05/12/2025
Отново говорихме пред ученици, родители и възпитатели по важната тема свързана с видовете форми на насилие.
Как да ги разпознаваме, как да му се противопоставяме, как и къде да търсим помощ, но най-вече как да не го допускаме.
Наблегнахме върху дигиталното насилие! Реакциите на децата бяха показателни за това, че голяма част от насилието те го приемат като нещо нормално, просто защото всички го правят.
Колегата ми Ралица Христова говори за увереността, самооценката и връзката с насилието! Кога и как се формира самооценката, кое води до липсата на увереност и как ниската самооценка и вярата в себе си могат много лесно да са предпоставка за това да не можеш да поставиш граници и да търпиш неуважение! За това как ставаш жертва без дори да го осъзнавеш ...
За възрастните в залата част от информацията беше нова, защото те не знаят дълбочината и мащаба на кибертормоза, както и че през забележките, казани за добро, сравненията с някой друг уж за стимул и чрез други действия или бездействия допринасят за липсата на увереност в децата.
А децата слушаха с огромен интерес, независимо, че бяха след училище и беше късен следобед (показател, че им е интересно, защото бяха дошли на срещата доброволно!).
Задаваха и въпроси, един от които беше:
"Защо това не го учим в училище от малки, от малките класове, защото ако го учим няма да се случва това насилие?"
С колегите имахме отговор: Че може би е добре да обучим по-големите ученици, които да влизат в класовете на по-малките и да говорят за това, да ги подкрепят, да им отговарят на въпросите, да са им пример.
Знаем, че етапа на психо*ек*уалното развитие на децата около 7-12 годишна е етап на полово-ролево поведение, в който те искат да имат пример за подражание и авторитет за тях става някой друг, по-близък до възрастта им.
Мисля си, че ако имат такива "ментори" от по-горните класове, които да ги напътстват и наставляват, те може да чувстват сигурност и закрила, което може да даде отражение и върху намаляне на тормоза в училищата, т.нар булинг!?!
Идеи дошли от самите деца.... от нас остава да ги чуем!
