06/05/2026
„Загубените витамини“ - какво е истина и какво е маркетинг?
В социалните мрежи често се появяват постове за т.нар. „загубени витамини“ - B4, B8, B10, B13, B15, B17, B20 и други. Звучи мистериозно, почти като че ли науката е скрила нещо важно от нас.
Истината е по-интересна, но и по-проста.
B4, B8, B10, B13, B15, B16, B17, B20, B22 са исторически и неофициални обозначения. Част от тях са били наричани „витамини“ в ранната литература, но по-късно отпадат, защото не отговарят на строгата дефиниция: есенциалност от храната, недостатъчен собствен синтез и ясна дефицитна болест.
Официално днес B-комплексът включва основно:
B1, B2, B3, B5, B6, B7, B9 и B12.
Тоест липсват B4, B8, B10, B11 и т.н., защото те не са признати като истински витамини в съвременната номенклатура.
По-конкретно:
🔸️B4 / холин — исторически е бил свързван с B-комплекса, но днес не се води витамин в строг смисъл. Въпреки това е признат като есенциален нутриент. FDA го признава като essential nutrient през 1998 г., а NIH го описва като нутриент, който тялото може да синтезира в малки количества, но основно се набавя от храната.
🔸️B8 / инозитол — вече не се води витамин, защото организмът може да го синтезира и няма класическа дефицитна болест като при истинските витамини.
🔸️B10 / PABA — важен е за бактериалния фолатен метаболизъм, но при хората не е есенциален витамин. Затова не е част от официалния B-комплекс.
🔸️B13 / оротова киселина — участва в пиримидиновия/нуклеотидния метаболизъм, но не е витамин, защото не покрива критериите за есенциалност и класически дефицит.
🔸️B15 / пангамова киселина — исторически промотирана като „витамин“, но никога не е приета като истински витамин поради липса на убедителни доказателства.
🔸️B17 / амигдалин/лаетрил — това е най-проблемният пример. Не е витамин. Името „витамин B17“ е по-скоро маркетингово, особено около алтернативни противоракови твърдения. Няма доказана ефективност като лечение на рак и има риск от цианидна токсичност.
🔸️B20 / карнитин — биологично важен, особено за транспорта на мастни киселини в митохондриите, но не е класически витамин, защото организмът може да го синтезира и дефицитът при здрави хора е рядък.
В ранната витаминология през XX век много биологично активни молекули временно са получавали обозначения от B-комплекса, преди науката да изясни кои от тях наистина са есенциални витамини.
С напредването на биохимията част от тези вещества са прекласифицирани като нутриенти, метаболити, кофактори или просто биологично активни съединения, но не и като официални витамини.
Това не означава, че всички са без значение — означава, че не покриват строгите критерии за витамин: необходимост от хранителен прием, недостатъчен собствен синтез и ясно разпознаваема дефицитна болест.
Например холинът, понякога наричан исторически B4, е реално важен нутриент. Той участва в изграждането на клетъчните мембрани, метилирането, синтеза на ацетилхолин и мастния метаболизъм в черния дроб. Организмът може да произвежда част от него, но не винаги достатъчно, затова холинът има установен препоръчителен прием.
Карнитинът, понякога поставян в подобни списъци като „B20“, също има важна роля — той участва в транспорта на дълговерижни мастни киселини към митохондриите, където се използват за производство на енергия. Това обаче не го прави класически витамин, защото организмът може да го синтезира, а дефицитът при здрави хора е рядък.
С инозитол, PABA, оротова киселина, DMG и други подобни вещества ситуацията е сходна: те имат биохимична роля, но това не означава автоматично, че всеки човек има нужда да ги приема като добавка. В медицината има голяма разлика между „участва в метаболизма“ и „доказано е, че суплементацията подобрява здравните резултати“
Най-проблемният пример е т.нар. витамин B17 — амигдалин или лаетрил. Това не е истински витамин. Той е популяризиран основно чрез алтернативни противоракови твърдения, но няма доказана ефективност като лечение на рак и може да доведе до цианидна токсичност.
Това е добър пример как думата „витамин“ може да бъде използвана маркетингово, за да звучи нещо по-безопасно и по-научно, отколкото реално е.
Големият урок е следният:
▶️ Не всяка важна молекула е витамин.
▶️ Не всяка биохимична функция означава клинична нужда от добавка.
▶️ И не всяка „забравена“ молекула е пропусната възможност за лечение.
Да, организмът не работи изолирано. Метилирането, митохондриалната енергия, чернодробният метаболизъм, чревната абсорбция, хормоналната регулация и нервната система са взаимосвързани. При заболяване, бременност, недохранване, малабсорбция, възпаление, медикаменти или хроничен стрес нуждите от някои нутриенти могат да се променят.
Но EBM подходът не е да добавяме всичко „за всеки случай“. EBM подходът е да питаме:
🔹️Има ли реален дефицит?
🔹️Има ли рискова група?
🔹️Има ли клинична полза от добавянето?
🔹️Има ли потенциална вреда?
🔹️Има ли качествени човешки проучвания, а не само биохимична логика?
Истинската наука не отрича сложността на храненето. Напротив - тя я подрежда. Историята на витамините е интересна, но не трябва да я превръщаме в сензация.
Някои „загубени витамини“ са важни нутриенти. Други са метаболити. Трети са спорни. А някои са просто добър маркетинг.
Затова най-точното послание е:
Не търсете „тайни витамини“. Търсете реални дефицити, добър хранителен режим, правилна диагностика и разумна суплементация, когато има индикация.
Д-р Николай Георгиев
Началник отделение по гастроентерология и хепатология
МБАЛ Варна – Транспортна болница
