16/11/2025
Последен 5️⃣-ти ден от поредицата Цитати на Франсоаз Долто.
Днес - малко по-дълъг пост.
Пиша го от последния си ден в Атина, където прекарах 5 дни с приятелки и посетих конференция - без съпруга си или някой, който да се грижи за мен и аз да се возя без да мисля за маршрут, за разписания или график.
Този път голяма част от това направих аз - не напълно сама, но достатъчно голяма част.
Всичко това беше невъзможно да се случи допреди 2 години. Всяко ново място, всяка тълпа с много хора, всяка новост предизвикваше в мен такава тревожност, че спирах, блокирах, задушавах се, затварях се в себе си.
Днес мога да направя това пътуване без паник атаки, без емоционално хранене, без постоянен стрес и дебнене на опасности от всякъде.
Пътят беше дълъг. Години на размишления, лична терапия, четене на книги, практикуване на ритмични движения, вяра и молитва. За да мога днес да проявя самостоятелност, която не можех да си представя, че е възможна за мен.
Някак този цитат на Франсоаз Долто идва на мястото си, за да покаже, че пътят към самостоятелността започва още от излизането от утробата. И колкото повече бавим процеса като родители, толкова по-късно идва моментът, в който детето да стане истински самостоятелно.
Ето и обещания цитат :
"Много отрано днес вече няма кой да предпазва детето в обществото, затова то трябва да се научава чрез собствен опит да разбира своите потребности и да се предпазва от опасностите, като ги опознава. Трябва да съумее да бъде „майка на себе си“ от две-тригодишна възраст, а от шестгодишно вече да стане и „баща на себе си“, което значи — да може да участва, у дома и в обществото, във всичко, което се отнася за него. Доверието между родители и деца трябва да бъде взаимно и пълно. Всяко дете има доверие на своите родители, но обратното е рядкост. Това започва от люлката, още с научаването на детето да хваща и да се движи, съпътствано от търпеливо внимание към неговата нарастваща самостоятелност, във ведра атмосфера и с разяснения за действията на възрастния, които то толкова старателно наблюдава и желае да имитира. Такива съпроводени опити развиват неговата подвижност. Единствено любов и утешаваща нежност му помагат да преодолее своите неуспехи, а не като се върши всичко вместо него и се посреща с гняв всяка негова несполука. Пространство и време за свободна изява, срещи с други деца, самостоятелност в игрите и в ритъма на собствените потребности — хранене, изхождане, спане. В това се състои изкуството за възпитание на малките, което създава у тях също и нагласата да се съобразяват с времето и пространството за свободни занимания на родителите."
