17/09/2025
"От мене да го знаеш: без деца - лошо, ама и с деца не е много за предпочитане. Нито да ги имаш, нито да ги нямаш. Ей, го моя: трийсетгодишен мъж, женен, с дете, работи в град, а дошел да иска от мене двеста лева за море. Питам го: "Не можеш ли да си ги спечелиш сам, а ги искаш от мене?".
- Мойта заплата - вика - ми не стига.
- Ами на жена ти заплатата? Какво стана с нейната заплата, дето се хвалеше баща и на сватбата, че с тая заплата можела да ме купи с овцете. Нали, викам, затова избра жена артилерист (Жена му работи на ракетите, дето уж разбиват градушките).
- Тя - вика - взима сто и трийсет.
- Като взима сто и трийсет, ще приказва за сто и трийсет, а не за двеста. Да ми вика тя на мене "дъртак" и да говори на майка ти, че ако била нормална, нямало да вземе мъж, по-голям от нея с петнайсет години... Говори, ала не връща онова, дето влачи от нашата, овчарската къща в града. Не се отказва нито от сланина, нито от вълна и картофи.
А в нашата къща има, не е като да няма. Аз съм овчар, жената работи в стопанството - имаме от всичко. Лани дадох на "Родопа" хилядо килограма ягнета. Двайсет чувала са ми докарали само зърно!
Затуй рекох на момчето:
- Като не ти стига заплатата, махни се от града и ела при мене да пасеш овцете. Ето ти къщата, градината, ще видиш какви пари ще текнат. Ще има не за море, а за през море.
- Не ща - вика - татко, да се връщам. Пък и жената няма да се съгласи.
- Е, като е тъй, нека тия двеста лева, дето ви трябват, да си ги спечели тя."
"Пазачът на овесената нива"
Николай Хайтов