13/04/2026
Благодаря на bTV за възможността за този разговор в най-светлите празнични дни – за медицината, чудесата и моментите, в които науката среща вярата.
Някой беше казал, че в окопите няма атеисти. В хирургичните специалности, където всеки ден е битка за живот, това се усеща най-силно. Колкото и да сме подготвени, колкото и стриктно да спазваме протоколите, винаги остава място за „неизвестното“, което ни учудва и смирява. Гледайки пациенти, възстановили се след немислими травми, съм убеден – чудесата се случват и всеки от нас има ангел, който го пази. Тези моменти не противоречат на науката, те просто ни напомнят колко голям е залогът на нашите усилия.
Вярвам обаче, че за да успяваме като общество, ни липсва малко повече екипност и национално самочувствие. Често сме склонни към конфронтация, вместо към обща работа, а имаме толкова причини за гордост. Ако погледнем назад към трудните години на 90-те, ще видим колко огромен път сме извървели. Трябва да ценим постигнатото и да гледаме напред с повече радост и вяра в собствените ни сили.
Тази споделена отговорност се отнася и към средата, в която живеем. Не мога да скрия безпокойството си от състоянието на Витоша и трудния достъп до нея. Планината е нашето общо богатство и най-добрата превенция за здравето ни. Наш дълг е да направим така, че децата ни да прекарват времето си там, сред природата, а не пред екраните на телефоните си.
Медицината ни дава инструментите да помагаме, но екипността и грижата за общия ни дом са тези, които ни правят общество.
Линк към целия разговор ще откриете в първия коментар ⬇️