето не иска да учи…“

Много често първото обяснение, което възрастните дават, е: детето „може“, но „не иска“.

И оттук нататък поведението започва да се тълкува като инат, съпротива или липса на мотивация.

Понякога обаче по-точният въпрос е:
Дали задачата не е твърде трудна за детето в този формат и в този момент?

Когато едно дете се затруднява, това може да означава трудност в:
концентрацията, саморегулацията, изчакването, изразяването или разбирането на очакванията.

А не непременно липса на желание.

В такива случаи помага задачите да се разделят на малки, ясни стъпки и да се наблюдава как детето се справя с всяка една от тях.

Така започваме да виждаме не само поведението, а и реалните умения зад него.

Понякога промяната започва не с натиск, а с по-добро разбиране.

д-р Таня Илиева
клиничен психолог / детски психолог

📚 Четенето – много повече от задължениеЧесто свързваме четенето при децата само с учебния план, със списъците със задълж...
15/04/2026

📚 Четенето – много повече от задължение

Често свързваме четенето при децата само с учебния план, със списъците със задължителна литература и с „трябва“. Но истинската любов към книгите се ражда там, където има избор, интерес и емоция.

Вчера преживях нещо, което много ме зарадва. Дете в 6 клас, с което работя и има трудности както в ученето, така и в приятелствата, с вълнение ми разказа, че заедно със свои съученици се съревновават кой първи ще прочете следващата книга от поредицата „Анна Кадабра“, "Феята от захарницата" и др.
Да – съревновават се… в четене! 📖✨

Това е силата на подходящата книга в точния момент.

Когато децата четат:
✔ развиват езика и мисленето си
✔ подобряват концентрацията си
✔ изграждат вътрешен свят и въображение
✔ намират теми за разговор и свързване с връстници
✔ повишават увереността си

И най-важното – четенето може да стане мост към приятелствата.

Затова нека не се ограничаваме само до „задължителното“.
Нека даваме на децата възможност да избират – съвременни поредици, истории, които ги вълнуват, герои, с които се идентифицират.

Понякога точно „неучебната“ книга прави най-голямата промяна. ❤️

Д-р Таня Илиева, дпс - детски клиничен и училищен психолог

Снимка: Интернет

#четене #деца #родителство #образование #психология

Четенето на глас като терапия- четенето на глас не е просто познавателно умение- то е терапевтично упражнение с множеств...
01/04/2026

Четенето на глас като терапия

- четенето на глас не е просто познавателно умение
- то е терапевтично упражнение с множество положителни ефекти

Работя с тийнейджър със съхранен интелект, но с множество моторни затруднения:

- в зрителното проследяване на текст
- в прочитането и изговарянето
- в грубата и фината моторика

Когато поднасям книга за четене, детето казва:
„Не мога да чета.“

Окуражавам детето да опита и започвам да местя пръста си върху всяка дума от текста, като му показвам докъде е стигнало. Детето не може да движи пръстите си само и да си посочва къде чете, опитва се да прочете думата първо наум, затруднява се.

С повече подкрепа детето започва да чете, да полага усилия да изговаря прочетеното на глас, въпреки артикулационните затруднения в дишането и правилното изговаряне на звуковете.

Ето някои ползи от четенето на глас:

- Подобрява координацията между зрение, реч и мислене
- Регулира дишането и ритъма на говорене
- Активира езиковите центрове в мозъка
- Подобрява вниманието и устойчивостта
- Дава усещане за контрол и успех

Ако детето има неврологични и моторни затруднения, всяка дума, изречена на глас, е резултат от значителни усилия за координация, вътрешна и външна организация на ума и тялото. Това не е просто „бавно четене“. Това е интензивна работа на цялата нервна система.

Към родителите:

Ако детето ви казва:
„Не мога“.

Понякога това означава:
„Трудно ми е, но мога да опитам да се справя с вашата подкрепа“

Опитайте:

- четене на глас
- съвместно проследяване на текста
- спокойно темпо
- без натиск за „перфектност“

„Когато едно дете чете на глас, то не просто произнася думи —
то изгражда връзка между мисълта, гласа и себе си.“

Д-р Таня Илиева, дпс - детски клиничен и училищен психолог

#детскапсихология #логопедия #невроразвитие #четененаглас #подкрепа

Когато детето има повтарящи се ритуалиНякои деца развиват повтарящи се действия, които:- се случват многократно- трудно ...
29/03/2026

Когато детето има повтарящи се ритуали

Някои деца развиват повтарящи се действия, които:
- се случват многократно
- трудно се контролират
- носят напрежение
- дават кратко облекчение

Това може да са прояви в спектъра на Обсесивно-компулсивно разстройство.

Как да ги разпознаете:

- Детето казва, че „трябва“ да го направи
- Опитва се да го крие
- Изпитва тревожност, ако не го направи
- Повтаря действия по определен начин или брой
- Изглежда уморено от това

Какво НЕ помага:

- „Спри веднага“
- Наказания
- Засрамване
- Игнориране на проблема

Какво помага:

- Спокойно изслушване
- Приемане без осъждане
- Подкрепа от специалист
- Работа с детето и родителите
- При нужда – консултация с други специалисти

Важно:

Понякога подобни прояви изискват по-широк поглед –
освен психологическа подкрепа, е добре да се обсъди и консултация с:
- детски невролог
- детски ендокринолог
- детски психиатър

Ранната намеса прави огромна разлика.

Подкрепеното дете се справя.
Разбраното дете се успокоява.

#детскипсихолог #родители #тревожност #деца #подкрепа

Д-р Таня Илиева, дпс - клиничен психолог

Снимка: Интернет

Подготовка за 1 класРаботя с деца в подготвителна група и много често родителите ме питат:„Как да помогна на детето си д...
28/03/2026

Подготовка за 1 клас

Работя с деца в подготвителна група и много често родителите ме питат:
„Как да помогна на детето си да се подготви за първи клас?"

Ето какво препоръчвам:

Игри, които са важни за да може детето да се научи да чете и да пише.

– „С коя буква започва думата…напр. БЕБЕ?“
– „С коя буква завършва?“
– Казвайте думата на срички и пляскайте на всяка сричка заедно с детето
– измисляйте думи с определен звук(буква)

За развитие на речта:
– нека детето разказва как е минал денят му
– описвайте картинки заедно
– задавайте въпроси: „кой?“, „какво?“, „къде?“, „защо?“
– четете книжки и обсъждайте поуките от тях

За логическо мислене (4–7 г.):
– подреждане (сортиране) по цвят, форма, големина
– Какво е различното?
– Какво следва?
– Редене на пъзели, игри с правила ("Не се сърди човече", Шах, Уно)

За внимание и концентрация:
– кратки задачи (5–10 минути)
– игри „намери разликите“
– „следвай инструкциите“ (1–2 стъпки)
– свързване по образец

За фината моторика (много важна за писането):
– оцветяване в контур
– рисуване и работа по пунктир
– изрязване с ножица
– пластилин, мъниста, конструктори

За ориентация и последователност:
– „кой е първи, кой е последен?“
– броене напред и назад
– подреждане по ред
– учене чрез ежедневни ситуации

Най-важното:
Не е нужно да правите всичко.
Важно е да има постоянство и занимания всеки ден.
10–15 минути на ден са напълно достатъчни.
Под формата на игра.
С подкрепа, а не с натиск.

Децата се развиват най-добре, когато учат спокойно, с удоволствие и с родител до себе си.

Д-р Таня Илиева, дпс - детски и училищен клиничен психолог

Снимка: Интернет

Днес в кабинета… защо оцветяването е ключово за развитието на вниманиетоВсе по-често срещам деца, които отказват да оцве...
27/03/2026

Днес в кабинета… защо оцветяването е ключово за развитието на вниманието

Все по-често срещам деца, които отказват да оцветяват, бързо се отказват или изобщо не започват.
Родителите се чудят – „Какво толкова? Това е просто оцветяване.“

Всъщност… не е „просто оцветяване“.

Оцветяването и запълването на картинки са изключително важни за развитието на детето.

- Развиват вниманието и концентрацията
Детето трябва да се задържи върху една дейност, да следва граници, да довърши започнатото.

- Тренират фината моторика
Контролът на ръката е в основата на писането.
Деца, които избягват оцветяване, често срещат трудности по-късно в училище.

- Учат на търпение и саморегулация
Това е бавна дейност – изисква усилие, устойчивост и спокойствие.

- Изграждат умението „довършвам започнатото“
Много важно умение, особено при деца с импулсивност.

Деца с дефицит на внимание и поведенчески трудности често:
– избягват задачата
– казват „не мога“ или „не искам“
– започват и бързо се отказват

Това не означава, че не могат.
Означава, че "им е трудно да останат в усилието".

Какво препоръчвам на родителите:

- Не се отказвайте, когато детето отказва
- Настоявайте спокойно, но последователно
- Не е нужно да се оцвети цялата картинка
- Достатъчно е малка част да се оцвети, но всеки ден
- Превърнете го в рутина (5–10 минути дневно)
- Подкрепяйте усилието, не резултата

Малките, но ежедневни усилия създават големи резултати във времето.

Оцветяването не е просто игра.
То е тренировка за мозъка, вниманието и волята на детето.

Д-р Таня Илиева, дпс - детски и училищен клиничен психолог

Снимка: Интернет

Днес в кабинета…Говорихме за промените в поведението на по-голямото дете след раждането на бебето.Често родителите споде...
22/03/2026

Днес в кабинета…

Говорихме за промените в поведението на по-голямото дете след раждането на бебето.

Често родителите споделят, че когато майката роди второ дете по-голямото започва да се сърди по-често, да плаче, да иска привилегии като на бебето, или да се държи „като по-малко“. Понякога се появява регрес – детето иска да го хранят, да го носят, започва отново да говори като бебе или отказва да прави самостоятелно неща, които отдавна прави.

Това поведение често тревожи родителите, но всъщност е нормална реакция.

За по-голямото дете раждането на бебе е огромна промяна. До вчера то е било центърът на вниманието, а днес трябва да споделя родителите си с бебе, което изисква много грижи. Детето преживява смес от любов, любопитство, ревност и несигурност.

Важно е родителите да знаят, че тези реакции не означават, че детето се държи „лошо“ или е „разглезено“. Те показват, че детето се опитва да се справи с новата ситуация и има нужда от подкрепа.

Какво помага?

- Специално време само за по-голямото дете. Дори 10–15 минути на ден, в които родителят/родителите е изцяло с него.
- Назоваване на чувствата. „Виждам, че понякога ти е трудно, защото бебето взима много внимание от мама и тате.“
- Без обвинения към детето за проявите на ревност. Чувството е напълно естествено.
- Включване на по-голямото дете в грижите за бебето, но без натиск – малки задачи, ако то пожелае.
- Приемане на временния регрес с търпение – той отшумява постепенно.

Най-важното, което по-голямото дете трябва да усеща, е, че мястото му в семейството е сигурно и любовта към него не е намаляла.

Когато детето се чувства спокойно и обичано, когато мястото му на първо и по-голямо дете се уважава, ревността постепенно отстъпва място на привързаността към новото бебе.

Д-р Таня Илиева - детски и училищен клиничен психолог

Снимка: Интернет

Образователната системата казва: „Откагане за 1. клас само за една година“ – но какво решава тази година за децата със С...
17/03/2026

Образователната системата казва: „Откагане за 1. клас само за една година“ – но какво решава тази година за децата със СОП?

За някои тази година е достатъчна – време за адаптация, развитие на език и емоционална зрялост, но за много деца – особено такива със значително изоставане в психомоториката и речта – една година отлагане почти нищо не променя. Училището остава твърде трудно, тревожността и разочарованието растат, а детето и родителите се чувстват неподготвени.

Отклоненията от нормата за възрастта при децата с общия термин "СОП" могат да варират в огромни диапазони между различните деца. Децата със СОП не трябва да бъдат слагани "под един знаменател". Те трябва да бъдат в паралелки според уменията и образователните им потребности, а не да се приемат в определен клас единствено според възрастта им.

Истинската подкрепа започва там, където системата вижда детето такова, каквото е, а не го натъпква в рамки, които не му пасват.

Д-р Таня Илиева - детски клиничен психолог

Снимка: Интернет

Address

Красна поляна 3, Улица Добротич 1, ет. 4, ат. 9, звънец 109
Sofia
1330

Opening Hours

Monday 15:30 - 19:30
Wednesday 15:30 - 19:30
Friday 15:30 - 19:30
Saturday 10:00 - 14:00

Telephone

+359888422158

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Д-р Таня Илиева, д.пс. - Детски клиничен психолог posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Practice

Send a message to Д-р Таня Илиева, д.пс. - Детски клиничен психолог:

Shortcuts

Share

Category