Д-р Таня Илиева, д.пс. - Детски клиничен психолог

25/11/2025

Бунт, импулсивност, рискови действия при тийнейджърите… Може ли причината да е ХАДВ?

Работя с тийнейджъри, които проявяват поведения като: неспазване на правила, конфликтност, пушене на вейп/снус, лъжи, дребни кражби или бягство от отговорности.

Много родители и учители се питат: „Това поведение поради липсва на възпитание ли е?; Ние ли не се справяме добре като родители / учители?

Отговорът е в по-доброто разбиране за състоянието на детето и причините, които стоят зад "проблемото поведение".
Една от вероятните причини, която трябва да се изследва е - дали детето не е с т.нар. състояние Хиперактивност с дефицит на внимание ХАДВ? Официалният термин е „Хиперкинетично разстройство на поведението“, според МКБ-10, или „Attention Deficit Hyperactivity Disorder (ADHD)“ според DSM-5.

Ако в поведението на детето забелязвате:

- Импулсивност - действа преди да помисли.
- Трудности със самоконтрола - лесно нарушава правила, особено когато е ядосано.
- Слаби оценки и забележки в училище, които водят до ниско самочувствие, бунт и търсене на внимание.
- Повишено търсене на стимул - по-лесно детето пробва вейп, енергийни напитки, склонно е към рисково поведение.
- Трудности с авторитети - възприема правилата като „ограничаващи“.

Ако тези прояви ви звучат познато, детето вероятно се нуждае от допълнителна подкрепа.

Какво помага?

- Кратки и ясни правила (до 5), повтаряни ежедневно.
- Структура, предвидимост и рутина в училище и вкъщи.
- Позитивна дисциплина – повече поощрения, по-малко наказания.
- Спорт, който изразходва енергия и учи на самоконтрол.
- Подкрепящи отношения с възрастните.
- Терапия при нужда – особено за импулсивност, емоционална регулация и социални умения.
- Познаване на групата връстници, с които детето контактува и прекарва времето си.

Важно е да знаем също, че:

Много от децата с гореописаното поведение са интелигентни, чувствителни и добри по природа.
Те не „искат“ да създават проблеми — те "имат затруднение да управляват поведението си".

С правилната подкрепа и последователност те могат да се развиват добре и да разгърнат силните си страни по спокоен и безопасен начин.

Д-р Таня Илиева, д.пс. - детски клиничен и училищен психолог

Снимка: Интернет

21/11/2025

Трудна адаптация в 1. клас – какво могат да направят родителите?

Все по-често в кабинета ми идват родители на деца от 1. клас, които изпитват затруднения с адаптацията към училищната среда.
Това е напълно нормално за много деца — преходът от детска градина към училище е голям, изискванията нарастват, а ежедневието се променя рязко.

Ето някои често срещани трудности в 1 клас при децата:

- трудно издържат концентрация през целия учебен час
- изтощават се следобед и нямат ресурс да пишат домашни по време на занималнята
- по-трудно се справят с писане и четене, но са по-уверени в математиката
- трудно спазват дисциплина в клас
- учителите са недоволни от поведението на детето, дават негативна обратна връзка
- родителите се тревожат,
- децата се чувстват неуспешни и се сбиват / скарват със съучениците си / не зачитат авторитета на учителя си

Всичко това е "част от адаптацията", но тази част може да бъде по-лека за всички, и най-вече за детето.

Моята препоръка към родителите:

Ако имате възможност:

- Прибирайте детето на обяд, след редовните учебни часове.
- Следобед му осигурете спокойствие, време за игра и 30–60 минути почивка или сън.
- След това — максимум до 2 часа ангажирано учене с възрастен (родител, близък, учител).
- Работете бавно, стъпка по стъпка, като акцентирате повече върху грамотността, а не върху количеството задачи.
- Изграждайте рутина — кратки, ясни инструкции, визуална подкрепа, чести паузи.

Когато децата почиват достатъчно и получават индивидуална подкрепа, те:

- успяват по-лесно
- чувстват се по-спокойни
- връща се вярата им в собствените им възможности

И най-важното — запазваме тяхната "мотивация за учене", която е ключова точно в първи клас.

Ако детето ви среща подобни затруднения, можете да запишете час при психолог за индивидуална консултация или оценка на учебните умения и вниманието.
Понякога малка промяна в организацията на деня прави огромна разлика в живота на детето.

Д-р Таня Илиева, д.пс. - училищен и клиничен психолог

Снимка: Интернет

14/11/2025

При дете на 3 г. със силно изоставане в речта, липса на зрителен контакт, ограничена реакция на звук, сензорно “изключване”, чиито родители споделят, че са давали телефон на детето да играе в продължение на часове, е важно да се мисли в следните направления:

1. Симптоми, вследствие продължително гледане на телевизия, телефон, таблет
При много малки деца прекомерният екран може да доведе до:
• регрес в речта
• липса на очен контакт
• ограничена спонтанна комуникация
• фиксиране/отдръпване от средата
• трудности с вниманието
Това често имитира Разстройство от аутистичния спектър (РАС), но при интензивна работа и намаляване на екраните, симптомите значително се повлияват.

2. Разстройство от аутистичния спектър (РАС)
Поради наличието на:
• липса на зрителен контакт
• ограничена социална ангажираност
• несъответстваща реакция на слухови стимули
• сензорни особености
• липса на функционална игра и реч
Задължително трябва да се направи оценка от психиатър/клиничен психолог с опит в РАС.

3. Генерализирано нарушение на развитието / Сензорна депривация
При деца, които са прекарвали голяма част от времето си пред екрани и са получавали ограничено количество реална комуникация, взаимодействие и игра с възрастен или други деца, често се наблюдава т.нар. сензорна и социална депривация. В резултат развитието на речта, вниманието и социалните умения може да се забави значително. При липса на реална двупосочна комуникация дефицитите в развитието на детето може да се дължат на липса на стимули, а не на неврологично нарушение.

4. Нарушение на слуховата обработка / поведенческа липса на реакция
Възможно е детето да не може да обработва слуховата информация, което се наблюдава често при разстройство от аутистичния спектър и при екранна зависимост.

Препоръки за цялостен план за работа
1. Мултидисциплинарна оценка:
• детски клиничен психолог (зрителен контакт, внимание, комуникация, игра)
• логопед
• специалист по ранно детско развитие
• психиатър (при необходимост)
• Поведенческо аудиологично изследване за малки деца, (ако има съмнение за слухова обработка)

2. Посещаване на детска градина – колкото по-често, толкова по-добре
Средата структурира детето и намалява ефекта на екраните. Груповата социализация е терапия сама по себе си.

3. Интензивна „жива“ стимулация
Работа с детето в следните посоки:
• стимулиране на съвместно внимание
• игри „лице в лице“
• имитационни игри
• музика, движение, сензорни игри
• игра с предмети, книги, кутии, кубчета

4. Значително ограничаване на екраните
Най-ефективният подход:
• родителят да замени екрана с игра, контакт, движение, книжки
• да се очаква силен протест, ако детето е привикнало към екрани (нормална абстинентна реакция)

5. Работа за повишаване на комуникацията
• PECS или други системи за алтернативна комуникация при нужда
• стимулиране на имитацията на звуци и действия
• кратки, ясни инструкции
• структуриране на заниманията на детето

Какво е нужно да знае родителя, поднесено ясно и внимателно:
- Детето има значително изоставане в развитието, което не може да бъде обяснено само с „късно проговаряне“.
- Нужна е активна и ежедневна работа, не „изчакване“.
- Прекомерното използване на екран е оказало реално и сериозно влияние върху развитието на детето.
- Признаците налагат комплексна оценка, включително за разстройство от аутистичния спектър.

Необходимо е родителите да:
• запазят спокойствие, но да поемат активна роля
• приемат, че детето има нужда от помощ сега, не след месеци
• се включат в терапията (поне 30 мин структурирана игра дневно)
• въведат ясни ритуали: сън, хранене, игра
• отчитат малките успехи

Д-р Таня Илиева - детски клиничен и училищен психолог

снимка: Интернет

13/11/2025

Ролята на майката и бащата в отглеждането на детето: когато майката се чувства сама в родителството

Напоследък в кабинета ми често чувам едно и също изречение от различни жени:
„Той е добър баща, но е пасивен. Всичко пада върху мен.“

Майките, с които разговарях, са активни, образовани, успешни жени — имат добри професии, но зад уверената им външност стои умора, емоционална самота и усещане, че носят цялата тежест на семейството.
Общото в случаите е усещането за липса на партньорство.

Възможно е бащата да се отдръпва не защото не обича детето си, а защото:

• се чувства несигурен или неподготвен в отглеждането на децата, особено когато майката е по-активна;

• работният му график или натовареността го правят трудно присъстващ в ежедневието;

• липсва му модел на партньорство и подкрепа от собственото му семейство;

• понякога различия в родителските стилове или конфликти го карат да се отдръпне вместо да се включи активно.

Когато бащата се отдръпне, майката става “супержена” – и майка, и баща, и професионалист, и „управител“ на дома. Зад тази свръхфункционалност стои емоционална празнота – липсата на споделяне, подкрепа, грижа.

Децата усещат това. Те не просто имат нужда от „присъстващ родител“, а от двама ангажирани възрастни, които си говорят, уважават се, подкрепят се.

Когато тази връзка липсва, децата често реагират – трудно се адаптират в детската градина или в училище, проявяват тревожност, чувствителност или поведенчески трудности.

Ролята на бащата не е на „помощник на майката“, а на активен участник в живота на детето.
Присъствието му дава усещане за сигурност, структура и принадлежност.

Ролята на майката не е да бъде всичко за всички, а да може да бъде партньор – не източник на постоянна вина и претоварване.

Детето расте най-спокойно, когато усеща баланс, когато мама и татко си сътрудничат, а не си разменят обвинения или мълчание.

Когато всеки родител се погрижи не само за детето, но и за връзката си с другия родител, цялата семейна система се балансира.

Нещо много ценно, което родителите могат да дадат на детето си е спокойна и уважителна връзка помежду си.

Ако усещате, че в семейството ви има дисбаланс, и че поемате твърде много отговорности – не сте сами. Понякога една среща с психолог може да върне баланса и лекотата в отношенията.

Д-р Таня Илиева, детски и семеен психолог

Снимки: Интернет

10/11/2025

Интересен феномен наблюдавам в работата си с деца от начална училищна възраст (1.–4. клас)

Работя с деца с трудности в концентрацията, вниманието и поведението в училище. Често това са деца, които трудно създават приятелства, не спазват правилата в час, прекъсват учителя, дразнят съучениците си. Обикновено другите ги определят като „проблемни деца“.

Но нещо много интересно се случва, когато започнем индивидуална работа.

В индивидуална среда същите тези деца:
• се концентрират продължително,
• четат внимателно,
• решават задачи вярно,
• следят с интерес онлайн уроци,
• и с желание правят тестове — четат въпросите, помнят съдържанието, мислят логично и избират правилните отговори.

В индивидуалните занимания изследвам техните умения за внимание и концентрация, слушане с разбиране, четене с разбиране, памет, логическо мислене, фина моторика и координация между мозък - око - ръка.

Резултатът е впечатляващ — така наречените „проблемни“ деца се справят на много високо ниво, когато подходът към ученето е структуриран, интерактивен и адаптиран към тяхната когнитивна динамика.

Същите тези умни и способни деца обаче се затрудняват в класната стая и в ученето в група.

Това ясно показва, че трудността не е в ученето, а в начина на учене и взаимодействие в група.

Тези деца често имат нужда от:
• по-структурирана и предсказуема среда,
• по-малко стимули и шум,
• ясна и конкретна обратна връзка,
• и възможност за активно участие чрез технологии.

Когато начинът на преподаване се промени — вниманието, паметта и мисленето на детето процъфтяват.

В класната стая обаче те често се „губят“, защото средата е прекалено натоварена, динамична и непредсказуема за тях.

Може би е време да задълбочим мисленето в посока не само какво учат децата, а как учат най-добре.

Някои деца просто имат нужда от различен път, за да покажат колко са способни.

Д-р Таня Илиева
Детски клиничен и училищен психолог

Снимка: Интернет

08/11/2025

Когато детето не иска да сяда на гърне и не обича да се цапа

Зачестяват случаите, в които деца на възраст 2-4 години преминават през период, в който "отказват гърнето", искат да ходят по нужда само в памперса, и като придружаващ симптом държат да са много чисти и не искат "да се изцапат" – нито с храна, нито с пясък, вода или боя. Това поведение не е инат или „изоставане в развитието“, а част от начина, по който детето се учи да контролира своето тяло и своите усещания.

Защо се случва това:

1. Период на контрол
В тази възраст децата се учат, че могат да задържат и освобождават по собствена воля. За някои това усещане е ново и тревожно – те искат да запазят пълен контрол и избягват ситуации, в които „нещо излиза от тях“.

2. Свръхчувствителност към усещания
Някои деца усещат допира, мокрото или замърсеното по-силно от другите. Това може да ги кара да избягват пясък, кал, вода, лепкави храни или гърне. Не е каприз – просто техните сетива са по-фини.

3. Промяна в средата
Преминаването в детска градина е голяма промяна. Новите хора, шумът и режимът могат временно да засилят нуждата от контрол и сигурност.

Как можете да помогнете:

- Без натиск и наказания. Колкото по-спокойно се подходи, толкова по-бързо детето ще се отпусне.

- Предлагайте гърнето, но не настоявайте. Ако видите, че в градината понякога сяда – това е чудесен знак!
Постепенно ще започне да го прави и вкъщи.

- Играйте с различни материи: тесто, вода, пяна, кинетичен пясък. Това помага на сетивата да свикнат с различни усещания и намалява чувствителността.

- Показвайте личен пример и говорете спокойно за телесните функции, без срам и без „мръсни“ асоциации.

- Похвалете всяко приближаване към гърнето или ново сетивно преживяване („Браво, че опита да седнеш!“, „Хареса ли ти водата, пясъка?“).

Важно е да знаете:

Това поведение не е повод за притеснение. То показва, че детето ви е чувствително, с повишено усещане за ред и контрол.
С търпение, спокойствие и постепенно запознаване на детето с различни преживявания, тези трудности отминават напълно.

Д-р Таня Илиева - детски клиничен и училищен психолог

Снимки: Интернет

08/11/2025

Автор: д-р Таня Илиева

04/11/2025

Книгата не е списък със „задължителни задачи“, а карта, по която можем да се ориентираме. В книгата са разгледани основни моменти от пътя на детето в детската градина и прехода към училището. Тя е създадена, за да подпомогне както родители, така и учители и специалисти в разбирането и подкрепата на децата през техните важни първи години на социализация и учене. Независимо дали сте родител, който тепърва се сблъсква с предизвикателствата на детската градина, или педагог с опит, тук ще намерите полезни насоки, практики и съвети.

Автор: д-р Таня Илиева

03/11/2025

С грижа и любов към тийнейджърите…

В последните месеци имах възможността да работя с няколко прекрасни тийнейджъри в 9-10 клас.
Умни, чувствителни, добри, търсещи — и едновременно с това… толкова несигурни в себе си.

Какво е общото между тях?

- ниска самооценка
- силен страх от критика
- тревожност, породена от чуждото мнение
- усещане, че „трябва да съм перфектен, за да ме приемат“

Зад тези външни симптоми стои нещо много крехко и важно:

- Желание да бъдат видени
- Нужда от разбиране
- Страх да не бъдат отхвърлени
- Опит да намерят своето място

Тийнейджърите днес живеят в свят, който постоянно ги сравнява — онлайн и офлайн.

И често забравят най-важното, че:

- Те вече са достатъчни.
- Ценността им не зависи от оценките или чуждите реакции.
- Никой не е длъжен да се хареса на всички — и това е напълно нормално.

Работата ми с тях ме вдъхновява. Виждам как малки стъпки водят до големи вътрешни промени —
по-спокойни реакции, повече увереност, по-меко отношение към себе си.

А на родителите и на учителите бих казала само едно:

💛 Нежността, подкрепата и разбирането са най-силните инструменти за изграждане на устойчиво и уверено дете.

Нека учим децата ни, че самоуважението е по-силно от страха да сгрешиш.

Снимка: Интернет

01/11/2025

"Децата и употребата на социалните мрежи - за и против"

С благодарбност към 24 часа и Винсент Тановски за интервюто.

Не забрана, а ограничаване на времето там. Но трябва да е внимателно, защото това е светът на подрастващите - те го припознават и го харесват, казва в интервю за "24 час...

30/10/2025

Call now to connect with business.