
05/06/2025
Четейки „Когато тялото казва НЕ“ на Габор Мате, се замислих над това: не винаги стресът идва от външния свят… Понякога идва от това, че потискаме вътрешния си свят.
Мате казва, че истинският проблем не е колко неща имаш на главата, а че в тях често няма място за теб самия. Че сме се научили да преглъщаме гнева си, да се усмихваме, когато ни боли, и да се държим силни, когато вътре нещо се къса. Човек се научава да потиска гнева си, за да не нарани другите. Да мълчи, за да не разочарова. Да се усмихва, когато отвътре се разпада. И точно това – преглъщането, пренебрегването, автоматичното „няма значение, ще се справя“ – започва да се натрупва в тялото.
Тялото усеща това. И започва да говори – с болка, с напрежение, с болести. Затова той нарича емоционална автентичност – умението да чувстваш, да признаеш какво има в теб и да го уважаваш.
🌿 Един полезен навик, който можеш да започнеш да изграждаш още днес:
Отдели по минута-две на ден и просто си задай въпроса:
„Какво усещам в тялото си в момента?“
Не го анализирай. Не го променяй. Само го регистрирай.
Така започваш да се завръщаш към себе си – не като мисъл, а като живо присъствие. Като човек, който се учи да чува себе си, преди тялото да заговори вместо теб.