18/08/2022
Напоследък доста често, в групите на майките, в които членувам се задават анонимни постове за това как се справят другите майки с домашните задължения и бебето едновременно. Тъй, като това е наистина трудно начинание особено за човек, който с месеци не е имал здравословен сън и помощ някой да я смени в грижите за детето.
Споделяйки трудностите с близките, ние жените търсим помощ и подкрепа. В този момент особено разочароващо е, когато по-възрастните жени в рода да казват какво си представяше, това означава да си майка. Или пък да казват: ние как сме гледали децата си без памперси, перални, готови пюрета и т.н.
Повярвайте ми хората, които говорят така изобщо не разбират през какво преминавате. Не преди дълго време, нашите прабаби, баби дори майки са живяли заедно със свекърва, етърва, леля и т.н. Когато семейството не е било разделено и фамилната терапията по онова време едва започнало да се развива някъде в Америка, защото хората, живеещи с много членове на рода на едно място нямали нужда от психотерапевти. Те си споделяли един на друг, помагали и подкрепяли. Тъй, като психичното здраве не е било подложено на този риск, на което е подложено днес.
За да бъде по-ясно ще дам примери. Майка ми ме е родила на 19г., въпреки, че е била млада е имала помощ от свекърва си. Аз помня, че баба готвеше за цялото семейство, докато майка ми ни гледаше и вършеше нейната домакинска работа и работата в градината. Освен това по цял ден ние обикаляхме улиците и се хранехме с плодове от дърветата или в братовчедите или във вуйчо, или в нас, или в братовчедка ми. Виждате ли, колко опции сме имали. Преди хората хранеха чуждите деца и в това нямаше нищо лошо.
Свекърва ми е имала помощ от свекърва си и от сестрата на свекъра, включително още нейната дъщеря също е помагала в отглеждането на децата й.
Тя вероятно е родила първото си дете на 18г. И искам да отбележа, че не са ходели на работа. Те работели у дома. Представете си, тогава е нямало перални, съдомиялни, прахосмукачки и са ползвали печки на дърва. Не са имали тези знавия, които имат днешните майки за кърменето, затова, когато не се е получавало давали козе мляко най-често на кърмачето, ако няма, тогава краве мляко. И децата не проявявали алергии, като днешните.
Да сравним сега с днешните майки. Повечето ходят на работа. Излизат в майчинство и си гледат децата сами. Ако приемем, че първите 3 години са най-интензивни и трудни, в отглеждането, особено, когато майката се раздава. Какво имам предвид ли, когато цеди, когато кърми, ако не цеди и кърми то тя приготвя АМ, което също отнема време и прекъсва съня, и с респект към абсолютно всички жени и майки пиша тези редове. С две думи се раздава на макс. Няма значение точно как си храни детето. Важното е да взима присърце и осъзнава, че грижите, любовта и възпитанието са основополагащи за бъдещото развитие на пеленачето. Тази майка няма свекърва, майка, помощничка леля или етърва до нея в днешно време. Тя е откъсната от рода и вече просто така е прието и така живеем, индивидуално всяко семейство в неговия си дом. Няма кой да нахрани децата й, ако не го направи тя.
Или няма кой да й сготви, ако не тя. В същото време да обгрижи и мъжа, който се прибира уморен от работа и иска да си почине и търси спокойствие у дома и не му се говори особено след работа, в повечето случаи.
В тази връзка, ако няма кой да разговаря и емоционално да изслушва и разтоварва напрежението на "майката" ( в кавички, за да се разбира, че става въпрос за същата жена, която е и домакиня, и майка, и съпруга, и дете дори) тя изпушва. Идва т.н. следродилна депресия ( мога да опиша в друг пост какво точно представлява, но не и в този).
Означава, че майката има нужда от грижи. Тя е тази, която обгрижва всеки ден, да. Но ние не сме с неизчерпаем капацитет. Въпреки това много жени успяват въпреки в агония да преминат през този период, недоразбрани, критикувани дори от околните. И въпреки всичко се справяме отлично. Но губим едно много важно нещо. Радостта и щастието от взаимодействието с бебето си. Имам предвид през целия ден. Губим спокойствието си. (колко смазващо е това за една майка, ако знаехте, никога нямаше да правите тъпи критики и коментари).
Тук е времето майката да потърси помощ от жените в рода. Защото жените сме сила и жените раждали преди тях стоят над тях в семейната система. Да се допиташ и поискаш помощ не е срамно. Поискайте! Жени, майки и съпруги, поискайте помощ от жените в рода, дошли на този свят преди Вас! Ако поискате ще Ви се даде. Може да поискате от майка, свекърва, баба, леля, вуйна, който Ви е наблизо. Преди жените са си помагали и са го правели твърде умело и даже са хранели чуждите деца. Защо да не го правят и днес, ако имат тази възможност? Подчертавам, ако имат тази възможност. Вие поискайте, ако не Ви се даде там, откъдето сте поискали вероятно ще получите помощ от другаде, откъдето не очаквате!
Защо да го правим? Защото ние сме част от рода и семейната система, колкото и да си мислим, че сме се отделили. Семейните процеси и енергии текат през нас и чрез нас, затова Вие имате право, като най-млади майки в системата да поискате помощ от майките преди Вас! Имате това право!
Разбира се, че те могат да Ви откажат, няма лошо. Направете го без очаквания, ако Ви се даде супер, ако не,Вие сте си сила. И не забравяйте, че носите в себе си силата и енергията на всички жени във вашия род, родили се преди Вас. Те стоят зад Вас и Ви закрилят. Можете да намерите тази сила в себе си и да се справите и сами.
Знаете ли защо, защото ние сме ЖЕНИ!
И знайте, че този период преминава. Ако няма кой от вашият род да Ви помогне. Със сигурност други майки ще го направят, затова и одобрявам наличието на тези групи за споделяне между жените.
Но първо подобава Вие да поискате от вашия род, и чак след това от другите. Защото ние не сме сами. Привидно в този свят, ежедневието е така устроено, че само изглежда така. Реално в днешния свят не можем да останем сами.
( следва продължение в следващия пост - за ролята на партньора)
За връзка 0897034070 whatsap
