19/11/2025
Животът навън
(Преди 10 години написах книга "Как да отгледаш вегетарианец или здравословни принципи за всеки", за да споделя с какви решения сме се сблъскали при отглеждането на дете. Излезе на бял свят 2 години по-късно. Оттогава не сме променяли цената ѝ от 16 лева, както и на другата издадена "Формулата на здравето" - 15 лв. , защото се стремя да бъдат достъпни. До края на годината преди въвеждането на еврото няма да променям цената на тези две четива и отново ще споделя частиот тях, във вид на статии.)
Природата, чистите въздух и вода са най-доброто средство за поддържане на чудесно здраве. Когато се роди, купихме на момчето бебешка количка с отделно окачване на всяко колело, която можеше плавно да пресича всевъзможни терени. Така се подготвихме, както за градското пространство на морската градина във Варна, така и за всякакви полски, горски и планински разходки. Макар че се роди през есента и скоро настъпи зима, не пропуснахме нито ден (за някой може да звучи преувеличено, но е факт) да прекараме поне няколко часа навън, а в хубавите стояхме почти цялата светла част на денонощието в крайморския парк на града, преминавайки го от край до край по 5-6 пъти, благодарение на което придобихме и чудесна физическа форма. Детето спеше изключително навън и тогава сънят му беше здрав и спокоен. По-скоро вечер в къщи многократно се будеше и приплакваше, докато не отворехме широко прозорците, дори в най-лютата зима, за да влезе свеж въздух. Често гостувахме на родителите ми, които малко по-рано се преместиха да живеят на село, недалеч от града в къща с голяма градина. Там количката дежуреше под открито небе като легло за дневен сън, в което слагахме Кирил да спи всеки път щом настъпваше време за това. Случваше се, докато навън прехвърчат снежинки възрастните да се храним на топлината на живия огън, а детето да спи спокойно под сивеещото небе. В същото време децата на наши познати растяха при температура от 29 градуса, поддържана от климатик и въпреки това добре облечени. Момичето на близки приятели спеше у дома си с две(!) шапчици едновременно. Много от тези деца пропуснаха да се запознаят със зимния сезон, поради най-различни причини и аргументации. „Той често плаче. Когато отвори уста ще глътне студен въздух и ще се разболее“. Може би тогава е пропуснал, но вече порасналият млад господин от примера се разболява често до ден днешен и е един от тези, които по неволя подкрепят и поддържат фармацевтичната индустрия. През пролетта и лятото детето вече опознаваше света, седнало в превозното си средство или закопчан в кенгуруто, като участник в сравнително кратки походи. Все така спеше и прекарваше почти цялата светла част на деня навън. Покрай работата на мама преживя един прекрасен месец сред чистотата на горите на Родопа, където сънят му беше още по-дълъг и блажен. Благодарение на високата проходимост на количката се разхождахме по черни пътища във вътрешността на планината и така детето се запозна за пръв път с дивата природа. Освен хилядите насекоми и цъфтящи растения, които му правеха впечатление, той видя благороден елен съвсем отблизо, насред обиталището му едва на десет месечна възраст. Може би това обуслови интереса му към животинския свят. Втората си есен, едногодишното човече прекара отново навън. На село дядо му прибираше реколтата, докато Кирил, все още не проходил, седеше насред градината, направо на земята и с часове ровичкаше почвата или гледаше прелитащите птици. Времето през тази година беше дъждовно и топло, създавайки прекрасни условия за гъби. В гората го оставяхме изправен, хванат с една ръка за някое тънко дърво и докато той се забавляваше да го клати и гледа как короната му рисува фигури на фона на небето, ние в границите на полезрението му събирахме това, за което сме излезли. Щом проходи, на възраст от година и три месеца, се освободихме от превозното му средство, чиито гуми бяха съвсем изтрити за времето, в което го използвахме. Вземахме го на ръце рядко, едва след като е ходил продължително време. Така Кирил се превърна в завършен пешеходец от съвсем малък.
Продължавахме с разходките из гората и се стараехме ваканциите ни да преминават на спокойствие сред природата. Спеше навън. Понякога легнал на постелка върху тревата, понякога в палатка, за да го опазим от насекомите. В багажника на колата винаги стояха заредени необходимите удобства за спокойния му престой сред природата. Не скъпяхме труда си, убедени във важността на това, което правим за детето си. На две и половина вече ходихме заедно да събираме пролетни билки. Ръка за ръка, както в прехода, така и при брането. Още тогава му говорех за всяко растение поотделно, без да пестя усилия под предлог, че е твърде малък. Преди да навърши три, Кирил извърши първия си самостоятелен поход. Подбрахме лек и разнообразен маршрут в Рила, изпълнен с чудеса. Течащи отвсякъде поточета, пълни с жаби. Мостчета - препятствия. Падащи шишарки. В тази интересна среда детето дори не забеляза петте километра нагорнище, които измина. На следващия ден увеличихме дистанцията, а когато се умори, го сложих изправен в празната си раница и подходящо за случая му разказах приказката за Маша и мечока. В красивата долина на Скакавишкия водопад, детето спеше следобеден сън с глава обградена от махащите цветове на омайничета над мястото, където се събират два потока, под непрестанния ромон на водата. Пак там започнахме практиката на бани в ледено-студената, закаляваща вода.
Две години по-късно извършихме първият поход с нощувка на палатка. Извървяхме скучният път от Ястребец до хижа Мусала и после свихме на изток към връх Шатър. Преди него се спуснахме до Жълтите езера, където си устроихме дълга почивка. После дойде приключението. Маркираната някога пътека не беше разчиствана от години и се наложи да се провираме километри през клек и високи треви. Още помня как се виждаше само малка главичка насред жълтите цветове на белия оман. Вечерта приключението завърши под светлината на пълна луна, недалеч от хижа Чакър войвода. Макар и преуморен, Кирил дълго не заспа, преживявайки отново целия ден. На следващата година вече беше опитен турист, с когото извървяхме стотина километра из Рила само за три дни. С раница на гръб в трудния терен на планината и разполагайки с голяма колекция от покорени върхове. Да, нямаше още шест, но премина дългото разстояние от Рилския манастир до хижа Македония, където щом домакинът се убеди, че не го лъжем, донесе на детето еделвайс, като признание за невероятното му туристическо постижение. Сега вече би могъл да преподава ориентиране в природата, лагеруване на открито или просто да каже по няколко думи за повечето неща, които ни заобикалят. През последните няколко години се стараем да прекара поне два месеца сред чистотата на нашите планини, които иначе са твърде далеч от града, в който живеем. Благодарение на това познава голяма част от красотите на Родината и пази ярки спомени за тях. Продължаваме заедно да излизаме на кратки разходки или продължителни преходи далеч от града, но винаги се стараем ежедневно да „открадваме“ малко време навън. Макар, че вече е сериозно зает с училищния материал, към който се отнася с голяма отговорност, Кирил винаги е готов да се освежи вън от дома.
Интересът му към животните е толкова голям, че би могъл да прекара цял ден на място, където нещо се движи. Покрай него, аз самият научих много за обитателите на дивата ни природа. Тъй като водихме своевременна просветителска дейност посветена на фауната, обитаваща нашите земи, Кирил свикна с мисълта за почти липсващите опасности. За това смело лови гущери и жаби, а понякога и водни змии, факти които оценявам като не твърде приятни, но това мое отношение е по-скоро остатък от възпитанието ми. Така или иначе му се бъркаме само, за да напомним да пази животинките здрави. Детето намира красота във всяко същество. Кучетата са любимите му приятели и не се разминава с никое, без да помоли за разрешение стопанина му и да го погали след това. Дори собствениците на питбули, обикновено доста недолюбвани кучета, се радват на вниманието, което Кирил оказва на техните любимци, като според него и тези животинки, както всички други са много красиви. Не зная дали животните му се доверяват или поради факта, че не го ограничаваме в действията му, той е ненадминат ловец. С почти мигновено движение улавя всичко, което се движи. Беше на шест, когато на централния площад във Варна се появи с гларус в ръце. Факт, който изуми всички свидетели, защото тези птици не се оставят да бъдат хванати. Въпреки този „рекорд“, най-скъп спомен за него е гушкането на малко щъркелче, което докато се учи да лети кацнало близо до него в двора на дядо. Не се безпокойте - животното е останало невредимо, прилежно върнато под гнездото на родителите му.
Растенията не са така интересни за малчуганите, но с многократно повтаряне на имена и свойства, той натрупа сериозни познания. Постепенно забеляза, че слушателите много се впечатляват от компетентността му и вече е по-мотивиран да научава още и да изявява знанията си. Сега вече се интересува от тях и заради това, че те са основната му храна. Гъбите са другата му слабост. Надушва специфичната миризма на смръчкулата, далеч преди да е влязла в полезрението ни. Напоследък моето участие в събирането на гъби се изразява само в носенето на торбата. Отгледан като вегетарианец, той все по-дълбоко осъзнава мястото на всяко растение или животно в природата.
Близостта до морето ни дава възможност до честото общуване и с тази природна сила. Отгледали закалено дете, свикнало и на по-ниски температури, не сме ограничавали особено много времетраенето на престоя му във водата. Може би поради това се научи да плува добре още на седем годишна възраст и вече никой не се притеснява за сигурността му сред вълните. Не го лишихме от каляването с ранни (майски) и късни (октомврийски) бани, което ние за съжаление не сме получили в детството си. Може би за това не го плаши мисълта за къпане в студен планински поток или езеро. През останалите сезони се стараем да не губим връзката с морето чрез разходки край брега. Вероятно поради тези необичайни родителски решения по отношение на студената вода или спането на открито, детето е калено и предпочита малко дрехи и завивки дори през най-студените зимни дни. Толкова малко, че не веднъж са ме карали да се съмнявам в правилността на избора му, но всеки път съм се убеждавал, че под тънката фланелка или лекото одеяло има горещо тяло. През последните две зими боледува само веднъж и то от шарка, въпреки че ходи пестеливо облечен и не включва отопление в стаята си нито веднъж дори през най-студените периоди.
Вероятно си мислите, че Кирил е див горянин, подобен на остатък от отдавна забравено минало, но всъщност го възпитаваме така задълбочено във всяко отношение и той се държи съвсем адекватно и в концертна зала, художествена галерия, ресторант или на училище. Всъщност, може би, точно липсата на подходящо поведение на различните места води до много от недоразуменията между хората в наши дни, но това е тема върху която ще Ви оставя да помислите самостоятелно.
Откъс от книгата "Как да отгледаш вегетарианец или здравословни принципи за всеки". Може да бъде поръчана чрез съобщение на страницата!
