25/09/2025
Със закъснение, малко вече като спомен:
“В сесията първо наблюдавай (после мисли)”
“В странния “танц” на двойката, който наблюдаваме, не знаем каква музика те чуват [т.е. какъв е контекстът]”
“Любопитството [към света] не е нещо, което научаваме, то е нещо което забравяме”
"Всичко в живота, не само обучението, има значение за това да бъдеш терапевт - личната история, връзката ни със света, местата, в които сме се потопили, пътуванията, природата, изкуството, което сме почувствали и осмислили…"
- цитат от Салвадор Минучин: “…за съжаление, литературата по фамилна терапия показва твърде често голям интерес към терапевтичните техники и много по-малко към терапевта като участник в промяната”
- и един от Вирджиния Сатир: “Трудно е да промениш гледната точка на някого. По-лесно е да промениш своята гледна точка”
- или този от Wayne Dyer: ако промениш начина, по който гледаш на нещата, нещата, които наблюдаваш се променят”
“Всеки път, когато човек говори за себе си, той чува и вижда себе си по определен начин. Всеки път, когато говори, той формира себе си. Всеки път, когато ние говорим за пациент в отсъствието на пациента, има риск да формираме себе си по неетичен начин.”
и думите на Søren Kierkegaard (Сьорен Киркегор) 1848, публикувани през 1855 след смъртта му (без превод) за това да се смириш пред този, на когото помагаш:
"If one is truly to succeed in leading a person to a specific place, one must first and foremost take care to find him where he is and begin there.
This is the secret in the entire art of helping.
Anyone who cannot do this, is himself under a delusion if he thinks he is able to help someone else.
In order truly to help someone else,
I must understand more than he - but certainly first and foremost - understand what he understands.
If I do not do that, then my greater understanding does not help him at all.
If I nevertheless want to assert my greater understanding, then it is because I am vain or proud, then basically instead of benefiting him, I really want to be admired by him.
But all true helping begins with a humbling.
The helper must first humble himself under the person he wants to help and thereby understand that to help is not to dominate, but to serve, that to help is not to be the most dominating, but the most patient that to help is a willingness, for the time being, to put up with being in the wrong, and not understanding what the other understands."
Това са моите отпечатъци от семинара “Да живееш с несигурността между контролируемото и неконтролируемото” с водещ Ханс Кристиан Михаелсен (Норвегия). И разбира се, срещата с колеги, винаги така зареждащо.
