12/11/2015
Притча
Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник. Един ден, при него дошъл войн, известен с пълната си липса на скрупули. Войнът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив войн никога не бил губил битка. Знаейки репутацията на самурая, бил дошъл за да го разгроми и да се прослави. Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му. С часове правил всичко възможно, за да провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощеният и унижен войн се принудил да се оттегли. Угнетени от факта, че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали: - Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост? - Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът? - попитал учителят. - На този, който го е донесъл. - отговорил един от учениците. - Ами, същото важи и завистта, гнева и обидите - казал учителят. - Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи в себе си.
