08/01/2026
МОРАЛЪТ И ЕТИКАТА ВЪВ ВЕТЕРИНАРНАТА МЕДИЦИНА – ПРИЗВАНИЕТО НАД ТЪРГОВИЯТА
Д-р Евгени Евтимов
Национална ветеринарна клиника, гр. София
Ветеринарната медицина не е просто професия. Тя е състояние на духа, форма на състрадание и отговорност към живо същество, което не може да говори, но страда. Освен специални знания, тя изисква сърце, интелект и морална устойчивост. Точно тук започва изпитанието за истинските ветеринарни лекари – не в това колко животни ще бъдат прегледани в рамките на работния ден, а в това какво оставят след себе си като човещина, поведение и достойнство.
Етика между колеги – разпадът на уважението
В нашите практики все по-често ставаме свидетели на набираща популярност агресивна ерозия на колегиалността. Вместо споделяне на знание – завист. Вместо взаимопомощ – интриги. Вместо признание – подценяване и небронамерени коментари, в повечето случаи направени зад гърба ни. Битка, от която реално никой няма полза.
Тази отрова, наречена меко „недоброжелателност“, разяжда не само професионалната среда, но и самата същност на професията и на лекаря.
Един токсичен човек в екипа може да даде цялостен негативен облик на колектива и да допринесе за трайно негативно отношение от страна на стопаните на нашите пациенти.
Манипулациите и интригите, слуховете, игрите за власт – всичко това израз на духовна нищета, несъвместими с мисията на човек, който лекува. Лекарят-професионалист, този, който е уверен в своята компетентност и умения, той не унижава, не злослови, не руши доверието на другия. Той вдъхновява!
Между призванието и печалбата
Да, ветеринарната медицина е и вид бизнес. Но не и само бизнес. Това са две блюда на везната в нашата практика.
Когато везната се наклони изцяло към комерсиалния стремеж, когато „лечението“ се превърне в стратегия за натрупване на капитали, а не за гарантиране и осигуряване на здраве – тогава губим нещо безценно: доверието.
Нито една ветеринарна клиника, независимо колко модерно е оборудвана тя, няма стойност, ако в нея няма етична и морално-професионална основа.
Печалбата е временна. Репутацията – дълготрайна. А истинското удовлетворение идва от онова тихо „Благодаря!“ в очите на стопанина и от животното, което си спасил.
В момента, в който лекарят започне да вижда и преценява пациента като на „финансова единица“, а не като на живо същество, той вече е загубил себе си като такъв.
Отношение към стопаните и пациентите
Моралът във ветеринарната медицина не свършва в клиниката. Той започва от начина, по който говорим с хората – с разбиране, без надменност.
Стопаните идват при нас изплашени, притеснени, несигурни и често отчаяни. Ние сме длъжни не само да им вдъхнем доверие, но и да бъдем опора - не съдници. Пациентът, животното не може да се оплаче, да защити правата си или да даде обратна връзка по обичайния за хората начин. Именно затова нашата етична отговорност е двойна. Ние сме в ролят на неговият глас, но ние сме и неговия защитник.
Защо моралът е ценност, която не се купува?
Моралът не се учи в университет. Моралните ценности се възпитават първо в семейството и от средата, в която живеем. Той е онази вътрешна ос, компас, който показва посоката, когато пътят става мътен.
Днес имаме нужда не просто от добри специалисти, а от добри хора, които са специалисти. Имаме нужда от лекари, които не забравят защо са избрали тази професия – не заради блясъка на титлите, а заради свещеното право да облекчават страданието.
Време е да си припомним, че етиката е една от висшите форми на междуличностни отношения и също проява на професионализъм.
Моралът не е слабост – той е благодат и сила! Той не е старомоден – той е вечен!
Когато ветеринарната общност преосмисли и пренареди своите приоритети, когато започне отново да поставя честта, добротата и състраданието над егото и печалбата, тогава ще се роди нова култура – култура на уважение, почтеност и духовно възвисяване в нашето професионално поприще.
Сп. Ветеринарна Сбирка
Благодаря на Petia Stoianova и редакционния екип на списанието за доверието да напиша тази статия.
