20/02/2025
Скъпи колеги и родители,
С целия риск да предизвикам и негативни реакции, реших да поговоря и аз за екраните.
Напоследък забелязвам една тенденция на приписване на екраните на почти всички проблеми, свързани с детското развитие - от късно проговаряне, през хиперактивност и дефицит на внимание до аутизъм. Надявам се, повечето от нас сме наясно с препръките за екранно време на ААP (Американската педиатрична асоциация), но за всеки случай ще ги добавя още веднъж по-долу.
Всички си даваме сметка, че това детето ни или ние да "цъкаме" безразборно, хранейки допаминовата си зависимост, не води до нищо позитивно.
Ще ми се обаче днес да поговоря за разликата между това пасивно екранно време и споделеното такова (което от една определена възраст и когато е дозирано, може да бъде много полезно за работата ни). Нещо повече - от екраните няма да избягаме и ми се вижда крайно важно да се търсят стратегии за смислен избор и осъзнато менажиране на това време, особено при по-големите деца.
Но да се върнем на активното споделено време с екрани, което използвам и в работата си и като родител, и което смятам за високоефективно и смислено.
1. Гледане на любими филми (Пепа, Франклин и др.) с често паузиране и приканване на детето да опише какво се е случило. Ако детето е гледало епизода, го оставям без звук и карам детето да разказва какво се случва. Едно 5 минутно клипче, гледано така, отнема около 20 минути работа и стимулира умението за създаване на кохерентен устен текст (може и писмен с по-големи деца, които да напишат сценарий, не по Пепа, разбира се)
2. Целеви приложения - образователни приложения, които имат за цел да стимулира когнитивното и езиково развитие. При тях действието се развива по-бавно. Задлъжително се редуваме с детето да правим, каквото се очаква в дадения апликейшън (има цяла поредица за една панда, например, създадена за деца с аутизъм). Тук мога да напиша цяла статия, ако Ви е интересна темата, споделете, може би бих го превърнала в уебинар. Един пример - когато работите за глаголен ренчник, няма как които и да е карти да се мерят с gif видеа, които без звук показват целевото действие и мотивират детето да го назове.
3. Комуникатори - тук съм особено чувствителна, защото при много деца се забавя ДАК с идеята, че те ще проговорят и устройството ще им попречи. Нашият опит с деца от спектъра е, че нисковербалните са толкова мотивирани от устройството, че всъщност то има стимулираща роля и си има такива терапевтични направления. Показах клипче на конференцията в Албена с конкретно дете, но имаме вече резултати и с други проговарящи деца от спектъра. Подходът се нарича допълваща езикова стимулация (Aided Language Stimulation - https://www.communicationcommunity.com/what-is-aided-language-stimulation/ )
Един цитат от ASHA "A lot of people wonder if using AAC will stop someone from talking or will slow down language development. This is not true—research shows that AAC can actually help with these concerns! People who use AAC can also learn how to read and write.”
https://www.asha.org/public/speech/disorders/aac/ #:~:text=A%20lot%20of%20people%20wonder,how%20to%20read%20and%20write.
За невербалните деца с ГРР или тези с ДЦП ранното въвеждане на устройство е изключително важно!
4. Използване на изкуствен интелект в логопедичната практика - тук мога да говоря часове. От година и половина ползвам различни варианти на изкуствен интелект в работата си. Една част ще ви покажа на конференцията в Албена тази година. Но ето един пример.
Миналата година работих се един немскоговорящ младеж с дислексия. След като аналазирах видовете грешки при писане и четене, дадох на ИИ да ми изчисли колко процента какви типове грешки допуска младежа и започнахме да работим таргетирано по най-честитя тип, като му давах целеви упражнения за редакция на даден тип грешка. Беше изключително ползотворно, защото текстовете, които планирах, просто ги копирах на ИИ и го карах да допуска само дадения тип грешка 20 пъти (да речем). След това младежът трябваше да открива грешките.
Мога да продължа този пост още. Но водещата ми идея е да мислим критично, да правим разлика между пасивно екранно време (да оставим детето да си зяпа нещо или да си цъка там, докато си подреждаме у дома) и целенасочената работа с устройства, дигитални технологии, мултимедия и пр.
Тук дори не съм споменала специализираните софтуери при работа с вербална диспраксия, заекване и пр. Нека сме критични, да не отричаме технологичния напредък, да го ползваме целево.
Със сигурност е добре да се придържаме към препоръките ААP за екранно времe, но и да бъдем автентични (ние отдавна също не ползваме Нокия с копчета...), особено с по-големите деца и да култивираме у тях осъзнатост. Момчето, с което работих на немски, само си беше сложило лимит на екранното време и телефонът му се заключваше, когато го надхвърли!
"AAP Screen Time Recommendations by Age
0–18 months (Infants & Young Toddlers)
Avoid screen time, except for video chatting with family (e.g., FaceTime, Zoom).
Focus on real-world interactions, such as talking, singing, and playing with caregivers.
18–24 months (Older Toddlers)
Limited introduction to screen time (if parents choose), but only high-quality content (e.g., PBS Kids, Sesame Street).
Always co-view with the child to help them understand what they are watching.
2–5 years (Preschoolers)
Limit to 1 hour per day of high-quality programming (e.g., educational apps, PBS, National Geographic Kids).
Co-watch and discuss content to reinforce learning.
Avoid fast-paced, violent, or distracting media.
6–12 years (School-age kids)
Set consistent limits on screen use based on school, family time, physical activity, and sleep.
Prioritize educational content and limit recreational screen use.
Encourage active engagement (e.g., creating digital content instead of just consuming).
Ensure at least 1 hour of physical activity daily and avoid screens 1 hour before bedtime.
13–18 years (Teens)
Encourage balance between screen use, physical activity, social interaction, and sleep.
Teach digital literacy: online safety, privacy, and responsible social media use.
No screens during meals and before bedtime.
Prioritize face-to-face interactions over digital communication.
AAP General Recommendations for All Ages
✅ No screens 1 hour before bedtime for better sleep.
✅ Create “screen-free” zones at home (e.g., bedrooms, dinner table).
✅ Encourage outdoor play and real-world social interactions.
✅ Use parental controls and monitor screen content.
✅ Model healthy screen habits—children learn by example."
Aided Language Stimulation, sometimes known as Aided Language Input, is a method of modeling language using an AAC device while an AAC user is observing. The purpose of it is to build communication skills using an AAC device.
