Надежда Дженева - психолог и психотерапевт

19/11/2025

През 1997 г. д-р Артър Аарън изследва как непознати могат да изградят близост.
Оказва се, че когато хората споделят лични истории, уязвимост и интимните признания нараства дълбочината на отношенията,а мозъкът реагира като при естествен процес на влюбване.
Именно това преживяване стои зад известния вече експеримент, в който двама участници се женят шест месеца.

Но д-р Аарън подчертава и нещо важно:
Тези въпроси не могат да създадат чувства там, където няма потенциал.
Те просто дават подходяща среда, в която скритото, забравеното или притъпено чувство може да се върне на повърхността.
Оттогава насам много хора разказват как въпросникът им е помогнал да „видят“ човека отсреща отново през живо присъствие.

Защо работи?
Защото интимността изисква любопитство към другия и разкриване на себе си.
А въпросите на Аарън правят точно това - съставени в три части ни водят леко към по- дълбоко споделяне, към слушане, към разкриване на онези слоеве, които обикновено пазим.

Комфортът намалява.
Автентичността се увеличава.
И точно в тази зона на „несигурна близост“ любовта има шанс да се събуди отново.

Как да използвате въпросите?
Отделете около час.Чуйте се без да прекъсвате.
Не интерпретирайте, не коментирайте, не анализирайте партньора.Просто бъдете там и слушайте.
Интимността не се създава от сложни думи, а от присъствие.

Част 1
1. Предоставена ви е възможността да ви гостува за вечеря, който и да е. Кой бихте избрали?
2. Искате ли да бъдете известни? По какъв начин?
3. Преди да проведете телефонно обаждане, репетирате ли понякога какво ще кажете? Защо?
4. Как би протекъл „перфектният“ за вас ден?
5. Кога за последен път сте си пяли насаме? А пред някой друг?
6. Ако имате възможността да живеете до 90-годишна възраст и да запазите или ума или тялото си на 30-годишен през последните 60 години от живота си, което бихте избрали?
7. Имате ли тайно предчувствие за това как ще умрете?
8. Назовете три неща, по които явно вие и вашият партньор си приличате.
9. За какво се чувствате най-благодарен в живота си?
10. Ако можете да промените нещо в начина, по който сте били отгледани, какво би било то?
11. Имате четири минути, в които да разкажете на партньора си историята на живота си възможно най-подробно.
12. Ако бихте могли да се събудите утре и да сте придобили някакво качество или способност, какво би било то?

Част 2
13. Представете си, че кристална топка може да ви каже истината за вас, живота ви, за бъдещето или нещо друго, какво бихте искали да знаете?
14. Има ли нещо, за което сте мечтали да правите дълго време? Защо не сте го направили?
15. Какво е най-голямото постижение на живота ви?
16. Какво оценявате най-много в приятелство?
17. Кой е най-ценният ви спомен?
18. Кой е най-ужасяващият ви спомен?
19. Ако знаехте, че след една година ще умрете внезапно, бихте ли променили нещо в начина, по който живеете сега? Защо?
20. Какво означава за вас приятелството?
21. Какви роли играят любовта и обичта в живота ви?
22. Избройте 5 неща, които смятате за положителни в партньора си, като се редувате.
23. Колко близки и топли са отношенията със семейството ви? Смятате ли, че детството ви е по-щастливо от на повечето хора?
24. Как се чувствате в отношенията с вашата майка?

Част 3
25. Избройте три неща за “вас”. Например: „И двамата сме в тази стая…“
26. Довършете това изречение: „Бих искал да имам някой, с когото да споделя …“
27. Ако искате да станете близък приятел с партньора си, моля, споделете какво би било важно за него или нея да знае за вас.
28. Кажете на партньора си какво ви харесва в него; този път ще бъдете много честни, кажете неща, които не бихте казали на някого, когото току-що сте срещнали.
29. Споделете с партньора си един неудобен момент от живота си.
30. Кога за последен път плакахте пред друг човек? А насаме?
31. Кажете на партньора си нещо, което вече харесвате в него.
32. Какво, ако има такова нещо, смятате за твърде сериозно, за да се шегувате с него?
33. Ако трябваше да умрете тази вечер без възможност да общувате с никого, за какво най-много бихте съжалявали, че не не сте казали и на кого? Защо още не сте го направили?
34. Къщата ви, в която е всичко, което притежавате, се запалва. След като изведете любимите си хора и домашните си любимци, имате още малко време, за да спасите още нещо. Какво би било? Защо?
35. От всички хора във вашето семейство, чия смърт ще ви притесни най-много? Защо?
36. Споделете личен проблем и поискайте съвет от партньора си как можете да се справите с него. Също така помолете партньора си да прави същото като вас, докато споделяте проблема, който сте избрали.

След края се погледнете в очите за няколко минути и продължете да общувате с очи.
И именно това е ключът,който създава интимност. Ако искате да се усетите отново, понякога е нужно първо да се „видите“ отново.

Повече информация на :https://journals.sagepub.com/doi/pdf/10.1177/0146167297234003
Снимка: личен архив

16/11/2025

Икигай е японска концепция, която описва пресечната точка между четири ключови области: това, което обичаш, в което си силен, от което имат нужда хората и да получиш заплащане.
Комбинацията между тях определя личния смисъл и посоката в професионалния и личния живот.

Когато правим нещо с удоволствие, често сме по-ангажирани и мотивирани, което естествено повишава качеството на резултатите и вероятността те да бъдат добре възнаградени.

14/11/2025

Практикувайте дълбоко дишане да се справите с тревожността и да се заземите

14/11/2025

Когато започнем да променяме живота си, да поставяме граници, да мислим по-здравословно, да се освобождаваме от стари модели често се случва да преминем през един естествен етап - на поведенческо махало.
Какво означава това?
Ако години наред сме казвали „да“, дори когато ни е тежало - в момента, в който разберем цената на това „угодничество“, често преминаваме в другата крайност да казваме „не“ на всичко, отказваме рязко, режем контакти, пазим се от всеки намек за натиск или манипулация. Не защото ставаме лоши или егоистични, а защото новото поведение е още крехко и го защитаваме като нещо много ценно.
Това са нормални колебания.
Когато се опитваме да променим стар модел, махалото на поведението ни неизбежно прави няколко по-широки замаха - от прекалено отстъпчиви към прекалено отхвърлящи докато открием здравия баланс.
Когато ние се променяме, започваме да виждаме неща в другите, които преди са били невидими. Някои хора не приемат лесно нашите нови граници. Други дори се опитват да ни върнат към стария модел, защото им е по-познат и безопасен. Това понякога води до напрежение, дистанция или естествено отдалечаване. И това е нормално. Пътят на растежа винаги пренарежда средата около нас.
Как се овладява махалото?
🌿 Вместо да се наказвате за реакциите си, ги наблюдавайте.
🌿 Вместо да се питате „защо пак така реагирах“, си кажете „все още се уча“.
🌿 Когато осъзнаем, че сме отишли в крайност, самото осъзнаване вече ни помага да търсим път към центъра.
🌿 И най-важното: дайте си време и си позволете временно да бъдете несъвършени. Преходните поведения са част от създаването на нови автоматизми.
Махалото е знак, че нещо старо умира и нещо ново се ражда.И след като се налюлее… намира своята естествена, здрава, зряла среда.
Когато променяме поведение, често минаваме през фаза на прекомерна компенсация. Първо се стрелваме в едната крайност, после в другата, докато постепенно намерим своето устойчиво, естествено място.
Промяната идва, когато вие я започнете и когато пуснете това, което вече не ви служи.

13/11/2025

Поколение, което търси смисъл в свят на илюзии

Като родител и психотерапевт често се сблъсквам с една и съща картина - на объркани млади хора, които растат в свят, пълен с противоречиви послания.
От една страна, им казваме: „Мисли критично. Учи, за да имаш добро бъдеще и да се реализираш в живота“.
От друга социалните мрежи им представят един свят на красота, известност /привличай внимание дори и само с външен вид/, бърз успех. Посланието е ясно„Бъди красив, известен, успял и без усилия.“
Известността и блясъкът в живота на инфлуенсърите създават илюзия, че можеш да живееш добре, дори без знания, без труд стига да изглеждаш достатъчно интересен и да представяш продукти убедително. И постепенно училището се превръща не в поле за развитие, а в място, което просто трябва да се премине с минимални усилия. Подрастващите искат “да минават лесно“, а не “да учат смислено“. И зад това стои не само мързел, а загуба на вяра, че усилието си струва.
Наред с това върви и типичното за тийнейджърската възраст желание да изглеждат големи, да любопитстват към всичко, което правят възрастните. Често наблюдават как ние се успокояваме с цигара, как се забавляваме с чаша вино, как стресът често се разрежда с нещо външно. И тогава идва естественото любопитство „А какво ли е това усещане?“
И те пробват цигари, вейп, алкохол,но не защото искат да се тровят,а защото това изглежда като символ на зрялост и принадлежност.
Понякога дори цигарата, вейпът, енергийното питие или поредното онлайн предизвикателство са просто опит да запълнят вътрешна празнота и нужда да се почувстват значими, живи, „в крак“. Но в стремежа да са готини и да привличат внимание пропускат същественото, а и много не знаят, е, че тялото и мозъкът им все още се развива/не е случайно,че в някои държави пълнолетието настъпва на 21 години/. И всяко вдишване на никотин или вейп е ново химическо натоварване и влияе не само на дишането им, а на все още нестабилните им хормони, на концентрацията и настроението им. И най-парадоксалното! Вейпът често се възприема като „по-безопасен“, което води до по-честа употреба и неусетно предозиране.
💡Нашата роля като родители и възрастни е не само да наказваме или пък да неглижираме с думите „всички го правят“.
Нашата роля е да дадем знание и безопасно пространство за диалог. Да им помогнем да разберат , че успехът, щастието и увереността обикновено не идват бързо, а с вътрешна работа, опит, посока и свързаност. И че зрелостта не е в това да изглеждаш голям, а в това да поемаш отговорности, да се развиваш и грижиш за себе си с уважение.
Защото превенцията не е само контрол, а и отношение. 🌿

13/11/2025

12/11/2025

Не можем да променим хората.
Не можем да променим ситуациите.
Но можем да променим как реагираме на тях.

А когато променя реакцията си,
променям и емоцията, която я следва.

Законът на Джеймс-Ланге казва:
не треперим, защото се страхуваме,а се страхуваме, защото треперим.
Тялото дава сигнал,а емоцията го последва.

Когато спра гнева в реакцията и например:
- отпусна раменете
- забавя дъха
- смекча тона
- сменя вътрешния диалог/ при някои хора е дълъг процес/
…тогава и емоцията започва да се променя.

Промяната в нагласата е процес:
да се научиш да се изследваш- мисли,нужди,емоции, да преразгледаш, да реагираш различно, за да се усетиш различно.

Не потискай емоцията.
Променяй нейния път през себе си.
Защото свободата не е да спреш да се гневиш,а да не позволяваш гневът да управлява теб.

08/11/2025

Когато емоциите замъгляват нашите решения

Попадали ли сте в ситуация,когато сте объркани или се чудите какво послание изпраща човека?

Обикновено, когато ни боли или се страхуваме:
💔 придаваме прекалено значение на всеки жест
🧠 запълваме празнини с догадки
🔥 реагираме бързо, за да намалим тревогата
❗ интерпретираме поведения като отхвърляне или „не съм важна/важен“
🔄 и без да усетим влизаме в стар, познат сценарий, който ни е наранявал и преди

Тогава не виждаме човека срещу нас, а виждаме страха си с неговото лице. В такива моменти най-лесно е да вземем решение, което всъщност е реакция, а не избор.
Има една лесна техника,която помага да се разгледат фактите като отделим нашата интерпретация за тях.

✨ Когнитивното дистанциране и рационална оценка ( когато разгледаме ситуацията като факт, без да се сливаме с емоцията) ни помагат да отделим:
✔ фактите
✖ от катастрофалните сценарии
✖ от старите емоционални рани
✖ от импулса да действаме през болката

👇Как да приложим ?
Опиши ситуацията само с факти (като репортер)
Пример: „Имам нужда да прекараме вечерта заедно.А той/тя избира телевизора в другата стая.“

Факт: Вечеряхме заедно и всяка вечер гледа любимия си сериал един час в другата стая.

Отдели емоционалната интерпретация. В главата може да звучи:„Защо не иска да е с мен? Пак съм на заден план. Не му/ѝ пука за мен…“
А емоцията под това може да е:
- разочарование
- страх от отхвърляне
- самота
- или дълбока нужда от близост
А понякога даже желание за контрол на партньора.

Открий истинската нужда под емоцията. Най-често тя е:
• „Имам нужда да от внимание и близост“
а не:
• „Трябва да правиш това, което аз искам“
Вместо сърдене или думите„Ти пак ме игнорираш и предпочиташ телевизора пред мен!“
Може да е:
„Липсваш ми тази вечер. Имам нужда да прекарам повече време с теб.“

Избери действие, което ще е съответно на фактите и ще уважаваш и утре:
Понякога това е разговор.
Понякога е граница.
Понякога е отдръпване.
А понякога е да сложиш край.

💡И да-не винаги другият откликва по начина, по който ни се иска.
Понякога ще избере себе си, навиците си, приятелите си, тишината си. Истинската победа не е той да направи това, което искаме. А ние да бъдем съответни на себе си,да вземем решение съобразено с нашата реалност и реалността на другия… без да се изгубим в страховете и негативните сценарии.

06/11/2025

Нескъсаната пъпна връв
Понякога най-силната връзка в живота на зрелия мъж не е с партньорката/съпругата му, а с… майка му. И не защото е много близък с нея, а защото още е в капана на нейното влияние.
Привързаността към децата може да се превърне в зависимост. Майката може да проектира своите желания или да запълва липсата на емоционална връзка със съпруга, натоварвайки детето да бъде на разположение и да се подчинява на волята ѝ.
Всеки родител обича детето си, но понякога несъзнателно може да му внушава, че без него няма смисъл да живее, че именно то осмисля живота му, или постоянно да повтаря, че ще се гордее с него само ако върви в посоката, която мама е определила.
Всяко отклонение от „плана“ може да бъде посрещнато с болка, обвинения в неблагодарност или манипулации чрез здравословното ѝ състояние.
Това може да изглежда така:
🔺 Ежедневни разговори - постоянен контакт, нужда да знае всичко, „за да не изпуска контрола“.
🔺 Прекалено загрижена майка - контролира, критикува, дава непоискани съвети, пренарежда дома и връзката на сина си.
🔺 Манипулации чрез вина и здраве - „Не се чувствам добре!“, „Сърцето ме стяга!“ (след спор), „След всичко, което съм направила за теб…“
С манипулациите чрез вменяване на вина - „Не се чувствам добре!“, „Сърцето ме стяга“/казано след спор/, „След всичко, което съм направила за теб…“ тя продължава да държи властта над околните през страданието си. Синът ѝ се чувства длъжен да поема болката и да ѝ плаща с подчинение. Още в израстването си той е научил, че за да не изгуби любовта ѝ, е по-добре да се съобразява, да отстъпва и да се подчини на авторитета. Така собствените му нужди остават на заден план и се отдалечава от спонтанността си.
❗ Синът често:
• избягва конфликт с нея на всяка цена,
• оправдава поведението ѝ,
• поставя емоциите ѝ над нуждите на партньорката си,
• не осъзнава собствената си пасивна роля, защото “така е било винаги”.
А междувременно…
💔Връзката му плаща цената:
Жената до него усеща,че е поставена в условия на конкуренция за мястото си,
границите са нарушени и всяка намеса на майката се преживява като нахлуване,
а гневът често се насочва към партньора, защото той често оправдава майка си или не предприема нищо.
В такава ситуация каквото и да направи жената, няма да има дългосрочен резултат.
Мъжът е този, който трябва да постави граници и да направи семейството си приоритет.
Но зад това смело поведение често стои дълъг терапевтичен път, който започва с едно трудно осъзнаване: „мама не винаги е права“/понякога много трудно за признаване/
✨Истината е, че да пораснеш не означава да спреш да обичаш майка си.
Означава да придобиеш автономност и да изградиш здрава връзка с партньор.
А любовта към партньора не е заплаха за майката.
Тя е доказателство, че синът ѝ най-после е станал мъж.

06/11/2025

Понякога виждаме децата си да вършат неща, които знаем, че в бъдеще със сигурност ще им донесат страдание и се опитваме да ги предупредим, но те не се вслушват. В такъв случай всичко, което сме способни да направим, е да подхраним семето на Правилния възглед, за да могат по-късно в труден момент, да се възползват от нашите напътствия. Не можем да опишем вкуса на един портокал на човек, който никога не е вкусвал портокал. Колкото и добре да боравим с думите, не сме в състояние да му осигурим прякото преживяване. Той просто трябва сам да усети вкуса на портокала. С произнасяне още на първата думa ще сме го подвели. Не можем да опишем и Правилният възглед. Можем единствено да посочим правилната посока. Невъзможно е Правилният възглед да бъде предаден дори от учител. Учителят може да ни помогне да разпознаем семето на Правилния възглед, което вече е посято в градината ни, може да ни вдъхне увереност да практикуваме, да пренесем това и в почвата на ежедневието си. Затова трябва да се научим как да поливаме благотворните семена в себе си, за да израстнат в цветя на Правилния възглед. Способът за поливане на благотворните семена е осъзнатото живеене - осъзнатото дишане, осъзнатото ходене, изживяването на всеки миг в осъзнатост.

Тик Нят Хан

03/11/2025

“Тревожната привързаност не е твоята личност.

Това е споменът на нервната ти система за това какво е било да бъдеш изоставен. Това е тялото, което си спомня, че любовта някога е идвала и си е отивала без предупреждение, че безопасността не е била постоянна, че връзката понякога е означавала болка.

Тревожната привързаност е страх от изоставяне. Но никога не е била твоя вината, че си бил изоставен. Ти си бил просто дете, което се опитва да осмисли любовта, която не е била безопасна, постоянна или достъпна, когато си имал най-голяма нужда от нея. Научил си се да се вкопчваш, да прощаваш прекалено, да се представяш добре, защото това е единственият начин да останеш близо до хората, от които зависиш.

Някъде по пътя си започнал да вярваш, че ти си проблемът. Че ако беше по-спокоен, по-красив, по-умен, по-добър, те щяха да останат. Ти си се превърнал в лошия герой в историята си. Но ти не си бил лошият герой в историята си. Хората, които са те изоставили, са били. Ти просто си бил този, който се е научил да оцелява.
И този модел на оцеляване се превърна в начин на обичане, тревожно, пълноценно, отчаяно опитвайки се да докажеш твоята стойност чрез одобрението на някой друг.

Стана свръхосъзнат за тона, времето и дистанцията. Започна да тълкуваш мълчанието като отхвърляне. Чувстваше се в безопасност, когато се поправяше. Но нищо от това не беше любов. Беше страх, опитващ се да те предпази от това да бъдеш изоставен отново.

В момента, в който осъзнаеш, че никога не си бил проблемът, всичко започва да се променя.
Спираш да се опитваш да спечелиш любов и започваш да я допускаш. Спираш да преследваш безопасността в другите хора и започваш да я създаваш в себе си. Спираш да вършиш „работата“, за да станеш по-обичан, и започваш да виждаш, че винаги си бил.
Изцелението на тревожната привързаност не е свързано с изучаване на нови стратегии или инструменти за комуникация. Става въпрос за това да си спомниш, че никога не си бил счупен.

Защитаваше се по единствения начин, който знаеше. А сега, като възрастен, можеш да пренапишеш историята.
Няма нужда да доказваш, че си достатъчно достоен да застанеш зад себе си. Вече си.”

Jan-Willem Van Der Heiden