Aрттерапия с Петя Къчинска

25/11/2025

Когато болката заглуши смисъла

Понякога животът губи своя цвят.
Ставаме раздразнителни, празни, изтощени.
Нищо не носи радост.
И си мислим, че просто сме „уморени“.

А всъщност носим болка, която е останала без глас.
Непреработени чувства, затиснати емоции, неизказани думи.
И колкото по-дълго ги носим, толкова повече губим връзка със себе си.
Оттам изчезва и смисълът – тихо, бавно, като пясък през пръсти.

Животът става сив и еднообразен.
Недоволството се излива върху близките,
а болката – без да искаме – се предава нататък.

Но има път обратно.
Пътят на свързването със себе си – с нуждите, мечтите, желанията,
които сме отлагали, защото „няма време“ или „не е моментът“.

Когато си позволим да се върнем навътре,
ние връщаме себе си на себе си.
И това е най-големият подарък – и за нас, и за хората, които обичаме.

Следвайки мечтите си, творейки с радост и желание,
ние започваме да раздаваме от своята уникалност и светлина.
Да създаваме собствен рай – тук, на земята.

🎨 Арт терапията е моят начин да водя хората по този път –
чрез изкуството, чрез цвета, чрез формата.
Да превърнат болката в израз,
а хаоса – в смисъл.

Ако усещаш, че и за теб е време за тази среща със себе си –
поканвам те в моите програми и курсове по Арт терапия и личностно израстване.

Всяка среща е стъпка към повече цвят, радост и вътрешна цялост.

Свържи се с мен чрез линка в коментар.

24/11/2025

Когато животът загуби цвят

Имаше момент, в който не усещах живот в себе си.
Правех всичко “както трябва”, но вътре беше тихо — празно.
Стоях пред платното на дните си и виждах само бяло.
Нито една линия не искаше да се роди.

Докато не осъзнах, че не ми липсва вдъхновение, а връзка.
Връзка с онази част от мен, която създава, мечтае, рискува, обича.
Със сърцето, което знае как да се изрази без думи.

Първият път, когато отново взех четка в ръка, не беше за да нарисувам нещо красиво.
Беше, за да дишам.
Беше, за да се върна към себе си.

С всяка линия усещах как нещо в мен се отпушва,
как тялото ми помни ритъма на живота.
Така започнах да се свързвам с творческата енергия – не като хоби, а като пулс.
Като вътрешен извор, който не изисква усилие, а позволение.

Днес, когато водя арт терапевтични групи, виждам това всеки път –
момента, в който човек отново се свързва с този извор.
Когато цветът се връща в очите му.
Когато глината, боите, формите стават език на душата.

Това е силата на арт терапията.
Тя не те пита “какво ще направиш”, а “кой си, когато твориш”.
И в този момент… нещо се пробужда.

Ако и ти усещаш, че в теб има нещо, което иска да се събуди –
поканвам те в моите програми по Арт терапия и творческа енергия.
Ще творим, ще чувстваме, ще се свързваме с живота отвътре навън.

Научи повече в коментар👇

20/11/2025

Емоционалното гладуване (на английски emotional hunger или emotional deprivation) е състояние, при което човек изпитва дълбока вътрешна нужда от емоционална свързаност, разбиране, обич и подкрепа, но не получава тези неща в достатъчна степен — или от другите, или от самия себе си.

То не е физически глад за храна, а емоционален глад — липса на "емоционална храна", като:

- внимание
- обич и приемане
- разбиране и съчувствие
- сигурност и усещане за принадлежност
- признание и уважение

Как се проявява емоционалното гладуване?

Хората, които страдат от емоционален глад, често:

- се чувстват празни или "ненапълнени" отвътре, независимо от обстоятелствата;
- търсят внимание или одобрение от другите, но дори когато го получат, не се чувстват удовлетворени;
- имат трудности с доверие, близост и емоционална откритост;
- могат да компенсират чрез храна, работа, социални мрежи, с**с или зависимости;
- често са израснали в среда, където емоциите не са били изразявани или посрещани с разбиране.

💔 Причини

Емоционалното гладуване най-често се корени в детството, когато:

- родителите са били емоционално недостъпни (заети, дистанцирани, студени);
- емоциите на детето са били игнорирани ("Не плачи!", "Не се ядосвай!");
- не е имало стабилна привързаност или сигурна емоционална връзка.

Това създава емоционален дефицит, който в зряла възраст се проявява като трудност да се усеща любов, сигурност или самоувереност.

Как се преодолява?

- Разпознаване и приемане на собствените емоционални нужди.
- Работа с терапевт (особено при повторяеми модели в отношенията).
- Развитие на емоционална самоподкрепа — да можеш да си даваш топлота, грижа и утеха.

Изграждане на здравословни, взаимни връзки.

Практики за осъзнатост и самообич (например водене на дневник, медитация, терапевтична писменост).

В арт терапията често работим точно с тези преживявания.
Изкуството ни учи да чуем себе си, преди да заговорим на другите. Да преобразим напрежението в израз, гнева – в движение, а болката – в смисъл.

Ако искаш да усвоиш тези умения и да ги приложиш в своя живот и професия, поканвам те да се включиш в моите програми по Арт терапия и емоционална интелигентност –
практически обучения за хора, които искат да общуват осъзнато, да разбират и да лекуват чрез присъствие и творчество.

👉 Научи повече в коментар

19/11/2025

Силата на думите и тона, с които говорим

Една дума може да излекува.
Една дума може и да нарани.

Нашият мозък не различава словесната от физическата болка.
Изследвания в невронауката показват, че когато човек чуе обидна или унизителна реплика,
в мозъка му се активират същите зони, които се активират при физическо нараняване.
Думите буквално болят.

Когато тонът стане остър, обвинителен или саркастичен,
тялото реагира като при заплаха:
🔸 повишава се адреналинът
🔸 сърцето ускорява
🔸 активира се стресовият отговор „бий се или бягай“

Така разговорът вече не е за разбиране,
а за оцеляване.

Но има и обратната сила –
спокойният, осъзнат, мек тон.
Той активира парасимпатиковата нервна система,
която успокоява, регулира и връща усещането за безопасност.
Научните изследвания показват, че тонът на гласа може да промени биохимията на човека отсреща.
Топлото присъствие е лек.

💬 Емоционалната интелигентност не се ражда с нас – тя се учи.
Да разпознаваш чувствата си,
да чуваш зад думите болката на другия,
да избереш тон, който лекува, а не наранява –
това е умение, което всеки може да развие.

🎨 В арт терапията често работим точно с тези преживявания.
Изкуството ни учи да чуем себе си, преди да заговорим на другите.
Да преобразим напрежението в израз,
гнева – в движение,
а болката – в смисъл.

🌿 Ако искаш да усвоиш тези умения и да ги приложиш в своя живот и професия,
поканвам те да се включиш в моите програми по Арт терапия и емоционална интелигентност –
практически обучения за хора, които искат да общуват осъзнато, да разбират и да лекуват чрез присъствие и творчество.

👉 Научи повече в коментар

18/11/2025

Знаете ли къде се крие вашият талант?

Ако се чудите заповядайте заедно да го открием и да го споделим със света.

18/11/2025

Емоционална интелигентност, общуване и силата на критиката

В последните дни към мен полетяха силни думи.
Остри. Лични.
Като стрели, насочени към човека и към пътя, който върви.

В началото ме заболя. После замълчах. И си дадох време.
Да не отвръщам. Да чуя. Да усетя.

Замислих се — с какво предизвикваме агресията в хората, които не разбират нашата мотивация?
Хора, които не са в нашите обувки, но имат мнение за нашия път.

Спомних си първите си години като терапевт. Тогава също преживях подобна вълна от критика.
С болка, с несигурност, с въпроса: „Да не би аз да греша?“

Отидох при моите преподаватели и потърсих съвет.
Те ми казаха нещо, което никога няма да забравя:
„Продължавай. Това е завист, не истина. Завистта се появява, когато някой вижда в теб нещо, което още не е събудил в себе си.“

И тогава продължих.
Тази болка се превърна в сила.
От нея се роди първото ми студио. После групите. После всичко останало.

Днес, когато отново чувам силни думи, разбирам — идва време за ново разширение.
Всяка критика е покана към растеж.
Всяка атака е тест за устойчивост.
И всяка болка е прозорец към нова свобода.

Затова — ако някой ви критикува, обвини или постави под съмнение —
вгледайте се в това не като в нападение, а като в огледало.
То ви показва част от пътя, който вече сте изминали.

🎨 В арт терапията често казвам, че всяка линия, дори най-рязката, има своята роля в цялата картина.
Така е и с критиката — тя очертава границите, през които порастваме.
Изкуството ни учи да превръщаме болката в смисъл, хаоса – в форма, а думите – в осъзнаване.

🌸 Ако и ти искаш да опознаеш емоциите си, да общуваш по-зряло и да превърнеш уязвимостта в сила,
поканвам те да се докоснеш до този процес чрез арт терапията –
в индивидуални и групови срещи, или в практическия курс за начинаещи.

👉 Повече в коментар

13/11/2025

Старт на нова група за практическа арт терапия през декември

12/11/2025

Когато следваш сърцето си, стигаш точно там, където имаш нужда да бъдеш.“

Тези думи са от участничка в нашия курс по Арт терапия, която сподели:

„Записах се от любопитство, без много да мисля. Просто почувствах, че трябва.
В процеса научих кога и как да използвам различни техники — водни бои, глина — за да изразя вътрешния свят на клиента, но най-вече открих части от себе си.
Разбрах, че ‘сивото’ в картината не е лошо, а просто част от целостта.
Страховете ми няма да ме отведат никъде, но свободата ще.“

🌿
Днес тя казва:

„Животът ми е по-магичен и вдъхновяващ благодарение на арттерапията.“

А това е същността на курса — не просто знания и техники, а път към себе си, към смелостта да се отпуснеш и да твориш от сърце.

✨ Ако усещаш, че и за теб е време за този процес —
запиши се в новия поток на Курса по Арт терапия.
Подходящ е за психолози, социални работници и всички, които търсят себепознание и искат да използват творчеството като инструмент за изцеление и вдъхновение.

🕊️ Научи повече и запиши се тук: www.arttherapy.bg

09/11/2025

Кога спираме да се чувстваме живи?

Понякога имаме всичко — дом, работа, сигурност — и въпреки това нещо отвътре е тихо, празно. Усещаме, че животът ни минава в “трябва”, а не в “искам”. Че вървим по път, който ни е удобен, но не и истински наш.
Тази вътрешна празнота не е липса. Тя е зов. Зовът на душата, която иска да се изрази, да сътвори, да бъде в контакт с живота.

✨ Именно тук започва ролята на арт терапията — тя не просто лекува, тя разкрива.
Показва ти, че дарбите не се “намират” отвън, а се припомнят отвътре.
Всяка рисунка, всеки цвят, всяко движение на ръката е среща с част от теб, която чака да бъде видяна и обикната.

🎨 Ако усещаш, че е време да се докоснеш до тази дълбочина, можеш да избереш между две пътеки:

1️⃣ Обучителен курс по Арт терапия – за психолози, социални работници и всички, които търсят самопознание и искат да овладеят метода, за да помагат и на себе си, и на другите.

2️⃣ „Дар Школа“ – програма за развиване на таланти – за хора, които са загубили вяра в себе си, усещат празнота въпреки материалната сигурност, или се страхуват да поемат по пътя, който наистина обичат.

🕊️ И двете програми водят към едно и също място — към теб самия. Към човека, който си бил, преди да забравиш кой си.

👉 Научи повече и избери своята пътека тук: https://www.arttherapy.bg/courses-1

05/11/2025

Истината за моят път към арт терапията

Имаше време, когато живеех на бързи обороти – собствен бизнес, клиенти, служители, семейство… всички имаха нужда от мен, но аз нямах време за себе си. Стресът беше станал част от същността ми, като дишане без въздух. Докато един ден не спрях – или по-точно бърнаутът ме спря.

Останах сама у дома, в тишина, без посока. Не знаех, че човек има право просто да се разходи, да диша спокойно, да има хоби. И тогава Вселената ми изпрати ангел – една приятелка, която плетеше. Тя ми подари прежда и с нея — нишка обратно към живота.

Изплетох един шал… и с всяка бримка се връщах към себе си. Плетенето стана моето убежище, моят тих диалог с душата. Така започна моят път към арт терапията – през нишките на преждата към нишките на човешкото сърце.

🧶 Ако и ти искаш да усетиш спокойствието в ритъма на ръцете и топлината на съзиданието,
заповядай в моята група по плетене – всеки вторник от 18:30 ч.
Ще плетем, ще споделяме, ще лекуваме себе си – бримка по бримка, душа по душа.

👉 Повече за участието тук:

Плетенето като медитация. Плетенето е творчески процес. Като всеки творчески процес преминава през определени етапи:

01/11/2025

Някъде по пътя между сутрешното кафе, срещите и отчетите,
започваш да чуваш тих глас вътре в себе си:
„Това ли е всичко? За това ли съм тук?“

Не защото не цениш постигнатото.
А защото усещаш, че си готов за нещо по-дълбоко —
работа, която носи смисъл, живост и съзидание,
а не просто стабилен доход и предвидим график.

Много хора днес не „изгарят“,
а просто се пробуждат.
Корпоративната структура става твърде тясна
за душата, която иска да диша, твори и служи.

Идва моментът, в който не можеш повече да се вместиш в система,
която не говори на езика на сърцето ти.
И това не е криза —
това е покана за промяна.

🌱 Дар Школа е създадена точно за този момент.
Програма за хора, които усещат, че искат:

да излязат от рутината на корпоративния свят;

да открият призванието си и да му дадат форма;

да изградят нов начин на работа, който носи и смисъл, и доход;

да върнат вдъхновението, радостта и посоката.

Това не е просто обучение.
Това е път към себе си — с подкрепа, осъзнатост и реални стъпки за промяна.

🌿 Ако усещаш, че времето ти е дошло,
ако в теб вече звучи тихото „искам друго“,
тогава тази програма е твоето следващо „да“.

👉 Присъедини се към Дар Школа –
място, където промяната не е бягство,
а завръщане към себе си.

https://shorturl.at/kHHWD

#смисъл #промяна #осъзнатживот #работасдуша #ДарШкола

Имаш дар, който сякаш чака своя момент? Вътрешен глас, който шепне, че можеш повече — но не знаеш откъде да започнеш?