Красимира Граматикова Психолог

22/05/2026

‼️
"Нещата, кoитo са ни се случили, когато сме били децa, имат по-голямо влияние върху нас, oткoлкoтo събитията, кoитo ни се случват като възрастни. Когато сме децa, световeтe ни ca no-мaлки, нямаме кoй знае кoлкo власт или контрол и мозъците ни не са напълно развити, тaкa че възприемаме много npeживявания катo изключително важни. С израстването нашият свят се разширява и пopaди тoзи no-широк светоглед започваме да мислим, че това, което ни се е случило в дeтcтвoтo, не е кoй знае кaквo...
Когато погледнем назад към дeтcтвотo cи oт гледната тoчка на разсъжденията на възрастните смятаме, че просто трябва да преодолeeм вcичко, коeтo се е случило. Омаловажаваме дeтcките cи чувства и преживявания и си казваме, че семействата на вcички са били "такива" по това време.
❗️Въпpеки че това мoже да е вярно, ние също тaка гледаме назад през обектива на възрастен. Не иcкаме дa си спомняме лошите неща, кoитo са се случили, но те са там и чaкaт да бъдат изследвани. Изгубеното вътрешно дете е записало всички тези събития и те cа тoлкова емоционално реални днeс, кoлкoтo са били тогава.
❗️Един-единствен коментар от възрастен мoжe дa се превърне в определящ момент за самочувствието на дeтeтo."

#диалозинаоткрито
#начинание(с)мисълзаутре

22/05/2026

🙂😔
ЗА НАСТРОЕНИЕТО ни винаги има причина – дори когато не я осъзнаваме веднага. То се променя под влиянието на хора, събития, спомени, природата, здравословното ни състояние, ежедневните дейности и още много малки на пръв поглед неща.

💯 Способността да разпознаваме и управляваме настроението си е знак за вътрешна зрялост и емоционално развитие.

Всеки човек има устойчиви черти на характера, но макар емоционалните състояния да са временни, те често отразяват именно тези дълбоки вътрешни нагласи.

❗️Когато се научим да се грижим за емоциите си, започваме по-осъзнато да влияeм и на настроението си. А това променя начина, по който действаме, общуваме, преживяваме света и самите себе си.
👶 Нека се вгледаме в настроението си.
И ако не ни харесва – да не забравяме, че можем да го променим.
☹️🍋 🪄 😍🍓

21/05/2026

НАГЛАСИТЕ

Аз съм сборът от всички мои нагласи.
Чрез тях аз се самоопределям... 🙈🙉🙊
---------------------------------------------------

Дефиницията на Юнг за нагласата е "готовност на психиката да действа или реагира по определен начин".
Съгласно разбиранията му, някои нагласи имат двойствен характер, като едната част е съзнателна, а другата несъзнателна.
Ние не можем да наблюдаваме директно нагласите, защото те са абстрактни конструкции.

🧱🧱 Но откъде идват човешките нагласи?

• Досегашен опит – житейски, професионален, социален
• Родители, приятели, колеги, групи към които се причисляваме или следваме
• Медии
• Книги, театър, кино, музика и други източници на културно влияние като бит, традиции, обичаи и др.

🧱🧱 Колко са важни нагласите?

Нашето поведение е под влияние на нашите нагласи, често без да си даваме сметка.
Влияем се в действията и постъпките си от тези нагласи, които са в съгласуваност с познавателния ни свят и са проверени чрез житейския ни опит.

Факт е, че:

🛅 Нагласите обаче могат да бъдат променени чрез повишаване на информираността и насърчаване на саморефлексията.
❗️ Така че можем да си помогнем във всеки един момент, в който осъзнаем, че признакът на нагласата – нейното предварително и регулативно действие не ни помага, а ни пречи.

Красимира Граматикова Психолог

#диалозинаоткрито
#начинание(с)мисълзаутре 💜

21/05/2026

🦉

20/05/2026

ЛЮБИМИТЕ ГЛУХАРЧЕТА ✨️

Лесно очароват и омагьосват с удивителния начин, по който се трансформират.
💛 Глухарчето е символ на промяната, надеждата, свободата и устойчивостта – една красива, пухкава и непретенциозна метафора за мимолетността на живота и силата на едно желание.

20/05/2026

💬 Любовта е важна. Уважението също. Но дори силните чувства трудно устояват там, където липсва истинско общуване.

Любовта може да е много силна, а отношенията – въпреки това да са нещастни. Можеш да тъгуваш за някого, да страдаш, да искаш да бъдеш до него – и в същото време да не умееш да говориш, да чуваш и да се свързваш.

💡 Качеството на общуването не е въпрос на вродена "съвместимост". То е умение. И може да се развива – на всяка възраст, във всяка двойка, дори след болка и грешки.

✨ Качеството на общуването е, когато в една връзка:

• можете да споделяте уязвимите си страни, без страх, че ще бъдете отхвърлени или пренебрегнати
• можете да влизате в конфликти – без да се разрушавате един друг
• умеете не да гадаете, а да питате
• умеете не да обобщавате, а да уточнявате
• умеете не да "трупате" в себе си, а да обсъждате нещата навреме
• можете да се връщате към теми, за които първоначално не сте били готови
• не се страхувате от думите: "Не те разбрах" или "Сега ми е трудно да те чуя".

🤍 Щастливата двойка не е тази, която няма проблеми.

Тя е тази, която има жива, истинска и безопасна връзка – връзка, в която умеете да говорите и да бъдете чути.

Ако ви е трудно да говорите и да се чувате един друг – това не е присъда за връзката ви.

Това е знак, че е време да се научите на нещо ново. Без обвинения, догадки, премълчаване...

Да се учите:

📍 да говорите ясно и спокойно, така че да бъдете чути
📍 да чувате зад думите – чувствата и потребностите
📍 да възстановявате връзката дори там, където се е натрупала болка

🌱 На всичко това може и е нужно да се учим.

18/05/2026

⚠️ Забележете:

Когато преживявате някаква тревога, после почти задължително се потапяте в неприятни мисли, които ви отвеждат до сценарий, който пък е съвсем нов повод за притеснение и вече по-трудно овладяем.

Ако вниманието продължи по този път, съсредоточавайки се върху подобни развити сюжети, в крайна сметка съзнанието ви постепенно се откъсва от първоначалната мисъл, която е породила първата тревога.

🎬 Вече сте във втора или трета серия от филмова продукция, която сте създали сами. Пишете сюжета, режисирате го и едновременно преживявате всяка сцена.
Опитайте да спрете навреме!

Спрете този тревожен вътрешен сценарий – защото сте негов сценарист, режисьор и главен герой.

15/05/2026

ЕТАПИ НА СКРЪБТА

За преминаването през всички етапи на скръбта е нужно време. Не може да се премине директно от възприятието към действието или към контакта, трябва да се премине през целия процес...
В първия момент всичко се парализира – няма възприятия, емоции, действие, получава се защитна реакция. Това е момента на отричане и неверие. Загубата се отрича, защото не знаем как да я възприемем и обработим.
След всичките опити да избегнем ситуацията, с пълна сила ни връхлита осъзнаването. Препълва ни, задушава ни емоционално и изригва навън. В плен сме на първичните емоции, погълнати от ирационална болка, неподатливи на контакт.
От морето на безкрайната болка се преминава в момента на яростта и гнева. Сърдим се буквално на всички и всичко. Яростта се появява за да предизвика определени реакции и да продължи процеса. Тя трябва да ни закотви в реалността и да ни предпази още известно време от болезнената тъга.
Преминаваме и през етапа на вината и самообвинението, търсим си всякакви причини, докато накрая потънем в океан от истинска тъга и отчаяние. Изпитваме безсилие и осъзнаваме, че нищо не можем да направим. Изпълва ни самотата. Фазата на тъгата, измъчваща тялото, изсмукваща всяка енергия. Отчаяние и скръб.
Състояние на тъга и болка, което те отдалечава, помага ти да изплачеш всичко, което трябва да се изплаче и предпазва от другите стимули, докато не си готов да ги посрещнеш. В самия край на етапа на отчаянието изпитваш нужда да дадеш нещо, започваш действия посветени на някой. Така се преобразува енергията на болката в действие.
Накрая приемаш , че нещата са се променили, нещо си е отишло безвъзвратно. И все пак си почувствал, че частици от загубеното са останали и са станали неразделна част от теб. Загубата оставя белег в теб, превъзмогва се, но не се забравя.
Никога не трябва да прекъсваме изразяването на болката и скръбта. За да се премине през всичко това, освен време е нужно отваряне на сърцето, разрешаване на изживяването на загубата, търпение, търсене на помощ, приемане и надмогване чрез съсредоточаване към живота и живеенето.

Хорхе Букай, Пътят на сълзите 🖤💜

14/05/2026

❓ КАКВО ЧУВСТВАМ?
Задавайте си често този въпрос.

Толкова лесно е да се изгубим във всичко познато – мисли, емоции, чувства, реакции – че понякога започваме да приемаме собственото си напрежение за нещо нормално.
Сред най-предизвикателните състояния, в които човек може да изгуби връзка със себе си, е тревожността. Тревогата е страдание. Тревогата може да се превърне във фонов режим. Тя променя начина, по който мислим, усещаме, общуваме и възприемаме света около себе си.
Не може лесно да се излезе от този капан, когато човек години наред притъпява предупредителните сигнали с различни "обезболяващи" – под формата на медикаменти, субстанции, непрекъсната заетост или бягство от себе си. Човекът през цялото това време е успял единствено да повиши собствения си праг на усещане и поносимост.
Колкото по-дълго пренебрегваме вътрешното си състояние, (емоции, чувства, преживявания), толкова по-трудно става да разпознаем от какво всъщност имаме нужда.

Опитайте се да отговорите искрено и конкретно, и по желание писмено на четирите въпроса.
Често най-важните отговори започват именно с готовността да си зададем правилните въпроси.

🔹 КАКВО ЧУВСТВАМ? Каква емоция преминава през тялото ми?
🔹 КАКВО ИЗБЯГВАМ? Какво не искам да видя, приема или изразя?
🔹 КАКВО МИ Е НУЖНО? Какво всъщност се опитва да ми покаже това състояние?
🔹 КАКВО ПРАВЯ? Какво действие мога още сега да извърша, за да се почувствам по-добре?

Навикът за ясното назоваване на изпитваната емоция е първата стъпка към истинското разбиране и подобряване на собственото ни състояние.

13/05/2026

Понякога светът не ни наранява. Понякога просто отразява онова, което носим в себе си...

Вчера разказвах тази притча по време на сесия. Днес отново я споменах в личен разговор. Реших да я публикувам, защото твърде често воюваме не със света, а със собствените си отражения.
И в двата случая водещата емоция беше страх.

Не е нужно да променяш света, нужно е да промениш себе си в този свят. Промени себе си и около теб ще се настъпят хиляди промени.