25/10/2024
На рожден ден или на някакъв друг празник наред със здравето, почти винаги си пожелаваме и успех. Да, успехът е нещо хубаво, нещо нужно, но същевременно липсата му може да доведе до много напрежение, стрес и разочарования, безусловният стремеж към него - до бърн аут т.е. до синдрома на изпепеляването. Затова днес с повече философска, от колкото с медицинска насоченост искам да цитирам какво казва за успеха и таланта американският писател Кърт Вонегът. Ако съдържанието ти допада, не забравяй да го харесаш!
„Когато бях на 15 години, работих един месец на археологически разкопки. Веднъж, по време на обедната почивка, си говорех с един от археолозите и той и задаваше от онези „опознаващи“ въпроси, които хората си задават един на друг: „Спортуваш ли? Кой ти е любимият предмет?“ Аз му отговорих, че не спортувам. Казах му, че участвам в училищния театър, пея в хор, свиря на цигулка и пиано, и че някога съм посещавал уроци по изкуствата.
Той възкликна „Уау! Това е невероятно!“, а аз му отговорих: „О, не, аз не съм добър в никое от тези неща“.
Тогава той каза нещо, което никога няма да забравя и което напълно ме смая, защото никой никога по-рано не ми го беше казвал: „Не мисля, че да бъдеш добър в нещо е това, заради което човек го прави. Мисля, че всяко от тези прекрасни преживявания и различни умения те е научило на нещо и те е направило по-интересен човек, независимо от това колко добре се справяш с него“.
И честно казано това промени живота ми. Защото се превърнах от неуспял човек, от някой, който не е достатъчно талантлив, че да е майстор в нещо, в човек, който прави нещата, защото им се наслаждава. Отгледан съм в такава фокусирана върху успеха и потопена в мита за таланта среда, че мислех, че си заслужава да се занимаващ с нещо само ако ще „победиш“ в него.“
