Др Румяна Георгиева - педиатър

25/01/2026

РАЗМИСЛИ ОТ ПЕДИАТРИЧНИЯ КАБИНЕТ

- Дишай, миличка.
– Не искам.
– Хайде с мен, ще ти покажа… дишай, издишай…
– Не искам.
– Защо?
– Защото ме е страх… мамооо… – изстена през сълзи малката, инатлива къдрокоска, която ме гледаше в ступор, докато я преглеждах.

…

– Дишай.
– Ами… дишам.
– Хайде, по-дълбоко си поеми дъх.
– Не искам.
– Защо?
– Защото ме е срам – каза смутената тийнейджърка, едва повдигнала блузата до нивото на десетото ребро, с нокти по-дълги от смисъла им и с тяло, което вече е оформено отвън, но още непознато отвътре.

…

„Боли ме сърцето, цяла нощ не можах да си поема въздух и все въздишам.“
– Къде точно е болката? Посочи ми с пръст.
– Ето тук. – Дългият нокът, като вертопоказалец, се насочва към слънчевия сплит.
– А знаеш ли къде е белият дроб?
– Ами… – мълчание, колебание и все пак решение – тук. – И показва дясното подребрие.
– А с този уред какво изследвам? – питам тийнейджъра и показвам стетоскопа.
– Не знам… всички доктори го имат.

⸻

Това са само малка част от опитите ми да бъда полезна на моите малки пациенти. Защото още с първия си дъх ние започваме да се учим как да използваме живота, подарен ни от Господ и Вселената.

Нашето тяло е най-голямото ни богатство, а ние – приемайки го за даденост – го неглижираме.
Не го чуваме.
Не го питаме от какво има нужда.
Не проверяваме дали външният ни свят е в синхрон с вътрешния.

Ако се научим да разчитаме сигналите на всяка наша клетка, пътят към лекото и свободно съществуване ще стане по-осъзнат и по-малко токсичен.

Но как да послушаш тялото си, когато не го познаваш?
Когато не живееш „тук и сега“, а в илюзията за външна съвършеност – чрез безкрайно моделиране отвън и пълно заглушаване отвътре.

И така ставаме личности с ампутирани емоции, заглушени импулси и загубена вътрешна чувствителност.

Тялото обаче говори ясно.
Чрез дъха.
Чрез умората.
Чрез болката.
Чрез напрежението.
Чрез сълзите.
Чрез въздишката.

Да изградим емоционално интелигентни деца е гаранция за възпитаване в добродетели, далечни от агресия, крясъци, юмруци, подигравки и обезценяване на различното.

В педиатрията не лекуваме само симптоми.
Ние изграждаме първата връзка на детето със собственото му тяло.
Първото усещане за сигурност.
Първото доверие към медицината.
Първото разбиране, че тялото не е враг, а съюзник.

Нашата задача не е само да диагностицираме.
А да обясняваме.
Да успокояваме.
Да учим.
Да превеждаме езика на тялото на езика на детето.

Да покажем, че:
• тялото не е страшно
• болката е сигнал, не наказание
• дишането е сила, не слабост
• лекарят е помощ, не заплаха

Дишането е първият акт на живота.
С вдишване детето се ражда.
С издишване заспива.
Между тях се учи да живее.

„И защо ми е да знам къде е белият дроб, сърцето, че виж ти – имал съм и черен дроб?
Като му дойде времето, докторите ще го мислят. Те за какво са учили?“

⸻

Скъпи родители,
простете за тези размишления.

Попитайте детето си къде е белият дроб.
Ако не знае – покажете му.
Обяснете му.
С едно изречение.

Dum spiro, spero.
Докато дишам – се надявам.

Дишането не е даденост.
То е дар.

Вдишайте.
Издишайте.
И благодарете.

Аз също благодаря.
И тази дума разтваря сърцето и гръдния ми кош.
Опитайте и вие.
Усетете къде в тялото ви резонира.
И бъдете щастливи.

08/01/2026

Днес всички се стремим да сме перфектни. Сякаш се съревноваваме помежду си във всяка сфера на битието. Но да си родител е толкова лесно и интересно. Трябва да спрем и да се замислим не какво трябва, защото така пише в нета, а как ние самите разбираме родителството като най-естественото човешко продължение.
Тази статия е написана точно за това - да ни приземи и осъзнае…

Копирано от нета:

Родителската любов - прикритата нужда да се потвърдим

Част 2

Презадоволяването на едно дете изглежда като грижа. Изглежда като любов. Изглежда като отдаденост. В действителност обаче то рядко има нещо общо с детето. То е опит на родителя да не усеща собствената си празнота, вина и страх. И колкото по-дълбока е тази празнота, толкова по-крайно става даването.

Презадоволеното дете не расте в сигурност. То расте в зависимост. Защото сигурността се изгражда, когато детето срещне граница и открие, че може да я понесе. Когато се сблъска с липса и разбере, че не се разпада от нея. Когато иска, но не получи, и все пак остава цялостно.

Когато всяка нужда е задоволена още преди да бъде усетена, детето не развива връзка със собственото си желание. То не се учи да иска. Учи се да очаква. А очакването не е сила. Очакването е пасивност. Оттам започва вътрешната празнота, която по-късно се пълни с вещи, хора, зависимости и роли.

Презадоволяването убива фрустрацията. А фрустрацията е основен двигател на психичното израстване. Детето, което никога не е било фрустрирано, не изгражда търпение, устойчивост и воля. То не знае как да издържи напрежението между желанието и реалността. И когато животът неизбежно откаже да даде, това дете се срива.

Много от възрастните, които днес живеят без посока, без мотивация и без усещане за смисъл, не са били лишени. Те са били презадоволени. Някой е живял живота вместо тях. Някой е мислил вместо тях. Някой е поемал болката, отговорността и избора.

Презадоволеното дете не развива здрава връзка със собствената си стойност. Стойността му не идва от това какво може, какво създава или какво преодолява. Тя идва отвън. От това колко получава. Колко внимание, колко грижа, колко жертви. И така стойността става зависима от другия.

Това е почвата, върху която по-късно се раждат зависимите връзки. Връзки, в които любовта се бърка с грижа, контрол и сливане. Връзки, в които човек не обича, а се страхува да не остане сам. Защото никога не е научил, че може да стои на собствените си крака.

Има и още нещо. Презадоволяването прехвърля тежка, невидима отговорност върху детето. То започва да усеща, че родителят живее чрез него. Че неговото щастие, смисъл и стойност зависят от него. Това е форма на емоционално натоварване, което детето не може да носи. И често плаща с вина, тревожност и усещане за дълг.

Така детето се превръща в родител на родителя. Започва да се съобразява, да потиска себе си, да бъде „добро“, за да не нарани. Това не е любов. Това е емоционално оцеляване.

Презадоволяването не подготвя детето за живота. То го подготвя за разпад, когато животът откаже да се съобразява. Защото реалността не презадоволява. Реалността изисква. И точно в това изискване се ражда зрелостта.

Истинската грижа не е да дадеш всичко. Истинската грижа е да дадеш точно толкова, че детето да открие собствената си сила. Да се срещне със себе си. Да разбере, че може да понесе липса, болка и отказ, без да се изгуби.

Любовта не спасява от живота. Любовта подготвя за него.

И докато не разберем това, ще продължим да отглеждаме не свободни хора, а зависими възрастни деца. Добре нахранени. Добре обгрижени. И дълбоко изгубени.

С любов и присъствие,
Александър Данаилов
Майтрея
Избери светлината 🙏❤️✨️

#презадоволяване
#емоционалназависимост
#граници
#вътрешнасила
#родителствоиего

22/12/2025

🎄 Скъпи пациенти,

С наближаването на празниците споделяме с Вас работното време на д-р Георгиева и д-р Георгиев, за да можете спокойно да планирате посещенията си:

🩺 Работни дни:
▪️ 22.12. (понеделник) – 08:00–13:00 ч.
▪️ 23.12. (вторник) – 08:00–12:00 ч.
▪️ 29.12. (понеделник) – 08:00–13:00 ч.
▪️ 30.12. (вторник) – 08:00–12:00 ч.

🎁 Почивни дни:
24.12., 25.12., 26.12., 27.12., 28.12.
31.12., 01.01., 02.01., 03.01., 04.01.

💙 В празничните дни при неотложни случаи можете да се обърнете към Поликлиниката – ет. 1, Медицински център.
🚑 При спешност: тел. 112

✨ Благодарим Ви за доверието през изминалата година.
Желаем Ви здраве, топлина и светли празници! ✨

20/11/2025

📌 Размисли от педиатричния кабинет

Откакто започна учебната година, всеки ден при мен пристигат ученици с болки в корема — най-често в епигастриума. Питам, разпитвам, преглеждам… и отговорът е един и същ:

Детето не закусва у дома.
Първото му хранене е чак в голямото междучасие, а в 99% от случаите това „хранене“ е баница, странджанка, хамбургер или дюнер. Обилно поляти с кетчуп и майонеза. Ако остане време — един хрупкав, миризлив, пълен с въздух чипс, старателно „разреден“ с оцветена напитка в метално кенче със смешно име.
По-големите добавят и „кафенце“, и по 1–2 енергийни напитки… че да вървят и цигарките.

Докъде го докарахме, скъпи родители? Бивши мои малки пациенти?

Гневна съм на ситуацията, защото не знам кого да виня.
Около училищата е пълно с павилиони за пакетирани храни, полуфабрикати, енергийни боклуци и по някой „дизайнерски“ бонбон — ей така, за разкош.

Живея и работя 30 години в малък град.
Тук всичко се вижда, всичко се знае… и пак се мълчи и се трае.
А децата — гладни, дебели, отпуснати, сякаш унесени в някаква мозъчна мъгла.
Мъгла, която е пряк резултат от всичко това, което ежедневно приемат.

За Бога, родители, спрете това тровене!

Не като им спрете дневните.
А като започнете отново да използвате модерните си електроуреди — за приготвяне на домашна храна.
Обяснете им, както и аз го правя ежедневно, че две трети от щандовете за пакетирани храни в хипермаркетите са за пълен IGNORE — казано на чист български език.

И нека не забравяме думите на Хипократ:
„Нека храната бъде вашето лекарство, а лекарството — храна.“

18/11/2025

Напълно споделям тази позиция

Хора, сега ще ви споделя колко важно и специално е за нас - за нашето поколение, да осъзнаем каква роля играем в човешката еволюция днес!

Поколението на Милениалите - подозирам, че това е по-голямата част от четящите тук - които сме родени приблизително между 1981 и 1995 г, и днес сме в разцвета на родителските си години, сме поели доброволно една безпрецедентна историческа мисия.

Ние сме първото поколение, което масово се ангажира едновременно с отглеждането на своите деца и с активното "репарентиране" (превъзпитание) на самите себе си. Често го наричаме себеосиновяване. Връзка с вътрешното дете чрез външното и изграждане на образа на вътрешния родител, който ставаме за себе си самите ние.

Израснали сме с правила като: "Спри да плачеш," "Бъди благодарен," и "Не отговаряй на възрастните." Днес масово и съзнателно искаме да научим и да дадем на своите деца напълно противоположни послания: "Кажи ми какво чувстваш," "Нормално е да плачеш," и "Нека решим това заедно."

Тази промяна е акт на еволюция и дълбока осъзнатост. Също така е нашия начин да оцелеем. Нещо, за което сега му е дошло време и се пада на нас да предприемем и ние го правим! Аз го виждам ежедневно в работата си!

Предците ни са оцелявали така, както е било съответно на тяхното време. Нашия начин на оцеляване включва точно тези аспекти, за които поколенията преди нас не са имали нито ресурса, нито познанието, нито информация, умение или принуда да се погрижат. Затова ние поемаме върху себе си двойно емоционално бреме, за което нито едно предишно поколение не е имало езика, изследванията, общността, за да го признае и подкрепи.

Първо избираме да отглеждаме емоционално интелигентни деца.
Второ (за които го правим) - поемаме отговорността да лекуваме "детето в себе си."

“Според данните, над 68% от родителите Милениали активно се опитват да "превъзпитат" себе си, докато отглеждат децата си. Те "родителстват напред," като дават на децата си емоционални умения, които самите те никога не са получили, докато в същото време се опитват да "лекуват назад," възстановявайки собствената си емоционална база.”

Този процес има и неврологични основи. В терминологията на невронауката, това се нарича двойна невропластичност. Родителите буквално преоформят два мозъка едновременно. Своя собствен, като го пренастройваме от "оцеляване" към "сигурност” и мозъка на детето, изграждайки живо свързване от "сигурност" към "стабилност."

Лечението и родителството активират едни и същи невронни вериги: амигдалата (центърът на страха) и префронталния кортекс (центърът на регулацията). Ето защо, когато един родител е предизвикан (triggered), проявата на търпение е толкова трудна – той се бори със собствената си детска обусловеност (childhood wiring) за оцеляване, докато се опитва да научи детето си на спокойствие.

Модерното родителство се усеща като по-тежко не защото днешните родители сме кекави или крехки, а защото най-сетне чувстваме и обработваме онова, което по-старите поколения е трябвало да потискат и преглъщат, дори без да осъзнават. Това е била цената на тяхното оцеляване. Има и много други фактори днес да е трудно по един начин и лесно по друг, но всичко това е различно от преди.

Този интензивен емоционален труд води до сериозни последици. При нашето поколение родители се съобщава за най-високите нива на емоционално прегаряне (burnout), регистрирани някога. 47% докладват за "хронична емоционална умора" от това, че се опитват сами да прекъснат междупоколенческите цикли. Изследванията са американски, но можем да си пренесем изводи и при нас.

Въпреки огромната цена, усилията имат доказан положителен ефект.
Емоционално отзивчивото родителство научно доказано намалява нивата на стресовия хормон (кортизол) при децата с до 40%, като в същото време увеличава дългосрочната устойчивост и емпатия у тях.

Всеки път, когато като родители се поколебаем преди да се развикаме и изберем търпението пред наказанието, ние променяме поведението си, заложено от векове, както и това на детето, като пренастройваме собствената си нервна система и тази на детето за връзка и сигурност.

Този процес е бавен, труден и не изглежда изобщо мирен. Той е разхвърлян, изпълнен със сълзи, чувство за вина и опити да се започне отначало. Преживяваме го като пълна бъркотия, защото изцелението винаги ни изправя пред вътрешната бъркотия.

“Въпреки чувството за провал, което може да възникне поради липсата на модел за подражание, родителят Милениал прави нещо безпрецедентно: родителства с осъзнатост, а не на автопилот.”

Както всяко поколение, така и ние сме мостът от единия бряг на еволюцията над поредната бездна до другия бряг. Между това, което вече не работи и е счупено, и това, което се изгражда.

Спокойствието на нашите деца един ден ще съществува, защото ние сме избрали да не повтаряме това, което ни е наранило. Всяко усилие за поправка на връзката пренастройва и двата мозъка (на родителя и на детето) за истинска и дълбока свързаност.

Лекувайки себе си, лекуваме и децата си.

В декември предстоят две групи за задълбочаване и практическа работа по горните теми.
Онлайн група за тревожния стил на привързаност и група наживо в София за семейни констелации. Оставям информация в коментар под тази публикация.

С обич,
Мария Петкова

17/11/2025

❤️ Дари кръв – подари живот!

Да дариш кръв е като да благословиш непознат със силата на Бог.
Това е една от най-големите добродетели, присъща само на нас – хората.

Аз ще бъда там, защото съм го правила много пъти.
Присъедини се и ти. Бъди доброто. Спаси живот.

🙏 Една твоя постъпка може да бъде нечие чудо.

03/10/2025

Уважаеми пациенти и приятели. Предвид бедственото положение в града, тази сутрин не е възможно да се работи в сградата на Медицинския център.

За консултация можете да се свържете с мен на мобилен номер 0887265168.

С надежда и вяра, че и това предизвикателство ще премине!

26/09/2025

Едно смислено обяснение в сезона на простудните заболявания. Защото няма нищо “страшно” и “спешно” в появата на секрети в носоглътката. Нужно е търпение и знание.

Защо и как да се грижим за Лимфната система?

В нашия организъм текат две реки на живота, едната от тях е „червената река”, това е кръвта и кръвоносната система, другата е „бялата река”, това е лимфата и лимфната система.

Лимфата е прозрачната течност, която се отделя от малките ранички по кожата ни. В нея отсъстват еритроцитите, червените кръвни телца, и затова цветът на лимфата е прозрачно жълт, а не червен.

Основното предназначение на лимфата е да измива мъртвите клетки от лимфните капиляри и канали, както и бактериите, вирусите и токсините. Лимфата много прилича на кръвната плазма и циркулира по лимфната система значително по-бавно, отколкото кръвта в кръвоносната система.

Водата и лимфната система

80% от отровите и токсините се намират не в червата, бъбреците или черния дроб, а в междуклетъчната течност. Ако искаме да прочистим организма си, трябва да прочистим лимфата, тоест да пием вода.

Мнозинството от хората пият вода тогава, когато почувстват жажда. А жаждата е признак на сериозно обезводняване. Жаждата може да се утоли единствено с вода. Сладки газирани напитки, компоти, сокове, чай не утоляват жаждата, а само я притъпяват за известно време, докато дехидратацията в организма се увеличава.

Естествена дезинфекция

Всяка отрова или отпадък се извежда от нашия организъм чрез всевъзможни секрети. Например слюнчените жлези са най-мощният дезинфекционен орган – чрез слюнката може да се отдели до половин литър токсична течност.

Секретите, отделяни от половите органи, хремата, течните изпражнения, са необходими, за да се пречисти организма от шлаки и токсини.
За съжаление в следствие на определени стереотипи се е създало мнението, че трябва по всевъзможни начини да спираме тези секрети. Тази „борба” не само, че не отстранява причините за нарушенията, но и не позволява на организма да се пречисти, като по този начин задълбочава процеса на увреждане.

Например, през носа се изхвърля основното количество от въздушно-капковата инфекция. Съществуват всевъзможни препарати, които се препоръчват за спиране на този важен процес, и прекратяване на хремата. Ако при дете периодично се наблюдава хрема или хроничен ринит, съществува мнението, че за всичко са виновни аденоидите и те трябва да бъдат премахнати. Всъщност, аденоидите, още наричани трета сливица, са лимфни възли. Те се подуват само тогава, когато в организма има инфекция и лимфната система активно се бори с нея.

Друг пример са потните жлези, голяма част от които се намират под мишниците. За денонощие до 50% от токсините се изхвърлят чрез потните жлези в кожата.
Подмишниците са главен дренаж на млечните жлези.
Използването на силни дезодоранти възпира извеждането на токсините от под мишниците.
След като отровите не могат да излязат чрез потните жлези под мишниците, те отиват в най-близкото място – в млечната жлеза, осигурявайки там условия за поява на мастопатия.

Движение

За лимфната система няма отделно сърце!

Движението на лимфата се осъществява за сметка на свиването на лимфните възли при подаването на импулси по нервните пътища, а също така за сметка на движението на мускулите, разположени по съседство с лимфните канали.
Движението се осъществява посредством налягането на течността и физиологичната активност на органите, заобикалящи лимфните възли.
Мускулът се свива – лимфата се придвижва. Но ако мускулите около лимфния съд не работят, как да се осъществи движението на лимфата?

Това е и основният проблем, свързан с пречистването на организма – застой и поражение за лимфата от обездвижването на мускула.
Само активните движения, свиването на мускулите, могат да накарат лимфата да се движи.
В идеалния случай движенията трябва да бъдат хармонично разпределени по всички мускулни групи, да са съпроводени с неголямо учестяване на пулса и отделяне на пот.
Само в този случай физическото натоварване може да се смята за ефикасно.

Тези 6-8-10 часа, които обикновено прекарваме седейки пред компютъра, отслабват всички групи мускули. А чувството на умора, което възниква, въпреки липсата на физическа активност, често е признак на застояла лимфа. Щом почувствате умора, пийнете вода, раздвижете се и умората навярно ще изчезне.

Оттоци

Всичко, което в организма е свързано с оттоци, като правило се отнася към лимфната система. Отоците в краката, ръцете, очите, кръста, ставите – всичко това като правило е застояла лимфа. Ефектът от сауната е особено благоприятен за лимфната система. В нормално състояние лимфата е относително течна, но ако е силно замърсена, тя се сгъстява.

За да се втечни лимфата, най-бързо влияние върху нея има високата температура. Посредтсвом високата температура в сауната междуклетъчната течност се разрежда и изхвърля чрез потните жлези. Студените температури, от друга страна я превръщат в гел.

Други средства, които разреждат лимфата, са листа от френско грозде, корени от женско биле, хилядолистник, шипка, или около 1,5-2 литра вода на денонощие.

Лимфен масаж

Лимфата се придвижва само в една посока – от тъканите отдолу нагоре. От края на пръстите – до гръдния лимфен канал.

Това се дължи на функцията на лимфната система да събере от тъканите течност и след като я пречисти да я пренесе в кръвния поток. Във всички лимфни съдове има клапани, които не позволяват на лимфата да тече обратно. Клапанът пропуска издигащата се лимфа и веднага се затваря, като не дава възможност за обратен ход на лимфата.
Да се ускори движението на лимфата в лимфните съдове, увеличавайки оттичането на тъканната течност, помага масажът.
Но той трябва да се прави само по посока на движението на лимфата – отдолу нагоре. И даже ако вие сами си разтривате краката, движенията трябва да бъдат от края на пръстите към бедрата, само в една посока.

А как всъщност ни правят обикновено масаж – отгоре надолу, т.е. срещу течението на лимфата – а това означава, че се нарушават лимфните потоци.

И при силен натиск или притискане могат да се разрушат клапаните в лимфните съдове.

Признаци за нарушена функция на лимфната система

Неспазването на тези прости правила води до отслабване на лимфната система, която не е в състояние пълноценно да изпълнява функциите си. Това води до поява на различни видове обриви, тъй като токсините започват да излизат през кожата. Това е и неприятната „старческа” миризма, тъй като токсините се задържат по повърхността на кожата и се окисляват.

Внезапно появяващите се по кожата папиломи, пигментни петна, брадавици и други образования по кожата – всичко това не е нищо друго, освен последствия от интоксикацията на лимфната система.

Възпалението на ставите, гърлото, бронхите, белия дроб, отичане на краката в повечето случаи също са следствие от пораженията на лимфната система, макар че мнозинството хора мислят, че това е сърдечна или бъбречна недостатъчност.

Отичането на краката може да показва, че силно са затлачени лимфните възли в слабините и лимфата не може да се издигне.
Подуването на ръцете често е в резултат от запушването на подмишечните лимфни възли.
Отичането на очите е възможно да е вследствие на запушване на подчелюстните и лицеви лимфни възли.

Функция на лимфната система

Организмът ни се състои от множество клетки, които представляват самостоятелни, автономни живи организми. Всички тези клетки се намират в междуклетъчната течност, чиято функция е да ги захранва и пречиства.

Тази междуклетъчна течност представлява около 30% от масата на човешкото тяло. Защо е толкова много?

Защото междуклетъчната течност изпълнява няколко функции едновременно.
Хранене: всяка клетка получава кислород, хранителни вещества, витамини и микроелементи, доставяни в междуклетъчната течност чрез кръвоносните съдове.

Извеждането на отпадъците от клетките: бактерии, гъбички и паразити.

Междувременно в нашия организъм ежедневно умират около 1 милиард клетки, които също е необходимо да бъдат изхвърляни.

- С обич от Китай 我爱中国

🔥26.09 - “Портал към изцеление”🔥:

👉 https://adjar-therapy.com/adzharenie

Лечебница с Аджар:
📌23.09 Русе
📌25.09 Безплатен енергиен уъркшоп
📌07.10 Пловдив
📌08.10 Сливен
📌09.10 Стара Загора
📌1.11 ЧИКАГО САЩ
📌8.11 МАЯМИ САЩ

#Аджар #АджарЕние #психология #трансформация #осъзнатост #лечение #душа #мотивация

11/09/2025

‼️ ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ ‼️

📅 От 15.09. /понеделник/ до 19.09.2025г / петък/ д-р Георгиева и д-р Георгиев ще отсъстват от практиките си.
📌 Ще има заместващ лекар от 8,00ч до 13,00ч. в посочените дни.
☎️ За повече информация можете да се обадите на служебен телефон 059053545.

При неотложни случаи през нощта, събота, неделя и в празнични дни - дежурен кабинет на ОМЦ - Царево.

При спешни случаи - тел.112.

И нека лятото да продължи! Бъдете здрави!

15/06/2025

🩺 Уважаеми пациенти и приятели!

От началото на юни нашите кабинети се намират в новата сграда на:

🏥 Общински медицински център – Царево
📍 Адрес: гр. Царево, ул. Михаил Герджиков 17, ет. 2, каб. 4 и 5

⸻

⏰ Работно време:

🔹 С направление по НЗОК:
🕗 Всеки делничен ден: 08:00 – 13:00 ч.

🔹 Частен прием:
🕞 Всеки делничен ден: 15:30 – 19:00 ч.
📅 (летен сезон: 15.06 – 15.09)

🔹 Събота и неделя:
📌 След предварителна уговорка

📞 Записване на час:
На телефон 0590 53545 или онлайн през superdoc.bg
🔎 Можете да следите графика и свободните часове там

🚨 Неотложни случаи:
Посетете денонощния дежурен кабинет в сградата на ОМЦ – Царево

📱 При спешност: тел. 112

01/06/2025

22/05/2025

‼️ ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ ‼️
ЗА ПАЦИЕНТИТЕ НА Д-Р ГЕОРГИЕВА И Д-Р ГЕОРГИЕВ

📆 От 2.06.2025г. д-р Георгиева и д-р Георгиев ще работят в новата сграда на Медицински център Царево, намираща се на ул. Михаил Герджиков 17.

📌 Поради технически затруднения, свързани с прехвърляне на интернет връзка и служебен телефон временно няма да работи телефонен номер 0590 535 45.
☎️ За запазване на час за преглед можете да се обаждате на тел.0883 477 773 в часовете между 8,00ч. и 13,00ч.

📌 За сведение на пациентите от гр. Китен - д-р Георгиева преустановява работа в Педиатричен кабинет гр. Китен, намиращ се на адрес ул. Урдовиза 11. За прегледи можете да запазвате часове през платформата superdoc.bg.

На всички пожелаваме крепко здраве и по-малко срещи в новата сграда!