Елиза Трайкова - Психолог

26/07/2025

#запсихологията

Родители често разчитат на педагогически теории, вместо на собствения си опит и интуиция. По думите на Йеспер Юл, международно признат автор, семеен терапевт, педагог и оратор: “И за родителите, и за децата е по-добре ако родителите се опитват да бъдат себе си и да се чувстват добре в кожата си, вместо да са такива каквито „трябва“. По-добре автентичен, отколкото теоретичен родител. Родителите, които допускат грешки и поемат отговорността за тях, са по-добри родители от тези, които се опитват да бъдат перфектни. Родителите перфекционисти внушават на децата си чувство за провал, а дете, което има чувството, че ще се провали, в крайна сметка наистина се проваля.” (Из книгата “Това съм аз, а ти кой си?”)
#АртИФамилнаТерапия #ПИСЕЛ #родители #деца #ЙеспеЮл

04/04/2025

Честит професионален празник на психолозите в България! ❤

"Психологът е ум и сърце. Той никога не съди. Той вниква, обича и разбира. Не се интересува от самата постъпка, освен за да я поправи, ако е лоша, и търси дълбоките и подбуди.

След като е отстранил подбудите, постъпката се променя от само себе си и поема в правилната посока.
Неговата граматика и „библия“ са човешките, психологическите и физиологическите познания – а те трябва да са необятни! – и той се опира на тях, но в същото време непрестанно ги преразглежда и преосмисля. Защото човешката душевност не понася готови рецепти и правила.

Психологът никога не забравя, че всяко човешко същество страда – такава е неговата участ. Човекът търси изход от страданията, чрез средствата, с които разполага. И повечето от „лошите“ постъпки всъщност не са нищо друго, освен опит да бъде намерен този изход.

Психологът е човек с религиозна нагласа. Искам да кажа, че той се стреми да бъде все по-обвързан с всичко, което го заобикаля. Знае, че много хора изпитват страх и чувство на безпокойство и следователно се стремят към сигурност. А такава сигурност те могат да получат в семейството си, в обществото. Когато не я открият, безпокойството им нараства. Задачата на психолога е да им предостави един нов вид сигурност. И той се старае всеки да я открие у себе си.

Почвата под краката му е ужасно нестабилна – това са подвижните пясъци на човечеството. Той обгръща с еднакво добронамерен поглед всички човешки постъпки. Нищо не го учудва, нищо не го отвращава. Защото търси подбудите и разбира, без да съди никога.

При него идват стотици юноши и девойки, майки и бащи, съпруги и съпрузи. Чувствата им често са противоречиви или крайно изострени. Понякога са настръхнали един срещу друг.

Психологът възстановява равновесието, като внушава спокойствие и прозорливост на всеки един от тях.

Сблъска ли се с глупак, преценява дали става въпрос за истинска глупост или просто за недоразвити възможности. Ако си има работа с действителна глупост, стреми се да и попречи да се превърне в злоба.

Говори с всеки на собственият му език и никога не забравя каква ужасяваща мощ представлява словото.

Изслушва откровения и тайни, които само изповедник би могъл да чуе. Най-съкровената човешка същност се излива пред него и той смята това за чест, но не си приписва заслугата.

И всичко това не са просто добри пожелания, а същинското условие за работата на психолога." - Пиер Дако

#запсихологията

05/08/2024

#запсихологията

30/07/2024

#запсихологията

Шалва Александрович Амонашвили, педагог, доктор на психологическите науки, автор на концепцията за хуманна педагогика. Веднъж той попитал учителите, събрали се на лекцията му:

„Представете си ситуация, вие преподавате урок в четвърти клас и влиза дете, което закъснява с 20 минути. Вашите действия? "
Учителите започват да предлагат различни възможности:
„Излез от класната стая“,
„Дай ми дневника“,
„Седни на мястото си, ще говорим след урока“...

Но Шалва Александрович не останал доволен. Той казал: „Когато детето влезе, от сърце бих му казал:
„Здравей, дете мое, моля те влез, седни, не можехме да започнем урока без теб, чакахме те “.
Това се нарича безусловна любов, не може да се имитира. Ако закъснее на втория ден, ще кажа с още по-голяма любов:
„Здравей, любимо дете, чаках те толкова много, влез бързо, седни. Не бихме могли да започнем урока без вас. "

И знаете ли, ако направите това три, четири, пет пъти, детето ще спре да закъснява. Защото то реагира само на чистия порив на любовта. И ако почувства, че е обичано някъде, няма да закъснява повече там. Това е психологията на едно дете: ако почувства, че е безусловно обичано някъде, то е затоплено, то е ценено там, то е уважавано като личност, никога повече няма да закъснее там.

Самият Шалва Амонашвили до седми клас е бил кръгъл двойкаджия, но завършва училище със златен медал. Отношението му към обучението се променило от новата учителка по грузински език, която се отнасяла с интерес и уважение към децата. Личността на детето се превърнала в централна идея на концепцията за хуманна педагогика, разработена от Амонашвили.