Космоенергетика с Вражалец-Преслав

01/08/2025

31/07/2025

„Аз съм…“ – най-могъщата афирмация в квантовото програмиране

Автор: Преслав Василев, родов терапевт

Всичко започва с едно просто изречение – „Аз съм…“. Това е най-силната, най-първичната и най-творческата афирмация, която човек може да изрече. Тя е не просто думи, а команда към Вселената, квантов код и врата към вътрешното „аз“, което създава реалността.

В квантовата перспектива на съзнанието всяка мисъл, всяка дума и всяко чувство излъчва енергийна честота. А думите „Аз съм“ са като началния сигнал, който настройва цялата вселена на вътрешния ти канал. Това не е просто психологическа техника. Това е активация на Божественото в теб.

Произход и сила на формулата „Аз съм“

В много древни традиции – от Египет и Индия до езотеричните школи на християнството – „Аз съм“ се свързва с Името на Бога, със Създаващото Слово, което дава форма на света. В Библията Бог казва на Мойсей: „Аз съм, който съм“ – фраза, преведена от еврейското Ehyeh Asher Ehyeh, с дълбокото значение на вечното, съзнателно присъствие.

Когато човек изрече „Аз съм“, той не просто описва себе си. Той призовава творящото начало, програмира бъдещето, отваря енергиен тунел между настоящето и потенциала.

Квантова гледна точка

От гледна точка на квантовото програмиране, нашето съзнание съществува в състояние на възможности, а не фиксирани реалности. Мисълта е енергия, афирмацията е намерение с форма, а „Аз съм“ е активатор на реалността.

Когато кажеш:
• „Аз съм любов.“ – вибрационно се настройваш към любовта.
• „Аз съм изцеление.“ – тялото и полето започват да се подреждат към хармония.
• „Аз съм свобода.“ – квантовата реалност откликва с възможности за освобождение.

Важно е: Каквото поставиш след „Аз съм“, го поканваш в себе си. То става част от идентичността ти – и ти ставаш негов проводник.

Как да използваме афирмацията „Аз съм“?

1. Осъзнат избор на думи

„Аз съм“ не търпи ирония. Тези думи са като заклинание. Затова вместо:

„Аз съм зле…“
кажи:
„Аз преминавам през трансформация.“

Задължително използвай в позитивна, настояща форма:
• „Аз съм обичан.“
• „Аз съм достатъчен.“
• „Аз съм вдъхновен.“
• „Аз съм светлина за моя род.“

2. Съчетай с дишане и усещане

Изричай „Аз съм“ с пълно вдишване – усещай как думата се настанява в тялото ти, в сърцето, в клетките.

Например:
На вдишване: „Аз съм…“
На издишване: „…свободен.“

Така активираш не само ментално, а и телесно-клетъчната памет, за да вкорениш новата програма.

3. Комбинирай с квантова визуализация

Докато изричаш „Аз съм…“, види себе си вече такъв, сякаш това вече е истина. В квантовото поле усещането предшества проявлението.

Примери за мощни „Аз съм“ афирмации
• Аз съм хармония между земното и небесното.
• Аз съм жива молитва на моите предци.
• Аз съм поток на изобилие и светлина.
• Аз съм свещено присъствие в този свят.
• Аз съм новата история на моя род.
• Аз съм споменът за обич и приемане.
• Аз съм създателят на собствената си реалност.
• Аз съм истината, която се завръща в плът.

„Аз съм“ не е просто начало на изречение. Това е начало на нова реалност.
Всяка сутрин можеш да пренаписваш живота си. Всеки ден е нова възможност за създаване.
Изричай с намерение. Изговаряй с любов. Излъчвай с присъствие.

Аз съм.

29/07/2025

7-ГОДИШНИТЕ ЦИКЛИ ПРИ ЧОВЕКА, КОИТО ОБРАЗУВАТ СПИРАЛАТА НА ЖИВОТА

Условно и в щрихи, представени по-скоро, като повод за размисъл и самонаблюдение

От 0 до 7 години

Силна връзка с майката. Хоризонтално опознаване на света.
Създаване на чувствата. Майчиният мирис и мляко, майчиният глас и топлина, майчината целувка се явяват първите усещания.
Като правило, периодът завършва с излюпване от защитния пашкул на майчината любов и откритието, че останалият свят е малко или много по-хладен.

От 7 до 14 години

Силна връзка с бащата. Вертикално опознаване на света. Създаване на личността. Бащата се явява новият изключителен партньор, съюзник в откриване на света извън семейния пашкул. Той разширява защитния семеен пашкул и служи за ориентир.
Майката е била любимата, но таткото е обожаван.

От 14 до 21 години

Бунт против обществото. Опознаване на материята. Създаване на интелекта. Това е кризисният период при подрастващите. Появява се желание да бъде променен светът и да се разрушат съществуващите структури.
Младите хора първо нападат отвътре защитеното отвън семейство, а след това застават и срещу обществото като цяло.
Подрастващият е съблазнен от всичко, което „възстава“- силната музика, романтичните отношения, стремежът към независимост, бягството, връзката с рискови групи младежи, анархистките ценности, системното отричане на старите ценности.
Периодът обикновено завършва с напускане на семейния пашкул.

От 21 до 28 години

Встъпване в обществото. Стабилизиране след бунта.
След неуспеха да промени света, в младия човек навлизат нови чувства, свързани с желанието да бъде по-добър от поколението преди него.
Започва търсене на работа, по-интересна от тази на родителите. Търсене на по-интересно място за живеене, отколкото това на родителите.
Опит да се създаде по-щастлива семейна двойка, отколкото родителската. Избор на партньор и създаване на семейно огнище.
Създаване на собствен пашкул. Периодът обикновено завършва с брак.
От този момент човекът е изпълнил своята мисия и е приключил с първия защитен пашкул.

КРАЙ НА ПЪРВИ КВАДРАТ 4×7 години

СЛЕД ПЪРВИЯ КВАДРАТ, ЗАВЪРШВАЩ СЪС СЪЗДАВАНЕТО НА СОБСТВЕН ПАШКУЛ, ЧОВЕКЪТ ВСТЪПВА ВЪВ ВТОРАТА СЕРИЯ ОТ СЕДЕМГОДИШНИ ЦИКЛИ.

От 28 до 35 години

Създаване на семейно огнище. След женитбата, жилището, автомобила се появяват и децата. Ценностите се изграждат вътре в пашкула.
Но, ако първите четири цикъла не са били успешни, огнището се разрушава.
Ако отношенията с майката не са били изградени както трябва, тя ще досажда на своята снаха.
Ако отношенията с бащата също страдат, той ще се меси в живота на младата двойка.
Ако не е бил преживян бунтът срещу обществото, то има риск от конфликти в работата.
35-годишнината е възраст, в която слабоузрелият пашкул често се разкъсва. Тогава следва развод, уволнение, депресия, психосоматични заболявания.
Тогава първият пашкул трябва да бъде отхвърлен.

От 35 до 42 години

Всичко започва от нулата.
След кризисния период човекът, обогатен от предишния си опит и от грешките си, реконструира втория си пашкул.
Необходимо е да се преразгледат отношенията с майката, бащата, семейството.
Да се помисли за зрелостта.
Това е период, когато при разведените мъже и жени се появяват любовниците. Те се опитват да възприемат това, което очакват не от семейството, а от противоположния пол.
Отношенията с обществото също трябва да бъдат преразгледани.
От този момент работата се избира не от гледна точка на това дали е безопасна, а доколко е интересна или според това, колко свободно време осигурява.
След разрушаване на първия пашкул, човек винаги изпитва желание, колкото се може по-бързо да създаде втори.
Нов брак, нова работа, нови отношения.
Ако спасението от паразитиращите елементи е било благополучно, човек трябва да направи така, че да възстанови своя пашкул, като го подобри, а не да го изгражда по подобие на стария.
Ако не е разбрал старите си грешки, той ще оформи същата обвивка и ще достигне до същото поражение. Това е така нареченото „тичане в кръг“.
От този момент всички цикли ще бъдат само повторение на едни и същи грешки.

От42 до 49 години

Победа в обществото.
Малко след успешното възстановяване на втория пашкул, човек може да познае пълнотата на живота в брака, семейството, работата, собственото си развитие. Тази победа води до два нови типа на поведение.
Ако за човека са важни признаците на материално благополучие: повече пари, повече комфорт, няколко деца, няколко любовници, по-голяма власт- той непрекъснато увеличава и обогатява своя нов подобрен пашкул.
Ако човек се ориентира към духовните ценности, то от този момент започва неговото истинско личностно изграждане.
Логично е този период да завърши с екзистенциален въпрос и криза в самосъзнанието: Защо съм тук, защо живея, какво съм длъжен да направя, освен материалните облаги, че животът ми да придобие смисъл?

От 49 до 56 години

Духовна революция.
Ако човек е успял да създаде или подобри своя пашкул, да се реализира в семейството и работата, той, естествено, ще изпитва желание да придобие и повече мъдрост.
От този момент започва последното приключение- духовната революция.
Търсенето на духовността, ако е честно, без увлечения в лекотата на груповите сеанси и готовите идеи, никога няма да бъде завършено.
То ще заеме и осмисли целия оставащ живот.

КРАЙ НА ВТОРИЯ КВАДРАТ 4×7 ГОДИНИ.

По-нататък развитието продължава по спиралата.
Всеки седем години човек изкачва по една навивка от нея и отново търси отговор на същите въпроси: отношенията с майката и бащата, семейството, бунтът срещу обществото.

Понякога някои хора нарочно търпят крах в семейните отношения или в работата, за да бъдат принудени да започнат всички цикли отначало.
По този начин те се опитват да избегнат или да се отдалечат от този момент, когато ще им се наложи да преминат към духовната фаза, тъй като се боят да се срещнат лице в лице със самите себе си.

От мрежата 🙏!

Благодарение на П. Костадинова🧚‍♀️

💗🪽

На мен тази информация ми помага в разбирането на близките му и на себе си.
Надявам се, за вас също да е полезна 💗!!

С любов, за вас намери и сподели:
Род и родова терапия
С Galina Kostova

Бъдете благословени 🙏!

Ако публикацията ви е донесла знание и отговори на вътрешни въпроси, моля, харесайте и споделете статията, за да достигне до повече читатели!

БлагоДаря!!
🙏

28/07/2025

Алергиите през призмата на родовата терапия

от Преслав Василев, родов терапевт

Алергиите са едно от най-разпространените съвременни състояния, които често се разглеждат само на физическо или физиологично ниво. В родовата терапия обаче разглеждаме алергичните реакции като израз на дълбоки вътрешни конфликти, предадени през поколенията. Зад обичайните симптоми – обриви, сълзене, кихане или затруднено дишане – често стои неразрешена история, потиснат спомен или неприет член на рода.

Какво символизират алергиите?

Алергията е свръхреакция на организма към иначе безобидно вещество. В родовата перспектива това може да бъде символ на вътрешна непоносимост – към определени емоции, ситуации или хора, които носят послание от рода. Това е начинът, по който тялото казва „не“, когато думите са останали неизказани поколения назад.

Алергиите често се проявяват в резултат на скрито родово отхвърляне – на някого, който е бил изгонен, забравен или срамно премълчаван. Понякога алергията е „отговор“ на травма, случила се на предшественик, свързана със загуба, отравяне, задушаване или емоционално задържане. Организмът предава паметта чрез тялото, а симптомът става ключ към нещо по-дълбоко.

Примери за родови връзки с алергиите
• Алергия към полени – може да показва конфликт с естествения цикъл на живота, особено с пролетта – време на раждане, обновление и плодородие. Възможно е в рода да има болезнено преживяна загуба, свързана с раждане или майчинство.
• Алергия към храна – често е знак за отхвърляне на „храната на рода“, тоест символично отхвърляне на нещо, което е било предавано през поколенията – обичай, модел, убеждение. Може да показва дълбоко вътрешно „не приемам това, което ми се поднася“.
• Алергия към животни (например котки или кучета) – може да отразява родова история, в която тези животни са били свързани със страх, агресия или загуба. Например, дете в рода, нахапано от куче, или животно, станало причина за конфликт между роднини.
• Астматични реакции и дихателни алергии – често се свързват с усещането, че няма достатъчно „въздух“, място, пространство. Това може да е ехо от родова история на потискане, контрол или усещане за задушаване в семейството.

Симптомът като повик за помирение

Когато разглеждаме алергията в родов контекст, работата ни не е да „махнем“ симптома, а да го разчетем като послание. Всеки симптом крие тъга, страх или гняв, който някой преди нас не е могъл да изрази. Чрез симптома душата казва: „Това все още боли. Това все още е тук.“

В родовата терапия търсим:
• Къде е възникнала първата подобна реакция в рода?
• Има ли несъзнателна лоялност към страдание, болка или отхвърляне?
• Какво е непризнатото страдание, което тялото предава?

Когато това бъде осветено, алергията често отслабва или напълно изчезва. Не защото е „излекувана“ в медицински смисъл, а защото вече не е нужно да носи послание.

Алергиите не са враг, а вратата към спомена. Те носят гласовете на онези, които не са могли да говорят. Когато ги чуем с отворено сърце, болката може да се превърне в разбиране, а симптомът – в път към свобода. Родовата терапия не лекува алергията, а връща смисъла ѝ – и с това често освобождава нуждата от нея.

26/07/2025

25/07/2025

Апнеята през призмата на родовата терапия

Автор: Преслав Василев, родов терапевт

Апнеята, най-често срещана под формата на сънна апнея, представлява временно спиране на дишането по време на сън. В класическата медицина се обяснява с обструкция на дихателните пътища или с нарушения в мозъчния контрол на дишането. Но от гледна точка на родовата терапия, апнеята не е само физиологичен проблем — тя носи в себе си дълбоко закодирани послания от рода, душата и междупоколенческите полета на мълчание, страх и задържане на живот.

1. Апнеята като родова метафора: Спиране на дъха, спиране на живота

Дъхът е първият и последният жест на живота. Когато той се прекъсва дори за миг, се прекъсва и потока на виталност, свързаност и доверие в света. Апнеята е не просто спиране на дишането — тя е символично спиране на допуска към живота. Този процес може да се разглежда като несъзнателна лоялност към някого в рода, който не е могъл или не си е позволил да диша пълноценно — било поради загуба, вина, срам или насилие.

2. Кой е спрял да диша в рода?

Родовата памет съхранява не само историите, но и блокажите, страховете и неосъзнатите решения. В контекста на апнеята е възможно в родовата система да присъстват:
• Роднини, загинали от задушаване, обгазяване, удавяне, обесване или белодробни болести.
• Жени, които са загубили дете при раждане и са “спрели да дишат от болка”.
• Мъже, които са били наказани със заглушаване, насилие или репресии, в които “гласът им е бил смазан”.
• Предци, живели в условия на страх, в които всеки дъх е бил опасност — войни, лагери, преследвания.

Апнеята може да се яви като символичен отговор: „Не мога да дишам, защото някой преди мен не е могъл.“

3. Апнеята и родовият срам: Да не се виждам, да не се чувам

Много често хората с апнея съобщават и за усещане за срам, вина или усещане за “тежест на съществуването”. Сънната апнея често се съпровожда с хъркане, което също може да бъде разглеждано като несъзнателен “вик от несъзнаваното” — зов на потиснатия глас в рода.

Когато дишането се спира, се прекъсва и възможността човек да бъде в контакт със себе си, с другите, с полето на живите. Това често е симптом, свързан с дълбока вътрешна забрана да “бъда тук”, да заемам място, да се наслаждавам на живота. Нерядко зад това се крие скрито послание: „Ако те, преди мен, са страдали и са били наказвани за това, че са били живи — аз не мога да си позволя нещо различно.“

4. Дъхът като право по рождение

В родовата терапия дъхът се разглежда като право, което идва с раждането: право да бъда, да заема място, да дишам, да творя, да съм свободен. Когато това право е нарушено някъде в родовата линия, то може да се предаде нататък като неосъзнато послание: „Не е безопасно да дишаш“, „Не е позволено да бъдеш тук“, „Ще бъдеш наказан, ако си жив“.

Апнеята може да е израз на конфликта между дълбокия импулс за живот и родовата забрана за него. Този вътрешен разрив създава напрежение, което тялото „разрешава“ чрез временна парализа на дихателната функция.

5. Родовата терапия като път към възстановяване на дъха

Работата с апнеята в родовата терапия не е медицинско лечение, а допълваща, холистична практика, която търси корена на симптома:
• Работа с родовото дърво: Идентифициране на предци, преживели травма, загуба, насилие или физическо задушаване.
• Ритуали за връщане на правото да дишам: Включително практики с дъха, огледало и утвърждения: „Връщам си правото да дишам“, „Позволявам си да бъда тук“, „Давам място на болката и продължавам“.
• Признание на фигури, които са останали невидими: Родова апнея често се проявява там, където някой в рода е бил изтрит, забравен или скрит.
• Свързване с мъжката или женската линия: Ако апнеята носи страх или тъга, може да се проследи по майчината линия. Ако носи вина или мълчание, често се проявява през бащината.
• Водени медитации и пътувания към предците: за възстановяване на потока на дъха и на доверието в живота.

6. Душата, която чака да бъде чута

В много случаи апнеята е зов на душата. Когато през деня сме адаптирани, мълчаливи, “незабележими”, през нощта телата ни изразяват онова, което не сме си позволили — тревогата, страха, несигурността. Сънната апнея може да бъде последствие на дълбоко вътрешно задържане, на потиснат плач, на неизказано „Не!“, на скрита болка, останала глуха през поколенията.

7. Терапевтични въпроси за работа с апнея
• Къде в рода е бил прекъснат потокът на живот?
• Кой е бил “задушен” — метафорично или буквално?
• От кого или от какво се страхувам в тъмното?
• Какво не си позволявам да издишам?
• На кого съм лоялен, като не дишам?
• Мога ли да заявя: „Избирам да живея, избирам да дишам“?

Апнеята е не просто телесен симптом. Тя е част от дълбокия език на душата и рода. Когато човек се обърне към себе си с въпроса „Кой спря дъха в моята родова линия?“, започва истинското изцеление. Родовата терапия не отменя медицинската грижа, но я допълва с прозрения, които дават възможност за вътрешно разрешаване на конфликта и възстановяване на свещеното право да дишаме — свободно, пълноценно и с доверие в живота.