Д-р Николай Георгиев - Гастроентеролог

06/05/2026

„Загубените витамини“ - какво е истина и какво е маркетинг?

В социалните мрежи често се появяват постове за т.нар. „загубени витамини“ - B4, B8, B10, B13, B15, B17, B20 и други. Звучи мистериозно, почти като че ли науката е скрила нещо важно от нас.

Истината е по-интересна, но и по-проста.

B4, B8, B10, B13, B15, B16, B17, B20, B22 са исторически и неофициални обозначения. Част от тях са били наричани „витамини“ в ранната литература, но по-късно отпадат, защото не отговарят на строгата дефиниция: есенциалност от храната, недостатъчен собствен синтез и ясна дефицитна болест.

Официално днес B-комплексът включва основно:

B1, B2, B3, B5, B6, B7, B9 и B12.

Тоест липсват B4, B8, B10, B11 и т.н., защото те не са признати като истински витамини в съвременната номенклатура.

По-конкретно:

🔸️B4 / холин — исторически е бил свързван с B-комплекса, но днес не се води витамин в строг смисъл. Въпреки това е признат като есенциален нутриент. FDA го признава като essential nutrient през 1998 г., а NIH го описва като нутриент, който тялото може да синтезира в малки количества, но основно се набавя от храната.

🔸️B8 / инозитол — вече не се води витамин, защото организмът може да го синтезира и няма класическа дефицитна болест като при истинските витамини.

🔸️B10 / PABA — важен е за бактериалния фолатен метаболизъм, но при хората не е есенциален витамин. Затова не е част от официалния B-комплекс.

🔸️B13 / оротова киселина — участва в пиримидиновия/нуклеотидния метаболизъм, но не е витамин, защото не покрива критериите за есенциалност и класически дефицит.

🔸️B15 / пангамова киселина — исторически промотирана като „витамин“, но никога не е приета като истински витамин поради липса на убедителни доказателства.

🔸️B17 / амигдалин/лаетрил — това е най-проблемният пример. Не е витамин. Името „витамин B17“ е по-скоро маркетингово, особено около алтернативни противоракови твърдения. Няма доказана ефективност като лечение на рак и има риск от цианидна токсичност.

🔸️B20 / карнитин — биологично важен, особено за транспорта на мастни киселини в митохондриите, но не е класически витамин, защото организмът може да го синтезира и дефицитът при здрави хора е рядък.

В ранната витаминология през XX век много биологично активни молекули временно са получавали обозначения от B-комплекса, преди науката да изясни кои от тях наистина са есенциални витамини.

С напредването на биохимията част от тези вещества са прекласифицирани като нутриенти, метаболити, кофактори или просто биологично активни съединения, но не и като официални витамини.

Това не означава, че всички са без значение — означава, че не покриват строгите критерии за витамин: необходимост от хранителен прием, недостатъчен собствен синтез и ясно разпознаваема дефицитна болест.

Например холинът, понякога наричан исторически B4, е реално важен нутриент. Той участва в изграждането на клетъчните мембрани, метилирането, синтеза на ацетилхолин и мастния метаболизъм в черния дроб. Организмът може да произвежда част от него, но не винаги достатъчно, затова холинът има установен препоръчителен прием.

Карнитинът, понякога поставян в подобни списъци като „B20“, също има важна роля — той участва в транспорта на дълговерижни мастни киселини към митохондриите, където се използват за производство на енергия. Това обаче не го прави класически витамин, защото организмът може да го синтезира, а дефицитът при здрави хора е рядък.

С инозитол, PABA, оротова киселина, DMG и други подобни вещества ситуацията е сходна: те имат биохимична роля, но това не означава автоматично, че всеки човек има нужда да ги приема като добавка. В медицината има голяма разлика между „участва в метаболизма“ и „доказано е, че суплементацията подобрява здравните резултати“

Най-проблемният пример е т.нар. витамин B17 — амигдалин или лаетрил. Това не е истински витамин. Той е популяризиран основно чрез алтернативни противоракови твърдения, но няма доказана ефективност като лечение на рак и може да доведе до цианидна токсичност.

Това е добър пример как думата „витамин“ може да бъде използвана маркетингово, за да звучи нещо по-безопасно и по-научно, отколкото реално е.

Големият урок е следният:

▶️ Не всяка важна молекула е витамин.

▶️ Не всяка биохимична функция означава клинична нужда от добавка.

▶️ И не всяка „забравена“ молекула е пропусната възможност за лечение.

Да, организмът не работи изолирано. Метилирането, митохондриалната енергия, чернодробният метаболизъм, чревната абсорбция, хормоналната регулация и нервната система са взаимосвързани. При заболяване, бременност, недохранване, малабсорбция, възпаление, медикаменти или хроничен стрес нуждите от някои нутриенти могат да се променят.

Но EBM подходът не е да добавяме всичко „за всеки случай“. EBM подходът е да питаме:

🔹️Има ли реален дефицит?
🔹️Има ли рискова група?
🔹️Има ли клинична полза от добавянето?
🔹️Има ли потенциална вреда?
🔹️Има ли качествени човешки проучвания, а не само биохимична логика?

Истинската наука не отрича сложността на храненето. Напротив - тя я подрежда. Историята на витамините е интересна, но не трябва да я превръщаме в сензация.

Някои „загубени витамини“ са важни нутриенти. Други са метаболити. Трети са спорни. А някои са просто добър маркетинг.

Затова най-точното послание е:

Не търсете „тайни витамини“. Търсете реални дефицити, добър хранителен режим, правилна диагностика и разумна суплементация, когато има индикация.

Д-р Николай Георгиев
Началник отделение по гастроентерология и хепатология
МБАЛ Варна – Транспортна болница

06/05/2026

Днес е Гергьовден - празник на силата, смелостта и победата над онези „змейове“, с които всеки от нас се среща по своя път.

Всички имаме битки. Някои са видими, други остават дълбоко вътре в нас. Някои са големи, други изглеждат малки, но всяка битка носи своя урок, своята промяна и своя смисъл.

Честит Гергьовден!

Бъдете здрави, силни и благословени. Нека изпитанията, през които преминавате, не ви пречупват, а ви водят към повече осъзнатост, вътрешен мир и истинско щастие.

Весел празник! 🍀

05/05/2026

05/05/2026

Храносмилателната система не е просто път, по който храната преминава.

Тя е жива, прецизна и изключително сложна фабрика. 🏭

🍽️ Храната влиза.
🧪 Стомахът я обработва с киселина и ензими.
🟡 Жлъчката помага при мазнините.
⚙️ Панкреасът добавя ключови храносмилателни ензими.
🌱 Микробиомът участва в баланса, имунитета и метаболизма.
🚚 Червата абсорбират полезното и извеждат ненужното.

И когато някъде в тази система има проблем, тялото започва да изпраща сигнали:

⚠️ подуване
⚠️ газове
⚠️ киселини
⚠️ тежест след хранене
⚠️ болка
⚠️ диария или запек
⚠️ анемия
⚠️ отслабване без причина
⚠️ постоянна умора

Голямата грешка е, че често тези оплаквания се обясняват прекалено лесно:

„Сигурно е от нерви.“
„Сигурно е колит.“
„Сигурно е от храната.“
„Пий пробиотик и ще мине.“

Но не винаги е толкова просто. ❌

Не всяко подуване е „колит“.
Не всяка киселина е обикновен рефлукс.
Не всяка диария се решава с пробиотик.
Не всяка болка в корема е от стрес.

Коремът рядко алармира без причина.
Въпросът е дали разчитаме сигналите правилно. 🔎

Ако храносмилателната ви система всеки ден ви напомня за себе си — не я заглушавайте на сляпо.

Потърсете причината.
Защото добрата гастроентерология не е просто да облекчи симптома.
Тя е да открие къде сложната система е изгубила своя баланс. ⚙️

Д-р Николай Георгиев
Началник отделение по гастроентерология и хепатология
МБАЛ Варна – Транспортна болница
www.gastrovarna.com

05/05/2026

Честит празник на всички, които носят името Ирина, Ирен, Ирена, Мирослав, Мирослава и всички производни имена, свързани с мира.

Нека Света Ирина закриля домовете и семействата ви, а в сърцата ви да има повече спокойствие, благодарност и светлина. Пожелавам ви здраве, вътрешен мир, добри хора около вас и сили да преминавате през всяко изпитание с вяра и достойнство.

Понякога най-голямата благословия не е в големите думи, а в тихия дом, здравите близки, спокойната душа и усещането, че не сме сами.

Честит празник!

Д-р Николай Георгиев
Началник отделение по гастроентерология и хепатология
МБАЛ Варна – Транспортна болница

04/05/2026

Интусусцепция: когато червото „влиза“ в самото себе си..🎯

Интусусцепцията е едно от онези състояния, които изглеждат странно на думи, но на ехограф са почти учебникарски красиви. На изображениетосе вижда класическият „target sign“ или „doughnut sign“ — концентрични пръстени, получени от навлизането на един чревен сегмент в друг.

Медицински казано, интусусцепция означава телескопиране на проксимален сегмент на червото в по-дистален сегмент. Най-често при децата това е илеоколична интусусцепция — терминален илеум навлиза през илеоцекалната клапа към колона.

Това не е просто механично „нагъване“ на червото. С навлезлия сегмент се увлича и мезентериумът, компресират се венозният и лимфният отток, появява се оток, а при забавяне може да се стигне до исхемия, некроза, перфорация, перитонит и шок. Затова интусусцепцията е спешно състояние, особено в детската възраст.

▶️ Кого засяга най-често?

Класическият пациент е кърмаче или малко дете, най-често между 3 месеца и 3 години, с пик около втората половина на първата година. При децата в повечето случаи няма тумор или ясно анатомично препятствие.

Често се предполага връзка с лимфоидна хиперплазия в терминалния илеум след вирусна инфекция, която действа като „водеща точка“.

При възрастни интусусцепцията е рядка, но когато се появи, много по-често има структурна причина — полип, тумор, дивертикул на Meckel, стриктура, постоперативни промени или други водещи патологични промени.

Затова при възрастни подходът е по-различен и често по-хирургичен.

▶️ Как се проявява?

Класическата триада, която всички знаем, е:

🔸️коликообразна коремна болка
🔸️повръщане
🔸️кърваво-слузести изпражнения тип „малиново желе“

Проблемът е, че тази пълна триада не винаги присъства, особено в началото.

По-типичната ранна картина при дете е внезапна, пристъпна болка: детето плаче, свива крачета към корема, изглежда много неспокойно, след което между пристъпите може да изглежда почти нормално.

Пристъпите често се повтарят през 15–20 минути. С прогресията се добавят повръщане, отпадналост, бледост, сънливост, отказ от храна.

Кървави изпражнения може да се появят по-късно и ако се чака да се появят, диагнозата може да се забави.

⚠️ Летаргията може да бъде водещ симптом.

Понякога детето не изглежда просто „с болки в корема“, а необичайно отпуснато, сънливо, вяло.

Това може да подведе към неврологична или инфекциозна диагноза, но при подходяща възраст и пристъпност на оплакванията интусусцепцията трябва да е в диференциалната диагноза.

При възрастни картината е още по-неспецифична: повтарящи се коремни болки, гадене, повръщане, субилеусни прояви, отслабване, анемия или кръв в изпражненията според причината. Именно защото е рядка и неспецифична, диагнозата при възрастни често се поставя с КТ.

▶️ Защо е опасна?

Когато един чревен сегмент навлезе в друг, първо се нарушава венозният отток. Чревната стена отича, луменът се стеснява, перисталтиката се влошава и се развива механична обструкция. Ако процесът продължи, компресията засяга и артериалното кръвоснабдяване.

Тогава рискът е исхемия, некроза и перфорация.

Затова интусусцепцията не е диагноза за „наблюдение вкъщи“.

При съмнение, особено при дете с пристъпна коремна болка и повръщане, това е повод за спешна оценка.

▶️ Как се диагностицира?

Основният метод при деца е ехографията. Тя е бърза, без радиация и при опитен оператор е много чувствителна.

Класическите ехографски образи са:

🎯 Target sign / 🍩 doughnut sign — при напречен срез се виждат концентрични пръстени, като мишена.

▫️ Pseudokidney sign — при надлъжен срез формацията наподобява бъбрек.

Въвлечен мезентериум и лимфни възли — понякога се виждат в центъра на лезията.

Доплер оценка — може да даде информация за перфузията, макар че лечението не трябва да се бави при ясна клиника.

Това, което се вижда на снимката, е точно такъв тип „мишена“ — много характерен образ.

Royal Children’s Hospital guideline описва интусусцепцията като навлизане на проксимален сегмент в дисталния лумен, най-често илеум в колон, с риск от обструкция, венозна конгестия, исхемия и перфорация.

Рентгенографията може да покаже данни за илеус или перфорация, но нормална графия не изключва интусусцепция.

При възрастни КТ е много важна, защото не само открива интусусцепцията, но и търси причина — тумор, полип, възпалителна маса или друга lead point лезия.

▶️ Как се лекува?

При стабилно дете без перитонит и без данни за перфорация първа линия е неоперативна редукция с въздушна или контрастна клизма, обикновено под рентгенов или ехографски контрол. Това е едновременно диагностична и терапевтична процедура.

При успешна редукция червото се „разгъва“ обратно и често не се налага операция.

Mayo Clinic посочва, че при деца въздушната или контрастна клизма може да коригира интусусцепцията в голяма част от случаите, приблизително около 90%, когато няма перфорация.

Преди редукцията обаче детето трябва да бъде стабилизирано: венозен път, рехидратация, корекция на електролити, обезболяване, хирургичен екип на разположение. Ако има перитонит, перфорация, шок, тежка исхемия или неуспешна пневмо или хидроредукция, се преминава към оперативно лечение.

При възрастни лечението по-често е хирургично, защото вероятността от патологична водеща причина е значима. Особено при колична интусусцепция при възрастен трябва да се мисли за неопластичен процес до доказване на противното.

▶️ Какво е „lead point“?

Lead point е структура, която перисталтиката „хваща“ и около която започва телескопирането.

При децата най-често няма ясно патологичен lead point, но такъв трябва да се подозира при много малки деца под 3 месеца, по-големи деца над 3–5 години, рецидивираща интусусцепция, необичайна локализация или атипична клиника.

Възможни lead points са дивертикул на Meckel, полипи, лимфом, duplication cyst, хематом при Henoch–Schönlein purpura, тумори, постоперативни промени.

При възрастни списъкът се измества по-силно към туморни и структурни причини.

▶️ Може ли да рецидивира?

Да, може. След успешна неоперативна редукция има риск от рецидив, най-често в първите 24–48 часа, но може и по-късно.

Затова много центрове наблюдават детето след процедурата, особено ако е било с по-тежки симптоми или е имало забавяне в диагнозата. При рецидив отново може да се направи редукция, ако няма противопоказания, но при многократни рецидиви трябва да се търси lead point.

▶️ Какво трябва да се запомни?

Интусусцепцията не винаги започва драматично. Може да започне с периодични кризи на плач и болка, между които детето изглежда почти добре.
Това „добре между пристъпите“ е коварно.

Ако има повтаряща се коремна болка, повръщане, необичайна сънливост, бледост, кръв или слуз в изпражненията — особено при кърмаче или малко дете — това е повод за спешна оценка.

▶️ Обобщение

Интусусцепцията е спешно състояние, при което един сегмент на червото навлиза в друг като телескоп. Най-често се среща при кърмачета и малки деца. Класическият ехографски образ е „мишена“ — концентрични пръстени, както на снимката. Опасността идва от това, че заедно с червото се притискат и кръвоносните съдове: първо се развиват оток и чревна непроходимост, а при забавяне — исхемия, некроза и перфорация. Симптомите често са пристъпна коремна болка, плач със свиване на крачетата, повръщане, отпадналост, а по-късно може да има кърваво-слузести изпражнения. Диагнозата при деца най-често се поставя с ехография, а лечението в много случаи е неоперативно — чрез въздушна или контрастна редукция. При перитонит, перфорация, шок или неуспешна редукция се налага операция. При възрастни интусусцепцията е рядка, но по-често има органична причина, включително тумор или полип, затова подходът е по-различен.

📚 Референции:

1. Royal Children’s Hospital Melbourne. Clinical Practice Guidelines: Intussusception.

2. MSD Manual Professional Edition. Intussusception – Pediatrics.

3. Mayo Clinic. Intussusception – Diagnosis and Treatment.

4. Mayo Clinic. Intussusception – Symptoms and Causes.

5. Jain S, Haydel MJ. Child Intussusception. StatPearls. NCBI Bookshelf.

6. Brill A, Lopez RA. Intussusception in Adults. StatPearls. NCBI Bookshelf.

7. Yakan S, Caliskan C, Makay O, et al. Intussusception in adults: Clinical characteristics, diagnosis and operative strategies. World Journal of Gastroenterology. 2009.

8. Lu T, Chng YM. Adult Intussusception. Permanente Journal. 2015.

9. Perth Children’s Hospital / WA Health. Intussusception Emergency Department Guideline.

10. Great Ormond Street Hospital. Treatment of intussusception using air e***a.

Д-р Николай Георгиев
Началник отделение по гастроентерология и хепатология
МБАЛ Варна – Транспортна болница

03/05/2026

Коремът не се подува, защото „така си е“.

Ако след всяко хранене изглеждате сякаш сте в 6-и месец, проблемът не е във въображението Ви.
И не, решението невинаги е „пий пробиотик“.

Подуването може да идва от запек, SIBO, хранителни непоносимости, целиакия, нарушена моторика, свръхчувствителни черва или неправилна координация между диафрагма, коремна стена и черва.

Най-голямата грешка е да се лекува на сляпо.

Защото един пациент има подуване от лактоза.
Друг — от фруктоза.
Трети — от бактериален свръхрастеж.
Четвърти — от запек.
Пети — от функционално разстройство, при което червата реагират прекалено силно на нормални процеси.

Един и същ симптом.
Пет различни причини.
Пет различни подхода.

Затова, когато коремът постоянно се подува, въпросът не е:
„Какъв пробиотик да пия?“

Въпросът е:
„Защо се подувам?“

А това вече изисква мислене, диагностика и индивидуален подход.

Подуването не е диагноза. То е сигнал.

Д-р Николай Георгиев
Началник отделение по гастроентерология и хепатология
МБАЛ Варна – Транспортна болница
🌐 www.gastrovarna.com

02/05/2026

Минус 19.1 кг за по-малко от 3 месеца. Без операция. Без рязане. С медицински контрол.

В началото на февруари поставихме на този пациент регулируем интрагастрален балон Spatz3.

Днес резултатът е видим:

▫️теглото е намаляло от 145.6 кг на 126.5 кг,
▫️мастната маса от 63.9 кг на 50.9 кг,
▫️а висцералните мазнини – от 29 на 23.

Това не е просто отслабване, а реална промяна в метаболитното здраве и качеството на живот.

▶️ Какво прави Spatz3 различен?

Това е единственият регулируем балон – обемът му може да се увеличава или намалява според ефекта и поносимостта.

При стандартните балони често има плато след 3–4 месец. При Spatz3 имаме adjustment процедура, с която преодоляваме платото и продължаваме редукцията на теглото.

Важно: при този пациент все още не е правен adjustment, т.е. потенциалът тепърва ще се използва.

До момента при всички наши пациенти се наблюдава значима редукция на теглото, когато методът се комбинира с проследяване и правилен режим.

В България методът се извършва единствено в Отделението по гастроентерология на МБАЛ Варна – Транспортна болница, от д-р Николай Георгиев, началник отделение по гастроентерология и хепатология.

ℹ️ Повече информация и цени за метода:

🌐 www.spatz3.bg⁠

Запазване на час за преглед и обсъждане:

🌐 www.gastrovarna.com

01/05/2026

Всичко беше „нормално“… докато не направихме ехография..🤔

Мъж в шестото десетилетие.
Леки оплаквания. Нищо драматично.

👉 Подуване
👉 Тежест след хранене
👉 Дискомфорт, който “ще мине”

📊 Кръвните изследвания?

✔️ Хемоглобин – нормален
✔️ Амилаза – нормална
✔️ Липаза – нормална
✔️ Чернодробни ензими – нормални
❗️ Всичко изглежда спокойно.
…но не беше.

🔍 На ехографа:

▪️ Панкреасът – с нарушена структура
▪️ Хетерогенна зона в тяло/опашка
▪️ Хипоехогенна формация с неправилни контури
▪️ Деформация на жлезата
▪️ Дискретно разширен панкреатичен канал
▪️ Метастатични огнища в черния дроб

▶️ ЯМР потвърди

▪️ инфилтративен тумор на панкреаса
▪️ чернодробни метастази

⚠️ Това е реалността..

Ракът на панкреаса рядко започва с болка.
И почти никога не започва с “лоши изследвания”.
Той започва тихо.
А когато проговори — често вече не е локален.

▶️ Какво често се подценява?

▪️ “Само подуване е”
▪️ “От храната е”
▪️ “Стрес е”
❗️ Понякога НЕ е.

Рискови фактори, които виждаме всеки ден:

▪️ Тютюнопушене
▪️ Новопоявил се диабет
▪️ Метаболитен синдром
▪️ Хроничен панкреатит
▪️ Възраст

🔔 Сигнали, които не бива да игнорирате:

▪️ Постоянен дискомфорт в горната част на корема
▪️ Болка към гърба
▪️ Загуба на тегло без причина
▪️ Промяна в апетита
▪️ Нов диабет след 50 г.

▶️ Запомнете това

👉 Нормалните изследвания НЕ означават, че всичко е наред
👉 Ехографията често е първият сигнал
👉 Времето тук има значение

Д-р Николай Георгиев
Началник отделение по гастроентерология и хепатология
МБАЛ Варна – Транспортна болница

30/04/2026

Биологична терапия при IBD – кога, как и защо?

В последните години лечението на болестта на Crohn и улцерозния колит се промени драматично.
Вече не говорим просто за контрол на симптоми, а за постигане на ремисия и заздравяване на лигавицата.

▶️ Какво е важно днес?

✔️ Не се чака “да стане тежко” – при високорискови пациенти се мисли рано за биологична терапия
✔️ Изборът на медикамент вече е индивидуален, а не универсален
✔️ Новите терапии дават все по-добра ефективност и безопасност

▶️ Какво включва съвременното лечение?

➡️ Anti-TNF – бърз ефект, силни при тежки форми
➡️ Vedolizumab (anti-integrin) – селективен, по-безопасен профил
➡️ Ustekinumab / IL-23 терапии – много добър баланс ефективност/безопасност
➡️ JAK инхибитори – бързо действие, но с внимание при рискови пациенти
➡️ S1P модулатори и нови молекули – следващото поколение терапии

🎯 Как вземаме решение?

Решението НЕ е едно и също за всички.

👉 Тип заболяване
👉 Активност и биомаркери
👉 Предходна терапия
👉 Екстраинтестинални прояви
👉 Индивидуален риск профил

➡️ Това е персонализирана медицина, не шаблон

⚠️ Най-честият проблем:

👉 Загуба на ефект с времето

Решение:

✔️ Мониториране (TDM)
✔️ Оптимизация на дозата
✔️ Смяна на клас

💡 Най-важното: Ранното и правилно лечение променя хода на заболяването

→ по-малко операции
→ по-малко усложнения
→ по-добро качество на живот

Ако имате въпроси или се колебаете за терапията си – консултацията с гастроентеролог е ключова.

Д-р Николай Георгиев
Началник отделение по гастроентерология
МБАЛ Варна – Транспортна болница

29/04/2026

Повечето хора вярват, че „прясното“ е винаги по-полезно от замразеното. Звучи логично… но дали е съвсем вярно? 🤔

Истината е, че в много случаи замразените зеленчуци запазват повече витамини от „пресните“, които купуваме от супермаркета.

📊 Едно от най-добре направените изследвания по темата (Bouzari et al., 2015, UC Davis) сравнява осем често консумирани продукта – броколи, моркови, грах, спанак, зелен фасул, царевица, ягоди и боровинки – при реални условия: „прясно“ (както стига до магазина и после до дома) срещу „замразено“.

Измерени са ключови витамини – витамин C, витамин E, витамин B2 и β-каротен.

Резултатите:

👉 Витамин C – замразеното е равно или по-добро във всички случаи
👉 Витамин E – същата картина
👉 Витамин B2 – почти няма разлика
👉 β-каротен – тук пресните понякога имат предимство

▶️ Защо се случва това?

Замразените зеленчуци се берат и обработват до часове след беритбата.

Бланшират се и се замразяват шоково – това спира ензимите, които разграждат витамините. При -18°C разграждането почти „замръзва“.

От другата страна е „прясното“ от магазина:

🚛 3–7 дни транспорт
🏪 1–3 дни на щанд
🏠 3–7 дни в хладилника

👉 Общо: до 2 седмици преди да стигне до чинията ти.

И точно през това време витамините (особено витамин C) постепенно се разграждат. Тоест – „прясното“ често вече не е толкова прясно.

⚠️ Важно уточнение:

❌ Това НЕ означава, че замразеното винаги е по-добро
❌ Вкусът и текстурата може да страдат
❌ Някои фитонутриенти не са добре изследвани

✔️ Но означава нещо много важно:

👉 В реалния живот изборът е: „супермаркет прясно“ vs „замразено“

И в този сценарий замразеното често печели по хранителна стойност.

▶️ Най-голямата грешка?

Хората купуват „прясно“, оставят го в хладилника 5–6 дни… и мислят, че ядат оптимално.

✔️ Ако ще готвиш до 1–2 дни → прясното е супер
✔️ Ако не → замразеното е по-добър избор
✔️ Най-важното → да ядеш зеленчуци редовно, не перфектно

Същият зеленчук. Различна верига. Различни витамини.

По-нови анализи (2023–2026) потвърждават, че замразените зеленчуци са нутриционно сравними, а понякога и по-добри от пресните, особено след няколко дни съхранение.

▶️ Какво реално показват новите данни?

1. Нутриционната разлика е минимална (и често в полза на замразеното)

👉 Повечето съвременни анализи показват, че
замразените и пресните продукти са нутриционно сравними.

👉 В редица случаи:
замразените съдържат същото или повече витамини

2. Времето е по-важно от „формата“

👉 Основният фактор НЕ е дали е fresh или frozen
👉 А колко време минава до консумация

✔️ Пресни зеленчуци губят значително витамин C за дни
▫️до 15–77% загуба за 7 дни при съхранение

✔️ Замразени → стабилни месеци

👉 Това е ключовият shift в модерната нутрициология

3. Замразяването „заключва“ хранителната стойност

👉 Новите анализи потвърждават:

🔹️беритба в пикова зрялост
🔹️бланширане → стоп на ензими
🔹️замразяване → минимална деградация

➡️ резултат:

🔸️по-добро задържане на витамини при реални условия

4. Големият проблем е психологически, не биологичен

👉 Проучване от 2025 показва нещо много интересно:

✔️ Хората системно вярват, че fresh е по-здравословно
✔️ Дори когато им се дадат данни

➡️ Това е когнитивен bias, не факт

5. Замразеното има реални практически предимства

Нови данни (2026):

✔️ по-малко хранителни отпадъци
✔️ по-добра достъпност
✔️ хората, които го ползват → ядат повече зеленчуци общо

👉 „Fresh vs frozen“ НЕ е въпрос на качество
👉 А на логистика + време + поведение

В модерната нутрициология въпросът не е дали зеленчукът е замразен – а колко време е минало от полето до чинията.

✔️ Разликата fresh vs frozen е малка
✔️ В реалния живот frozen често печели
✔️ Витамин C страда най-много при „fresh“
✔️ Замразяването е биохимично стабилно
✔️ Най-големият проблем е митът, не храната

📚 Референции:

1. Markowska J et al. Quality assessment and physicochemical characteristics of frozen vegetables. 2026.
PMC
2. Roe AJ et al. Frozen fruit and vegetable perceptions and usage among adults. Current Developments in Nutrition, 2026.
PMC
3. Dudley LM et al. As good as fresh nutritionally but not perceived that way: biases towards frozen fruits and vegetables. Food Quality and Preference, 2025.
ScienceDirect
4. Kuhnle G. Frozen vs fresh fruit: nutrient retention in modern supply chains. University of Reading analyses, 2023–2024.
LinkedIn
5. Bhardwaj RL et al. Decline in nutritional quality of foods during storage. 2024.
PMC
6. Institute of Food Technologists / contemporary analyses (2022–2024). Frozen foods and nutrient retention in modern food systems.
7. Bouzari A et al. Comparison of nutrient content of fresh and frozen fruits and vegetables. Journal of Agricultural and Food Chemistry, 2015.
8. Rickman JC et al. Nutritional comparison of fresh, frozen and canned fruits and vegetables. Journal of the Science of Food and Agriculture, 2007.
9. Favell DJ. A comparison of the vitamin C content of fresh and frozen vegetables. Food Chemistry, 1998.

Д-р Николай Георгиев
Началник отделение по гастроентерология
МБАЛ Варна – Транспортна Болница