06/05/2026
Днес съм на място, което пази част от детството ми и в което редовно ходех с баба ми още от много малка.
Прадядо ми беше клисар (човек, който се грижи безвъзмездно за църквата и всичко в нея). След като той почина, моята баба наследи делото му.
Беше ми много интересно да присъствам редовно на служби и да гледам какво се случва "в кухнята". Също ми беше много интересно как баба бие камбаната.
Въпреки това не мога да кажа, че станах религиозна, но станах силно варвяща.
Вярата я възприемам като вътрешно усещане за посока, морал, смисъл и нещо по-голямо от егото..
Тя ме е държала и ми е давала сили в най-трудните ми периоди.
Честит Гергьовден. 🤍
Да има здраве, сила и светлина около хората, които обичаш.