Проф. Николай Габровски

27/04/2026

Какво всъщност представляват „шиповете“?
Това е популярното наименование на заболяването остеохондроза. Във видеото обяснявам как се образуват и кога се превръщат в причина за болка и дискомфорт. 👇
#гръбнак #шипове #остеохондроза #болкивгърба #здраве

13/04/2026

Благодаря на bTV за възможността за този разговор в най-светлите празнични дни – за медицината, чудесата и моментите, в които науката среща вярата.

Някой беше казал, че в окопите няма атеисти. В хирургичните специалности, където всеки ден е битка за живот, това се усеща най-силно. Колкото и да сме подготвени, колкото и стриктно да спазваме протоколите, винаги остава място за „неизвестното“, което ни учудва и смирява. Гледайки пациенти, възстановили се след немислими травми, съм убеден – чудесата се случват и всеки от нас има ангел, който го пази. Тези моменти не противоречат на науката, те просто ни напомнят колко голям е залогът на нашите усилия.

Вярвам обаче, че за да успяваме като общество, ни липсва малко повече екипност и национално самочувствие. Често сме склонни към конфронтация, вместо към обща работа, а имаме толкова причини за гордост. Ако погледнем назад към трудните години на 90-те, ще видим колко огромен път сме извървели. Трябва да ценим постигнатото и да гледаме напред с повече радост и вяра в собствените ни сили.

Тази споделена отговорност се отнася и към средата, в която живеем. Не мога да скрия безпокойството си от състоянието на Витоша и трудния достъп до нея. Планината е нашето общо богатство и най-добрата превенция за здравето ни. Наш дълг е да направим така, че децата ни да прекарват времето си там, сред природата, а не пред екраните на телефоните си.

Медицината ни дава инструментите да помагаме, но екипността и грижата за общия ни дом са тези, които ни правят общество.

Линк към целия разговор ще откриете в първия коментар ⬇️

08/04/2026

Можем ли да предотвратим дисковата херния?

Вижте кои са основните фактори за здравето на гърба и как ефективно да намалим риска от развитие на заболяването.

#Здраве #ДисковаХерния #Превенция #Неврохирургия

23/03/2026

С форум на тема: „Неврорехабилитацията – надежда за бъдещето“ България отбеляза изминалата Световна седмица на мозъчното здраве 2026 г. Събитието бе организирано от Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ в партньорство с Българското дружество по неврология и Българската асоциация по невропротекция и неврорехабилитация.

Специален гост на форума бе чл.-кор. проф. д-р Дафин Мурешану – президент на Европейската федерация на дружествата по неврорехабилитация (EFNR).

По време на форума обсъдихме съвременния мултидисциплинарен подход и технологичните иновации в неврорехабилитацията и тяхното приложение при пациенти след инсулт, травми, невродегенеративни заболявания и мозъчни тумори. Беше засегната и темата за навлизането на невронавигацията и роботизираните технологии в неврохирургията, които през последните години променят стандарта в съвременната гръбначна хирургия.

Мозъчните заболявания вече не са нишова тема, а една от големите здравни, социални и икономически заплахи за застаряваща Европа. Данните показват, че нарушенията на нервната система са водеща причина за загубени години живот, а само инсултът струва на Европа 60 млрд. евро годишно. За България натискът ще се увеличава – не само върху болниците, но и върху семействата, пазара на труда и социалната система.

Вярвам, че мозъчното здраве трябва да бъде разглеждано като активна цел на съвременната медицина – не просто лечение на вече настъпило заболяване, а ранно разпознаване на риска, превенция и грижа за запазване на когнитивните и функционалните способности на човека през целия му живот.

23/03/2026

В изминалата Седмица на мозъчното здраве в предаването „Тази сутрин“ на bTV коментирах едно от водещите социално-значими заболявания у нас – мозъчния инсулт. Само за изминалата година пациентите с исхемичен инсулт у нас са над 40 000, а тревожната тенденция е, че засегнатите стават все по-млади.

При инсулт притокът на кислород към мозъка се прекъсва, но в първите моменти увреждането не е необратимо. Този кратък прозорец дава възможност за ефективна намеса, ако се действа своевременно.

Ранното разпознаване на симптомите е решаващо:
▪️ слабост в едната половина на тялото
▪️ увисване на единия устен ъгъл
▪️ нарушения в говора
▪️ загуба на контакт и дезориентация

Процесът на възстановяване е дълъг и изисква целенасочени усилия, като най-съществен напредък се наблюдава през първите месеци. Това подчертава необходимостта от добре организирана система за лечение и последваща грижа.

Важна стъпка в тази посока е внесеният наскоро в Министерството на здравеопазването Национален план за инсулта, който осигурява рамката за по-добра организация и ефективност на лечението. В същото време информираността на обществото и доверието в медицинската експертиза остават ключови за навременната реакция и успешното възстановяване на пациентите.

⬇ Линк към участието – в коментар.

09/03/2026

Мозъчното здраве е сред най-големите предизвикателства пред съвременната медицина. В подкаста „Легенди“ с Георги Харизанов говорим за големите научни пробиви в тази област, за това, което все още не знаем за мозъка и нервната система, и как можем да ги запазим здрави по-дълго.

В разговора споделям и какво успяхме да постигнем досега чрез дейността на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ и какви са приоритетите на Националния план за мозъчните заболявания – стъпки, които очертават дългосрочната стратегия за подобряване на грижата за пациентите у нас.

Линк към целия епизод ще откриете в първия коментар ⬇

28/02/2026

Благодаря на Явор Дачков за поканата и за възможността да проведем един по-различен разговор – не просто за състоянието на здравната система, а за смисъла на нашата професия и ценностите, които ни водят.

Медицината днес се развива с огромна скорост. Изкуственият интелект е истинска революция, която ни дава свобода и прецизност, за каквито само преди години не сме и мечтали. Но колкото и съвършен да е един алгоритъм, той никога не може да замени човека.

Смятам, че най-голямото изпитание пред нас днес не са новите технологии, а кризата на доверието в авторитетите. Идеята, че всички са напълно равни във всичко, е абсурдна – различията са резултат от години труд, опит и усилия. Те трябва да бъдат обогатяващи, а не повод за противопоставяне. Доверието е невидимата нишка, която държи обществото ни цяло. В една нормална държава то трябва да е насочено към хората, които носят отговорност – лекаря, учителя, учения, свещеника.

Често забравяме колко много постигнахме по пътя към своята свобода. Но тя върви ръка за ръка с отговорността – към пациентите, към истината и към собствената ни съвест.

Хирургията е професия, в която няма място за проби и грешки. Решение се взема само тогава, когато имаш пълна увереност. Работим с най-фината материя – човешкия мозък. Прекомерната самоувереност се наказва, а професионалният път изисква смирение и благодарност за възможността да помагаш на хората.

В практиката ни съществуват случаи на пациенти, които според статистиката са изгубени, но успяват да се възстановят. Това поддържа оптимизма и мотивацията ни за борба до последно. Тези моменти напомнят, че животът не се изчерпва само с човешките възможности и пред него трябва да стоим с уважение.

Линк към целия разговор ще откриете в първия коментар ⬇

20/02/2026

Кога дисковата херния изисква хирургично лечение? Има индикации, които са ясен сигнал, че операцията е необходима, за да се избегнат трайни усложнения.

Научете кои са те от видеото. 👇

12/02/2026

Благодаря на екипа на предаването „Пресечна точка“ за поканата и възможността отново да поставим на дневен ред теми, които са ключови за сектора на здравеопазването и по които съм говорил нееднократно.

В условията на удължен бюджет системата работи без необходимата финансова яснота и предвидимост, което поставя лечебните заведения в деликатна ситуация и блокира възможността за развитие. Въпреки това съм оптимист, че добре работещите болници ще успеят да се справят и да запазят баланса.

Според мен най-големият проблем на българското здравеопазване не са средствата или неосигурените пациенти, а огромният дефицит на медицински сестри, който вече се отразява пряко върху качеството и сигурността на грижата за пациента. Липсата на достатъчно развити структури за долекуване и палиативни грижи допълнително натоварва болниците и оставя непълна веригата на медицинската помощ.

Това са проблеми, които не могат да бъдат преодолени с еднократни мерки или краткосрочни решения. Необходима е последователна, дългосрочна и целенасочена политика, зад която да застанат институциите, професионалната общност и обществото.

⬇ Линк към предаването – в коментар.

30/01/2026

Приключи международният курс по гръбначна неврохирургия на Европейската асоциация на неврохирургичните дружества (EANS), на който имахме удоволствието да сме домакини.

Обучението е част от официалната образователна програма на EANS и най-престижният европейски обучителен курс, насочени към лекари-специализанти и млади неврохирурзи с интерес в областта на гръбначната неврохирургия.

В София се събраха 50 водещи международни лектори и 250 млади неврохирурзи от цяла Европа, като беше предоставена интензивна 5-дневна програма, фокусирана върху съвременните принципи, клинични подходи и добри практики в хирургията на гръбначния стълб.

Освен безспорната научна и образователна стойност, този курс създава изключителна възможност за запознанства и социален контакт между младите неврохирурзи, които са бъдещето на специалността.

За втори път сме домакини на подобно събитие, което, заедно с проведения в София европейски конгрес по неврохирургия през 2024 година, е ясен знак за доверието към нас и към българската неврохирургия. Радвам се, че с тези стъпки се утвърждаваме не само като част от европейското неврохирургично пространство, а и като надежден партньор в развитието на европейското неврохирургично познание.

23/01/2026

Дисковата херния може да се лекува по различни начини, които най-общо се разделят на консервативни и хирургични. Във видеото споделям кои са неинвазивните методи и кога те са подходящи.

12/01/2026

В предаването „Опорни хора“ по Bulgaria ON AIR коментирах ключови въпроси, свързани с финансирането и функционирането на българското здравеопазване.

България събира най-малко средства за здравеопазване в ЕС, а в същото време очакванията към системата и лечебните заведения продължават да нарастват. Ако искаме развитие при този дефицит, изборът е между три варианта – повишаване на здравната вноска или доплащане, по-дълго чакане и листи на чакащите или компромис с качеството на медицинските услуги. Затова са необходими устойчиви решения, които да оптимизират функционирането на системата, без това да бъде за сметка на пациентите.

В този контекст не мога да приема опитите държавните болници да бъдат представяни като „удобен виновник“ чрез темата за обществените поръчки. Те поемат най-тежките и спешни случаи и са ключов елемент от системата при кризи и аварии. Когато говорим за тях, е необходимо повече уважение и по-малко генерализации.

Цялото интервю можете да гледате тук 👇

Неврохирургът коментира и темата за обществените поръчки на болниците