29/10/2024
Попаднах на пост от Ванеса Виденова, споделящ нейните размисли върху отношението ни към собственото ни тяло и храната, с която го даряваме.
В следващите редове го предоставям и за вас, в добавка бих казала, че всяка крайност, всяка фиксация върху нещо и неспособност да се поддържа баланс индикират нездравина.
Защо единствено анорексията или наднорменото тегло се приемат за психически и хранителни разстройства, а бодибилдинга не? Защото изглежда, като здраве? Защото човекът "спортува"? Защото е успешен и печели награди?
Бодибилдингът е форма на орторексия и бигорексия. Това, че някой спортува и се интересува какво консумира не означава, че няма нездравословна фиксация върху тялото и храната. Още повече - поддържането на изключително ниски нива на телесни мазнини чрез строги диети и тежки тренировки може да доведе до хормонални проблеми при жените и много от "фитнес иконите", които гледате са всъщност с аменорея (липса на менструален цикъл). Мъжете също страдат от спад в нивата на естествен тестостерон, след продължителна употреба на анаболни стероиди, които пък водят до депресия и нарушено психическо здраве. Както при затлъстяването или прекомерното отслабване, бодибилдинга също води до сърдечно-съдови заболявания и дори органна недостатъчност. Рискът от аритмия или сърдечен удар е изключително висок при ограничителните диети и обезводняването преди състезания. Смъртността в сферата е висока - повечето големи имена си отиват от този свят между 20 и 50 годишна възраст (Далас Маккарвър, на 26 години, сърдечен удар; Джордж Петерсон, на 37 години, сърдечен удар; Джоана Томас, на 43 години; Шон Роден, на 46 години, сърдечен удар; Бостин Лойд, на 29 години, тежки бъбречни усложнения и сърдечен удар; Алиса Паркър, на 39 години, сърдечен удар; Седрик Макмилън, на 44 години, сърдечен удар; Андреас Мюнцер, на 31 години, чернодробна и бъбречна недостатъчност; Мохамед Беназиза, на 33 години, сърдечна недостатъчност; Рич Пиана, на 46 години, тежки сърдечни усложнения; Майк Менцер, на 49 години, сърдечен удар; Мелиса Кунниф, на 34 години, дихателни и сърдечни усложнения).
Много хора с хранителни разстройства ("нормалните" в които си с под или наднормено тегло) решават, че ще направят нещо хубаво за себе си и ще започнат да се хранят добре и спортуват редовно. В това няма нищо лошо, разбира се, защото така човек влиза в баланс от крайността, в която е бил. Това, което понякога обаче се случва е човекът бързо да прескочи точката на баланс и или да се върне в крайността от миналото или да прескочи в крайността на свръх компенсацията. В този текст не говоря за хората, които се хранят правилно и спортуват два или три пъти в седмицата, по-скоро говоря за хората, които започват да се идентифицират с новото си хоби (новата си болест) и го превръщат в целия си живот, без да осъзнават, че то не е по-различно от предишната крайност, в която са били. Най-проблемният фактор тук е социумът и възприятието на обществото, че тази крайност е всъщност нещо хубаво и похвално. Кариерните успехи и покоряването на върхове не са задължително свързани със здравето, даже често са въпреки него. Когато обаче искаш да излезеш от дадено болестно състояние и да влезеш във форма целта обикновено е точно тази - здраве. Затова е важно да правим разлика между здраве и "визуални таргети", защото жена с плочки и без подкожни мазнини, много рядко е здрава. Мъж с дисбаланси между различните части на тялото и ежедневен, тежък фитнес режим също рядко може да се нарече здрав.
Здравето е да имаш от всички цветове на живота в седмицата си, не само един или два във вечно повторение. За здравето също е много важна и почивката. Има една приказка, която гласи, че "Човек има определен брой удари на сърцето и затова е важно не да живеем бързо, а бавно, за да живеем дълго" и макар тази идея да не е научен факт, все пак е вярно, че скоростта на сърдечния ритъм и продължителността на живота са свързани. По-ниският сърдечен ритъм често е признак на по-добро здраве, затова и духовните учения се фокусират върху медитацията и з а б а в я н е т о на живота, съзерцанието, фокусът върху малките неща и благодарността. Всичко това активира вагусният нерв, който е част от парасимпатиковата нервна система и играе ключова роля в регулирането на сърдечния ритъм. Това от своя страна води до по-ниски нива на възпаление в тялото и съответно по-добро сърдечно-съдово здраве. Така отново виждаме как дух и тяло са неделими и не можем да сме в баланс и да усетим дългосрочно щастие, ако не сме адресирали проблемите си на всички нива.
Проблемите с теглото или външният вид не са само физически, те имат дълбоки корени в семейството, рода ни, израстването ни, опита ни в любовта и много други фактори, които човек не може да разреши във фитнес залата за две години, без да посещава точно толкова често и психолог или да ползва друг инструмент за опознаване на психиката и подсъзнанието. Обратното също важи. Като човек, който работи с много различни хора, често виждам, че тези, които религиозно ходят на психолог или са на пътя на себепознанието, е нужно да започнат също толкова редовно да ходят да спортуват сред природата или силово в залата, за да решат някои от проблемите, които дори не подозират, че изискват физически ангажимент от тяхна страна. Това, което обикновено се случва обаче е всеки да си стои в зоната на комфорт и в мястото, където се чувства по-сигурен, защото му е по-познато. Ако всички спортисти започнат да ходят редовно на психолог, а всички езотерици и духовно насочени хора започнат да спортуват редовно, мисля че прогресът и на двете групи ще е значителен и здравето наистина ще си проправи път в живота на всеки един от тях.
Ванеса Виденова
