13/03/2025
"Големият руски театрален и филмов актьор Инокентий Смоктуновски често разказваше тази история: "Снимаме филм, снимките бяха на брега на морето. Беше изключително горещо. През обедната почивка, цялата снимачна група отиде да плува. Естествено и аз също. Малко след като влезнах в морето, чувам, че ме викат. А аз съм дисциплиниран актьор, викат ли ме - отивам. Операторът ми казва: "Трябва да завършим снимките, докато слънцето не е залязло. Отивай да се гримираш!" Щом трябва, значи трябва. Сядам при гримьорката, но чувствам, че нещо не е наред, изпитвам някакъв дискомфорт. И изведнъж се усещам, че ми няма ченето, паднало е, когато се гмурках. Отивам веднага при режисьора: "Загубил съм си ченето!" Отначало се захили, мислеше, че се шегувам, но после побесня. Снимките пропадат и явно целият план за филма отива по дяволите. Режисьорът казва на директора на продукцията: "Не ме интересува, оправяй се както знаеш, но след максимум половин час Сомктуновски да е в кадър!" "Директорът мърмори: "Е, аз какво, да не би да съм зъболекар?", но хваща мегафона и с отчаяние крещи по целия плаж: " Този, който намери ченето на Смоктуновски в морето, ще получи лично от мен пет бутилки превъзходен арменски коняк!" Всички, дори и тези, които не работеха в снимачния екип, започнахме да ровим и търсим... дълго... И изведнъж на едно момче от осветителите му провървя, излиза от морето ухилен до уши, а в ръката си държи ченето ми и всички веднага се хвърлиха да се приготвят за снимките, докато все още има слънце. А аз грабнах бързо ченето и го напъхах в устата си... (тук Смоктуновски винаги правеше драматична театрална пауза, а след това с трагически шепот завършваше фразата), "А то... представяте ли си... не е моето..." 🙂
Alexander Kostov
