Надежда Дженева - психолог и психотерапевт

30/05/2026

Мисля,че котката е един добър учител как да живеем в хармония със себе си и света.

Не се старае да бъде харесвана. Не се доказва. Не се насилва да остане там, където не ѝ е добре. Когато нещо я привлича приближава,когато нарушава границите ѝ се отдръпва.
Котката не се пита дали заслужава почивка или удоволствие, или правото да заема място си. Тя просто съществува. И то с достойнство.

Много жени са забравили това.
Научили са се да заслужават.
Любовта.
Вниманието.
Грижата.
Почивката.

Загубили са връзката си с естествения си ритъм. Научили са се да бъдат полезни, силни, организирани, отговорни. Да издържат. Да се справят, но все по-рядко усещат кога са уморени, кога имат нужда от близост,кога искат да кажат „да“, кога тялото им казва „не“.

А тялото дава сигнали,че нещо не е наред и копнее да бъде.

В неорайхианството вярваме, че жизнената енергия протича свободно, когато тялото е отпуснато, дишането е дълбоко, а чувствата могат да бъдат преживени и изразени.

Тогава жената не е непрекъснато в режим на оцеляване и затворена в бронята на контрола.

Тя става по-мека, защото вече не се защитава от всичко.
По-чувствена, защото си позволява да усеща.
По-жива, защото е в контакт със себе си.
Като котката.
Котката не задържа дълго напрежението. Реагира, когато нещо не ѝ харесва, и после се връща към живота. Не носи в себе си стари обиди. Не преживява безкрайно вчерашния ден.

Когато жената се научи да е съответна и се отнася към себе си с нежност, тя започва да излъчва нещо различно. Това я прави естествено привлекателна и жизнена,което се усеща.

Следващият път, когато се окажеш тревожна или напрегната, спри за момент.
Почувствай опората под краката си.
Поеми въздух.
Разхлаби челюстта.
Отпусни корема.
И си спомни за котката…
Протегни се , движи се плавно или се наслади на слънцето/гледката.

Едно протягане, една въздишка, едно забавяне на темпото може да върне потока там, където е бил задържан.

Любовта,за да може да бъде изразена, започва първо като отношение към самата себе си.
Към собственото тяло.
Към собствените чувства.
Към собствените граници.
❤️

22/05/2026

Национално проучване ще изследва нагласите към психичното здраве в България

Стартира национално проучване, посветено на психичното здраве в България.
Инициативата има за цел както да събере информация за нагласите и практиките
на хората, така и да насърчи по-широк обществен разговор по темата.
Проучването се провежда в две направления - анкета сред широката аудитория и
отделна анкета, насочена към специалисти и експерти, практикуващи в сферата на психичното здраве.
Инициативата се организира съвместно от hOUR SPACE - Mental Health Hub, подкаст медията „Естествен интелект“ и консултантската компания InManagement.
Основната цел на организаторите е да се осветли една важна част от социалния и личния живот на всеки българин, за която не се говори много и сякаш не е в центъра на общественото внимание.
Въпросите се фокусират върху:
- нагласите към психичното здраве и грижата за него;
- достъпа до подкрепа и специалисти;
- социалната среда и подкрепата от близки, работодатели и приятели;
- практиките за грижа за психичното благополучие;
- различията при отделни социални и възрастови групи.
Организаторите си поставят за цел да достигнат до максимално широк кръг хора
от цялата страна, с фокус върху балансирано представяне на мъже и жени, както
и с ангажиране на хора, живеещи извън големите градове, за да се избегне
ограничаването на изследването до тесни социални групи.
С конструирането на въпросника и обработката на данните е ангажирана д-р Антоанета Гетова, преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”, катедра “Социология”, която има дългогодишен опит в практиката с онлайн проучвания,
изследвания на медиите и т.н. Тя ще работи по статистически анализ на данните, а резултатите ще започнат да се публикуват поетапно от есента на 2026 г. Те ще бъдат свободно достъпни и представяни на разбираем език, с цел да подпомогнат по-доброто разбиране на психичното здраве и да насърчат изграждането на по-осъзната грижа за него.
Организаторите подчертават, че инициативата няма комерсиален характер и не цели да внушава проблеми или зависимости, а да предостави актуална информация и полезен контекст за обществения разговор.
Всеки желаещ може да се включи в анкетата, предназначена за широката аудитория, чрез следния линк: psizdrave.eu

За организаторите
- InManagement е компания с над 15 години опит в развитието на социална
свързаност, емоционална интелигентност и работна ефективност в
организационна среда.
- „Естествен интелект“ е медия, която повече от пет години работи за
повишаване на информираността по теми, свързани с психичното
функциониране, разбирането на себе си и осъзнатата грижа за психичното
здраве.
- hOUR SPACE - Mental Health Hub създава и развива услуги в подкрепа на
грижата за психичното здраве, популяризирането на психотерапията и
устойчивото развитие на терапевтичната общност в страната.
За допълнителна информация и медийни запитвания:
Десислава Димитрова - connect@hourspace.bg
Слави Стоев - slavy@estestven.bg

15/05/2026

Когато тревожността те спира да започнеш разговор...

В нова среда, тялото често реагира така, сякаш има опасност и ставаме повече анализиращи и бдителни, а тялото се стяга :
„Как изглеждам?“
„Дали звуча странно?“
„Дали всички гледат мен?“
„Ако кажа нещо неловко или глупаво?“
За нервната система новото често означава несигурност,а за някои хора несигурността е свързана със стари преживявания: да бъдеш критикуван, отхвърлен или да чувстваш, че трябва да паснеш, за да останеш свързан с другите.
Затова в такива моменти се нуждаем от повече опора и отпускане.
Тялото е сложна система, но има някои техники, които помагат напрежението да се освободи като:
- да насочиш вниманието към стъпалата си и да усетиш опората под тях;
- да отпуснеш съзнателно устатата, челюстта и раменете;
- да направиш бавно няколко дълбоки вдишвания и издишвания.
Тези действия помагат на тялото да се успокои.

Понякога увереността започва просто с усещането за стабилност под краката ни.
Друг път идва чрез действието. Ако чакате да се почувствате спокойни, сигурни и готови, за да започнете да говорите повече, да се отпуснете или да покажете себе си,то вероятно ще останете с безбройните планове в главата си.
Увереността се изгражда, когато нервната система започне да преживява, а човек се сдобива с нов и различен опит. Тогава започва да се усеща по-спокоен и стабилен: „Мога да бъда тук и да оцелея, дори да ми е неудобно.“
Затова преодоляването на страха започва с това постепенно да разшириш лимитите си и пространството, в което можеш да останеш.
Понякога това изглежда така:
- да поздравиш или да зададеш въпрос;
- да останеш още 10 минути преди да се откажеш;
- да започнеш разговор ,дори когато гласът звучи несигурен.

Много хора се опитват да се самоубеждават:
„Трябва да говоря повече.“
„Трябва да съм интересен.“
„Трябва да се отпусна.“
Но вътрешното „трябва“ : да съм интересен, да говоря повече, да се отпусна и т.н създава още напрежение. Помага повече, когато заменим „трябва“ с „искам“.Тогава се появява желание, посока и избор, вместо натиск.
И не е нужно да впечатлиш всички, за да се свържеш с някого.
Може да има притеснение и въпреки това да участваш, да присъстваш и да бъдеш истински.
Истинската увереност не е липса на страх. Тя е способността да останеш свързан със себе си в несигурността и да не губиш доверие в себе си,че можеш да реагираш и да се справиш.

09/05/2026

01/05/2026

Бащата не е „помощник“ в семейството.
Той съдейства като равностоен родител.
Когато бащата е присъстващ, детето получава стабилност, а майката партньорство и не се претоварва.
„Помагането“ звучи като избор, но родителството е споделена отговорност.
Присъствието не се мери в жестове, а в постоянство.

30/04/2026

„Искам да предпазя децата си от грешки.“

Това ми каза една майка,чиито деца имат всичко - възможности, занимания по интереси, ученолюбиви са.
Справят се добре и нямат реално сериозни проблеми.

Но тя търсеше нещо друго: сигурност за бъдещето.
Как да ги научи да не приемат нищо за даденост?
Как да не станат разглезени?
Как да не направят грешки?

А това,което стои отдолу, всъщност е:
„Как да контролирам това, което още не се е случило?“

Истината е трудна за приемана - не можем да предпазим децата си от грешки, а и не трябва на всяка цена. Собственият опит,който е процес на съпоставяне между това, което са научили вкъщи, и това, което срещат навън, изгражда:
- граници
- отговорност
- усещане „мога да се справя“

Децата, които имат всичко, не страдат от това, че имат.
Те страдат, ако нямат достъп до реален опит, собствен избор и последствия,понякога дори и фрустрация.
Не лишенията учат, а опитът. А опитът включва избор и понякога грешки. Чрез тях разбираш как да подобриш нещата или към какво да се стремиш, да учиш и да придобиеш самочувствие,че се справяш.

И може би по-трудният въпрос за родителя е:
„Мога ли да понеса, че детето ми ще греши?“
Защото понякога нуждата да ги предпазим е всъщност нашият страх да не се случи нещо, което не можем да контролираме.

Когато възпитаваш децата си на всичко, което си научил/а, не е нужно да контролираш кога ще го използват. Рано или късно то ще се появи в живота им.
Това, което можеш да дадеш, не е контрол над живота им,а присъствие в него. Да бъдеш до тях и да поддържаш връзка, в която могат да говорят не само когато всичко е наред, а и когато не е. Да създадеш среда, в която няма страх да бъдат отхвърлени, ако сгрешат, където могат да кажат истината и да се чувстват сигурни. Това е най-голямата защита за бъдещето.

27/04/2026

„Когато преодоляваш съпротивата, мозъкът те възнаграждава“

Това беше част от мотивационен пост защо да тренираме системно. Но не важи само за спорта или дисциплината. Това се случва и в психотерапията. Рядко е лесно. Понякога е неудобно,понякога се движи с бавни темпове, а понякога ти се иска да се откажеш.
Съпротивата в терапията изглежда така:
„Не ми се говори за това“ или мъчително мълчание.
„Няма смисъл.“
„Искам да си тръгна.“
Но точно в тези моменти, когато оставаш, когато говориш въпреки страха, когато си позволиш да действаш различно,да останеш в контакт с трудна тема малко по-дълго от обичайното , да усетиш и преживееш различен опит вместо да бягаш , ти преминаваш през съпротивата. Точно там започва промяната.
Когато в терапията правиш нещо различно от стария модел, мозъкът ти го регистрира като ново учене. Отделя се допамин, който се свързва с усещане за напредък и казва „Справяш се. “(когато клиентът осъзнае нещо или направи малка крачка по посока промяна). Понякога след дълбока емоционална работа идва и отпускане - свързано с отделяне на ендорфини. С времето се изгражда усещане за повече вътрешна стабилност и свързаност. Процеси, в които участва и серотониновата регулация. И това е само част от биохимията на невробиологичното учене, което променя начина, по който мислиш, чувстваш и реагираш. Променя се вътрешния диалог и очакванията към себе си , а след това идва усещането за стабилност и самочувствие. С повтарящият се нов опит идва и увереността : „Мога да остана в трудното“ ,„Мога да го изразя“ или пък„Не се разпадам, когато го усещам“
С времето започваш да се доверяваш повече на себе си❤️