15/05/2025
Тревожността, която ни разяжда отвътре
В съвременния свят тревожността се е превърнала в нещо почти нормално. Често я описваме като напрежение, неспокойство, страх, предчувствие, че „нещо не е наред“. Тя се промъква в ежедневието ни – сутрин, когато се събудим с ускорено сърцебиене, или вечер, когато мислите не ни оставят да заспим. Понякога е краткотрайна – свързана с конкретна ситуация. А понякога сякаш се загнездва в нас и ни разяжда отвътре.
От гледна точка на психологията и психотерапията, тревожността не е просто симптом, който трябва да „потушим“. Тя е знак, че в психиката ни се случва нещо важно – нещо, което заслужава внимание. Независимо дали е провокирана от реална опасност, натрупан стрес или дълбоко вътрешно напрежение, тревожността винаги има смисъл.
Терапевтичната работа не търси бързи решения и повърхностно облекчение. Тя предлага пространство, в което тревожността може да бъде чута, разбрана и постепенно овладяна. Психотерапията не „лекува“ тревожността така, както се лекува настинка – тя се опитва да открие корена ѝ и да помогне на човека да се свърже отново със себе си.
Какво всъщност е тревожността?
Тревожността може да се проявява по много начини:
• Физически: стягане в гърдите, сърцебиене, безсъние, стомашни болки.
• Емоционално: раздразнителност, усещане за празнота, вътрешна възбуда без видима причина.
• Когнитивно: натрапчиви мисли, песимизъм, постоянна загриженост.
Много хора търсят облекчение чрез лекарства, спорт, медитация или дори чрез бягство – в работа, храна, алкохол, социални мрежи. Но тревожността рядко се лекува на повърхността. За да бъде разбрана, тя трябва да бъде чута и разтълкувана.
Как се ражда тревожността?
Да си представим човек, който като дете е научил, че не бива да изразява гняв. Когато се е ядосвал, са му казвали: „Не се дръж така!“, „Бъди добро дете!“, „Гневът е лошо чувство.“ Детето, за да оцелее емоционално, потиска гнева. Но гневът не изчезва. Той остава затворен в несъзнаваното – онази част от психиката, която не контролираме съзнателно.
С времето, това натрупване на неизказани емоции започва да „пробива“ под формата на тревожност. Човекът може да не разбира защо изведнъж му се стяга гърдите, защо се чувства на ръба, защо плаче без причина. Но всъщност вътре в него има огромно напрежение, свързано с години потиснати чувства.
Тревожността като защита
В психологията разглеждаме тревожността и като форма на защита. Да, звучи парадоксално, но тревожността често е по-лесна за понасяне от истинските, автентични чувства.
Често се случва:
• Вместо да усетим самота – изпитваме тревожност.
• Вместо да се разгневим – изпитваме тревожност.
• Вместо да признаем, че не знаем какво искаме от живота – изпитваме тревожност.
Тревожността замества, прикрива. Но в същото време ни подканва: „Погледни навътре. Спри. Чуй себе си.“
Какво можем да направим? – Пътят към облекчение
Психотерапевтичната работа е процес. Тя не дава „рецепта“ за справяне с тревожността. Но дава нещо много по-ценно:
• Помага ни да разберем себе си.
• Да осветим скритите вътрешни конфликти.
• Да свържем симптома със смисъла зад него.
• Да започнем да говорим за онова, което сме крили от себе си цял живот.
В психотерапевтичния кабинет тревожността започва да губи своята разрушителна сила. Защото вече не е „нещо страшно и неясно“, а познато усещане, което може да бъде изследвано и обгрижено.
Кога да потърсим психологична помощ?
Ако усещате, че тревожността:
• Ви пречи да спите.
• Ви пречи да се свързвате с хората.
• Превзема ежедневието ви.
• Ви кара да избягвате места, ситуации, дори себе си…
…тогава може би е време да се обърнете към психотерапевт, който работи с дълбинни методи. Там тревожността няма да бъде „изгонена“, а ще бъде разбрана.
Тревожността като част от човешкото съществуване.
Никой не е застрахован от тревожност. Тя е част от човешкото съществуване. Но когато започне да ни разяжда отвътре, да ни парализира, да ни изолира – тогава вече не бива да я игнорираме.
Чрез психотерапията можем да се научим да живеем в по-дълбока връзка със себе си – не чрез потискане на тревожността, а чрез слушане на нейните послания.
Защото под тревожността често се крие нещо изключително ценно: нашата истинска история, нашите желания, болка, страхове и копнежи. И само когато ги чуем, можем да бъдем наистина свободни.
