12/04/2026
На 50 човек разбира няколко прости неща...
Че животът не е състезание, а дълга разходка –
и не всички, които тръгват с теб в началото, стигат до края.
Че някои приятели са като спирки по пътя –
радваш се, че са били там,
но влакът все пак продължава.
Че хората, които най-уверено са казвали
„това няма да стане“,
понякога се оказват най-добрите мотиватори.
Че ножът в гърба е неприятен,
но понякога има и добра страна –
най-сетне разбираш кой стои зад теб.
На 50 човек разбира и друго:
къщите стават по-големи,
но масите около тях – по-празни.
Че годините не правят човека по-мъдър автоматично.
Но ако има късмет, го правят по-спокоен.
Че не всички ще останат.
И не всички трябва да останат.
И че най-голямото богатство накрая не са
нито къщите,
нито титлите,
нито чуждите мнения.
А онези няколко души,
които и след 50 години още могат да кажат:
„Помниш ли как започна всичко?“
Благодаря на всички, които бяха част от пътя ми.
На приятелите, на учителите, на противниците.
Всеки от вас ме е направил малко по-жив и малко по-.....
А равносметката е проста:
На 50 години разбрах,
че най-важното не е кой е останал до теб…
а че ти самият още не си се отказал от живота.
И затова –
следващите 50 тепърва започват.
