10/10/2025
"Истинският живот започва в момента, когато човек се срещне с отчаянието и безизходицата от осъзнаването, че нищо друго няма да има.
Че съдбата е именно такава и натрупаният опит не може да се отмени. Че той е безсилен да промени много неща. Че с близките и роднините нищо не можеш да направиш, колкото и да се бориш. Че родителите са дали каквото са могли — и това вече не може нито да се поправи, нито да се забрави. Че мечтите за друга реалност са просто мечти. Че когато трябва да се направи важен избор, човек остава сам. Че е невъзможно да не чувстваш нищо, без това да има последствия за тялото. Че освен него самия, никой няма да разчисти бъркотията, няма да се погрижи за душевните рани и няма да избърше праха от скелетите в гардероба.
И че цялата тази каша е и краен процес.
Истинският живот започва тогава, когато човек се срещне с всичко изброено и е способен да го издържи. Да не избяга, да не се скрие във фантазии, да не се натъпче с храна, да не запали цигара, да не потисне — а именно да издържи, оставайки жив и чувствителен. И именно с тази чувствителност, самота и отговорност да започне да прави свои, индивидуални стъпки. Да взема лични и може би съвсем непопулярни решения. Да се осмели да върви по своя път, разбирайки, че няма никакви гаранции.
И все пак, не познавам нито един човек, който наистина е преминал през безизходицата, изплувал е от другата страна, изправил се е на краката си и е тръгнал по собствения си път, да е съжалил за това."
Аглая Датешидзе
