Съвременният човек няма време за здравето си. Съвременният човек няма време да излиза сред природата, няма време да подрежда вкъщи, няма време да се вижда с приятели, няма време да си готви здравословно. Изобщо, абе няма време. Докато в един момент не се появи някой дрееееебничък проблем - я хронично главоболие, я световъртеж, я болки в кръста или краката. Случва се и високо кръвно, е какво толков
а пък. От време на време безсъние, запек или липса на апетит. Понякога умора, депресия или паник атаки. Придружени с циститче. Аааа да. Да не говорим за наднорменото тегло, гастрита и граничната захар, така болезнено познати теми, всички си ги имаме, голяма работа. Или пък онези ужасни пъпки, уфффф, ама какво пък малко кремче и фондьотен и сме готови - пляскаме щастливо с ръце. И така полека-лека „изведнъж“ се оказваме с някаква страшна диагноза. НО ЧОВЕКЪТ НЯМА ВРЕМЕ той си иска да си седи болен и да си върши работата, да не забелязва какво му казва неговото тяло, все пак няма време да го „слуша“ и наблюдава, камо ли да се грижи за него. Дори това му помага, защото, видиш ли, винаги ще има оправдание за несвършената работа, има хронична мигрена, горкичкият. Но какво да се прави, няма време за здраве.
Здравето, мили хора, е личен избор. И както беше казала един велик лечител: "Здравето не е за всеки". Здравето е нещо, което е безценно, не се измерва в пари и титли, чест и слава, успехи или късмет. И за здравето трябва ДА СЕ РАБОТИ! Здравето е онова чувство че си лек като перце, че можеш всичко на света. Но ние го пилеем и губим безвъзвратно малко по-малко, защото сме забравили че и то както всяко нещо иска постоянна грижа. И понякога, когато се усетим че сме забравили да обичаме собственото си тяло, усещайки проблемите си, точно това „понякога“ е лампичката, която светва, за да ни посочи правилната посока – да си спомним за любовта към нашата душа и тяло. Но всяка любов иска грижи. Затова ако имаш късмета тялото ти да ти подсказва, че нещо не е наред, послушай го, отпусни се, потърси помощ ако не можеш да се справиш сам, има много хора които знаят. Не бързай да посягаш към лекарствата и бъди силен. Прости си, че не си имал време за най-важния човек в живота си - самият ТЕБ. И помни – нищо не е загубено, докато вървиш по правилния път, помощта ще дойде при теб.
Хайде със здраве!
