What are the opening hours?

Monday 13:00 - 20:00 Tuesday 08:30 - 20:00 Wednesday 13:00 - 20:00 Thursday 08:30 - 20:00 Friday 08:30 - 20:00 Saturday 09:00 - 10:30

Център за Йога и Медитация Ишвара, кв. Възраждане, Улица Владимир Висоцки 4-6, ет. 3, Varna (2026)

01/05/2026

🌕 Буда Пурнима – денят, в който си спомняме кой можем да бъдем

Понякога животът става шумен.
Мисли, задачи, очаквания… всичко дърпа в различни посоки.
И тогава идва един тих ден като днешния – Буда Пурнима –
и сякаш някой нежно ти казва:
„Спри за момент. Върни се към себе си.“

🧘 Кой е Буда

Зад името стои един човек – Сидхарта Гаутама (Буда)
Роден като принц, заобиколен от комфорт и сигурност и закрила.
Но вътре в него има въпрос, който не дава покой:

„Защо има страдание и може ли човек да бъде истински свободен?“

Той не приема готови отговори.
Не следва сляпо традиции.
Излиза от двореца и тръгва да търси сам.

Години на крайности – лишения, аскетизъм…
докато не разбира нещо много просто, но дълбоко:

👉 че истината не е в крайностите
👉 а в баланса и осъзнатостта

Под едно дърво – Бодхи – той не „получава нещо отвън“.
Той вижда ясно това, което винаги е било вътре.

И оттам идва името Буда – „Пробуденият“.

🌿 Какво всъщност предава като познание

Учението му не е сложно.
Но е изключително честно.

Той казва:

Животът съдържа страдание (напрежение, неудовлетворение)

Причината не е светът… а начинът, по който се привързваме и съпротивляваме

Има път за освобождаване

Този път минава през:

правилно виждане
правилно действие
вътрешна дисциплина
медитация и осъзнатост

👉 Накратко:
Не можеш да контролираш всичко в живота.
Но можеш да развиеш съзнание, което не се разклаща.

🕊️ Защо будизмът не е религия, а начин на живот

В класическия смисъл религията често включва:
вяра в бог
догми
външни правила

Будистката философия е различна:

👉 Тя не изисква да вярваш.
👉 Тя те кани да провериш сам.

Буда не казва: „Вярвай ми.“
Той казва:
„Наблюдавай. Осъзнай. Виж сам какво е истина за теб.“

Затова толкова хора от различни религии:

християни
мюсюлмани
хора без религия
приемат тези принципи без конфликт.

💛 Защо хората, които живеят с тази философия, са по-спокойни и съпричастни

Не защото са „по-добри“ по природа.
А защото работят със себе си.

Когато човек:

наблюдава мислите си
не реагира импулсивно
приема, че всичко се променя
не се вкопчва постоянно

се случват няколко много естествени неща:

1. По-малко вътрешна борба
Спираш да воюваш с реалността.

2. Повече разбиране към другите
Когато видиш собствените си страхове и слабости,
започваш да разбираш и тези на другите.

3. Истинска съпричастност
Не от задължение… а от вътрешно усещане.

4. По-дълбоко щастие
Не зависещо от това дали всичко е „перфектно“.

👉 Това е тихо, стабилно състояние.
Не е еуфория. Не е външен успех.
А усещане, че си на мястото си в живота.

🌕 В духа на този ден

Буда Пурнима не е традиционен празник - ядене, пиене, веселие ...
Това е покана.

Не да станеш някой друг.
А да се върнеш към това, което вече си…надх шума, надхстраха, над навиците.

Днес можеш да направиш нещо съвсем просто:
Поседи в тишина 10 минути
Наблюдавай дъха си
Остави мислите да идват и да си отиват

И си задай един въпрос:

„Какво в живота ми е истински важно…
и какво просто ме разсейва?“

Понякога най-дълбокото пътуване
не е през държави и храмове…
а от ума към сърцето.

9 ч днес - Йога практика в Ишвара, последната преди понеделник!

Намасте 🙏
Стенли Савов – Яшь 🧘

@последоветели

30/04/2026

Утре - 1 Май ще има нежна пълнолунна Йога практика в Ишвара от 09:00 ч сутринта.

Записването не е задължително, но ако имате възможност - заповядайте 🕉️

Намасте 🙏
Стенли Савов-Яшь 🧘

@последователи

30/04/2026

Имало ли е време, в което камъкът е бил по-жив от човека?

В Banteay Srei не просто гледаш храм.
Тук сякаш влизаш в мисленето на цивилизация, която е разбирала материята по начин, който днес само гадаем.

Фините орнаменти…
Тези линии не са просто украса. Те са код. Ритъм. Повтарящ се модел, който напомня на мантра, изсечена в камък.

Но има нещо още по-дълбоко.
Това не е просто изкуство. Това е технология.

Точност, която днес бихме постигнали само с лазерни машини и компютри.
Микроскопични детайли, част от които не се повтарят, и се без грешка.
Едно грешно движение, едно разсейване, един непремерен удар и целият камък и цялата творба би била несъвършена. Не можеш да зачеркнеш или изтриеш грешката в камъка....
Но такива видими несъвършенства НЯМА!
Слоеве в камъка, изваяни с търпение, което надхвърля човешките мащаби.

Всяка линия…
всяка извивка…
е изисквала време. Много време.

Не дни. Не месеци. А поколения....

И въпреки това — стоят. Над 1000 години.
Без да изгубят душата си.

Женските фигури – апсари – не стоят. Те присъстват. Те танцуват пред теб....
Меки, живи, сякаш дишат. Камъкът губи тежестта си...

По барелефите не се разказва просто някаква история.
Разгръща се съзнание. Изключителен интелект.

Богове, демони, хора, животни — всички в едно поле. Митология, история, вяра, бит.
Само движение.

Но и тук виждаш същото…невъзможното.

Детайли, които са по-малки от върха на пръста ти.
Съвършено симетрични.
Съвършено живи.

И се питаш…
как?

С какви инструменти?
С какво време?
С какво търпение?

И дали това е митология — или памет за нещо, което сме изгубили като възможност?

Малките и скрити храмове около Ангкор носят друго усещане. По-тихо. По-дълбоко.

Без тълпи.Без шум.

Само ти… и нещо много старо, което те наблюдава.

Тук започваш да усещаш, че това не е просто архитектура. Това е инженерство на съзнанието.

Прецизност, която граничи с невъзможното.
Сложност, която не допуска грешка.
Изящество, което не може да бъде ускорено.

Това е работа, която не е правена за бързина.
А за вечност.

Вървим бавно. Групата притихва сама.

Никой не казва „тихо“… но всички го усещат.

Някои гледат детайлите. Други просто стоят. Трети не пропускат да запечатат в снимка изживяването.

И точно там се случва нещо странно —
не гледаш храма… той гледа теб.

Може би защото в него има вложено не просто усилие…а време, което не можем да си представим.

След това — простота.

Кокос.
Свежи зеленчуци.
Ориз.

След цялата тази древност…
животът се връща в най-чистата си форма.

📌 Истината е…
тук има нещо повече от „история“.

Хилядолетна култура — да.
Изключителна изработка — безспорно.
Но и нещо още по-силно:

👉 технология на търпението
👉 съвършенство в детайла
👉 време, вложено отвъд човешката бързина

И може би точно това е тайната —
че не всичко е било правено за резултат,
а за съвършен процес. За ВИСША цел.

Тези храмове не са просто създадени.
Те са изживяни.

И може би затова те променят тихо.
Без да обясняват. Без да убеждават.

Само присъстват.

А ти… ако останеш за момент в тишината —
може би ще чуеш нещо, което не идва отвън...идва от душата ти!

Намасте 🙏
Стенли Савов – Яшь 🧘

@всички

28/04/2026

Като гледаш тази снимка… какво виждаш първо?

Баланс? Смелост? Малко лудост…?

Да, стоя на ръба. Една крачка надясто и има 100 м въздух под мен. Тялото е стегнато, погледът – фиксиран… изглежда като контрол. Като увереност.

Но истината е малко по-различна.

В този момент умът не мисли за зашеметителната гледка. Не мисли за снимката. Не мисли дори за това как изглежда позата. Има само едно нещо – къде съм сега… и дали съм достатъчно стабилен, за да остана още 3 дишания.

И да, някъде дълбоко сигурно има страх. Не крещи, не паникьосва… но го има. Тихо присъствие в тялото.

Йога не е да застанеш на един крак на ръба на отвесна скала и то в Камбоджа. Това е просто сцена, за да ви привлека вниманието. Иначе ще продължите да цъкате и няма да отворите текста. А така има малко по-голям шанс 🙃

Истинската практика е да не позволиш на ума да избяга. Да не се разсееш от височината, от мисълта „а ако…“, от желанието да приключиш по-бързо.

Да останеш.

Да се фокусираш върху важното – дишането, центъра, усещането в стъпалото. Всичко останало… е шум.

Същото е и в живота. Не винаги стоим на ръба на скала… но често стоим на ръба на решение, разговор, промяна.

И там идват същите неща – разсейване, съмнение, страх.

Концентрацията не означава да ги няма тези фактори. Означава да не им дадеш да те изместят от твоя фокус, от твоята цел.

Да запазиш посоката, дори когато вътре има колебание. Да останеш спокоен, дори когато не си напълно сигурен.

Тази снимка изглежда като баланс на тялото… но всъщност е малък момент на тишина в ума.

И ако трябва да съм честен – не най-трудното беше да застана така.

Най-трудното беше да не мисля за всичко останало.

И сега въпросът е… в твоя живот – кое е онова „ръбче“, на което стоиш в момента… и успяваш ли да останеш там, без да се разсейваш?

27/04/2026

🕉️Кога за последно беше просто себе си… без да си обясняваш, без да се оправдаваш, без да донагласяш думите си, за да звучат „както трябва“?

Аз понякога се усещам как вътрешно водя разговори, които никога не са се случвали. Някой нещо може да си е помислил… аз вече му отговарям. Поправям се. Защитавам се. Обяснявам се. И в един момент си давам сметка – живея в чужди глави повече, отколкото в своята.

И тогава се връщам към нещо много просто, почти грубо като изречение: Това, което хората казват за мен, не е моя работа.

Аз съм това, което съм. И правя това, което правя. Понякога добре, понякога не толкова. Понякога с увереност, понякога с колебание… но си е мое. Истинско е.

И когато спреш да очакваш… става нещо странно. Олеква. Не защото изведнъж всичко е идеално, а защото спираш да държиш сметка на живота какво ти „дължи“. Приемаш това, което идва – хора, ситуации, думи… дори тишината между тях.

Живеем в свят, в който погребенията са по-важни от починалия. В който бракът понякога е по-важен от любовта. В който външният вид често тежи повече от това какво носиш вътре.

Гледаш хората… усмивки, снимки, истории. Всичко изглежда подредено. Изпипано. Почти като витрина. А зад витрината – умора, страхове, несигурност… онези неща, за които не се говори.

Култура на опаковане. Лъскава. Убедителна. И малко по малко започваме да се съмняваме – дали това, което сме, е достатъчно… или трябва още нещо да добавим, да скрием, да изгладим.

А всъщност… колко от това е истински нужно?

Понякога си представям как би изглеждал един ден без тази вътрешна проверка. Без това постоянно сверяване – „дали съм достатъчен“, „дали съм харесван“, „дали съм приет“. Просто да си там. Да говориш както идва. Да мълчиш, когато няма какво да кажеш.

Не е съвършено. Не е винаги удобно. Но е спокойно.

И може би въпросът не е как да изглеждаме по-добре в очите на другите…

А дали изобщо искаме да продължим да живеем там?

Намасте 🙏
Стенли Савов-Яшь 🧘

26/04/2026

Понякога не ни държи реална пречка.
Държи ни споменът, че някога не се е получило.
Не опитваме отново, а го наричаме характер. Съдба. „Ами такава съм.“
А понякога е стар модел, в който отдавна не сме се осъзнавали.

26/04/2026

🕉️Случвало ли ти се е да отидеш някъде с идеята „ще видим нещо красиво“… и накрая да си тръгнеш с усещането, че си преживял нещо много повече?

Такъв беше денят ни в Нин Бин.

Тръгнахме рано от Ханой. Малко сън, малко шум, познатото движение… мотори, клаксони, хора.
И после, постепенно, картината започна да се сменя. Градът остана назад, пътят се отвори, въздухът стана по-мек… и някак си разговорите в автобуса сами утихнаха.

Когато стигнахме, първото нещо, което се усеща, е пространството.
Тези високи варовикови скали, които се издигат направо от земята… диви, но спокойни.
Зеленото е навсякъде. Оризови полета, вода, малки пътеки между тях.

Започнахме с пагодите и храмовете.
Стъпалата не са много… но в жегата си го усещаш.
Някой се шегува, някой мълчи, някой спира за снимка.

Придружават те 500 статуи на Бодхисатви - всяка една с различно изражение, ръст, поза на тялото и ръцете.
Горе те посреща храм.
Не е лъскав. Няма показност.
Дърво, камък, малко цвят… мирис на ароматни пръчици..

Има три врати - символизиращи 3 измерения, 3 състояния и 3 времена - минало, настояще и бъдеще. Влиза се през дясната, излиза се през лявата. През централната може да мине само Краля.
Някой оставя дар. Друг просто стои за момент.
Няма напрежение, няма молби и молитви. Няма очакване. Има почит и покой. Енергията те кара да притихнеш естествено, без усилие.

Седнах за малко встрани. Гледах хората и
и си дадох сметка колко често се опитваме да преживяваме всичко през камерата, през екрана на телефона. през план, през очакване.

После дойдоха лодките.

Качихме се по четирима. Настанихме се, наместихме се внимателно … и тръгнахме.
Движението е бавно, а ние помагахме в гребането. Водата почти не се усеща.
Минаваш покрай скалите, под ниски пещери, където трябва леко да се наведеш… и изведнъж всичко става тихо. Сякаш преминахме през портал....

Чуваш водата, греблото, някой разговор от другата лодка… и толкова.
И точно там започваш да забелязваш детайлите – светлината по скалите, отраженията, онова усещане за простор.

След лодките… денят като че ли се отпусна още малко.

Стигнахме до езеро с лотоси.

Не като идея, не като символ… а съвсем реални.
Някои още затворени. Други вече разтворени, бели или розови. Листата – широки, зелени, върху водата.

И тук вече не беше просто красиво.
Имаше нещо, което те кара да се замислиш.

Коренът е долу, в тинята. Това символизира и миналото. Там е всичко – преживяното, грешките, трудните моменти.
Това е нивото на материята. Реалното, тежкото, онова, което понякога не искаме да гледаме.

После идва водата – настоящето. Там се движиш, там дишаш, там се случва животът.
Листата са на повърхността – това е нивото на духа. Мястото, където започваш да виждаш, да разбираш, да усещаш повече.

А цветът… той се отваря нагоре, към светлината.
Това вече е нещо друго. Ниво на божественост… не като идея, а като преживяване.
Без усилие. Без доказване. Просто разгръщане.

И си казваш – може би не е нужно всичко да е подредено и чисто, за да се случи нещо красиво.

След това – изкачването към хълма с дракона.

Стъпалата са стръмни. 500 стъпала, големи и неравни, отвесно изкачване. В един момент започваш да ги усещаш сериозно.
Спираш, поемаш глътка влажен топъл въздух, продължаваш. Още малко… и още малко.

Горе гледката си струва.
Скалите, реката, оризовите полета… всичко се разгръща пред теб.
И онзи дракон, който се извива по билото – силен, но и някак спокоен.

Стоиш там и за момент не ти се говори.
Не защото няма какво да кажеш… а защото няма нужда.

На връщане, вече уморени, по-тихи… си мислех за този лотос.
За това, че не избира откъде да започне.
За това, че не бърза.

И си зададох един прост въпрос…
ако всичко, през което сме минали, е част от „корена“…
дали не е време да спрем да се борим с него и просто да му позволя да ни изхрани? Да разцъфтим?!

А ти… в коя част от своя лотос се намираш в момента?

Намасте 🙏
Стенли Савов-Яшь 🧘

24/04/2026

Празнуваме живота в неговото многообразие от проявени форми, цветове, вкусове, звуци и аромати...
Център за Йога и Медитация Ишвара в Ханой, Виетнам.

Духовността не е само да седиш в църквата да се молиш или да медитираш в храм обкръжен от свещи и благовонни ухания.

Духовността се проявява в ежедневните неща и особено онези, които те изваждат извън твоята зона на комфорт, разбиране и очаквания.

Да приемаш без да осъждаш или сравняваш.
Да наблюдаваш без да оценяваш.
Да изживяваш цялото многообразие такова, каквото е, без да налагаш своите филтри.

И тогава започваш да виждаш…
че животът не е тук или там, не е „правилен“ или „грешен“, не е духовен или недуховен.
Той просто е.
И тече през всичко – през улиците на Ханой, през шума, светлините, вкусовете, през срещите с непознати хора, през малките моменти, които не можеш да планираш.

Понякога духовността е в тишината.
Но понякога е точно обратното – в хаоса, в движението, в непредсказуемото.
В това да се изгубиш за малко, за да се намериш по-дълбоко.

Тук, в Ханой, всяка крачка е практика.
Всяка среща – огледало.
Всяко преживяване – възможност да отпуснеш контрола и просто да бъдеш.

Да се усмихнеш на непознат.
Да опиташ нещо ново, без да го анализираш.
Да вървиш по улица, която не разбираш, но усещаш.

И в тези моменти разбираш…
че духовността не е отделена от живота.
Тя е самият живот, когато му позволиш да се случва през теб.

Това пътуване не е просто дестинация.
То е среща – със света, с другите… и най-вече със себе си.

Намасте 🙏
Стенли Савов – Яшь 🧘

23/04/2026

🌿 ФИКСИРАН ГРАФИК и цени за ЙОГА практики 🌿 АКО има промяна - ще бъде изрично отбелязана🪷🪷🪷
👉Място до 6 май се запазва препоръчително.

Пон. 08:30, 18:30
Вторник: 08:30, 18:30
Сряда: 08:30, 18:30
Четвъртък: 08:30, 18:30
Петък: 01 май 09:00 - Ще има практика
Събота: без практики
Неделя: без практики

✨ ЦЕНИ И УСЛОВИЯ ✨
🔸 Еднократно посещение – 8 Euro
🔸 Учещи, пенсионери, жени в майчинство и временно безработни – 5 Euro
🔸 Карта за 6 посещения – 40 Euro
🔸 Карта за 8 посещения – 45 Euro
🔸 Карта за неограничени посещения – 50 Euro
📌 Всички карти важат 30 календарни дни от закупуването.

👾 Карти Мултиспорт не се приемат
💻 Онлайн достъп 24/7 – 30 Euro

🌸 Полезно за начинаещи:
✔ Не е нужно да имате опит или специална гъвкавост – започваме постепенно.
✔ Носете удобни дрехи и, ако имате, собствена постелка (на място също има).
✔ Практиките са подходящи за всички възрасти и физическа подготовка.
✔ Можете да дойдете за пробен час и да изберете подходяща карта според ритъма си.
✔ При въпроси – пишете ни и ще ви насочим към най-подходящата практика.

📍 Център Ишвара – Варна, кв. Възраждане, ул. Владимир Висоцки 2, над фитнес Импулс, ет. 3

🔱 Специалните сесии не влизат в предплатените пакети.
💳 Приемаме плащане и с карти.

Намасте 🙏
Стенли Савов – Яшь и Ишвара фамилия 🧘

23/04/2026

❓Знаете ли, че на въпросите “ Какво за вас е йога? Как ще я обясните на човек, който никога не е чувал за йога?” 98% от моите ученици от класа ми по “Йога за деца” отговориха: “ Мир, спокойствие, свобода, поле от бели пера, бял пух, бели облачета, летене, успокояване….” 🪽
🪷 Не е ли прекрасно, че деца на 8 години описват йога по този начин… С думите и картините, с които я усещат…
🤔Замислих се.
Те не просто правят йога, те я усещат. 😇
Защото йога не може да се обясни. Тя се преживява.

Когато детето каже “мир” вместо. “упражнение” значи йога се е случила вътре в него. 🪷

И тогава разбираш. Семенцето е посято. 🌱
А ние просто продължаваме да го поливаме. 🔆

Няма по- голяма удовлетворение от това да предаваш знанието, което е предадено на теб и да видиш, че малките пламъчета горят.🔥

Ако и ви искате и вашето дете да се докосне до този свят на спокойствие баланс и вътрешна сила, запишете го при нас Йога Приключения за Деца в Център за Йога и Медитация Ишвара.

📆 25 април - събота
⏰ 10:30 часа
🎯Център за йога и медитация Ишвара, ж.к. “ Възраждане”, ул. “ Владимир Висоцки”4, ет.3

✍️Запазете място чрез съобщение.

Очакваме ви!🧘🏻‍♀️🙏🏻💟🕉️☯️

22/04/2026

🕉️ Индия – Пътешествие към извора
Джайпур • Пушкар • Ришикеш • Варанаси
🗓 7 – 19 октомври

Преди около месец започнах да организирам това пътуване до Индия…

Десетки хора ми писаха и поискаха да се включат.

И после всичко рязко спря....
Заради ситуацията в света просто нямаше смисъл да продължаваме.

Сега нещата се успокоиха.
И реших да го отворя отново програмата и да започна записванията.
Не промених почти нищо.

ИНДИЯ

Има места, които не просто се посещават.
Те се преживяват.
Индия е едно от тях.
Това пътуване е създадено така, че да те преведе през различни усещания —
от движение и впечатления… към тишина и яснота.
🌿 Къде ще бъдем
🏰 Jaipur – Розовият град
Град на дворци, крепости и цветове. Първата среща с Индия – жива, контрастна и вдъхновяваща.

🌊 Pushkar – свещено пространство
Малък град около свещено езеро, където хора от цял свят идват за тишина и вътрешно преживяване.
Тук ще направим и личен ритуал с намерение.

🌄 Rishikesh – Ганг и Хималаите
Място, където реката носи особена енергия, а времето се усеща различно.
Ще имаме време за практика, разходки и вечерни церемонии край Ganges River.

🔥 Varanasi – дълбоко преживяване
Един от най-древните градове в света.
Изгревът по Ганг е момент, който трудно се описва — той се помни.

🧘‍♀️ Специално участие
По време на пътуването ще бъде с нас Йогини Киртика

Тя е преминала през дълбок духовен път и от години живее и практикува в Индия.
Нейното присъствие носи:
• по-дълбоко разбиране на местата
• автентичен поглед отвътре
• практики, които не се срещат в стандартни програми
Това добавя още едно ниво към преживяването.
🧭 Какво ще преживееш
• изгрев с лодка по Ganges River
• вечерни церемонии с огън и мантри
• храмове и древни градове
• йога, дишане и време за себе си
• моменти на тишина и осъзнаване
✈️ Полети и сигурност
Полетите са от Варна с Turkish Airlines
→ избрани с идея за сигурност и избягване на рискове с други авиокомпании.
💰 Цена
🔥 1950 евро до 24 май
След това: 2290 евро

📌 Условия
• Мястото се гарантира с предплащане: 1000 евро
• Задължителна застраховка „Отмяна на пътуване“: 150 евро

• Група: минимум 7 / максимум 12 човека
📩 Записване - пиши ми съобщение, за да те включа

Местата са малко
Понякога не търсим ново място.
Търсим ново усещане.

Някои неща в живота се случват веднъж и повече не се повтярят.
Намасте 🙏

Стенли Савов – Яшь

Център за Йога и Медитация Ишвара

01/05/2026

30/04/2026

30/04/2026

28/04/2026

27/04/2026

26/04/2026

26/04/2026

24/04/2026

23/04/2026

23/04/2026

22/04/2026

Address

Opening Hours

Website

Alerts

Contact The Practice

Shortcuts

Share

Category

Monday	13:00 - 20:00
Tuesday	08:30 - 20:00
Wednesday	13:00 - 20:00
Thursday	08:30 - 20:00
Friday	08:30 - 20:00
Saturday	09:00 - 10:30