https://www.facebook.com/115991098081313/

Aylin Saltakova-consultant/psychologist, Stara Zagora (2025)

18/07/2025

След една година:

УПРАЖНЕНИЕ: „Пътят на освобождаването“

⸻

I. 🔍 ВИЗУАЛЕН И СИМВОЛЕН ПРОЧИТ НА КАРТАТА „ОСВОБОЖДАВАНЕ“

1. Жълтата сфера

🟡 Представлява вътрешната светлина, душевната същност, твоето Слънце и право на индивидуалност.
➡️ Преди една година: светлината ти е била потискана от страх, вина, родови дългове или системна лоялност.

2. Черният кръг със звездна решетка

⭘ Символизира капсулираност и ограничения — като клетка, в която е хваната твоята светлина.
➡️ Изградена от чужди вярвания, родови вярности и непризнати чувства.

3. Олтар / подиум с централен обект

🪷 Място на почит и жертва. Там, където си оставила части от себе си, за да поддържаш система, връзка или семейна принадлежност.
➡️ Олтарът не е бил създаден от теб, но си стояла на него от дълг.

4. Свещи около олтара

🕯️ Символи на памет, вярност, саможертва.
➡️ Възможно е да си поддържала миналото живо – в чест на изгубени хора, роли или рани, които не са твои.

5. Син фон, купол, светлина

🔵 Обгръщащата енергия е на духа и напътствието. Куполът показва, че ти си била защитена, но и ограничена в собствена система.
➡️ Душата ти е знаела, че моментът на освобождаване идва.

⸻

II. 🌀 КОНСТЕЛАЦИОННО ЗНАЧЕНИЕ НА КАРТАТА

Тази карта не говори просто за освобождаване, а за ритуал на вътрешно излизане от структура, в която си участвала без съзнателно съгласие.
Олтарът е сцената, на която си играла чужда роля – лоялната, търпеливата, мълчаливата.
Картата те кани да почетеш това участие, да се поклониш на онези, които са вървели преди теб, и след това – с уважение и яснота – да избереш ново място в живота.

⸻

III. 🧭 КОНСТЕЛАЦИОННА ПРАКТИКА: „Трите фигури на освобождаването“

🔹 1. Фигура: Аз преди една година

📍 Позиция: зад теб
🤲 Въпроси:
• Кого носех със себе си тогава?
• От какво се страхувах да се откажа?
• Чий живот живеех?

🗣️ Фраза:
„Виждам жената, която съм била тогава.
Виждам колко дълго съм стояла в мълчание.
Признавам, че съм носила чуждо, с любов и страх, от вярност и дълг.
Покланям се на тази част от себе си и казвам:
Благодаря ти, че оцеля.
Днес, с респект, те оставям зад гърба си.“

⸻

🔹 2. Фигура: Олтарът / сцената

📍 Позиция: в центъра пред теб
🤲 Въпроси:
• На кого беше посветен този олтар?
• Кое поддържах, жертвайки себе си?
• Какво още ме държи тук?

🗣️ Фраза:
„Покланям се пред този олтар, който дълго съм поддържала.
На него съм поставила себе си в името на другите.
Сега виждам: това не беше моята съдба.
Беше чужда болка, чужд обет, чужда нужда.
Със сърце казвам:
Връщам това, което не е мое.
Благодаря за урока.
Свободна съм да заема моето място в живота.“

⸻

🔹 3. Фигура: Аз днес

📍 Позиция: пред олтара, с лице към бъдещето
🤲 Въпроси:
• Какво се освобождава в мен сега?
• Как изглежда животът ми извън този олтар?
• Коя съм аз, когато вече не съм роля?

🗣️ Фраза:
„Стоя изправена пред живота.
Покланям се на всички, които дойдоха преди мен.
Вземам силата от зад мен и я насочвам напред.
Днес не нося нищо, което не е мое.
Днес се връщам в себе си.
Виждам ясно пътя си и избирам да вървя по него със собствени крачки.“

⸻

IV. 🕊️ ФИНАЛНА ФРАЗА – родово признание и освобождаване

🗣️
„Виждам ви – вие, които дойдохте преди мен.
Покланям ви се – вие, които сте носили повече, отколкото е било по силите на един човек.
Признавам съдбата ви такава, каквато е била.
Не я омаловажавам, не я променям – само я оставям да си бъде ваша.
Вие сте големите, аз съм малката.
От вас съм.
И сега, с цялата любов в сърцето си, моля за вашата благословия
да го направя по различен начин.
За себе си.
За тези след мен.
С почит, със смирение и с ясна воля,
днес избирам да се освободя и да живея собствения си живот.“

⸻

🧘‍♀️ Как се прави упражнението:
1. Избери спокойно пространство.
Работи с физически обекти (камъчета, листчета с надписи, предмети) за трите фигури.
2. Постави фигурите в три точки:
– Зад теб: “Аз преди година”
– Пред теб, център: Олтарът / Сцената
– Пред олтара, гледайки напред: “Аз днес”
3. Посети всяка фигура една по една.
Заставай на мястото ѝ, почувствай, задай въпросите и изричай фразите на глас или наум.
4. Накрая застани в позицията на „Аз днес“ и произнеси финалната фраза.
Може да се поклониш символично към олтара и към задната посока (родова система).
5. Завърши с благодарност.
Ако искаш – запали свещ. Не за дълг, а за живота.

10/07/2025

🌿 Скъпи участници в практиката „Когато смисълът е всичко, което ти остава“,

Благодаря ви за доверието и за присъствието в това крехко и дълбоко пространство, което отваряме заедно.

Първоначално обявената начална Zoom среща, предвидена за тази вечер (10 юли), ще бъде преместена за утре, 11 юли, в 19:00 ч. българско време. Ако за някого този час е неудобен, съм напълно отворена да бъда гъвкава с времето в рамките на плюс-минус един час, така че всеки, който желае да присъства, да може да се включи.

Причината за промяната е важна за мен — получих потвърждение за участие в среща с Марина Хаймес Муньоз, изключително уважавана фигура в света на системните констелации в Мексико и дълбоко ценена от моя учител. Това събитие съвпада по час с нашата среща, и за това се извинявам от сърце.

📩 Какво предстои:
• Всички участници, които са заявили участие и са направили своя обмен, ще получат Ден 1 още днес, така че да имат възможност да се потопят в процеса индивидуално.
• Утре (11 юли) ще се проведе встъпителната Zoom среща, в която ще се настроим за съвместната работа и ще получите важни насоки как ще протичат следващите 7 дни.

Моля, пишете ми в коментар или на лично съобщение, ако часът утре ви затруднява, за да намерим решение, удобно за всички.

02/07/2025

🌿 ДЕН 7: Новата вътрешна програма – принадлежност без сливане

След шест дни работа с рода, тялото, нуждите и гласа си, сега си готов(а) да изграждаш нов вътрешен шаблон. Да принадлежиш – но не чрез сливане. Да обичаш – без да се губиш.

⸻

🔎 Кратко осъзнаване

Отговори писмено или осъзнато в тишина:
• В кои отношения съм имал(а) усещането, че трябва да избера между себе си и другите?
• Къде съм се отказвал(а) от автентичността си, за да остана „приет(а)“, „обичан(а)“, „лоялен/на“?
• Какво ново вярване мога да избера за себе си днес?

⸻

📝 Утвърждение за деня:

„Мога да бъда част от семейството, общността и любовта, без да се отказвам от себе си.
Моята истина и моята принадлежност могат да съществуват заедно.“

Повтори го бавно, с усещане в тялото, поне 3 пъти. Позволи на всяка дума да „седи“ в теб като истина.

⸻

🧘‍♀️ Упражнение 1: Граница в пространството
1. Застани изправен(а), с крака на ширината на раменете.
2. Представи си тънък златен обръч около тялото ти – на около 30 см от теб. Това е твоето поле.
3. Кажи гласно:
„Това е моето пространство. Аз съм в него. Аз съм достатъчен/достатъчна.“
4. Извикай пред въображаемо лице някой човек, с когото си се сливал(а) – родител, партньор, дете.
Усети къде влиза в твоето поле.
Кажи гласно:
„Можем да сме свързани, без да се сливаме. Ти си ти. Аз съм аз.“
5. Вдишай дълбоко и направи крачка назад – съзнателно възвръщане на личното ти пространство.

⸻

🌀 Упражнение 2: Медитация „Аз принадлежа – като себе си“

Можеш да я правиш в тишина или с лека музика.

• Седни удобно. Сложи ръка върху сърцето си.
• Представи си линията на рода зад гърба си. Майка, баща, баби, дядовци, прадеди…
• Кажи наум:
„Благодаря ви за живота.
Но днес избирам да принадлежа по нов начин – като себе си.
Вече не е нужно да се сливате с мен, нито аз с вас.
Оставам свързан(а), но свободен/свободна.“
• Усети тялото си. Представи си светлина в сърцето ти, която се разширява – от теб към другите, без да се изгубваш в тях.
• Вдишай 3 пъти с усещане: „аз съм тук“, „аз съм в себе си“, „аз съм в живота си“.

⸻

💬 Завършване на практиката

Завърши, като си напишеш послание от бъдещото си „Аз“ – онова, което вече има стабилни граници и любяща самостойност:

💌 „Скъпа/Скъпи [име],
гордея се с теб. Виждам как вече не се отказваш от себе си, за да бъдеш добър/добра.
Обичаш – и оставаш.
Поставяш граници – и пак си свързан(а).
Браво! Продължавай.“ 💌

02/07/2025

🌿 ПРАКТИКА

„Когато смисълът е всичко, което ти остава“

7-дневно вътрешно пътуване с терапевтични подходи, методи от системната терапия, психодрама, психотелесна работа, хипнонасочване и метафорични образи.

⸻

🎙 ВЪВЕДЕНИЕ

Смисълът.
Той не се създава. Той е там.
Нероден, но жив. Или роден, но затрупан под пластове лоялности, вярвания, вина и убеждения, че не го заслужаваме.
Понякога стои мълчаливо, но не напуска.
ОНОВА.
Онова, което чака да бъде чуто, погледнато, прието.
Онова, което е било с нас от самото начало.
Онова, което дълго е нямало език, но винаги е имало тяло.

⸻

📌 КАКВО СЪДЪРЖА ПРАКТИКАТА
• 7 дена вътрешна практика (асинхронно)
• Комбинация от терапевтични насочвания, метафори, упражнения и образи
• 2 срещи на живо в Zoom:
• Начална (пред Ден 1)
• Финална (след Ден 7)

📍Цена: 70 лв. – символичен обмен за цялостния процес + включване в двете срещи.

01/07/2025

🌀 Ден 6: ТЯЛОТО КАТО СЪЮЗНИК

вътрешен баланс, граница и име

⸻

🫱 Подготовка: активиране на енергията

Разтъркай дланите си една в друга, докато се стоплят.
Усети топлината, която се събира – не като нещо външно, а като живо, твое.
Разтвори ги бавно, задръж ги на няколко сантиметра разстояние –
като че държиш невидима сфера помежду им. Това е твоето поле. Твоята енергия.
Пространството между ръцете ти има пулс – дишай заедно с него.
Това, което усещаш, си ти. Това, което е между теб и теб, е живо.

⸻

⚖️ Упражнение: ръцете като везни

Седни удобно. Постави дланите си обърнати нагоре –
като две везни пред гърдите си.
Затвори очи. Влез навътре. Няма нужда да променяш нищо – само дишай.

Почувствай:
• Коя ръка тежи повече?
• Коя е по-лека?
• Има ли вибрация, пулс, гъстота?
• Има ли движение, докато наблюдаваш?

Сега се обърни с думи и внимание към всяка ръка поотделно:

👋 Към тежестта:

„Виждам те. Ти ми показваш какво съм носил/а дълго.“
„Ти си жива памет. В теб живее нещо важно – за мен, за предците ми, за пътя.“
„Оставам с теб. Не те бързам. Когато си готова, ще ми разкажеш.“

🫰 Към лекотата:

„Усещам те. В теб има въздух, има живот.“
„Ти ми напомняш, че не всичко е тежест.“
„С теб си спомням, че имам избор. Че мога да пусна.“

🫶 Към себе си:

„Аз съм този/тази, който/която усеща. И това е достатъчно.“
„Не съм само едното. Аз съм цялото. Аз съм полето между.“
„Почитам себе си, както съм – с това, което е останало, и с това, което иска да си тръгне.“

(Можеш да добавиш свои думи или да останеш в тишина. Понякога най-ясните послания идват без глас.)

Остани още няколко вдишвания.
После отвори очи. Погледни ръцете си. И усети – има ли промяна?
По-равни ли са вече? Или просто – по-близки?

⸻

💓 Преход към сърдечния център

С двете ръце се докосни до гърдите си –
в центъра, където е тимусът, точката на твоето вътрешно „Да“.

С върха на пръстите нежно потупай тази зона.
Можеш да кажеш:

„Аз съм тук.“
„Имам място.“
„Моето сърце ме усеща.“

Сега изтънаникай името си –
леко, протяжно, с вибрация – все едно го изпяваш на себе си.

⸻

🎶 Пример за звуково изговаряне:

„Ааааа…ааа…наааааа…Мари…аааааааа…“
„Сиии…ииии…мооооонннн…ааааа…“
(Използвай свободно гласа си – ниско, високо, с паузи, вибрации.
Няма грешен звук, когато гласът идва отвътре.)

С всяко изтънаникване – изпращаш името си навън и го връщаш обратно.
Свързваш тялото си с името, дъха с паметта, звука с дома.

⸻

🕯️ Финал: създай своя вътрешен печат

Сега кажи следното – не просто като думи, а като отпечатък:

„Аз съм… ___“
(Можеш да кажеш собственото си име. Или: „дъщерята на…“, „тази, която оцеля“, „тази, която се ражда отново“.
Ако си имала галено име, което вече не чувстваш, можеш да кажеш: „Наричаха ме… но днес избирам…“)

„Аз имам правото да бъда… ___“
(напр.: свободна, цяла, защитена, открита, обичана, в мир със себе си – избери думата, която иска да се роди)

„Моето име означава за мен… ___“
(напр.: начало, сила, въздух, дом, движение, принадлежност – или дума, която се появява сега, в тялото ти)

🩷 Това е твоят вътрешен печат.
🕊️ Твоето име, твоето тяло и твоята душа – в съюз.
🌿 Печатът на онова, което не се изтрива.

⸻

📌 Препоръка:

Можеш да запишеш този процес със собствения си глас – като аудио, което ти водиш.
Станеш ли гласът на себе си, думите ще се впишат още по-дълбоко.
Това е съобщение от теб към теб.
Послание, което само твоят глас може да носи така истинно.

30/06/2025

🌀 ДЕН 5: МОИТЕ НУЖДИ, МОЯТА ИСТИНА

“Истината ме свързва, не ме разделя. Моята нужда има място в света.”

⸻

🪶 Цел на деня

Да си върнем изгубената връзка с вътрешната си истина – какво наистина искам, от какво се нуждая, какво желая – отвъд ролите, очакванията и родовата адаптация.

⸻

🔹 Част 1: Констелационна настройка – “Моето място сред другите”

Затвори очи и си представи, че пред теб стои системата от хора, към които си се адаптирал(а). Това може да са:
• родителите,
• учителите,
• бивши партньори,
• колеги,
• родова фигура, която си носил(а) несъзнателно.

Сега кажи (на глас или вътрешно):

🗣️
„Скъпи мои, виждам как съм се нагодил(а), за да ви принадлежа.
Виждам как съм преглъщал(а) нуждите си, за да има мир.
Виждам как съм се отказал(а) от мечтите си, за да бъда ‘добър/добра’.“

„Днес ви отдавам дължимото.
Но и си връщам правото на своята истина.“

„Аз съм аз.
Моите нужди имат място.
Моята истина има глас.
Моята мечта има път.“

Остани с усещането. Позволи си емоцията, която идва – тя е естествена. Може да е тъга, гняв, облекчение или нищо. Всичко е добре дошло.

⸻

🎨 Част 2: Цветова практика – Моята истина в цвят

🖌️ Материали:
• Лист хартия A4 или по-голям.
• Цветни моливи, пастели или бои.

🌀 Инструкция:
1. Затвори очи. Вдишай бавно три пъти.
2. Питай се: Какъв цвят има моята истина днес?
3. Избери цвят интуитивно – не търси смисъл.
4. Започни да рисуваш на листа с този цвят – без цел, просто движение. Позволи си да се водиш от усещането.

🎨 После задай си въпроса:

“Какъв цвят има нуждата ми днес?”

Изрази и нея. Позволи на цветовете да се срещнат. Може да се преливат, сблъскват или танцуват. Това е разговор между частите в теб.

⸻

💬 Фрази за затвърждаване (можеш да си ги запишеш на лист):
• „Моята нужда е достойна. Аз ѝ давам място.“
• „Моето ‘да’ и моето ‘не’ са равностойни.“
• „Аз съм свободен/свободна да се променям.“
• „Позволявам си да се появя – такава, каквато съм.“
• „Моите желания не нараняват никого – те ме свързват с живота.“

⸻

☀️ Завършек: Малък ритуал

Постави ръка на сърцето и кажи:

„Аз съм тук за себе си.
Аз чувам себе си.
Аз избирам да бъда с мен.“

Сложи рисунката си на видно място – като спомен, че си си позволил(а) да чуеш себе си.

29/06/2025

🌿 Ден 4: „Не“ като акт на любов

Техника: Празният стол (Психодрама)
Формат: Преживелищна практика с три роли

⸻

🪑 Подготовка
• Сложи три стола един срещу друг в триъгълник.
• Вземи няколко листа или дневник за водене.
• Осигури си време и тишина.
• В центъра на триъгълника можеш да сложиш предмет или символ – нещо, което те свързва с темата за границите (камък, свещ, шепа пръст, личен предмет).
• Започни с кратко дишане и настройка:

„Давам си позволение да заема място. Давам глас на това, което е било заглушено. Днес избирам да бъда с истината си.“

⸻

🎭 Психодраматична практика с роли

⸻

🔥 Роля 1: Огънят – този, който казва „не“

Настройка преди сядане
• Какво ме кара да искам да изразя себе си?
• Коя дума описва вътрешната ми сила?

Избери или формулирай дума:
яснота · глас · свобода · център · живот · огън · истина · дом

Фрази, които можеш да използваш в тази роля:
• „Това е моето място.“
• „Това не е моето.“
• „Спирам тук.“
• „Стига.“
• „Не съм тук, за да угодя.“
• „Избирам себе си.“
• „Не се срамувам от гласа си.“
• „Аз съм граница.“
• „Тялото ми знае.“
• „Моето „не“ е моята сила.“

📝 Напиши твоята дума. Повтори я три пъти. Почувствай я в тялото си.

⸻

🕯 Роля 2: Страхът от конфликт – този, който се свива

Настройка преди сядане
• Кое ме кара да мълча?
• Коя дума описва страха или болката ми?

Избери или формулирай дума:
вина · срам · страх от отхвърляне · самота · наказание · беззащитност · зависимост

Фрази за тази роля:
• „Ако говоря, ще ме наранят.“
• „По-добре мълчи.“
• „Не разклащай лодката.“
• „Обичай ме, дори и да се откажа от себе си.“
• „Това е цената да не бъда сам(а).“
• „По-лесно е да се изгубя, отколкото да разочаровам.“
• „Ако кажа „не“, ще ме изоставят.“
• „Така оцеляваха жените в рода.“
• „Мълчанието беше безопасност.“

⸻

👁 Роля 3: Вътрешният свидетел – този, който интегрира

Настройка преди сядане
• Какво виждам отвъд противоположностите?
• Какво се променя, когато не избирам страна?

Фрази за тази роля:
• „Виждам и двете.“
• „Разбирам защо се мълчи.“
• „Почитам гласа, който се връща.“
• „Давам място на страха, но не му давам власт.“
• „Избирам яснота.“
• „Няма любов без истина.“
• „Промяната започва с мен.“
• „Мога да бъда с цялото.“
• „Няма нужда да се жертвам, за да принадлежа.“

⸻

🌀 Телесна практика: „Гласът ми има място“
• Изправи се. Стъпи стабилно на земята.
• Ръцете свободно покрай тялото.
• Поеми въздух. Издишай с думата: „не“ – различно всеки път.
• Повтори 7 пъти:
• тихо
• рязко
• бавно
• в шепот
• с любов
• с ярост
• с вътрешна яснота

⸻

✨ Интеграционен въпрос за писане или размисъл

Кое мое „не“ чака да бъде чуто от самата мен?
Коя родова женска/мъжка фигура никога не каза своето „не“ – и го предаде на мен?
Какво се променя, когато днес избирам граница с любов, а не с вина?

28/06/2025

🧠 Според Алфред Адлер всяко дете има нужда от:

1. Принадлежност

Да усеща, че има място в семейството, в групата. Че е прието такова, каквото е.

„Къде принадлежа?“ – това е въпросът, който стои на фона на всяко поведение.

2. Значимост

Да вярва, че има стойност, че е нужно, полезно, че допринася.

Детето иска да чувства: „Аз имам значение за другите.“

3. Сигурност

Да живее в предвидима и структурирана среда, където има ясно разграничение между позволено и непозволено.

Без сигурност детето живее в постоянна тревожност или напрежение.

4. Ограничения и граници (рамки)

Децата искат (макар често да не го показват!) някой да им каже къде свършва тяхното и започва чуждото.

Това им помага да изграждат автономия, а не своеволие.

5. Свобода в рамките на отговорност

Да имат възможност да изразят себе си, да вземат решения, но и да понасят последиците.

Тук се учат на зрял избор – „Аз избирам → аз поемам отговорност.“

6. Свързаност и емоционален контакт

Да бъдат видени, чути, почувствани. Контакт с родителя, който казва:

„Виждам те. Ти си важен за мен. Имаш значение независимо от това, което правиш.“

⸻

📌 Обобщено:

Всяко дете се стреми към:
принадлежност, значимост, сигурност, граници, свобода и свързаност.

А когато не ги получава, както казва Адлер, детето избира поведение, което му носи внимание, контрол или отмъщение – не защото е “лошо”, а защото няма друг начин да се почувства значимо и прието.

27/06/2025

🌿 ДЕН 2: Разпознаване на нарушените граници
⸻

🔹 Въведение чрез притча: Чашата с вода

Застани спокойно, поеми дъх. Прочети следната история и я остави да “поседне” в теб.

Професор по психология вдигнал чаша с вода и попитал:
— Колко тежи тази чаша?

Отговорите били различни – от 200 до 500 грама.

— Не теглото ѝ е важно, а колко дълго я държиш.
— Минутка – нищо ти няма. Един час – започваш да усещаш тежест. Цял ден – вече си схванат и изтощен.

— Същото се случва, когато задържаме болка, вина, чужди очаквания. Не е въпросът в тяхната “тежест”, а в това, че не ги пускаме.

🌱 Въпрос към теб:
Какво държиш в ръката, сърцето или ума си твърде дълго?

⸻

🔶 Самостоятелно упражнение с възглавници: „Моето място – твоето място“

✨ Това упражнение е символично, дълбоко и безопасно. Носи присъствие и нежност.

🔸 Нужни неща:
• 2 възглавници / шалове / кърпи – символи на „моето пространство“ и „чуждото пространство“.
• Спокойно пространство.
• Хартия и химикал.

⸻

🌀 Стъпка по стъпка:

🪷 1. Създай пространство
• Постави двете възглавници една срещу друга – на около 1 метър разстояние.
• Седни върху първата възглавница – това е твоето лично място.

🪷 2. Присъствай в тялото си
• Затвори очи.
• Усети гърба си, ръцете, краката.
• Поеми дълбоко дъх и издишай бавно.
Повтори три пъти.
Кажи си (наум или на глас):
🗣️ „Тук съм. Това е моето място. Имам право да бъда тук.“

⸻

🪷 3. Наречи „другата възглавница“

Помисли кой символично е нарушавал твоите граници. Това може да е:
• Родител, който е очаквал да си „удобен/удобна“.
• Партньор, който не зачита нуждите ти.
• Или дори обобщен образ: „Хората, от които се страхувам да бъда различен/на.“

Седни срещу възглавницата и кажи:

🗣️ „Ти си … (име или роля). Влизал/а си в моето пространство. Позволявал/а съм го.“
🗣️ „Днес виждам това. И днес започвам да се връщам към себе си.“

⸻

🪷 4. Констелационни фрази (в твоя възглавница):
• „Аз съм големият/голямата тук. Това е моето пространство.“
• „Моето тяло ми казва кога е достатъчно. Днес го слушам.“
• „Вече не нося чуждите чувства. Мога да ги видя. Мога да ги уважа. Но ги връщам там, откъдето идват.“
• „Избирам себе си – не от страх, а от любов.“

⸻

🪷 5. (По желание) Седни в другата възглавница – в „чуждото място“
• Влез в ролята на човека, който е нарушавал границите ти.
• Кажи (в ролята):
„Не съм знаел/а, че ти е тежко.“
„Правех най-доброто, което умея.“
„Днес мога да направя крачка назад.“

⸻

🪷 6. Върни се в своето място

Седни отново в своята възглавница. Сложи ръце върху сърцето си. Поеми дъх.
Кажи:

🗣️ „Аз съм тук. Това съм аз. Вече избирам да остана с мен.“

⸻

📝 Завършване (писмено):

Отговори накратко:
1. Какво почувствах, когато „влязох“ в моето място?
2. Какво се промени, когато изрекох истината си?
3. Какво искам да си обещая за границите си – от днес нататък?

24/06/2025

🔹 Когато един мъж носи болка към майка си…

Това не е просто рана от детството.
Това е празнина в душата, която често остава невидима, но определя целия му живот.

Много мъже растат с:
• Майка, която е била емоционално студена или прекалено контролираща
• Майка, която го е „използвала“ като партньор
• Майка, която го е изоставила или предала
• Майка, която не е била на разположение – физически или емоционално

⸻

⛓️ Тогава се ражда празнината

И мъжът започва да я носи в себе си.
Да я търси. Да я запълва.
Със с**с. С любовни връзки. С нужда от одобрение. Със зависимости.

Но никоя жена не може да му даде това, което не е получил от майка си.

Тя може да го обича – но той пак ще чувства, че не е достатъчно.
Тя може да е до него – но той ще се страхува, че ще го изостави.
Тя може да го приеме – но той ще бяга, щом усети близост.

⸻

🟠 Това не е връзка. Това е рана, която се опитва да се излекува през друг човек.

🔁 И така се повтаря моделът:
• Привличане – и страх
• Близост – и дистанция
• Жената е прекалено много – или никога достатъчна
• А мъжът остава „малко момче“ – в тяло на възрастен

⸻

🟣 Алехандро Ходоровски:

„Когато синът не е получил любовта от майка си, той търси майка във всяка жена –
и се гневи, когато тя не му я дава.“

⸻

📌 А истината е:

🔹 Жените не лекуват майчината празнина.
🔹 Те не са тук, за да бъдат терапевти, спасители или заместители на мама.
🔹 Жената може да обича… но мъжът трябва сам да се върне при майчината рана.

⸻

🔥 Как се проявява тази болка?
• Неспособност да се довери
• Страх от емоционална близост
• Желание да контролира или да угоди
• Гняв към жените, който няма обяснение
• Връзки с „трудни“ или емоционално недостъпни партньорки

⸻

🔹 Пътят назад е пътят навътре.

Не към миналото, а към себе си.
Към онзи момент, когато си казал:

„Мама не ме вижда.
Значи аз не съм важен.
Ще се справям сам.
Но ще търся нейната любов цял живот – във всяка жена.“

⸻

🌱 Преходът започва така:
• Да признаеш: имало е болка, липса, разочарование
• Да кажеш: това е моята майка. И това е моят живот.
• Да върнеш отговорността: не тя дължи любовта си на мен – аз дължа изцелението си на себе си

⸻

🔹 Упражнение: „Мамо, липсваше ми… и днес си връщам себе си“

(Може да се направи със снимка или мислено)

1. Застани спокойно. Представи си майка си пред теб.
2. Кажи на глас:

„Ти си моята майка.
Понякога ми липсваше.
Понякога бях гневен, тъжен, изгубен.
Търсих те във всяка жена.
Но днес разбирам – никоя жена не може да запълни това място.
И не е нужно.
Защото днес аз съм голям.
Днес си връщам себе си – и си връщам живота.
Благодаря ти, че си ми го дала.
И днес избирам да бъда цял – със и без теб.“

⸻

💬 Ако това докосва болка в теб – това е добре.

Защото празнината не се лекува с нова връзка.
А с връщане към корена –
не за да обвиняваш, а за да се освободиш.

📩 Ако имаш нужда от подкрепа – пиши.
Ти не си единственият мъж с такава празнина.
Но можеш да си един от малкото, които я излекуват.

24/06/2025

🔹 Когато един мъж носи болка към баща си…

Това не е само лична рана.
Това е разкъсване между това да си син и да станеш мъж.

Много мъже носят гняв, тъга или студ към бащата:
„Той не беше до мен“
„Никога не каза, че се гордее с мен“
„Само критикуваше или отсъстваше“
„Не искам да съм като него“

Но бащата не е само човек.
Той е образът на закона, границата, посоката, силата.
От него идват:
• Вътрешната стойка
• Усещането за „имам право да заема място“
• Мълчаливото мъжко: „Аз мога“

⸻

🟣 Берт Хелингер казва:

„Бащата дава на сина достъпа към света.“
„Който се свърже с баща си, се свързва със силата.“

Когато мъжът се отдалечи от баща си, често:
• се чувства неуверен или изгубен в ролята си
• става твърде мек или прекалено агресивен
• търси бащини фигури в шефове, учители, авторитети
• се опитва „да докаже, че е по-добър“ – но остава вътрешно дете

⸻

🔻 И в живота му се появяват…
• ⚫ Трудност да поема отговорност или крайни решения
• ⚫ Страх от провал, от успех, от лидерство
• ⚫ Психосоматика: напрежение в раменете, врата, сърцето
• ⚫ Желание да се бунтува срещу властта – отвън или вътре в себе си

⸻

👨‍👦 Ако мъжът има син:
• Може да повтори същото поведение – студ, отдалеченост, критика
• Или да направи обратното: да бъде „прекалено добър“, но без граници
• Синът му усеща: мъжествеността е или раняваща, или слаба – няма трета опция

👨‍👧 Ако има дъщеря:
• Тя често поема ролята на партньорка или съветник
• Или започва да се чувства отговорна за бащата – да го „подкрепя“, „спасява“
• Това ѝ пречи да се довери на мъжете в бъдеще – защото татко е бил „дете в голямо тяло“

⸻

🟠 Марк Уолин казва:

„Когато един мъж отхвърли баща си, той често несъзнателно отхвърля и собствената си мъжественост.“

⸻

🧠 Тялото и психиката помнят:
• 🧱 Страх от провал и нужда да се доказва
• 🪨 Вътрешна скованост, усещане за самота или недоверие
• 🔥 Вътрешна „война“ между силен и раним Аз
• 💤 Затруднено заспиване, проблеми с концентрацията

⸻

🌱 Пътят към бащата не е лесен. Но е освобождаващ.

Да признаеш, че:
• Той не е бил идеалният баща
• Може би е бил слаб, груб, отсъстващ
• Но е твоят баща. И чрез него си дошъл тук.

Мъжът става свободен, когато спре да се бори с баща си.
Не когато го победи – а когато го признае.

⸻

🔹 Упражнение: „Ти си моят баща“

(Може да се направи със снимка или мислено)

1. Застани стабилно. Представи баща си пред теб.
2. Кажи на глас:

„Ти си моят баща.
Не си бил идеалният баща.
Но си моят баща.
И чрез теб съм тук.
Днес ти давам обратно тежестта, която не беше за мен.
А аз ще поема живота – и ще вървя с него.
Без да се боря с теб. Без да искам да те променям.“
3. Дишай дълбоко. Ако дойде гняв, кажи:

„Това е гласът на момчето в мен.
Но днес съм мъж. И съм готов да живея живота си – в мир.“

⸻

💬 Ако този текст докосва нещо в теб – не го пренебрегвай.

Това е покана:
да спреш да бягаш от баща си.
И да спреш да бягаш от себе си.

📩 Ако искаш подкрепа по този път – пиши ми.
Не си сам. Това не е битка – това е завръщане.

24/06/2025

🔹 Когато една жена носи болка към баща си…

Това не е просто семейна история.
Това е живот, който отвътре започва да се отрича.

Много жени носят гняв, обида или болка към бащата:
„Той не беше до мен“,
„Никога не ме защити“,
„Не исках такъв баща“.

Но бащата не е само човек.
Той е и част от източника на живота.

🟣 Берт Хелингер казва:

„Дори и най-лошият баща е 50% от живота на детето.“

Когато жената отхвърля бащата си, тя често (несъзнателно) отхвърля част от себе си.
Започва да се усеща изтощена, самотна, твърде силна или твърде чуплива.

⸻

🔹 Ако жената има дете…

⚫ Ако има син:
• Той усеща, че мъжкото е опасно или причинява болка.
• Може да започне да се срамува от мъжката си природа.
• Може да поеме подсъзнателна роля: да пази мама от мъжете.

⚫ Ако има дъщеря:
• Тя учи от майката, че мъжете не могат да бъдат опора.
• Може да повтори същия конфликт с бащата си или партньора си.
• Или да стане „мъж в собствения си живот“ – силна, но сама.

🔹 Марк Уолин казва:

„Когато викаме ‘Защо ме създаде?’, често повтаряме болката на родителя, който също не е бил приет.“

⸻

🔹 Тялото помни
• хронична умора
• напрежение в гърба и раменете
• усещане, че си „на война със себе си“

🟣 Алехандро Ходоровски:

„Когато човек отрича собствения си живот, създава автоимунна енергия – тялото се обръща срещу себе си.“

⸻

🔹 Какво можем да направим?
Не можем да изтрием миналото. Но можем да спрем вътрешната война.

🌱 Първа стъпка:

„Да признаеш, че това не е идеалният баща,
но е твоят баща.
И че животът, който е дошъл чрез него,
е ценен – защото е твой.“

⸻

🔹 Упражнение: „Животът ми идва чрез теб“

Изпълнява се самостоятелно – със снимка или мислено.
1. Застани спокойно. Представи си баща си пред теб.
2. Кажи на глас:

„Ти си моят баща.
Не си бил идеалният баща.
Но си моят баща.
И животът ми дойде чрез теб.
Вземам този живот – без условия.
И ще му дам смисъл – по моя начин.
Можеш да си останеш такъв, какъвто си.
Аз вече не искам да те променям.“

3. Дишай дълбоко. Ако дойде гняв или сълзи – кажи:

„Това е моето ранено дете.
Но днес съм голяма.
И днес избирам Живота.“

⸻

💬 Ако тази тема докосва нещо в теб – това е покана.
Да спреш.
Да се обърнеш навътре.
Да се свържеш с живота такъв, какъвто е – не идеален, но твой.

📩 Пиши ми, ако имаш нужда от подкрепа по този път.
Не е нужно да го извървиш сама.

Aylin Saltakova-consultant/psychologist

18/07/2025

10/07/2025

02/07/2025

02/07/2025

01/07/2025

30/06/2025

29/06/2025

28/06/2025

27/06/2025

24/06/2025

24/06/2025

24/06/2025

Address

Opening Hours

Website

Alerts

Contact The Practice

Shortcuts

Share

Category