Валентин Грандев

Валентин Грандев Валентин Грандев за здравето на човека, природата, обществото. Теми целящи пробуждане и осъзнаване.
(1)

07/03/2026

И оказва се арганата е много, навсякъде, често изоставена подобно на нашите джанки с остатъци от несъбрани предни реколти от ядки, но за нас "рядка и много скъпа" :)

06/03/2026

Откъде извличат аргановото масло

05/03/2026
01/03/2026

Докато се клатехме върху камилите видях сред пясъка тази красота. Нарича се Цистерния и наистина е много подобна на нашата горска майка . Паразитира при екстремни условия и привлича със силните си цветове. Тук я използвали и като билка, но явно няма изявени свойства - все пак на място с ограничено био разнообразие, хората използват каквото имат.

26/02/2026

Преминахме през високите Атласки планини, през пусти места, през оазиси, през града станал снимачна площадка на "Гладиатор", "Игра на тронове", "Лоурънс Арабски" и през центъра за добив на розово масло от Дамасцена. Най-добрата в света... след нашата :)

25/02/2026

Две седмици ще пътувам и няма да отговарям на съобщения, нито ще имам време за писане. Мароко ни посрещна с цъфнал синап и типичното за нас майско време.

Наздраве!Как страна, която се е оправила с Карл XI, Наполеон и Хитлер, не може да се оправи с алкохолизма? Отговор: Алко...
22/02/2026

Наздраве!

Как страна, която се е оправила с Карл XI, Наполеон и Хитлер, не може да се оправи с алкохолизма? Отговор: Алкохолизмът не е нападал ;)

Но в Русия пият по-малко, отколкото в Германия, Литва, Латвия, Молдова, Франция, Испания, Ирландия и други, според световната статистика. Според нея пият и по-малко от нас, а ние доста повече варим и ферментираме, извън обхванатото от статистиката. Вече съм убеден във въздигащата се национална гордост от типа: "Ние можем да пием!" Други сигурно ще си мислят, че в Испания и Франция пият само вино, вероятно защото не са виждали пикаещи по улиците им пияни жени :(

Биещите се Украйна и Русия са по-назад в класацията, въпреки че е наложено убеждението, че там е пълно с отдадени на алкохола. Но ако ги загърбим вероятно има причини ние да сме по-горе в класациите. Според едно известно съждение две-три чаши алкохол на ден, намаляват значително възможността да ти пука. Нашата съвременна история показва, че на много хора отдавна не им пука, а на малцинството, което се чуди как да промени новините, ни остава да следваме рецептата. Дори и днес вместо "прости" ще се лее "наздраве". Простете за темите, които сервирам!

Ден преди началотоПрез последните 12 години направих много в популяризиране на поста, който започва в понеделник. Минаха...
21/02/2026

Ден преди началото

През последните 12 години направих много в популяризиране на поста, който започва в понеделник. Минаха 30 години, откакто стартирах с практикуването на това въздържание. Сигурен съм, че ми е помогнало както по отношение на здравето, така и в поддържането на силен характер и воля. Сблъсквал съм се със скептицизъм, невежество и безброй оправдания, обсъждайки тази тема. Преди две години описах в седем поредни публикации, седемте най-важни въпроса, вълнуващи желаещите. Оказаха се така добри, че ги публикуваха във вестник. Въпреки всичко това, стане ли дума за пост и по Коледа и по Великден, хората които срещам се впрягат да ми обясняват, защо не го практикуват, защо аз греша, различни аспекти на религии (въпреки че им повтарям факта, че въздържанието от храна е много по-стара целенасочена дейност, далеч преди да я яхнат и погълнат религиозните учения) и безброй други идеи, облечени в хиляди думи на загубена енергия. И това при все, че науката недвусмислено доказа смисъла на тази практика по отношение на здравето.

Времето изтича като пясък между пръстите. Надхвърлих моя десятък по тази и много други теми, без особен смисъл. Ако през последните десет години преди всеки пост пишех, обяснявах и напомнях ползите, преди миналата Коледа и сега не се впуснах в този енергоразход с ясната мисъл за забравата, на която са подложени думите. Сигурен съм, че има много хора, които не са отхвърлили тази идея с безумни оправдания. Правили са го многократно с малки оправдания само за този, започващ всеки момент пост. И така са минали много години в канене, отлагане и бездействие. Впрочем вече 10 години срещам хора, които всеки път ме уверяват, че ще ме последват в някой от семинарите ми и така не им се е случило. Недоволството често е налице и изважда на преден план нуждата от промяна. Тя обаче се нуждае от действия.

Ще изпреваря с ден искането на прошка и ще го направя сега, заради горните редове. Простете, че казвам онова, от което боли. Просто следвайки истината светът може да стане по-добър (и ние покрай него), докато животът такъв, какъвто е показва, че масово следваме нещо друго. Празнувайте утрешния ден на смирение и поискайте прошка и от себе си, за пропуснатото в оправдания време! Хубава вечер!

Address

Varna
9002

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Валентин Грандев posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Practice

Send a message to Валентин Грандев:

Share

Share on Facebook Share on Twitter Share on LinkedIn
Share on Pinterest Share on Reddit Share via Email
Share on WhatsApp Share on Instagram Share on Telegram

Кратка история за писането и издаването

Призванието на писането ме теглеше много години, но четенето на класици, на „майстори на перото“ от различни времена дълго ме караше да мисля, че няма как да достигна тяхното ниво, а при по-ниско не би имало смисъл. Животът в защита на многобройни каузи, така или иначе ме сблъска с писането. Пешеходното пътешествие през 20 планини в България от 2013 г. беше превърнато в завършен пътепис, който се хареса на едни и беше отхвърлен от други издатели. Оказа се, че съм бил твърде наивен да мисля, че у нас съществуват лични редактори, които развиват идеята в едно с автора. Напротив издателите искат да притежават супер хит, завършен и по възможност от известен автор. Условията, които поставят на другите са меко казано неудобни. Така въпреки някои положителни предложения, първата книга остана неиздадена.

Тогава започнах един отдавна намислен проект „Как да отгледаш вегетарианец или здравословни принципи за всеки“. Идеята се състоеше в споделяне на личния ни опит от една страна, но и в добре аргументиран анализ на поредица здравословни митове и съвети от друга. Описвайки няколко години от отглеждането на собственото ни дете, давах възможност да се хвърли поглед върху всички аспекти на възпитанието му като разумен човек. Вегетарианството не касае задължително читателя. То е само отправната точка, до която може да не се достигне, но въпреки това да бъде подобрен значително начинът на хранене и респективно общото здраве. Издадох тази книга на английски, благодарение на чудесния превод на Нийл Скарт. Този факт накара една издателска къща да ми направи добро предложение, с което с радост се съгласих. Назначиха ми редактор, който да „пооправи“ книгата преди печат. Въпросният младеж нямаше деца, не беше се интересувал никога от хранене и имаше голям опит в редактирането на статии. Благодарение на това започна смело да реже текста, да променя думите с техните синоними и термините с други неподходящи. Вследствие на това вече не откривах авторския си стил, а противоречията станаха нетърпимо много. Чашата преля когато получих поредните 5-6 страници в червено, като в едната имаше само 4 черни, т.е. мои думи. Заявих, че по-скоро ще бъда неиздаван автор, отколкото съавтор на глупости и приключих и с този проект.

Междувременно бях поканен да водя лекции на няколко различни теми, които родиха идеите за книги по тези теми. „Принципите на храненето“ е може би най-известната помежду им, благодарение на Ютюб канала. Разбира се в рамките на една лекция няма как да бъдат поставени всички съпътстващи въпроси и затова отново седнах пред компютъра. Така се роди книгата „Формулата на здравето или какво не се казва за храната“. Когато приключих с писането, реших, че ми е нужен сериозен анализ. Изпратих я на неколцина приятели и познати журналисти. Единият от тях ми обеща две страници рецензия от дама изготвила стотици подобни за издателска къща „Хеликон“. Чаках с нетърпение, за да продължа работа, докато вдъхновението не ме беше напуснало. След седмица получих предложение от същият журналист да издадат книгата ми в новоучреденото им фирмено издателство. На въпроса ми как така им е хрумнала подобна идея, той отвърна, че прочетеното много им е харесало, но ги е убедила рецензията на специалистката, която била само в две изречения: „Чудесен резултат! Дори учудващо добър и завършен за автор от България.“ И така вече бях признат от един специалист, макар и неофициално и разполагах с предложение за издаване. За съжаление издателската дейност на тези мили хора се сблъска с действителността на пиратството и ред други проблеми, което забави във времето издаването и на тази книга.