28/03/2026
Ако не се уважавате, започнете да се държите така, както би се държал човек, който се уважава.
Себеуважението е едно от най-важните качества за мен, когато не е свързано с арогантно или нарцистично поведение. Последните две всъщност често се явяват като компенсаторни механизми срещу липсата на себеуважение.
Себеуважението може да се назове и с други думи – себелюбие, добра самооценка, самосъзнатост, себедобронамереност – всичко, което е свързано с благоприятна нагласа към себе си.
Защо тази нагласа е толкова важна?
Истината е, че както има неща, които не харесваме в света, и такива, които харесваме, така е и в нас. Илюзия е да харесваме всичко в себе си – тогава бихме били заблудени за черти от характера, темперамента или тялото, които ни носят неблагоприятни резултати или ни саботират понякога.
Но именно тук е разковничето. Едно е да приемеш, друго е да харесваш.
Когато приемеш, ти не се съдиш. Когато разбереш, че мозъкът и мисленето винаги обслужват някакви потребности на личността и тялото, тогава започваш да възприемаш по-леко негативните аспекти от себе си.
Когато някой е страхлив – мозъкът му иска да го предпази от опасност.
Когато някой е гневлив – мозъкът му дава адреналин, за да се справи с трудности.
Когато някой е депресиран – мозъкът намалява оборотите, за да даде сигнал, че нещо не е наред.
Когато някой е разсеян – поема отговорности, които надвишават възможностите му в момента.
Нашият мозък и организъм винаги работят за нас, независимо дали ни харесва или не. Да, понякога резултатът не е добър. Но когато разбереш, че психиката ти работи за теб, можеш да я пренастроиш, ако резултатът не ти харесва.
Ако отхвърляш и се бунтуваш срещу аспекти от себе си, не пренасочваш енергията си – изчерпваш я.
Добронамереността към самите нас се определя и от възпитанието – от начина, по който родителите са се отнасяли към себе си и към нас. Като деца правим заключения на базата на тези отношения.
Ето защо някои хора повтарят едни и същи модели, които работят срещу тях, без да знаят други или без да осъзнават невротичните си механизми.
Например – човек, който неуморно помага и се старае да е полезен, за да се почувства значим, но всъщност още в основата си пренебрегва себе си заради другите.
Понякога тези емоционално деструктивни модели са толкова силно вкоренени, че е почти невъзможно да се изкоренят, ако човек не започне да променя поведението си. Един вид – да прави това, което трябва, а не това, което чувства, за да разчупи модела.
Именно тук в практиката си, след като с даден клиент осъзнаем неговите деструктивни модели, го насърчавам да се държи по коренно различен начин, макар това да е неприсъщо за него.
Например, ако клиентът е изключително себеосъждащ и критичен, го карам да си представи как би се държал човек, който не се отнася така към себе си. Визуализираме го. И всеки път, когато усети своята себе-критичност, да си спомня това и да стане по-толерантен.
Така насърчавам хората да започнат да се държат към себе си по начина, по който биха се държали хора, които обичат себе си.
Тук човек започва да преоткрива себе си, разчупва се, усеща се по различен начин. Да, определено се изисква смелост и постоянство. Но това е един от „преките“ пътища за подобряване на себеусещането и самооценката.
Променяме модела, променяме навика.
Променяме своето поведение, след това чувствата и усещанията, а накрая – дори и личността си.
Така че, ако не се уважавате, се замислете за някой, който се уважава, и се осмелете да се държите като него. Не за да сте него, а за да разчупите себе си, да се усетите по различен начин. Това не е бягство и отхвърляне на себе си, а напротив - опознаване!
