19/01/2025
Когато децата са тийнейджъри, може да се почувствате така, сякаш ги губите, въпреки че са точно пред вас.
Един ден се смеете заедно и всичко е наред, а на следващия усещате, че седите до непознат.
Може би изглеждат неузнаваеми – пораснали с 15 сантиметра само за шест месеца.
Може би са променили личността си – от сладки и обичливи до хладни и затворени.
Може би са сменили интересите си, целите си, мечтите си.
Губите ги заради телефоните им. Губите ги заради стаите им. Губите ги заради света на техните приятели, занимания, работа.
Може да се почувствате отчаяни да задържите детето, което някога обожаваше вас, с което се разбирахте, чиито ръце смятахте, че ще държите завинаги.
Може да ви се иска да плачете заради постоянните им отхвърляния. Може да се почувствате изгубени, когато не можете да ги върнете на правилния път. Може да се почувствате незначителни, когато ви игнорират или избухват срещу вас.
Ще загубите търпение по отношение на връзката ви. Ще се чувствате разочаровани от това „стъпка напред, две назад“. Ще тъгувате за онова, което вече го няма.
Ще се отдръпнете. Ще говорите по-малко. Ще наблюдавате отдалеч.
Ще приемате всяка комуникация, която получите, дори когато винаги се случва според техните условия.
Ще избирате битките си, защото сте уморени от тях.
Ще се опитвате да останете на разположение, въпреки че те рядко са до вас.
И един ден, когато най-малко очаквате, ще усетите промяна.
Ще видите проблясъци от човека, в когото се превръщат, и ще започнете да се вълнувате за това, което им предстои.
Ще започнете да опознавате новите им интереси, новите им страсти, новото им Аз.
Ще започнете да изграждате нова връзка – тази, в която вече не сте тяхното Слънце.
Ще се превърнете в тяхната Луна и ще сте свързани толкова силно, че нищо няма да може да ви раздели. Ще ги следвате, осигурявайки светлина в най-тъмните им моменти, насока, когато е нужно. Понякога присъствието ви ще е голямо и осезаемо, а друг път – едва забележимо. Но винаги ще сте там.
Няма да бъде съвършено. Няма да бъде както преди.
Но ако успеете да преживеете това да „загубите“ детето си за известно време, когато то се върне при вас, всичко може да бъде още по-красиво.
Автор: Уитни Флеминг