Aрттерапия с Петя Къчинска, бУлица Чаталджа 20, Varna (2026)

Q: What is the address?

бУлица Чаталджа 20

07/02/2026

Бримки от светлина: Историята на Цвете

Всичко започна преди три години. В един от първите ми курсове по плетене се появи Цвете. Започна плахо, с лесни модели и въпроси, които едва докосваха повърхността на плетивото. Тогава не знаехме, че тези първи бримки ще се превърнат в ежеседмичен ритуал, който продължава и до днес. Скоро правихме равносметка и взаимно се учудихме - не кога мина това време, а колко много изплетохме заедно.

Често бъркаме дисциплината с окови, а вдъхновението с хаос. Гледах как Цвете се хвърля в трудни, сложни схеми, които изискват математическа прецизност. Виждах сблъсъка между „страх ме е, че ще сгреша модела“ и „искам да видя тази нишка завършена“. Тя не избираше едното. Тя ги помиряваше - смело, спокойно и безшумно.

ФОРМУЛАТА НА УСПЕХА - Последователност + Дисциплина = СВОБОДА. Тя надграждаше стъпка по стъпка. Без шум. Резултатите я последваха сами: първо научи друга жена да плете, после дойдоха благотворителните базари, а накрая „случайно“ започнаха и поръчките. Когато интересът е искрен, логиката на успеха е неизбежна.

Признавам си - като неин терапевт и учител, аз започнах да се уча от нея. Учех се на методичност. В един наш разговор тя ми каза: „Аз идвам тук с мисълта, че съм на терапия, а не на плетене. Тръгвам си научила за емоциите, не само за бримките.“ Цвете започна да споделя чувствата си и в офиса. Като лидер на екип, тя избра човешката комуникация пред административния натиск. Колегите ѝ първо я гледали странно, после я последвали. Днес нейният екип работи на друго ниво, докато останалите лидери все още се борят със „системата“.

Истината е, че не аз учех нея, а тя мен на постоянство. Законът е универсален: Когато общуваме като човешки същества чрез естественост и чувства, светът става по - услужлив. Наградата за последователността не са само изплетените редове, а мирът в теб самия.

Заповядайте в нашата група! Продължаваме да плетем, да пием чай и да балансираме емоциите. Ако търсиш място, където да изградиш емоционална интелигентност чрез нови умения – чакаме те.❤

02/02/2026

КОГАТО МЯСТОТО ДА ТЕБ Е ПРАЗНО, НО ДУШАТА ТИ Е ПЪЛНА

Дълго време моят свят беше организиран около един човек. Знаехме кога пием кафе, как чертаем почивните си дни и в какви цветове виждаме бъдещето. Когато всичко това приключи, не ме заболя само от раздялата. Заболя ме от тишината в пространството, което бяхме обитавали заедно. Всички нужди бяха удовлетворени – имах спокойствие, имах свобода, но нямах посока. Бях изпълнила стария сценарий и изведнъж се оказа пред празен бял лист, без да знам как да започна нова линия.

Умът ми се опитваше да наложи „твърдата рамка“: „Трябва веднага да намериш нов смисъл, да запълниш празнотата, да бъдеш логична.“ Но интуицията ми подсказваше, че този вакуум не е дупка, която трябва да се запълни бързо, а пространство за творчески полет. Имаше огромен конфликт между социалните правила („трябва да ти е тъжно“ или „трябва да си силна“) и вътрешния глас, който казваше: „Просто ти трябва нова опитност“. Структурата на стария ми живот се беше разпаднала, за да освободи вдъхновение за нещо, което още не може да се назове.

Краят на една връзка е финал на уравнение. Ако резултатът е празнота, значи нулите са се съкратили. Душата не търси вечен пристан, а нови емоционални нива. Когато старата опитност е изчерпана, смисълът се оттегля. Той прави място за цяла, по-мащабна версия на твоето „Аз“.

Ще бъда искрена – в онази вечер се провалих в опита си да бъде „силният арт терапевт“. Хванах плетката, защото ръцете ми трепереха от несигурност. Мислех си, че ако не знам накъде отивам, значи съм се изгубила завинаги. Но точно в това „незнание“ открих най-красивия цвят. Разбрах, че не ми липсва партньор, а ми липсваше признание за това, което съм станала след него.

Смисълът изчезва само когато старата територия е напълно усвоена. Когато една връзка си отиде, тя оставя след себе си не дупка, а фундамент за нов проект. Наградата идва тогава, когато спреш да търсиш смисъла в миналото и дръзнеш да го начертаеш в бъдещето.

Ако се намираш в това празно пространство и усещаш, че старият ти свят е тесен, не се опитвай да го лепиш. Ела да начертаем новия.

В моя курс използваме числата, за да видим какъв е новият цикъл, който душата търси след раздялата. Превръщаме тишината в лична архитектура.

👉Постави ❤ в коментар и ще ти изпратя първия ключ към твоя нов чертеж.

29/01/2026

Тези дни енергията е особена. Усеща се вакуум. Затишие преди нещо ново. И в тази тишина си спомних за случай от практиката ми. Искам да го споделя, защото смятам, че болезнените истини е нужно да се изговарят.

Успешна, умна, интелигентна жена, професионалист в работата си. Дойде напълно готова и отдадена за работа. Резултатите бяха неочаквани и за мен. Забелязала съм, че когато човек наистина желае промяна и положи усърдие и постоянство, резултат винаги има.

Та за нейния случай исках да разкажа. Дете на разведени родители. Бащата – алкохолик и насилник. Тя и брат ѝ живеят при него. Един елемент силно ме впечатли и, разбира се, като човешко същество вътрешно ме разгневи – фактът, че бащата си купува луканка, сяда на масата и яде пред децата, без да им позволява да си вземат и парче. „Ако остане за вас, ще ядете, първо аз ще ям“. Такава форма на жестокост и егоцентризъм се среща в семействата, но никой не говори за това. Децата са малтретирани и унижавани. Оцеляват някак си.

Животът на тези деца обаче продължава по същия начин и като възрастни. Те подсъзнателно вече са научили, че да те унижават и поставят на последно място, е норма. Че това е любов. Лъжа. Тези деца израстват с усещането, че не заслужават уважение и не са ценни. Истината е, че това поведение е недопустимо.

Човек е нужно да извърви дълъг път вътре в себе си, за да достигне до момента на прошка към себе си. Понякога някои не успяват по този път.

И за да завърша все пак с оптимизъм – при силно желание и работа със специалист има резултат. Възхищавам се на силата на тази жена и на благородството, с което успя да си прости. Писала съм за този случай подробно в блога ми. Пожелавам си оттук нататък да няма деца, които да преживяват неуважение и насилие.

Ако някой в подобно положение поиска помощ и е готов за промяна, подайте му ръка без да му отнемате достойнството.

26/01/2026

Изгради вътрешна опора и увереност

Практическа арт терапия – Онлайн преживелищен процес
Това е тримесечен курс (40 учебни часа), който ще се провежда веднъж седмично в Zoom.

В този курс ще можеш да:
- Твориш и осъзнаваш вътрешния си свят
- Изградиш стабилна вътрешна опора и увереност
- Усъвършенстваш уменията си за самонаблюдение и лични граници
- Превърнеш креативността в инструмент за саморазвитие

Твоето пространство за личностен растеж те очаква – място, където можеш да изследваш себе си, да твориш и да развиваш потенциала си.

Подробности в коментар

26/01/2026

Творческото начало на успеха: Курс - преживяване чрез арт терапия.

Кога за последен път спря да мислиш и просто се остави на интуицията си? 🎨

Ежедневието ни е пълно с логика, графици и „трябва“. Но истинският успех - онзи, който идва от визионерите - не се ражда в ума, а в потока.

Каня те на едно интензивно преживяване, в което ще използваме Арт терапията не като изкуство, а като инструмент за „хакване“ на вътрешните ти бариери. Това не е теоретичен курс. Това е пространство, в което ще преживееш своята творческа сила.

Какво ще се случи в това общо пространство?

За да отключим твоя автентичен поток, ще преминем заедно през три нива на преживяване:

- Освобождаване (Акт на Доверие): Чрез специални техники ще свалим бронята на логиката. Ще почувстваш сигурността да стъпиш в непознатото - точно там, където се раждат големите идеи.

- Свързване (Акт на Автентичност): Ще се гмурнем под повърхността на рутината. Чрез форми и цветове ще се докоснеш до своята първична творческа енергия и ще видиш себе си без маски.

- Активация (Енергия за Пробив): Няма само да рисуваме - ще закодираме твоето намерение за успех. Ще откриеш енергията, която те кара да действаш СЕГА, превръщайки интуицията в ясна визия.

Това е твоят час за презареждане. Времето, в което спираш шума на света, за да чуеш своя собствен глас.

🚀 Запиши се за онлайн преживяването арт терапия:
📅 Четвъртък 05.02.2026 г. 18.30 ч. в ЗООМ. , линк в коментар

24/01/2026

СИЛАТА ДА НАЗОВЕШ СВОЯТА СВЕТЛИНА

В класическата геометрия ни учат, че паралелните прави никога не се пресичат. Дълго време вярвах, че и в моя живот е така – че трябва да избера между сухата логика на числата и необятния Океан на творчеството. Прекарах години в четене на книги и търсене на логическо обяснение защо усещам света по различен начин. Сякаш ми трябваше „писмено разрешение“ от авторитет, за да повярвам, че с мен всичко е наред.

Истината е, че когато едно дете израсне в среда, която не толерира автентичните му интереси, то се научава на нещо опасно: да се срамува от своята дарба и да я крие като дефект. Чувството, че „нещо не ти е наред“, е най-ясният маркер за нетолерантна среда.

Ние сме възпитани, че само доказаното е реално. Умът изисква структура, а дарбата работи на принципа „чувствам“. Дълго време отричах способността си да виждам „зад маските“, защото се страхувах, че звучи горделиво или ирационално. Докато не осъзнах, че моята истинска сила е именно в назоваването на истината и обединението. Числата ми дават математическото доказателство, а творчеството – крилата, с които да го превърна в реалност.

Често при мен идват клиенти, чийто ресурс виждам в първите пет минути. Виждам светлината им, но и семейните модели, които са я блокирали. Ако човекът срещу мен е твърде силно в ума си, той трудно се свързва с чувствата. Тогава на помощ идват числата. Когато клиентът види потенциала си разписан като математическа сигурност, „стената“ пада. Числата не грешат – те просто превеждат езика на душата на езика на разума.

Трябва да призная: пътят ми беше труден, защото откривах всичко сама, вървейки през тръните на неприемането. Днес обаче виждам как самото ми присъствие променя средата. Когато разговаряме и назовавам скритата светлина на хората около мен, те неусетно стартират свои проекти и раждат нови идеи. Моите лични споделяния за трудностите, им дават „разрешение“ те самите да излязат на светло и да разкажат за мечтите си.

Наскоро една жена стоеше срещу мен и с логични доводи обясняваше защо трябва да остане в сигурното, докато очите ѝ гаснеха. Беше ѝ нужна само една сесия, в която числата потвърдиха нейния вроден талант, за да спре да се бори със себе си и да направи първата крачка към своя собствен творчески път.

В нашето общество не е прието да говорим за силите си. Но аз вярвам в нещо друго: Дарбата не е лична собственост, тя е отговорност. Част от нашия път е да споделяме даровете си, защото те са нужни на другите. Вече има утъпкана пътека и не е нужно да вървите през тръните сами.

Наградата идва тогава, когато спрете да криете светлината си и изберете да я превърнете в своя лична архитектура.

Ако познаваш хора, които се крият от дарбата си, сподели с тях моята история и курсове. Вярвам и знам, че помага.❤

21/01/2026

Вселената подрежда най-добре, когато аз не й преча.

Дълго време вярвах, че ако спра да контролирам структурата, всичко ще се разпадне. Че моят Океан ще се разлее и ще изчезне, ако не го удържам с постоянно действие. Мислех, че успехът е математическо уравнение, което аз трябва да решавам всяка секунда.

Но открих, че най-големите ми пробиви не се случиха по време на работа. Случиха се в тишината. В онези моменти на „нищоправене“, когато просто бях.

Когато спреш да натискаш Системата, ти й даваш пространство да диша. Тишината не е празнота – тя е моментът, в който Вселената взема твоите разхвърляни парчета и ги подрежда в мозайка, която ти дори не си могла да си представиш.

Разбрах го по трудния начин: моят контрол понякога е най-голямата пречка пред моето изобилие.

Днес се уча на това – да седна на брега на собствената си тишина и да чакам. Не от мързел. А от доверие. Доверие, че в този покой моят вътрешен Архитект и Космическият разум работят в синхрон.

Да спреш, не означава да се откажеш. Означава да дадеш право на най-доброто да те намери.

Просто дишай. Позволи на Вселената да те изненада с прецизността си.

20/01/2026

Успехът не е уравнение, което се решава само с външни параметри.

В практиката си често виждам един и същ модел: жени със завидни кариери и... празни очи. Когато държиш всички стълбове на живота си, често изпускаш собствения си център.

Празнотата не е провал. Тя е сигнал на Системата, че твоят Дар иска да излезе навън.

Дълго вярвах, че подреденият живот е решена задача. Трябваше ми време да разбера, че една структура е стабилна само ако центърът ѝ е жив. Да сгрешиш в приоритетите не е фатално. Фатално е да откажеш да го видиш.

Твоята празнота е пространство за ново раждане. Подпали своя огън. Той няма да разруши живота ти – ще го освети.

Наградата е налице.

19/01/2026

ЗАДАЧАТА НА "РАЗЛИЧНОТО" ДЕТЕ: КОГАТО РОДЪТ СМЕНЯ СВОЯ КОД

Спомням си как в Математическата гимназия решавахме задачи чрез „допускане на противното“. Понякога, за да докажеш една истина, трябва първо да излезеш извън логиката на стандартното уравнение. В моя Род аз бях това „допускане на противното“. Онова дете, което усещаше, че животът му е започнал много преди първия дъх, и което не се вписваше в готовите семейни анализи за това как „трябва“ да се живее.

От едната страна беше Математическата рамка на семейството: повтарящи се сценарии, стари загуби и тихи закони, предавани с поколения. Един затворен цикъл, в който системата е в пълен застой. От другата страна беше моят Творчески полет: интуицията, че не съм тук за утеха на предците си, а за да предложа ново решение. Сблъсъкът между „така е било винаги“ и „може да бъде по-свободно“ беше моето ежедневно бойно поле.

Родът е жива система. Когато грешката в кода се повтаря твърде дълго, системата извиква „архитект на прехода“. Това са децата, които идват със способности, които никой друг в семейството не притежава. Те не са планирани от родителите, те са планирани от Системата. Тяхната задача е ясна: да намерят най-краткия път от старата болка до новата цялост. Без излишни движения. Само чиста трансформация.

Признавам, дълго време мислех, че с мен нещо не е наред. Че съм „грешка в изчисленията“, защото не можех да се впиша в шаблона, нито в този на роднините си. Трябваше ми време (и доста зачеркнати страници в личния ми дневник), за да разбера, че не съм счупена, а просто съм „нова версия“. Когато спреш да се извиняваш за това, че си различен, светът спира да те вижда като проблем.

Днес вече знам и виждам тези модели всеки ден в работата си с хора. Виждам как една душа може да бъде най-краткият път от болката до решението.

Родът не изисква от нас саможертва, той изисква автентичност. Способностите ни не са „екстра“, те са инструментът, с който възстановяваме структурата на любовта.

Да избереш себе си пред наложената цензура на миналото е най-висшата форма на лидерство. Когато една душа се осмели да бъде свободна, тя освобождава целия Род след себе си. Наградата винаги си заслужава.

Aрттерапия с Петя Къчинска

07/02/2026

02/02/2026

29/01/2026

26/01/2026

26/01/2026

24/01/2026

21/01/2026

20/01/2026

19/01/2026

Address

Website

Alerts

Contact The Practice

Shortcuts

Share

Category