Иван Димитров - психолог, семеен терапевт, Стара Загора

20/02/2025

Практиката го потвърждава!

22/04/2024

От известно време работим с колегите по стартирането на серия от лекции под заглавието "Митовете на популярната психология", разработени в четири основни области на човешкия живот: 1. Аз като личност; 2. Аз като част от моя род; 3. Аз в партньорските взаимоотношения; 4. Аз като родител.
На 25.04.2024 г. започваме с първата част и се надяваме да стигнем до най-любопитните и мотивирани хора.
Броят на участниците е лимитиран до 14.

Кои са митовете при тълкуване на популярната психология? Катя Димова 18.04.2024 14:51 Какви са заблудите днес при тълкуване на популярната психология. Как можем да си помо...

12/04/2024

На 6 и 7 април 2024 година се случи едно страхотно обучение на тема: "Конструктивна конкуренция в отношенията в групите". Една много важна тема, на всички нива в нашето общество. По-често се наблюдава деструктивна или понякога направо злонамерена конкуренция във всякакъв вид групи и организации. В такъв тип условия се поставят и най-крехките - децата и младежите, поощрява се ненужно съревнование и индивидуализма се издига във висша ценност.
Негативното въздесйтвие на деструктивната конкуренция намира израз в демотивация на отделните членове на групата, загуба на смисъл, преживяване на постоянен и неразрешим конкликт, забавяне на развитието на индивидите и групата, а понякога направо в разпад на групата или организацията.
Кога може да съществува конструктивната конкуренция:
- Когато конкуренцията е видима;
- Когато има ясна рамка.
Събитието е част от поредицата "30 години ПИСЕЛ", психотерапевтичният институт към който принадлежа и аз.
Малко информация за водещия на обучението:
Федон Калотеракис - Управляващ директор на Световната федерация на терапевтичните общности (WFTC),
екс вицепрезидент на КЕТНЕА,. Теолог, терапевт, музикант, баща на четири деца, обаятелна и лъчезарна личност с изключително чувство за хумор. Федон Калотеракис е човек-легенда в сферата на зависимостите в Европа и света.

Думата ми за това обучение и контакта с психотерапевт като Федон Калотеракис е ВДЪХНОВЕНИЕ.

03/03/2024

Много често се смяташе, че децата се отглеждат по един същ начин и всички разлики между децата в едно семейство се отдаваха на генетични причини. Днес знаем, че не е така. Почти винаги децата в семействата са различни, а понякога много различни и затова има много причини и може би най-малко поради генетиката. Споделям една смислена публикация на уважавани от мен колеги от "Семейна екология", в която се обръща внимание на един от факторите, а именно поредността на раждане на децата. Редът на раждане изглежда дребен детайл, но той може да детерминира черти на характера ни и важни решения, които вземаме.

Днес ще представя една интересна статия за това как редът на раждане повлиява личностните характеристики на всяко от децата. Още тук ще уточня, че познаването на тези тенденции не означава, че те са даденост, с която да се примирим. По-скоро това знание може да отвори пространство за родителите да навигират процеса на израстване и да дават на всяко от децата си това, от което се нуждаят.

Най-голямото дете често е свръх отговорно и перфекционист. Неговите преки ролеви модели са родителите му, които са възрастни. Имат умения и знания, които едно малко дете има доста да упражнява преди да развие. При най-големите деца има риск да искат нещата да им се получават винаги от първия път. Да искат да опитват и правят неща, които не съответстват на възрастта им, защото подражават на родителите си. Тези деца често искат да бъдат лидери. За най-големите е полезно да получават посланието, че да се греши е нормално. Важно е очакванията и отговорностите, които се делегират на детето да са съответни на възрастта и личностовите му особености, а не на реда на раждане. На големите деца в семейството е добре да се дават и привилегии според възрастта.

Средните деца са като в преса. Те често правят обратното на по-големият си брат или сестра, търсейки мястото си в семейството. Те са трудни за категоризиране, защото поведението и чертите,които показват зависят значително от това, какво правят по-големите. Специфично родителско поведение към тях би било свързано със специално внимание и време за средното дете. Това важи за всички деца в семейството, но с особена сила за средното. Ако най-голямото не е делило родителите си в началото на живота си, а най-малкото остава след като другите се изнесат, то средното рядко има възможността да живее само с родителите си и да получи неразделеното им внимание.

Най-малките деца в семейството обикновено се считат за обичащи веселието, спокойни и игриви. Често отговорностите, които поемат са значително по-малко от на по-големите в семейството. Отрицателната страна е, че се съревновават с братя и сестри, които са по-големи, по-силни, по-бързи и това може да ги превърне в бунтари. Отнемането на всякакви отговорности пък може да способства за разглезването им. Най - малките деца имат нужда да получават похвалите и възторга за първите им успехи, както е било с по-големите. За тях е важно да им бъде позволено да взимат някакви решения и да поемат известни отговорности.

Единствените деца са като първородните. С тази разлика, че те никога не се конкурират за любовта на родителите си с по-малките деца. Те често стават перфекционисти. Имат склонността да се справят добре в училище и да имат лидерски качества. За тях е най- добре да се организират срещи с връстници , да се подхожда с нагласата, че не е проблем да се греши и да бъдат оставяни да бъдат просто деца, а не умалени възрастни.

Всички тези характеристики се повлияват от множество фактори, като пол, култура, нагласи и родителски стил са само част от тях.
Повече в статията:

https://www.parents.com/baby/development/sibling-issues/how-birth-order-shapes-personality/

11/02/2024

Благодаря на Станислава Раянова от БНР - Радио Стара Загора за възможността да разговаряме по толкова важни теми, касаещи децата и семействата.

✔ За връзката между партньорите и отражението на родителските взаимоотношения върху децата.
✔ За ролите в двойката.
✔ За старанието на съвременните родители да бъдат все по-добри в сложния свят, в който живеем.
✔ За мястото в семейството, на което децата НЕ искат да бъдат.

Чуйте целия разговор в предаването "Моята неделя" тук:

Взаимно посвещение на партньорите, взаимна обич и доверие, уважение и път, по който вървят - няма голяма разлика между двойките,...

27/01/2024

Любимо мое изказване напоследък е че не е трудно да срещнеш умни и справящи се хора, но има недостиг на зрели личности. Същото е и при семействата. Истинско удоволствие е да срещнеш или да постоиш със зряло семейство. Разбира се децата са големите печеливши, когато има зрели семейни отношения.
Ето някои от характеристиките на зрялото семейство:
Всеки член на семейството е сигурен, че у дома той може да бъде чут. Ако сега другите членове на семейството по някаква причина не са до него, той прекрасно разбира, че това е липса на време, а не липса на любов.
Хората в такива семейства с удоволствие се докосват един друг и открито изразяват чувствата си, независимо от възрастта. Доказателствата за любов и грижа не се ограничават само до изнасянето на боклука, готвенето или пазаруването. Хората показват любовта си, като разговарят открито помежду си и се изслушват много внимателно, могат да бъдат директни, открити и честни, могат да бъдат такива, каквито са, и да се наслаждават, че са заедно.
Зрелите членове на семейството се чувстват толкова свободни един с друг, че не се притесняват да говорят за емоциите си. Всичко, което чувстват, може да бъде изразено - разочарование, страх, болка, гняв, критика, както и шеги и похвали. Ако се случи така, че бащата е в лошо настроение по някаква причина, синът може откровено да каже: "Ей, татко, днес си в лошо настроение". Той не се страхува, че ще му бъде отвърнато с викове: "Кой ти е разрешил да говориш така с баща си?" Вместо това бащата ще каже приятелски: "Да, чувствам, че днес не съм в настроение, имах адски тежък ден". Синът му може да отговори: "Добре, че ми го казваш, татко. Иначе си мислех, че ми се сърдиш за нещо."
Едно зряло семейство е способно да планира продуктивно и последователно живота си, но ако нещо в плана се наруши, то може спокойно да приеме и оцени промените. Зрелите членове на семейството са способни да реагират на различни житейски ситуации, без да изпадат в паника. Например, нека си представим, че детето е счупило чаша. В едно проблемно семейство този епизод може да завърши с половинчасова лекция, шамари, разплаканото дете ще бъде заведено в стаята си. В зрялото семейство най-вероятно един от родителите ще забележи: "Габи, ти счупи чашата си. Не се ли поряза? Сама ще я почистиш, ще вземеш метла да изметеш и парцал, за да избършеш локвата и ще събереш парчетата. А аз ще ти дам нова чаша." Ако след това родителят забележи, че детето държи чашата небрежно или неправилно, той може да каже: "Мисля, че чашата се счупи, защото не я държиш с двете си ръце". По този начин инцидентът ще бъде използван като възможност за учене на детето, което ще повиши самочувствието му, а няма да се превърне в наказание, което да постави под въпрос самооценката му. В едно зряло семейство е добре известно, че човешкият живот и чувствата на хората са най-важното нещо, много по-важно от всичко останало.
Родителите се чувстват като вдъхновяващи лидери, а не като авторитарни ръководители. Те виждат задачата си в това да научат децата си да останат хора във всяка ситуация. Те са готови да съобщят на децата си както отрицателни, така и положителни оценки, готови са да бъдат разстроени, ядосани, разочаровани, както и щастливи, доволни и радостни.