Soul • Mind • Ground

24/03/2026

Честит празник на психотелесната терапия!

Днес почитамен връзката между тяло и психика – онова живо знание, което ни е оставил Вилхелм Райх.

Нека продължаваме да се вслушваме в тялото си и да създаваме повече пространство за автентичност, жизненост и присъствие.

Оргоновата енергия е хипотетична форма на енергия, за която се твърди, че е свързана с живота и присъства във всичко живо и неживо. Терминът е въведен от пси...

13/03/2026

Всеки терапевтичен разговор започва от едно много просто нещо — място, на което можеш да седнеш и да бъдеш себе си.

За тези, които често ме питат къде работя, споделям адресите на кабинетите:

📍 Център, бул. Христо Ботев 46
📍 жк. Лагера, ул. Гебедже 9

Там се случват разговори за страхове, смелост, промяна и всичко между тях.

Ако усещаш, че е време за такъв разговор — можеш просто да ми пишеш.
Понякога първата стъпка е именно това.

#психотерапия

08/03/2026

🌺Честит 8-ми март! 🌺

Днес не е ден само за цветя!
Днес е ден за спомняне!

Да си спомним, че силата на една жена не започва от това колко носи, колко издържа или колко се жертва.
Тя започва от любовта към самата себе си.

Когато една жена СЕ обича,
тя започва да свети!
А когато свети,
светът около нея става по-топъл, по-нежен, по-красив!

Жената е онзи тих център, в
който живота се държи цял!

Тя е тази, която:
обича безусловно,
пази,
прощава,
вдига,
дава криле
и дори когато е уморена,
продължава да бъде дом!

Днес си пожелавам нещо просто.
Да си позволя ДА БЪДА!
Да няма нищо за правене!

Да стават повече дните в които нямам нужда от доказване!
И стремежа ми да е -“Нищо за постигане”!

Само присъствие!
Само дъх!
Само живот!

И да минавам този живот красиво…
не като битка,
а като любов!

***
Л/6 – Любов шесто движение
Автор: Нина Станчева

06/03/2026

Понякога най-страшните части от нас не искат да ни унищожат.
Те просто искат да бъдат видени.

Работата със сянката е покана да бъдем по-честни със себе си.

Сянката се оформя на местата, където някога сме се научили, че определени части от нас не са добре приети.
Гняв, който е бил определен като „прекален“.
Чувствителност, наречена слабост.
Желания, които са изглеждали неудобни за другите.
Граници, които са застрашавали одобрението.

И така постепенно сме се приспособили.

Разделили сме се вътрешно.
Показваме онези части от себе си, които изглеждат приемливи.
А останалите сме покрили на сянка.

Но това, което скриваме, не изчезва.
То продължава да се появява — в силните реакции, в повтарящите се модели, в ревност, раздразнение, нужда от контрол, желание да угаждаме, натрупано негодувание или избягване.

Сянката не е нещо лошо.
Често тя е просто неизразена и неразбрана вътрешна сила.

Работата със сянката означава да се обърнем към онова, което обикновено отхвърляме в себе си.

Не за да го осъдим.
Не и за да му позволим да ни управлява.
А за да го разберем.

Защото когато внесем осъзнатост в даден модел на поведение, нещо започва да се променя.

Спираме да го проектираме върху другите.
Спираме да обвиняваме обстоятелствата.
И постепенно прекъсваме цикъла на повтаряне.

Но това не винаги е лесен процес.
Понякога изисква да признаем къде търсим одобрение на всяка цена.
Къде се отказваме от себе си, за да бъдем приети.
Къде се смаляваме, за да избегнем отхвърляне.
И къде играем ролята на „силни“, вместо да позволим на болката или тъгата да бъдат почувствани.

Ако решиш да започнеш този процес, можеш да си зададеш няколко въпроса и не бързай с отговорите:
* Кога в живота си усещам натрупано негодувание и каква граница не съм поставил?
* Кое качество в другите ме дразни най-силно и има ли част от него и в мен?
* В кои моменти показвам „правилната“ версия на себе си, вместо да бъда автентичен?
* Коя емоция ми е най-трудно да допусна и какво стои зад това?
* Ако спра да се опитвам да бъда харесван, какво би се променило в живота ми?

Работата със сянката не е опит да поправим себе си.
Тя е начин постепенно да си върнем онези части от нас, които никога не са имали нужда от поправяне, а само от разбиране.

Кой от тези въпроси те накара да се замислиш най-много?

04/03/2026

Във втория епизод на NOVA LAB Баланс гост на Лора Инджова е психотерапевтът и писател Мадлен Алгафари. Има ли здравословен начин да се справим със загубата н...

16/02/2026

Как влизаш в тази седмица — със стягане или с повече вътрешна опора?

Често още в началото на седмицата тялото ни вече е напрегнато — от бързане и мисли за задачи, отговорности и очаквания.
Раменете се сковават, дишането се скъсява, а вътрешното напрежение расте.

А как би било ако тази седмица опиташ да не се пришпорваш?
Може би е възможно да започнеш с малко повече опора отвътре.
Да си дадеш малко внимание — да забавиш, да се вслушаш в себе си и да усетиш какво наистина се случва вътре в теб, без натиск да „се справиш“ веднага.

Намери момент и се запитай:
— Как се чувствам в тялото си точно сега?
— Къде има напрежение?
— Какво би ми помогнало да бъда малко по-спокойна/спокоен?

Грижата към себе си често започва с нещо съвсем малко —
с пауза, с дъх, с позволение да бъдеш тук и сега, такъв какъвто си.
Грижа е и да си позволиш да бъдеш подкрепен, без да чакаш да стане по-сериозно.
Психотерапията не е само за „краен случай“.

11/02/2026

Понякога най-мъдрото решение
е да си позволиш пауза.

31/01/2026