Надежда Дженева - психолог и психотерапевт

22/05/2026

Национално проучване ще изследва нагласите към психичното здраве в България

Стартира национално проучване, посветено на психичното здраве в България.
Инициативата има за цел както да събере информация за нагласите и практиките
на хората, така и да насърчи по-широк обществен разговор по темата.
Проучването се провежда в две направления - анкета сред широката аудитория и
отделна анкета, насочена към специалисти и експерти, практикуващи в сферата на психичното здраве.
Инициативата се организира съвместно от hOUR SPACE - Mental Health Hub, подкаст медията „Естествен интелект“ и консултантската компания InManagement.
Основната цел на организаторите е да се осветли една важна част от социалния и личния живот на всеки българин, за която не се говори много и сякаш не е в центъра на общественото внимание.
Въпросите се фокусират върху:
- нагласите към психичното здраве и грижата за него;
- достъпа до подкрепа и специалисти;
- социалната среда и подкрепата от близки, работодатели и приятели;
- практиките за грижа за психичното благополучие;
- различията при отделни социални и възрастови групи.
Организаторите си поставят за цел да достигнат до максимално широк кръг хора
от цялата страна, с фокус върху балансирано представяне на мъже и жени, както
и с ангажиране на хора, живеещи извън големите градове, за да се избегне
ограничаването на изследването до тесни социални групи.
С конструирането на въпросника и обработката на данните е ангажирана д-р Антоанета Гетова, преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”, катедра “Социология”, която има дългогодишен опит в практиката с онлайн проучвания,
изследвания на медиите и т.н. Тя ще работи по статистически анализ на данните, а резултатите ще започнат да се публикуват поетапно от есента на 2026 г. Те ще бъдат свободно достъпни и представяни на разбираем език, с цел да подпомогнат по-доброто разбиране на психичното здраве и да насърчат изграждането на по-осъзната грижа за него.
Организаторите подчертават, че инициативата няма комерсиален характер и не цели да внушава проблеми или зависимости, а да предостави актуална информация и полезен контекст за обществения разговор.
Всеки желаещ може да се включи в анкетата, предназначена за широката аудитория, чрез следния линк: psizdrave.eu

За организаторите
- InManagement е компания с над 15 години опит в развитието на социална
свързаност, емоционална интелигентност и работна ефективност в
организационна среда.
- „Естествен интелект“ е медия, която повече от пет години работи за
повишаване на информираността по теми, свързани с психичното
функциониране, разбирането на себе си и осъзнатата грижа за психичното
здраве.
- hOUR SPACE - Mental Health Hub създава и развива услуги в подкрепа на
грижата за психичното здраве, популяризирането на психотерапията и
устойчивото развитие на терапевтичната общност в страната.
За допълнителна информация и медийни запитвания:
Десислава Димитрова - connect@hourspace.bg
Слави Стоев - slavy@estestven.bg

15/05/2026

Когато тревожността те спира да започнеш разговор...

В нова среда, тялото често реагира така, сякаш има опасност и ставаме повече анализиращи и бдителни, а тялото се стяга :
„Как изглеждам?“
„Дали звуча странно?“
„Дали всички гледат мен?“
„Ако кажа нещо неловко или глупаво?“
За нервната система новото често означава несигурност,а за някои хора несигурността е свързана със стари преживявания: да бъдеш критикуван, отхвърлен или да чувстваш, че трябва да паснеш, за да останеш свързан с другите.
Затова в такива моменти се нуждаем от повече опора и отпускане.
Тялото е сложна система, но има някои техники, които помагат напрежението да се освободи като:
- да насочиш вниманието към стъпалата си и да усетиш опората под тях;
- да отпуснеш съзнателно устатата, челюстта и раменете;
- да направиш бавно няколко дълбоки вдишвания и издишвания.
Тези действия помагат на тялото да се успокои.

Понякога увереността започва просто с усещането за стабилност под краката ни.
Друг път идва чрез действието. Ако чакате да се почувствате спокойни, сигурни и готови, за да започнете да говорите повече, да се отпуснете или да покажете себе си,то вероятно ще останете с безбройните планове в главата си.
Увереността се изгражда, когато нервната система започне да преживява, а човек се сдобива с нов и различен опит. Тогава започва да се усеща по-спокоен и стабилен: „Мога да бъда тук и да оцелея, дори да ми е неудобно.“
Затова преодоляването на страха започва с това постепенно да разшириш лимитите си и пространството, в което можеш да останеш.
Понякога това изглежда така:
- да поздравиш или да зададеш въпрос;
- да останеш още 10 минути преди да се откажеш;
- да започнеш разговор ,дори когато гласът звучи несигурен.

Много хора се опитват да се самоубеждават:
„Трябва да говоря повече.“
„Трябва да съм интересен.“
„Трябва да се отпусна.“
Но вътрешното „трябва“ : да съм интересен, да говоря повече, да се отпусна и т.н създава още напрежение. Помага повече, когато заменим „трябва“ с „искам“.Тогава се появява желание, посока и избор, вместо натиск.
И не е нужно да впечатлиш всички, за да се свържеш с някого.
Може да има притеснение и въпреки това да участваш, да присъстваш и да бъдеш истински.
Истинската увереност не е липса на страх. Тя е способността да останеш свързан със себе си в несигурността и да не губиш доверие в себе си,че можеш да реагираш и да се справиш.

09/05/2026

01/05/2026

Бащата не е „помощник“ в семейството.
Той съдейства като равностоен родител.
Когато бащата е присъстващ, детето получава стабилност, а майката партньорство и не се претоварва.
„Помагането“ звучи като избор, но родителството е споделена отговорност.
Присъствието не се мери в жестове, а в постоянство.

30/04/2026

„Искам да предпазя децата си от грешки.“

Това ми каза една майка,чиито деца имат всичко - възможности, занимания по интереси, ученолюбиви са.
Справят се добре и нямат реално сериозни проблеми.

Но тя търсеше нещо друго: сигурност за бъдещето.
Как да ги научи да не приемат нищо за даденост?
Как да не станат разглезени?
Как да не направят грешки?

А това,което стои отдолу, всъщност е:
„Как да контролирам това, което още не се е случило?“

Истината е трудна за приемана - не можем да предпазим децата си от грешки, а и не трябва на всяка цена. Собственият опит,който е процес на съпоставяне между това, което са научили вкъщи, и това, което срещат навън, изгражда:
- граници
- отговорност
- усещане „мога да се справя“

Децата, които имат всичко, не страдат от това, че имат.
Те страдат, ако нямат достъп до реален опит, собствен избор и последствия,понякога дори и фрустрация.
Не лишенията учат, а опитът. А опитът включва избор и понякога грешки. Чрез тях разбираш как да подобриш нещата или към какво да се стремиш, да учиш и да придобиеш самочувствие,че се справяш.

И може би по-трудният въпрос за родителя е:
„Мога ли да понеса, че детето ми ще греши?“
Защото понякога нуждата да ги предпазим е всъщност нашият страх да не се случи нещо, което не можем да контролираме.

Когато възпитаваш децата си на всичко, което си научил/а, не е нужно да контролираш кога ще го използват. Рано или късно то ще се появи в живота им.
Това, което можеш да дадеш, не е контрол над живота им,а присъствие в него. Да бъдеш до тях и да поддържаш връзка, в която могат да говорят не само когато всичко е наред, а и когато не е. Да създадеш среда, в която няма страх да бъдат отхвърлени, ако сгрешат, където могат да кажат истината и да се чувстват сигурни. Това е най-голямата защита за бъдещето.

27/04/2026

„Когато преодоляваш съпротивата, мозъкът те възнаграждава“

Това беше част от мотивационен пост защо да тренираме системно. Но не важи само за спорта или дисциплината. Това се случва и в психотерапията. Рядко е лесно. Понякога е неудобно,понякога се движи с бавни темпове, а понякога ти се иска да се откажеш.
Съпротивата в терапията изглежда така:
„Не ми се говори за това“ или мъчително мълчание.
„Няма смисъл.“
„Искам да си тръгна.“
Но точно в тези моменти, когато оставаш, когато говориш въпреки страха, когато си позволиш да действаш различно,да останеш в контакт с трудна тема малко по-дълго от обичайното , да усетиш и преживееш различен опит вместо да бягаш , ти преминаваш през съпротивата. Точно там започва промяната.
Когато в терапията правиш нещо различно от стария модел, мозъкът ти го регистрира като ново учене. Отделя се допамин, който се свързва с усещане за напредък и казва „Справяш се. “(когато клиентът осъзнае нещо или направи малка крачка по посока промяна). Понякога след дълбока емоционална работа идва и отпускане - свързано с отделяне на ендорфини. С времето се изгражда усещане за повече вътрешна стабилност и свързаност. Процеси, в които участва и серотониновата регулация. И това е само част от биохимията на невробиологичното учене, което променя начина, по който мислиш, чувстваш и реагираш. Променя се вътрешния диалог и очакванията към себе си , а след това идва усещането за стабилност и самочувствие. С повтарящият се нов опит идва и увереността : „Мога да остана в трудното“ ,„Мога да го изразя“ или пък„Не се разпадам, когато го усещам“
С времето започваш да се доверяваш повече на себе си❤️

26/04/2026

Ефектът на Флин и екранната зависимост: какво се случва с интелигентността днес?

Т.нар. ефект на Флин описва устойчивото покачване на резултатите от IQ тестове през XX век. Средно се наблюдава увеличение от около 3 точки на десетилетие
Това не означава непременно, че хората стават „по-умни“, а че:
* мисленето става по-абстрактно
* хората се адаптират по-добре към тестовите формати

Основни фактори зад ефекта:
* по-високо образование
* по-сложна информационна среда
* развитие на абстрактното мислене

От последните десетилетия се появяват данни за забавяне или дори спад в IQ резултатите в някои страни.

Това поражда ключов въпрос:
👉 дали средата вече не стимулира различен тип мислене или дори отслабва определени когнитивни функции?

Съвременната среда е много различна и доминирана от дигитални технологии.

Какво показват изследванията:

- Повече екранно време е свързано с разсеяност и проблеми с вниманието
- Наблюдава се връзка между ранно излагане и по-късни дефицити във вниманието
- При малки деца екраните са свързани със слаби езикови умения и изпълнителни функции
- Интензивното използване на социални мрежи се свързва с по-ниски резултати на когнитивни тестове и проблеми с паметта и четенето
- Дигиталната зависимост води до когнитивни дефицити, по-ниски академични резултати и влошено психично здраве
Нисък толеранс към вътрешно напрежение: не издържане на тишината и бързо търсене на „разсейване“. Екранът запълва всяка пауза

В миналото средата е стимулирала дълбоко, абстрактно мислене. Днес стимулира бързо, фрагментирано внимание.

👉 Една възможна хипотеза е,че
екранната среда развива:
* бърза обработка на информация
* визуално-реактивни умения

Но отслабва:
* дълбока концентрация
* логическа последователност
* паметта

Ако махнеш екрана без да дадеш алтернатива тревожността се увеличава. Затова екранът трябва да бъде заменен, не просто ограничен

Как може нещата да се променят ?

👉Регулация на екраните (не пълна забрана)
- под 2 часа дневно при деца
- ясни граници (без екрани преди сън)

👉Възстановяване на дълбокото внимание
- четене (особено аналитичното)
- писане на ръка
- решаване на сложни задачи

👉Активиране на тялото и повече реален свят
- движение,дишане
- игра,танц
- реални социални взаимодействия
(екраните често „изместват“ тези дейности)

👉Обучение в метакогниция(осъзнаване на собствените мисловни процеси)
- как мисля
- как се разсейвам
- как регулирам вниманието си

👉 Търсене на по-качествено съдържание за сметка на количеството
- пасивното скролване е най-рисково
- активна когнитивна дейност носи по-малко вреда

Ефектът на Флин показва, че интелигентността е силно зависима от средата. А тя се е променила драстично. Въпросът вече не е:
„Ставаме ли по-умни или по-глупави?“
А:
„Какъв тип ум развиваме?“

Екранната зависимост е симптом на начина, по който психиката се адаптира към средата

23/04/2026

„Ще го направя… ама когато искам.“
Познато ли ти е това поведение?
Дете, което:
– изпълнява задачи само ако е в настроение
– лесно преминава в крясъци, проявява инат или тръшкане
– и диктува ритъма на цялото семейство
Докато е малко някои родители често пренебрегват това поведение с
„Остави го, малък е.“ или „Не искам да го насилвам.“
Но постепенно това поведение започва да става норма и се разширява до детската градина или училище където:
– не спазва правила
– прекъсва, бута, удря
– трудно приема или не приема авторитета
– влиза в конфликти с други деца
И тогава се прокрадва въпросът: „Има ли проблем? Да го заведем ли на психолог?“
Какво всъщност стои в основата?! Около 2,5–3 години много родители се сблъскват с рязка промяна,когато „Не!“ става любима дума, а всяка молба може да се превърне в битка и детето започва да плаче и да се тръшка.
Това е кризата на третата година. Но всъщност се случва нещо много важно:
👉 раждането на волята
Период, през който се оформя способността за отстояване,граници и заявяване на „Аз“.
Това е нещо ново и детето експериментира. Тръшкането не е просто инат, а опит да се заяви и да повлияе на средата. Проблемът не е толкова в реакцията на детето, защото това е етап от развитието, а в начина по който възрастният отговаря. Ако родителят отстъпва постоянно(„искам да съм добър родител, но не и строг“) или има непоследователно поведение („днес може, утре не“) в една и съща ситуация,то резултатът е липса на ясни и устойчиви граници и прехвърляне на контрола към детето.Това става чрез малки, повтарящи се избори:
– избягване на конфликти
– отстъпване „за да има мир“
– прекомерно обясняване вместо поставяне на ясна граница

Детето не избира съзнателно да „командва“,то просто се адаптира към среда, в която няма стабилни граници и остава с убеждението
👉 „Аз решавам всичко“ (но детето няма ресурс за това)
Ако родителят е авторитарен,то няма място за „аз“ и с времето детето се отказва от заявяване или го изразява по скрито-агресивни начини:
👉 „Нямам право“ / или пък„ще го направя тайно“
Здравословният вариант е труден за удържане, но е в посока признаване на емоциите и удържане на границите:
„Разбирам, че си ядосан.И все пак ще направим това.“
Какво става, ако този етап не се интегрира?
Тогава виждаме по-късно:
– деца, които не понасят или реагират агресивно при „не“
– трудности с авторитети
– импулсивност и агресия
– детето започва да вярва, че правилата са по желание
– не развива търпимост към фрустрация
– попада в ролята „проблемно“ дете
Това хиперактивност ли е?
Не непременно. При Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност има невробиологична основа, симптомите са устойчиви в различните ситуации и не се повлияват от поставяне на граници или възпитание.
Докато при „разглезеното“ или неконтейнирано поведение:
👉 детето може да се повлияе, когато има ясна структура
👉 реакциите се променят според възрастния отсреща
Какво можете да направите още днес?
1. Поставете ясни, кратки правила
Вместо:„Моля те, облечи се…“
Пробвайте: „Сега е време да се облечем.“
Правилата трябва да са кратки, конкретни и системни. Детето има нужда да знае какво следва, не да го договаря всеки път.
2. Не влизайте в преговори при всяка задача
Когато всяко действие се обсъжда, детето научава:
👉 „Имам право да отказвам.“
Изберете кое подлежи на избор и кое не.
Например:
– „Мием зъбите“ (без избор)
– „С коя четка искаш?“ ( избор)
Свободата без рамка не развива самостоятелност, а тревожност и хаос. Детето има нужда от ясни граници и малки зони на избор.
3. Издържайте на емоцията
Хистерията не е знак, че грешите, а че има граница. Вашата роля не е да я спрете веднага. Важно е да я понесете без да отстъпите.
👉 „Виждам, че си ядосан. Разбирам,но това е важно.“
4. Бъдете последователни , защото последователността създава сигурност, предвидимост и по-малко борба за власт.
5. Вгледайте се в себе си и честно отговорете:
– Трудно ли ви е да казвате „не“?
– Страхувате ли се от реакциите на детето?
– Искате ли да сте харесвани от него?
Често работата не е върху детето, а върху родителската устойчивост.
Границите не отнемат свободата на детето.
Те му дават нещо много по-важно: вътрешна опора, която един ден ще носи само.

23/04/2026

Много хора влизат в капана на вината, когато отсреща стои човек, който умее да обвинява или „демонстративно“ да се жертва. В такива моменти, нуждата да бъдат „добри“, „благодарни“ или просто „приети“ надделява над вътрешния им компас.
Постепенно започват да правят компромиси със себе си и граници си, и с нуждите си. Времето и плановете се определят от това, какво другият иска и харесва. Жертват своите интереси и желания и се превръщат в сянка на другия. Това ги води в даден момент до противоположния полюс на чувствата и да ненавиждат, осъждайки тази свобода у другия. Може да ги боли, но понеже другият е по-шумен или демонстрира обида ,пренебрегват, че тях също ги боли.
И се появяват мисли като:
„Не искам да го/я разочаровам.“
„Може би аз съм проблемът.“
„Той/тя толкова е направил/а за мен... нямам право да откажа.“

🛑Вината, която изпитваш, когато поставяш граница в отношенията или казваш „не“, не е доказателство,че си безчувствен или лош човек. Често тя е знак, че си научен в процес на израстването и възпитанието си да се свързваш с хората чрез отричане на себе си. Да поставяш техните нужди над своите.
👩‍❤️‍💋‍👨В здравословните отношения няма как да сме безкрайно удобни. Здравото свързване върви с искреност, с ясно заявени нужди и способността да понесем чуждото недоволство, без да се саморазрушаваме.
💬 Ако това резонира с теб : Въпросът не е дали си добър човек, а : Колко дълго ще продължаваш да пренебрегваш себе си, за да го докажеш?