What are the opening hours?

Monday 13:00 - 20:00 Tuesday 08:30 - 20:00 Wednesday 13:00 - 20:00 Thursday 08:30 - 20:00 Friday 08:30 - 20:00 Saturday 09:00 - 10:30

Център за Йога и Медитация Ишвара, кв. Възраждане, Улица Владимир Висоцки 4-6, ет. 3, Varna (2026)

08/05/2026

Понякога човек не иска просто почивка.
Иска да изчезне за малко от шума от зациклянето , от баналното и натоварено ежедневие.

Да се събуди някъде, където вместо клаксони чува птици, вятър и дъжд в джунглата.
Където сутрин въздухът мирише на земя, тамян и тропически цветя.
Където времето не тече по часовник, задачи и списъци...

От известно време в мен се върти една различна идея.
Не поредната екскурзия.
Не “отметнати забележителности”.
А истинско преживяване, приключение - запазената марка на Ишвара трансформиращи пътувания.

Индонезия… но не най-туристическата.

Древни храмове, скрити сред зеленина.
Изгрев в Боробудур — най-големият будистки храм в света.
Прамбанан и историите за Шива, Вишну и древните цивилизации на Ява.
Джунгла. Водопади. Оризови тераси. Малки бутикови места с душа.
Вечери с чай, тиха музика и разговори под тропическото небе.

И след всичко това… океан.

Няколко дни на място с бели плажове, топла вода и онова усещане, че светът е станал по-бавен и по-тих.

Може би Ломбок.
Може би малък остров с рибарски лодки, залези и вода в цветове, които изглеждат нереални.
Все още търся най-красивото и истинското.

Мечтая си за пътуване с малка група хора, които не търсят просто снимки, а усещане.
Хора, които искат да се откъснат от напрежението, телефоните и непрекъснатото бързане.

Да има:
🌿 природа
🪷 духовност
🌋 вулкани
🌊 океан
🧘 време за себе си
✨ красиви места и красиви моменти.

Не като туристи.
А като хора, които наистина преживяват мястото.

Все още усещам маршрута и събирам най-красивите части от това пътешествие.
Но ако тази идея докосва нещо и във вас…
ако бихте заменили още една стандартна почивка за нещо по-истинско и запомнящо се…

Кога!?
Или началото на септември - преди училищните вълнения..............или около Коледа!

Напишете ми:
“ИНДОНЕЗИЯ” 🌿
..както винаги - ще бъде НЕПОВТОРИМО! :)

Намасте!
Стенли Савов - Яшь🧘

07/05/2026

....приемам плащания и в череши, ако някой има интерес 😆

Очаквам ви от 18:30 в Ишвара..
Намасте 🙏
Стенли Савов-Яшь 🧘,

06/05/2026

Честит Гергьовден! 🌿

Ден на силата, смелостта, новото начало и живата връзка с природата.
В българската традиция Свети Георги е символ на вътрешния воин – онзи, който преминава през трудностите с вяра, сърце и устойчивост.

Нека в този ден има повече светлина в мислите ни, повече благодарност в сърцето и повече истински хора около нас.
Нека не забравяме, че най-важните победи не са над другите, а над страха, съмнението и хаоса вътре в нас.

Пожелавам Ви здраве, сила, благоденствие, закрила и мир.
И нека домът Ви бъде пълен с топлина, смях и добри хора. 🌱

Отново съм на родна земя и днес от 17:30 ч. Ви очаквам в Център Ишвара за практика, посветена на заземяването, вътрешната сила, дишането и хармонията. (редовна практика, карти Ишвара са валидни)

Подходяща както за начинаещи, така и за редовно практикуващи.

Запазете специално време и място за себе си!
Намасте 🙏
Стенли Савов – Яшь

03/05/2026

108 – тайният код на Вселената

Поглеждали ли сте някога към небето и сте се питали… дали всичко е просто случайност?
Или има ред, ритъм… невидима геометрия, която свързва всичко?

Космическата симетрия

Фактите са толкова прости… и толкова дълбоки:
Диаметърът на Слънцето е ~108 пъти този на Земята

Разстоянието от Земята до Слънцето е ~108 пъти диаметъра на Слънцето

Разстоянието от Земята до Луната е ~108 пъти диаметъра на Луната

Не са точно 108… но са изненадващо близо.
И именно тази „почти съвършена точност“ кара много древни традиции да виждат в 108 не просто число… а символ на космически баланс.

108 в природата и науката

Колкото повече търсите… толкова повече го откривате:

108° – вътрешният ъгъл на правилния петоъгълник (свързан със златното сечение)

🔱Златното сечение (φ) – присъства в природата, изкуството и човешкото тяло почти навсякъде.

🪷В някои йогийски традиции се говори за 108 енергийни канала (нади), които се събират в сърцето

🌺В индуизма има 108 Упанишади – текстове с дълбока философия

🕉️В будизма – 108 земни желания, които човек трансформира по пътя си

🏯Японските храмове бият камбаната 108 пъти в навечерието на Нова година, за пречистване

Дори в ежедневието… 108 се прокрадва тихо – като код, който не натрапва присъствието си, но винаги е там.

Йога, мантри и вътрешна трансформация

Древните йоги не са имали телескопи…
Но са имали нещо друго – пряко преживяване.

Те са открили, че когато повтаряте мантра 108 пъти, се случва нещо особено:

👉умът ви започва да се успокоява
👉дишането ви се синхронизира
👉тялото ви влиза в ритъм
👉съзнанието ви се задълбочава

108 не е просто брой повторения.
Това е цикъл. Завършеност.
Преминаване от външното към вътрешното.

Една мала (броеница) има 108 зърна. Тя не е украшение. Тя е инструмент… за фокус, за присъствие, за връщане към себе си.

Защо 108 е свещено?

Защото съчетава три измерения:

1 – Единството, източникът, Божественото

0 – Празнотата, потенциалът, безкраят

8 – Безкрайността, цикълът, вечността

108 е мост.
Между материя и дух.
Между наука и вътрешно преживяване.

Не е нужно да вярвате сляпо.
Достатъчно е да опитате.

Следващия път, когато седнете в тишина…наблюдавайте дъха си, повтаряйте мантрата си… или просто пребройте до 108.

И наблюдавайте как нещо във вас започва да се хармонизира и успокоява.

Намасте 🙏
Стенли Савов-Яшь 🧘

@последователи

01/05/2026

🌕 Буда Пурнима – денят, в който си спомняме кой можем да бъдем

Понякога животът става шумен.
Мисли, задачи, очаквания… всичко дърпа в различни посоки.
И тогава идва един тих ден като днешния – Буда Пурнима –
и сякаш някой нежно ти казва:
„Спри за момент. Върни се към себе си.“

🧘 Кой е Буда

Зад името стои един човек – Сидхарта Гаутама (Буда)
Роден като принц, заобиколен от комфорт и сигурност и закрила.
Но вътре в него има въпрос, който не дава покой:

„Защо има страдание и може ли човек да бъде истински свободен?“

Той не приема готови отговори.
Не следва сляпо традиции.
Излиза от двореца и тръгва да търси сам.

Години на крайности – лишения, аскетизъм…
докато не разбира нещо много просто, но дълбоко:

👉 че истината не е в крайностите
👉 а в баланса и осъзнатостта

Под едно дърво – Бодхи – той не „получава нещо отвън“.
Той вижда ясно това, което винаги е било вътре.

И оттам идва името Буда – „Пробуденият“.

🌿 Какво всъщност предава като познание

Учението му не е сложно.
Но е изключително честно.

Той казва:

Животът съдържа страдание (напрежение, неудовлетворение)

Причината не е светът… а начинът, по който се привързваме и съпротивляваме

Има път за освобождаване

Този път минава през:

правилно виждане
правилно действие
вътрешна дисциплина
медитация и осъзнатост

👉 Накратко:
Не можеш да контролираш всичко в живота.
Но можеш да развиеш съзнание, което не се разклаща.

🕊️ Защо будизмът не е религия, а начин на живот

В класическия смисъл религията често включва:
вяра в бог
догми
външни правила

Будистката философия е различна:

👉 Тя не изисква да вярваш.
👉 Тя те кани да провериш сам.

Буда не казва: „Вярвай ми.“
Той казва:
„Наблюдавай. Осъзнай. Виж сам какво е истина за теб.“

Затова толкова хора от различни религии:

християни
мюсюлмани
хора без религия
приемат тези принципи без конфликт.

💛 Защо хората, които живеят с тази философия, са по-спокойни и съпричастни

Не защото са „по-добри“ по природа.
А защото работят със себе си.

Когато човек:

наблюдава мислите си
не реагира импулсивно
приема, че всичко се променя
не се вкопчва постоянно

се случват няколко много естествени неща:

1. По-малко вътрешна борба
Спираш да воюваш с реалността.

2. Повече разбиране към другите
Когато видиш собствените си страхове и слабости,
започваш да разбираш и тези на другите.

3. Истинска съпричастност
Не от задължение… а от вътрешно усещане.

4. По-дълбоко щастие
Не зависещо от това дали всичко е „перфектно“.

👉 Това е тихо, стабилно състояние.
Не е еуфория. Не е външен успех.
А усещане, че си на мястото си в живота.

🌕 В духа на този ден

Буда Пурнима не е традиционен празник - ядене, пиене, веселие ...
Това е покана.

Не да станеш някой друг.
А да се върнеш към това, което вече си…надх шума, надхстраха, над навиците.

Днес можеш да направиш нещо съвсем просто:
Поседи в тишина 10 минути
Наблюдавай дъха си
Остави мислите да идват и да си отиват

И си задай един въпрос:

„Какво в живота ми е истински важно…
и какво просто ме разсейва?“

Понякога най-дълбокото пътуване
не е през държави и храмове…
а от ума към сърцето.

9 ч днес - Йога практика в Ишвара, последната преди понеделник!

Намасте 🙏
Стенли Савов – Яшь 🧘

@последоветели

30/04/2026

Утре - 1 Май ще има нежна пълнолунна Йога практика в Ишвара от 09:00 ч сутринта.

Записването не е задължително, но ако имате възможност - заповядайте 🕉️

Намасте 🙏
Стенли Савов-Яшь 🧘

@последователи

30/04/2026

Имало ли е време, в което камъкът е бил по-жив от човека?

В Banteay Srei не просто гледаш храм.
Тук сякаш влизаш в мисленето на цивилизация, която е разбирала материята по начин, който днес само гадаем.

Фините орнаменти…
Тези линии не са просто украса. Те са код. Ритъм. Повтарящ се модел, който напомня на мантра, изсечена в камък.

Но има нещо още по-дълбоко.
Това не е просто изкуство. Това е технология.

Точност, която днес бихме постигнали само с лазерни машини и компютри.
Микроскопични детайли, част от които не се повтарят, и се без грешка.
Едно грешно движение, едно разсейване, един непремерен удар и целият камък и цялата творба би била несъвършена. Не можеш да зачеркнеш или изтриеш грешката в камъка....
Но такива видими несъвършенства НЯМА!
Слоеве в камъка, изваяни с търпение, което надхвърля човешките мащаби.

Всяка линия…
всяка извивка…
е изисквала време. Много време.

Не дни. Не месеци. А поколения....

И въпреки това — стоят. Над 1000 години.
Без да изгубят душата си.

Женските фигури – апсари – не стоят. Те присъстват. Те танцуват пред теб....
Меки, живи, сякаш дишат. Камъкът губи тежестта си...

По барелефите не се разказва просто някаква история.
Разгръща се съзнание. Изключителен интелект.

Богове, демони, хора, животни — всички в едно поле. Митология, история, вяра, бит.
Само движение.

Но и тук виждаш същото…невъзможното.

Детайли, които са по-малки от върха на пръста ти.
Съвършено симетрични.
Съвършено живи.

И се питаш…
как?

С какви инструменти?
С какво време?
С какво търпение?

И дали това е митология — или памет за нещо, което сме изгубили като възможност?

Малките и скрити храмове около Ангкор носят друго усещане. По-тихо. По-дълбоко.

Без тълпи.Без шум.

Само ти… и нещо много старо, което те наблюдава.

Тук започваш да усещаш, че това не е просто архитектура. Това е инженерство на съзнанието.

Прецизност, която граничи с невъзможното.
Сложност, която не допуска грешка.
Изящество, което не може да бъде ускорено.

Това е работа, която не е правена за бързина.
А за вечност.

Вървим бавно. Групата притихва сама.

Никой не казва „тихо“… но всички го усещат.

Някои гледат детайлите. Други просто стоят. Трети не пропускат да запечатат в снимка изживяването.

И точно там се случва нещо странно —
не гледаш храма… той гледа теб.

Може би защото в него има вложено не просто усилие…а време, което не можем да си представим.

След това — простота.

Кокос.
Свежи зеленчуци.
Ориз.

След цялата тази древност…
животът се връща в най-чистата си форма.

📌 Истината е…
тук има нещо повече от „история“.

Хилядолетна култура — да.
Изключителна изработка — безспорно.
Но и нещо още по-силно:

👉 технология на търпението
👉 съвършенство в детайла
👉 време, вложено отвъд човешката бързина

И може би точно това е тайната —
че не всичко е било правено за резултат,
а за съвършен процес. За ВИСША цел.

Тези храмове не са просто създадени.
Те са изживяни.

И може би затова те променят тихо.
Без да обясняват. Без да убеждават.

Само присъстват.

А ти… ако останеш за момент в тишината —
може би ще чуеш нещо, което не идва отвън...идва от душата ти!

Намасте 🙏
Стенли Савов – Яшь 🧘

@всички

28/04/2026

Като гледаш тази снимка… какво виждаш първо?

Баланс? Смелост? Малко лудост…?

Да, стоя на ръба. Една крачка надясто и има 100 м въздух под мен. Тялото е стегнато, погледът – фиксиран… изглежда като контрол. Като увереност.

Но истината е малко по-различна.

В този момент умът не мисли за зашеметителната гледка. Не мисли за снимката. Не мисли дори за това как изглежда позата. Има само едно нещо – къде съм сега… и дали съм достатъчно стабилен, за да остана още 3 дишания.

И да, някъде дълбоко сигурно има страх. Не крещи, не паникьосва… но го има. Тихо присъствие в тялото.

Йога не е да застанеш на един крак на ръба на отвесна скала и то в Камбоджа. Това е просто сцена, за да ви привлека вниманието. Иначе ще продължите да цъкате и няма да отворите текста. А така има малко по-голям шанс 🙃

Истинската практика е да не позволиш на ума да избяга. Да не се разсееш от височината, от мисълта „а ако…“, от желанието да приключиш по-бързо.

Да останеш.

Да се фокусираш върху важното – дишането, центъра, усещането в стъпалото. Всичко останало… е шум.

Същото е и в живота. Не винаги стоим на ръба на скала… но често стоим на ръба на решение, разговор, промяна.

И там идват същите неща – разсейване, съмнение, страх.

Концентрацията не означава да ги няма тези фактори. Означава да не им дадеш да те изместят от твоя фокус, от твоята цел.

Да запазиш посоката, дори когато вътре има колебание. Да останеш спокоен, дори когато не си напълно сигурен.

Тази снимка изглежда като баланс на тялото… но всъщност е малък момент на тишина в ума.

И ако трябва да съм честен – не най-трудното беше да застана така.

Най-трудното беше да не мисля за всичко останало.

И сега въпросът е… в твоя живот – кое е онова „ръбче“, на което стоиш в момента… и успяваш ли да останеш там, без да се разсейваш?

27/04/2026

🕉️Кога за последно беше просто себе си… без да си обясняваш, без да се оправдаваш, без да донагласяш думите си, за да звучат „както трябва“?

Аз понякога се усещам как вътрешно водя разговори, които никога не са се случвали. Някой нещо може да си е помислил… аз вече му отговарям. Поправям се. Защитавам се. Обяснявам се. И в един момент си давам сметка – живея в чужди глави повече, отколкото в своята.

И тогава се връщам към нещо много просто, почти грубо като изречение: Това, което хората казват за мен, не е моя работа.

Аз съм това, което съм. И правя това, което правя. Понякога добре, понякога не толкова. Понякога с увереност, понякога с колебание… но си е мое. Истинско е.

И когато спреш да очакваш… става нещо странно. Олеква. Не защото изведнъж всичко е идеално, а защото спираш да държиш сметка на живота какво ти „дължи“. Приемаш това, което идва – хора, ситуации, думи… дори тишината между тях.

Живеем в свят, в който погребенията са по-важни от починалия. В който бракът понякога е по-важен от любовта. В който външният вид често тежи повече от това какво носиш вътре.

Гледаш хората… усмивки, снимки, истории. Всичко изглежда подредено. Изпипано. Почти като витрина. А зад витрината – умора, страхове, несигурност… онези неща, за които не се говори.

Култура на опаковане. Лъскава. Убедителна. И малко по малко започваме да се съмняваме – дали това, което сме, е достатъчно… или трябва още нещо да добавим, да скрием, да изгладим.

А всъщност… колко от това е истински нужно?

Понякога си представям как би изглеждал един ден без тази вътрешна проверка. Без това постоянно сверяване – „дали съм достатъчен“, „дали съм харесван“, „дали съм приет“. Просто да си там. Да говориш както идва. Да мълчиш, когато няма какво да кажеш.

Не е съвършено. Не е винаги удобно. Но е спокойно.

И може би въпросът не е как да изглеждаме по-добре в очите на другите…

А дали изобщо искаме да продължим да живеем там?

Намасте 🙏
Стенли Савов-Яшь 🧘

26/04/2026

Понякога не ни държи реална пречка.
Държи ни споменът, че някога не се е получило.
Не опитваме отново, а го наричаме характер. Съдба. „Ами такава съм.“
А понякога е стар модел, в който отдавна не сме се осъзнавали.

26/04/2026

🕉️Случвало ли ти се е да отидеш някъде с идеята „ще видим нещо красиво“… и накрая да си тръгнеш с усещането, че си преживял нещо много повече?

Такъв беше денят ни в Нин Бин.

Тръгнахме рано от Ханой. Малко сън, малко шум, познатото движение… мотори, клаксони, хора.
И после, постепенно, картината започна да се сменя. Градът остана назад, пътят се отвори, въздухът стана по-мек… и някак си разговорите в автобуса сами утихнаха.

Когато стигнахме, първото нещо, което се усеща, е пространството.
Тези високи варовикови скали, които се издигат направо от земята… диви, но спокойни.
Зеленото е навсякъде. Оризови полета, вода, малки пътеки между тях.

Започнахме с пагодите и храмовете.
Стъпалата не са много… но в жегата си го усещаш.
Някой се шегува, някой мълчи, някой спира за снимка.

Придружават те 500 статуи на Бодхисатви - всяка една с различно изражение, ръст, поза на тялото и ръцете.
Горе те посреща храм.
Не е лъскав. Няма показност.
Дърво, камък, малко цвят… мирис на ароматни пръчици..

Има три врати - символизиращи 3 измерения, 3 състояния и 3 времена - минало, настояще и бъдеще. Влиза се през дясната, излиза се през лявата. През централната може да мине само Краля.
Някой оставя дар. Друг просто стои за момент.
Няма напрежение, няма молби и молитви. Няма очакване. Има почит и покой. Енергията те кара да притихнеш естествено, без усилие.

Седнах за малко встрани. Гледах хората и
и си дадох сметка колко често се опитваме да преживяваме всичко през камерата, през екрана на телефона. през план, през очакване.

После дойдоха лодките.

Качихме се по четирима. Настанихме се, наместихме се внимателно … и тръгнахме.
Движението е бавно, а ние помагахме в гребането. Водата почти не се усеща.
Минаваш покрай скалите, под ниски пещери, където трябва леко да се наведеш… и изведнъж всичко става тихо. Сякаш преминахме през портал....

Чуваш водата, греблото, някой разговор от другата лодка… и толкова.
И точно там започваш да забелязваш детайлите – светлината по скалите, отраженията, онова усещане за простор.

След лодките… денят като че ли се отпусна още малко.

Стигнахме до езеро с лотоси.

Не като идея, не като символ… а съвсем реални.
Някои още затворени. Други вече разтворени, бели или розови. Листата – широки, зелени, върху водата.

И тук вече не беше просто красиво.
Имаше нещо, което те кара да се замислиш.

Коренът е долу, в тинята. Това символизира и миналото. Там е всичко – преживяното, грешките, трудните моменти.
Това е нивото на материята. Реалното, тежкото, онова, което понякога не искаме да гледаме.

После идва водата – настоящето. Там се движиш, там дишаш, там се случва животът.
Листата са на повърхността – това е нивото на духа. Мястото, където започваш да виждаш, да разбираш, да усещаш повече.

А цветът… той се отваря нагоре, към светлината.
Това вече е нещо друго. Ниво на божественост… не като идея, а като преживяване.
Без усилие. Без доказване. Просто разгръщане.

И си казваш – може би не е нужно всичко да е подредено и чисто, за да се случи нещо красиво.

След това – изкачването към хълма с дракона.

Стъпалата са стръмни. 500 стъпала, големи и неравни, отвесно изкачване. В един момент започваш да ги усещаш сериозно.
Спираш, поемаш глътка влажен топъл въздух, продължаваш. Още малко… и още малко.

Горе гледката си струва.
Скалите, реката, оризовите полета… всичко се разгръща пред теб.
И онзи дракон, който се извива по билото – силен, но и някак спокоен.

Стоиш там и за момент не ти се говори.
Не защото няма какво да кажеш… а защото няма нужда.

На връщане, вече уморени, по-тихи… си мислех за този лотос.
За това, че не избира откъде да започне.
За това, че не бърза.

И си зададох един прост въпрос…
ако всичко, през което сме минали, е част от „корена“…
дали не е време да спрем да се борим с него и просто да му позволя да ни изхрани? Да разцъфтим?!

А ти… в коя част от своя лотос се намираш в момента?

Намасте 🙏
Стенли Савов-Яшь 🧘

Център за Йога и Медитация Ишвара

08/05/2026

07/05/2026

06/05/2026

03/05/2026

01/05/2026

30/04/2026

30/04/2026

28/04/2026

27/04/2026

26/04/2026

26/04/2026

Address

Opening Hours

Website

Alerts

Contact The Practice

Shortcuts

Share

Category

Monday	13:00 - 20:00
Tuesday	08:30 - 20:00
Wednesday	13:00 - 20:00
Thursday	08:30 - 20:00
Friday	08:30 - 20:00
Saturday	09:00 - 10:30