PhysioCare

01/04/2025

27/09/2024

Най-важното:  Болката е често срещан симптом, който може да бъде причинен от различни състояния – от физически травми и претоварване до хронични заболявания и възп...

18/09/2024

L’immagine raffigura diverse viste della colonna vertebrale con l’obiettivo di analizzare l’allineamento e la geometria spinale in relazione al bacino. Essa mostra la colonna vertebrale e il bacino da un punto di vista laterale e illustra vari parametri biomeccanici utilizzati per valutare la postura e l’equilibrio sagittale della colonna.

Descrizione delle singole viste:

1. Prima immagine (a sinistra)
Viene illustrata la curvatura sagittale della colonna vertebrale. Sono evidenziate la lordosi lombare (L1-L5) e la cifosi toracica (T4-T12). I segmenti T4 e T12 sono indicati per rappresentare la transizione tra le curve, mentre le curve sono contrassegnate da angoli che mostrano il grado di flessione o estensione. È indicato anche il punto di origine dell’asse dell’anca (hip axis), utile per le valutazioni posturali.

2. Seconda immagine (seconda da sinistra)
Viene presentata una rappresentazione geometrica dell’inclinazione del bacino e della sua relazione con la colonna vertebrale. I parametri principali mostrati sono:
- Pelvic incidence (PI): un angolo fisso che rappresenta l’anatomia pelvica e la relazione tra il sacro e le anche.
- Pelvic tilt (PT): l’inclinazione del bacino, che indica come il bacino si orienta rispetto alla verticale.
- Sacral slope (SS): l’angolo del piatto sacrale, che si riflette nella lordosi lombare.
Questi parametri sono utilizzati per determinare la normale curvatura della colonna e il suo adattamento ai movimenti del bacino.

3. Terza immagine (terza da sinistra):
Questa rappresentazione introduce la linea di migliore adattamento (“best-fit line”), utilizzata per analizzare l’allineamento della colonna vertebrale rispetto al bacino. Viene rappresentata anche l’inclinazione sagittale (T1-L5 sagittal spinal inclination), che misura la posizione della colonna rispetto alla verticale.

4. Quarta immagine (a destra):
Mostra l’area sotto la curva (“area under the curve”, AUC) per le regioni toracica e lombare. La AUC toracica e la AUC lombare evidenziano la quantità di curvatura nelle regioni toracica e lombare della colonna. Queste curve sono importanti per la valutazione dell’equilibrio sagittale della colonna vertebrale, che deve essere ben bilanciato per mantenere una corretta postura.

In sintesi

L’immagine descrive l’allineamento sagittale della colonna vertebrale e del bacino, con particolare attenzione ai parametri angolari come l’incidenza pelvica, l’inclinazione del bacino, la pendenza sacrale e l’inclinazione della colonna vertebrale. Questi elementi sono essenziali per la valutazione clinica della postura, del movimento e della distribuzione delle forze lungo la colonna.

https://educarefisio.com/2021/05/10/incidenza-pelvica-nei-pazienti-con-artrosi-dellanca/

08/04/2024

БИОДИНАМИКА

Остеопатията започва развитието си като механична система на медицината. В основата на работата на остеопата в първия етап от развитието на остеопатичната терапия е връщането на костите и органите в правилната позиция, възстановяване на нормалната им функционална подвижност, освобождаване на кръвния поток, оптимизиране на инервацията. Всичко това е постигнато чрез ефекта върху "поясите" (мускулите, фасциите), "лостовете" (костите) и "костите" (ставите).

Но от първото десетилетие на 20 век остеопатите започват да обръщат повече внимание на течността в тъканите. Същевременно беше поставен акцент не само върху свободния кръвен поток и лимфния поток, но и върху важността на безпрепятственото движение на интрацеребралната течност (ликьор), както и локалното движение на тъканните течности (включително междуклетъчни). По-късно са разработени ефективни техники за справяне с „течностите“ на тялото, както на ниво скелетно-мускулна структура, така и на ниво висцера.

С развитието на краниосакралната остеопатия през 40-те-60-те години на 20 век остеопатите обръщат голямо внимание на ритмичната цялост на тялото, оценявайки състоянието на функцията – дисфункции на свободата на движение на структурите в краниосакралния ритъм, ритъма на дишането и ритъма на пулсова съдова вълна. Отсега нататък понятието "жизненост" - жизнеността на тъканите, способността им за самокоригиране и системна интеграция става все по-важно.

През 70-те години на кръстовището на остеопатичната дисциплина, китайската меридионална терапия и някои други понятия се ражда биодинамиката - науката за „движението на живота“ вътре в тялото.

Въпреки че биодинамиката действа с термините "потенция", "флуид", "жизнена сила" - би било грешно да я третираме като част от алтернативна "енергийна медицина".

Напротив, задълбочавайки се в „фините“ аспекти на функционирането на тъканите, биодинамиката не губи основните принципи на остеопатията в работата си. Биодинамиката не използва „визуализации“, „енергийни посоки“ и други енергийни методи на излагане. Същността на биодинамичната работа е перфектната палпация и възприятие, умножени по микроефекти върху флуидни, невронни, фасциални и на нивата на тялото.

Остеопат, занимаващ се с биодинамична терапия, не „насила“ тялото път към изцеление, а само го подкрепя по този път, разкривайки естествени възможности за самолечение. Без манипулации с тъкани, само опора в ритми и други движения. В същото време, колкото по-малко "инвазия", умишлено въздействие на оператора - толкова по-голям е резултатът.

От гледна точка на физиологията ефектът на биодинамичните техники може да се обясни по следния начин. Има два прага за отговор на нервната система при външно излагане (налягане на ръцете на остеопата) – праг за локално активиране на системата за саморегулация (локална механична защита) и праг за глобален отговор на цялата система на тялото. Преодолеете ли 2-ри праг - който вероятно е под доста интензивен, силен натиск върху тъканта, нервната система ще реагира на тази реакция като механична травма и ще се опита да ограничи зоната на излагане, създавайки мускулно-фасциална защита - миофасциален спазъм. Само да се преодолее първия праг (много лека експозиция) - тъканите ще започнат локална миофасциална реконструкция (тъй като отвън все още има механичен вектор, под който трябва да се адаптира отново! ) ), но общата защита - спазъм не се включва. Тъй като системата не може да елиминира външния механичен фактор (ръката на остеопата), тялото започва да елиминира локални микрокаспазми в мускулите, ставите, органите, костите и др. d. , освобождавайки механичен "ресурс", за да компенсира ръкостискането на остеопата. Премахването на посттравматичен спазъм е търсеният лечебен ефект. Липсата на спазъм позволява на костите и органите да се нормализират, нормализират двигателния им компонент. Всъщност работата на такъв остеопат „измама“ механичната защитна система на организма, позволявайки терапевтични резултати. Но такова налягане трябва да е много минимално - само няколко грама.

Минимално налягане се постига чрез промяна на вниманието на остеопата към процесите, които се случват в тъканта. От неврофизиологията е известно, че колкото по-високо е вниманието, толкова по-голямо е активирането на синаптичното предаване, толкова повече невромедиатори, което означава по-висок е основният тон на ръката (ръката на остеопата) и съответно силата на потапяне в тъканта. Нивото на внимание от 5-20 процента е оптимално за повечето биодинамични работи. По-високото ниво може да причини механична защита, по-ниското ниво не може да внесе ефективност в работата.

Така биодинамичната остеопатия е следващият, по-"изтънчен" етап в развитието на остеопатията, при който палпацията на оператора намалява механичния му компонент, но възможностите за лечение се увеличават.

Разбира се, много термини в биодинамиката могат да ви поставят в задънена улица чрез звуковата си прилика с енергийната терапия, но това е само начин да опишете физическите тъканни феномени, които се случват при микропалпация и микроекспозиция, когато се докоснете до най-дълбоките основи на нервната интеграция обикновено почти недостъпни за тестване и корекция. източник: Agavni Manukyan

24/03/2024

ДИСКОВА ХЕРНИЯ: Основни симптоми
Какво е дискова херния ? Това е патологично състояние, характеризиращо се с дислокация (изместване) на междупрешленния диск. Основната причина е остеохондрозата, по време на която се влошават физическите свойства на хрущялната тъкан на междупрешленния диск.


ДИСКОВА ХЕРНИЯ: Основни симптоми

Други неблагоприятни фактори също могат да доведат до появата на гръбначна херния - наранявания на гръбначния стълб, различни видове вродени и придобити изкривявания на гръбначния стълб, както и туберкулоза и туморни увреждания на костната тъкан на прешлените. Симптомите на гръбначната херния зависят не само от причините, но и от степента и местоположението на тази патология. Какво се случва по време на образуването на гръбначна херния? Дискът, който е загубил своята еластичност, се движи в задна или задно-латерална посока, към гръбначния канал и коренчетата на гръбначните нерви. В този случай се засяга гръбначният сегмент, съответстващ на диска, който включва участък от гръбначния мозък с излизащи от него коренчета - преден двигателен и заден сетивен. Съответно, в областта на засегнатия сегмент ще има симптоми на нарушена чувствителност, движение и трофизъм (метаболизъм).

Симптоми на херния в различни части на гръбначния стълб
Типични симптоми на дискова херния:

болка
Сензорни нарушения като изтръпване, парестезия - неприятни усещания за изтръпване, парене, студ.
Ограничаване на обхвата на движение (или пълно отсъствие) в съответната част на гръбначния стълб, както и в други анатомични области - раменния пояс, таза, горните и долните крайници.
Видима деформация на гръбначния стълб
Рефлекторно мускулно напрежение в областта на засегнатия сегмент, което впоследствие се заменя с мускулна атрофия.
Понякога има видимо нарушение в конфигурацията на гръбначния стълб под формата на повишена лордоза и кифоза (огъване отпред и отзад), образуване на странично изкривяване (сколиоза).
Функционални нарушения на мозъка и вътрешните органи.
Етапи на херния
Трябва да се отбележи, че симптомите на херния до голяма степен зависят от степента на изместване на диска. Спиналната херния е етапен процес. Освен това някои експерти не класифицират началните му етапи като херния. Въпреки това, вече на този етап са възможни някои клинични прояви.

Пролапс
Пролапсът е началната фаза на дегенерация на диска, придружена от намаляване на неговата здравина и еластичност. На практика няма изместване на диска. Симптомите също липсват или са слабо изразени под формата на умерена болка и двигателни нарушения.

Протрузия
Протрузията е по-изразено изместване. Течното ядро ​​частично излиза извън диска, но без разкъсване на външния анулус фиброзус. Въпреки това се получава компресия на нервните влакна и кръвоносните капиляри. Това води до нарушаване на кръвоснабдяването (исхемия) и последващо възпаление на нервните влакна и близките тъкани. Клинично това се проявява с повишена болка, излъчваща се към други части на тялото, намалена подвижност на гръбначния стълб и рефлекторно мускулно напрежение.

Обострянето на заболяването и засилването на симптомите настъпва след излагане на провокиращи фактори. Те включват физическа активност, хипотермия, стрес, грешки в диетата и консумация на алкохол.

Екструзия, секвестрация
По-нататъшното изместване на нуклеус пулпозус води до разкъсване на фиброзния пръстен. В този случай ядрото виси извън гръбначния стълб под формата на капка, обвивката на ядрото се спуква и то изтича. В резултат на по-нататъшни дегенеративни промени. Този етап се характеризира с увреждане не само на дисковете, но и на прешлените. Има промени в анатомичното разположение на прешлените един спрямо друг (спондилолистеза) и образуване на остеофити (спондилоза).

Основните симптоми на този етап са повишена болка и двигателни нарушения. Въпреки че в някои случаи болката може да намалее или да изчезне напълно. Заедно с болката изчезва и чувствителността. Тези признаци показват, че корените на нервите са претърпели необратими дегенеративни промени. С времето на фона на тези процеси се развива пълна липса на движения в засегнатия сегмент – т.нар. деформираща спондилоартроза. Тежестта на някои симптоми до голяма степен зависи от частта на гръбначния стълб, където е възникнала хернията.

Цервикална област
Спецификата на шийните прешлени е, че тук се извършват движения с висока амплитуда, докато гръбначният канал е тесен, а самите прешлени са относително високи. Следователно, дори леко изместване на междупрешленния цервикален диск с 1-2 мм. води до развитие на симптоми като:

Болка във врата – цервикалгия, цервикаго
Ограничаване на движенията в цервикалната област и горните крайници
Напрежение на цервикалния мускул
Болка, изтръпване в плевралния пояс в горните крайници
Главоболие, световъртеж
Шум в ушите
Стесняване на зрителните полета
Нестабилност на походката поради липса на координация на движението
Колебания в кръвното налягане
Обща слабост, намалена производителност
Нарушения на съня.
Всички тези симптоми се основават не само на неврологичен, но и на съдов компонент. В допълнение към цервикалните спинални нерви, изместеният диск може да притисне гръбначната артерия, преминаваща през отворите в процесите на шийните прешлени. Поради сходството на симптомите, цервикалната херния може да симулира други заболявания - мигрена, хипертония, очни заболявания, УНГ заболявания.

Торакална област
Хернията на гръдния кош е рядка. Гръбначният стълб в този отдел е допълнително подсилен от костите на гръдния кош - ребрата и гръдната кост. Напоследък обаче зачестиха случаите на изместване на диска в гръдната област. Причината за това е заседналият начин на живот, съчетан с небалансирано хранене, което води до гръдна остеохондроза.

Сред симптомите на тази патология:
Болка в гръдния кош, в областта на засегнатия сегмент.
Болка в гърдите (торакалгия) без ясна локализация.
Рефлекторно напрежение на мускулите на гърба.
Нарушение на чувствителността на кожата диспнея.
Сърдечен пулс.
Лумбална
Лумбалната херния е най-често срещаният тип на тази патология. Това се дължи на факта, че гръбначният стълб в този отдел изпитва максимално натоварване при ходене, повдигане и носене на тежки предмети. И травмите на лумбалния гръбнак не са рядкост. Освен това най-уязвимите по отношение на появата на херния са 4-ти и 5-ти лумбален прешлен. Тук няма гръбначен мозък - той завършва някъде на нивото на 1-ви лумбален прешлен. И тогава има сноп от нервни влакна, който поради структурното си сходство се нарича cauda equina.

Изместването на диска и последващото механично дразнене на cauda equina води до симптоми като:
Болка в долната част на гърба (лумбалгия), понякога пареща, интензивна.
Рефлекторно напрежение в мускулите на гърба и долните крайници.
Тук се наблюдава намаляване на чувствителността.
Намален обхват на движение в лумбалния гръбначен стълб.
Пареща болка в краката.
Затруднено ходене.
Инконтиненция на урина, спонтанна дефекация
Атрофия на мускулите на долните крайници.
Честа проява на лумбалната херния е ишиасът - неврит на седалищния нерв . Типичните симптоми на ишиас са едностранна пареща болка, която се разпространява от долната част на гърба към глутеалната област и по-нататък към задната част на бедрото и подбедрицата.

Както следва от всичко по-горе, симптомите на дискова херния са предимно неспецифични и могат да се появят при други заболявания на опорно-двигателния апарат и вътрешните органи. Поради това е невъзможно да се диагностицира херния само въз основа на симптомите. Характерните симптоми и оплаквания позволяват само да се подозира патология. И за поставяне на правилна диагноза е необходима инструментална диагностика.
източник: econeton.ru

29/01/2024

04/11/2023

04/11/2023

As we start to consider the fascia, we naturally view this tissue as the ‘glue’ that holds the body together or the physical substance connecting and creating structure in the body.

But the more we study and understand the fascia, the more it challenges our preconceptions. Fascia is not simply an inert structure connecting the muscles, tendons, ligaments and bones of the body – it plays a role in pain perception and creation.

‘When you deal with the fascia, you are doing business with the branch offices of the brain.’ (Andrew Taylor Still, the father of osteopathy).



Fascia has six to ten times the number of nerve endings or innervation than muscle tissue. It is our largest sensory and feedback organ involved in proprioception and nociception.

But it is certainly not simple – different kinds of fascia are innervated differently, depending on their density, structure and function.



Some nerve endings that have been identified in the fascia are:

Ruffinian bodies in the aponeurosis
Pacinian bodies, in the visceral fascia, especially
Golgi tendon organs in tendons and ligaments
Interstitial nerves (nociceptors)
Free nerve endings (nociceptors)
C-fibres (nociceptors)

The large number of pain receptors available in the fascia may have a role to play in developing chronic pain syndromes. Painful conditions may also be localized in many cases to the fascia rather than to the muscle tissues, as has been previously assumed.



Fascial pain

Pain in the fascial network is generally considered to have a delayed onset, to be spread over a large area, and to include more than one body segment. It may also occur in a different area or body segment to the original or primary injury.

Over time, fascial pain will spread locally and to more distant body areas within the same fascial chain.


www.vetrehabsummit.com

16/10/2023