Соня Трифонова- психолог, Граф Игнатиев 32, офис 7, Stara Zagora (2025)

15/11/2025

Здравословните партньорски взаимоотношения се основават на яснота, емоционална регулация и взаимно уважение.
Ключов елемент в този процес са границите – формулирани, осъзнати и поддържани и от двамата партньори.

Границите представляват вътрешни ориентири, които ни помагат да разпознаем какво ни напряга, кое активира уязвимите ни зони и какво влияе върху усещането ни за сигурност и свързаност. Те не са фиксирани правила, а динамична структура, която се адаптира според личния ни опит, потребности и етапите на връзката.

Важно е да подчертаем, че границите имат смисъл само когато са двустранни.
В здрава връзка и двамата партньори имат възможност да посочат своите вътрешни преживявания без обвинения към другия.
Вместо да разчитаме на предположения и недоизказани сигнали, даваме на партньора ясна посока как да бъде до нас по начин, който подкрепя връзката.

Същевременно и ние носим отговорност да чуем и уважим неговите граници – да се съобразим с това, което засяга неговата емоционална стабилност, предизвиква напрежение или активира преживявания, свързани с минали трудности.

Когато границите се поставят и поддържат взаимно, връзката се превръща в пространство, в което:
• и двамата се чувстват емоционално защитени.
• има по-малко недоразумения и скрити очаквания.
• се намалява рискът от натрупване на напрежение или огорчение.
• се създава атмосфера на предсказуемост и доверие.

Когато двамата партньори изразят ясно своите лични граници и ги обсъдят открито, между тях постепенно се оформят и общи граници — рамка, която принадлежи на самата връзка. Тези споделени граници създават яснота, предвидимост и чувство за сигурност в партньорството.

13/11/2025

Понякога носим със себе си стари истории, които вече не ни принадлежат — но страхът да ги пуснем ни кара да ги преразказваме отново и отново.
А всъщност именно пускането отваря място за нещо ново.

❓Ако можеше да оставиш нещо в миналото — какво би било то?❓

12/11/2025

Комуникацията като мост, а не като бойно поле

Понякога не липсата на любов разделя двама души, а начинът, по който си говорят.
Думите могат да бъдат мост… или стена.
Какво се случва, когато спрем да се защитаваме и започнем да слушаме истински?

Във всяка връзка настъпват моменти, в които думите се превръщат в оръжие.
Тогава общуването, което би трябвало да сближава, започва да разделя.
Двама души, които се обичат, понякога се оказват от двете страни на една невидима стена — изградена не от липса на чувства, а от неразбрани послания, стари страхове и неосъзнати модели на поведение.

Фамилната психотерапия разглежда комуникацията не просто като обмен на думи, а като жизнен процес, в който се преплитат нуждите, чувствата и опитът на цялото семейно минало.
Начинът, по който общуваме днес с партньора си, често носи следи от начина, по който сме били чувани (или нечувани) в детството.
Ако сме израснали в дом, където конфликтът се избягва, вероятно ще мълчим, когато нещо ни боли.
Ако сме виждали гняв и напрежение, може да вярваме, че само силният тон осигурява внимание.

В терапията често се появява моментът на осъзнаване:
„Не говоря с партньора си, а с модела, който нося от семейството си.“
Това осъзнаване е първата крачка към промяната — защото ни позволява да изберем различен начин на общуване.

Истинската комуникация не означава да си винаги прав, а да можеш да останеш свързан дори когато не си съгласен.
Да изразиш нуждите си без обвинение.
Да чуеш човека срещу теб, без да се защитаваш.
Да питаш „Как се чувстваш?“ вместо „Защо пак го направи?“.

Партньорството се укрепва, когато общуването се превърне в мост, по който минават разбиране, емпатия и взаимно уважение.
Това изисква осъзнатост, но и готовност за уязвимост — защото понякога най-трудното е просто да кажем: „Боли ме, когато не ме чуваш.“

Във фамилната терапия често се работи именно върху този мост — върху пространството между „аз“ и „ти“, което може да бъде поле на битка или място на среща.
И когато партньорите започнат да говорят не един срещу друг, а един с друг, тогава в отношенията се появява нещо ново: сигурност, близост, лекота.

Комуникацията не е даденост, тя е умение, което се развива.
А всяка крачка към по-добро разбиране е крачка към по-дълбока любов.

А вие какво усещате, когато партньорът ви наистина ви чува — не само какво казвате, а как се чувствате?

07/11/2025

Защо често избираме един и същ тип партньори — дори когато знаем, че ни боли?
Понякога животът ни води в познати истории с различни лица. И докато се чудим „защо пак така“, отговорът често се крие дълбоко в нас – в старите модели, научени от детството, в онова, което някога е липсвало, но все още търсим.

Често се питаме защо, въпреки различните обстоятелства и хора, отново и отново избираме сходен тип партньори. Като че ли се въртим в един и същ кръг от отношения – с различни лица, но с познато усещане.

Това не е случайност. Както често се казва, вдъхновено от идеите на Фройд: „Ние не избираме случайно. Ние срещаме само онези, които вече живеят в нашето подсъзнание.“

Подсъзнателно ние се стремим да възпроизведем познатите емоционални модели от детството – онези, които сме научили чрез връзката с родителите си или с важните фигури от ранните години. Дори когато тези модели са били болезнени, психиката ни търси „познатото“, защото то изглежда безопасно. В тази динамика често стои несъзнаван опит да „поправим“ миналото – да получим от новия човек онова, което някога не сме получили.

Често несъзнавано се влюбваме не в човека пред нас, а в познатото усещане, което той предизвиква. То може да бъде топло и сигурно — но може и да бъде тревожно, напрегнато, дори болезнено. Ако като деца сме се научили, че любовта върви ръка за ръка с усилие, страх или липса на внимание, ние несъзнателно ще търсим именно този модел като възрастни. Не защото го искаме съзнателно, а защото психиката ни се стреми да възпроизведе познатото, в опит този път да получи различен изход — да бъде видяна, чута, обичана така, както някога е липсвало.

Така партньорът често се превръща в огледало, в което отразяваме стари рани. И докато се опитваме да „поправим“ миналото чрез настоящите си връзки, попадаме в повторения — различни хора, но сходна болка.

Осъзнаването на тези несъзнавани механизми е първата стъпка към излизане от кръга. Когато започнем да виждаме модела, вече имаме възможност да изберем различно — да изградим връзка, основана не на нуждата да бъдем спасени или доказани, а на взаимност, уважение и зряла близост.

Терапевтичният процес често помага именно в това — да осветим старите сценарии, да срещнем болката, която стои зад тях, и да се научим да обичаме по нов начин. Защото истинската промяна не идва чрез нов партньор, а чрез ново разбиране и отношение към самите нас.

#психология #психотерапия #осъзнатживот #емоционалноздраве #съзнателнивръзки #вътрешнодете #личностноразвитие #любовкъмсебеси

06/11/2025

🤍 Да чуваме и уважаваме чувствата си в отношенията

В много семейства сме израснали с посланието, че „не трябва да се ядосваме“, „няма защо да си тъжен“, „просто го приеми“.
Така се научаваме да заглушаваме чувствата си, вместо да ги слушаме.

Но чувствата не изчезват, когато ги отречем. Те остават в нас – под формата на напрежение, тъга, раздразнение или вътрешна студенина.
И често именно това започва да влияе на отношенията ни – без да го осъзнаваме.

В психологията емоцията е информация.
Тя показва какво се случва вътре в нас – къде има нужда, болка, граница или копнеж.
Когато се научим да я чуваме, започваме да се свързваме по-дълбоко със себе си и с другия.

🌱 Да уважаваш чувствата си не означава да ги следваш сляпо.
Означава да ги приемеш като послание – дори когато са трудни.
Когато дадем пространство на емоциите си, създаваме пространство и за другия човек.
И тогава в отношенията се появява нещо по-ценно от съгласие – появява се истинска свързаност.

05/11/2025

Емоционално изтощение и презареждане

Понякога не липсата на сили ни спира, а продължителното даване без вътрешен поток.
Когато сме твърде дълго в режим на „трябва“, започваме постепенно да се отдалечаваме от себе си — от чувствата, нуждите, от онова, което ни храни отвътре.

Емоционалното изтощение не е просто умора. То е сигнал, че сме загубили връзка с източника на живот в нас.

Презареждането не идва от почивка, а от връщане към смисъла и усещането за връзка — с хората, с тялото, с вътрешния си свят.
Понякога това започва с нещо съвсем малко: един поетичен образ, дълбоко вдишване или осъзнаване на това, което ни боли.

🌱 Така постепенно се връщаме към себе си и силите ни започват да се връщат с нас.

03/11/2025

🛑 Неспособността да казваме „не“ и да поставяме лични граници често изглежда като проява на доброта или грижовност, но с времето започва тихо да ни изтощава отвътре.

🛑 Когато постоянно пренебрегваме собствените си нужди, в нас се натрупва напрежение, вина и усещане за вътрешен разпад.
Това невидимо натоварване постепенно се превръща в тревожност, раздразнителност, безсъние или физически симптоми като болки, стягане, умора.
🍀 Поставянето на граници не е егоизъм – то е акт на уважение към себе си и към другите.

🍀 Само когато се погрижим за своя вътрешен свят, можем истински да присъстваме в живота и във връзките си.

30/10/2025

🌿 Скритите белези на депресията и тревожността

Не винаги депресията изглежда като тъга.
Не винаги тревожността е видима.

Понякога се крият зад усмивка, шеги или прекомерна активност.
Зад нуждата всичко да е „перфектно“.
Зад умората, която не минава дори след почивка.
Зад усещането, че просто „нямаш сили“.

Много хора се борят в тишина — дори най-усмихнатите.

🌱 Ако усещате, че вътре във вас нещо се е променило — не го пренебрегвайте.
Потърсете подкрепа.
Това не е признак на слабост, а акт на грижа към себе си.

#психолог #психологическапомощ #тревожност #депресия #психичноздраве #самопознание #вътрешенсвят

23/09/2025

Четири истини за щастливия брак

Ellen Wachtel е брачен терапевт, който работи с двойки и споделя в няколко книги опита от работата си. Една от нейните книги е насочена към широка публика и дава насоки за подобряване на взаимоотношенията в двойката. Както всяка книга за самопомощ, тя дава някои базови идеи, които могат да помогнат за подобряване на взаимоотношенията в двойката, но не може да замени терапия, ако такава наистина е нужна. Понеже харесах начина ѝ на писане и идеите, които представя, ще споделя част от тях в няколко поредни поста.

Работата ѝ с двойки стъпва на четири основни истини за брака, които могат да помогнат на партньорите да подобрят взаимоотношенията си. Днес че споделя две от тях.

✔️Истина 1 Обичаме тези, които ни карат да се чувстваме добре.

✓В началото на връзката си повечето от нас се чувстват специални и подкрепни от партньора си. В очите му/ѝ виждаме своето подобрено отражение. Чувстваме обич и подкрепа за това, което сме, искаме да постигнем или за което се борим.

✓За да накараме партньора да се чувства добре и взаимоотношенията да вървят гладко не е достатъчно само да казваме "Обичам те." Да търсим положителните неща и да казваме, че сме ги забелязали, дори когато имаме причина да се ядосаме и не всичко е наред, е един от начините да успеем наистина да подобрим отношенията си към по-добро.

✓Фокусът е това, което прави разлика във връзките, които са удовлетворителни и тези, в които партньорите повече страдат отколкото да получават любов.

✓Дори в началото само единият партньор да започне да забелязва положителните действия и да показва обич и признателност към партньора си, то много често и другият бива въвлечен в променената динамика.

‼️Разбира се, има случаи, в които това е напълно недостатъчно и е нужна помощ от вън.

✔️Истина 2 Повечето от нас знаят как да стоплят сърцето на партньора си.

✓Повечето от нас познават достатъчно добре партньора си, че да направят така, че той да се чувства добре, обичан и удовлетворен от връзката си. Често си мислим, че действията ни за добруването на семейството са достатъчни, за да знае партньорът ни, че го обичаме, но това рядко е вярно.
✓Не е нужно връзката да върви идеално, за да направите нещо, с което да накарате партньора си да се почувства добре. Достатъпно е да искате любяща връзка, за да правите дребни жестове за другия. ✓Любовта се нуждае от ежедневна грижа и подхранване, за да съществува.
✓Според Ellen Wachtel две са основните неща, които трябва да помним, когато искаме да стоплим сърцето на любимия.
*Жестовете, които правим е добре да са дребни, изпълними и не екстравагантни
*Добре е да са част от ежедневните ни взаимоотношения.
✓Както вече казах, понякога е нужно търпение, за да станат двустранни и връзката да бъде подхранвана и от двамата партньори.

В следващ материал ще споделя с вас другите две истини за успешен брак.
Какво ви докосва от казаното до тук? Какво ще си вземете?

Соня Трифонова- психолог

15/11/2025

13/11/2025

12/11/2025

07/11/2025

06/11/2025

05/11/2025

03/11/2025

30/10/2025

23/09/2025

Address

Telephone

Website

Alerts

Contact The Practice

Shortcuts

Share

Category