Психолог - Илияна Мавродиева

23/07/2025

✨ Послеслов от едно вътрешно пътуване ✨

Сред сенките на една тиха планинска среда, се състоя не просто ритрийт, а дълбоко пътуване към себе си.
Никой не знаеше какво предстои.
Никой не знаеше къде ще го отведе собственото му сърце.
Но всички тръгнаха.
През думи и тишини, през образи, символи и сълзи, всеки стигна до онзи миг, в който не можеш да се скриеш — нито зад роля, нито зад страх, нито зад думи.
Мигът, в който се срещаш със себе си.
Това беше път, в който приказката отвори врати към реалността.
И медитацията се превърна в отговор.
Един такъв ритъм, който не свършва — а остава да отеква отвътре.
Не бихме могли да опишем преживяното.
Нито искаме.
Защото това, което е истински ценно… се преживява.
С благодарност към всички, които се осмелиха да тръгнат.
И с покана — към онези, които усещат повик да го направят.

18/06/2025

🖤 Когато властта храни Сянката – няколко мисли за агресията, която търпи и произвежда обществото ни
Последните дни няколко истории разтърсиха България.
👉 Един млад мъж — Явор от Варна — умира след арест, след като сам вика полицията за помощ.
👉 В другия край на страната — възрастни хора, затворени, упоени, малтретирани в дом, който уж трябва да се нарича „грижа“.
👉 А днес — полицаи излизат на протест в защита на свои колеги, обвинени в насилие.
Обществото реагира.
Но не само с възмущение. А и с нещо друго. По-тъмно. По-дълбоко.
Някои започнаха да обвиняват жертвите:
– „Сам си е виновен.“
– „Майка му е виновна.“
– „Що са го оставили в дом?“
– „Полицаите ги демонизирате. Нека видим те какво преживяват.“
❗ Това не са просто мнения.
Това е Сянката на обществото, която говори.
________________________________________
🔍 Какво е Сянката?
Според Юнг, това е онова потиснато в нас, като – гняв, страх, агресия, презрение и т.н.
Когато не познаваме Сянката си, тя действа вместо нас.
Властта – било тя на полицай, болногледач, администратор – дава възможност Сянката да се изрази.
Но не само властта я носи.
Носим я всички ние.
Когато сочим с пръст.
Когато хулим жертвите.
Когато си измисляме „морално обяснение“, за да не усещаме болка.
Когато избираме да защитим системата, вместо да признаем, че системата е ранена.
________________________________________
💬 А защо е по-лесно да виниш жертвата?
Защото тя ти напомня на собствената ти уязвимост.
На страха ти от това да си слаб, неразбран, различен.
И затова я отричаш. Унижаваш. Правиш я „виновна“.
Това е инстинкт. Но не е морал.
________________________________________
И тук идва истинският избор:
Да бъдеш човек, или функция на агресията.
________________________________________
📚 Фройд ни напомня, че цивилизацията потиска агресията – но не я изтрива.
Хана Арендт казва, че злото се случва, когато престанем да мислим и да чувстваме.
Юнг твърди, че онова, което не разпознаем в себе си, ще ни управлява отвътре.
А Камю питаше: Как живееш със себе си, когато вече си видял истината?
________________________________________
🛑 Това не е време за подигравки.
Не е време за колективна защита на роля, професия или титла.
Не е време за „виновен е“ в посока на най-слабия.
________________________________________
Това е време да се запитаме:
– Къде в мен живее това презрение?
– Кога започнах да вярвам, че силата оправдава всичко?
– И какъв бих бил аз… ако никой не ме спира?
________________________________________
Не всички полицаи са насилници.
Не всички санитари са безсърдечни.
Не всички тийнейджъри са „бокали“.
Но всеки човек, който получи власт без самопознание и отговорност,
може да се превърне в оръжие на нещо по-дълбоко.
На нещо мълчаливо. На нещо старо. На Сянката.
________________________________________
✊ И ако днес искаме справедливост, нека започнем оттам:
да видим Сянката в себе си,
за да не позволим тя да ръководи действията ни –
нито с юмрук,
нито с микрофон,
нито с коментар под нечий гроб.
________________________________________

24/12/2024

Предпразнични Приказни размисли.
Привет 😊
От есента не съм публикувала приказки и получих доста запитвания, защо хората харесали страницата ми не получават всяка седмица приказка върху, която да размишляват? Нямам конкретен отговор, освен да се оправдая с голямата си ангажираност, но не мисля, че това е извинение, което ме оправдава. ☹
Благодаря на всички, които ми писахте и проявявате интерес към психотерапевтичния метод „Приказкотерапия за възрастни“
Едно писмо обаче, много ме докосна и ще се опитам да Ви въвлека във него особено днес предпразнично. С идеята да държим цялото, а именно и Радостта и Тъгата да са винаги заедно.
Една млада дама ми изпрати писмо в което ме питаше дали с индивидуалните си клиенти и в психотерапевтичните групи работя с приказката „Малката кибритопродавачка“ от Ханс Кристиян Андерсен.
Ще бъда честна с всички Вас и ще Ви споделя, че има две приказки, с които и на мен самата ми е трудно да работя, разбира се, че го правя, но това далеч не означава, че ми е лесно. Двете приказки са:
„Малката кибритопродавачка“ от Ханс Кристиян Андерсен
И „Майчина сълза“ от Ангел Каралийчев.
Днес няма да се насочвам към приказката „Майчина сълза“, защото ми се иска да споделя нещо за приказката „Малката кибритопродавачка“
Това е авторска приказка написана в далечната 1845г., когато самият автор, който е един изключително емоционален и чувствителен човек не е бил оценен от своите сънародници, независимо, че вече е бил признат в много други държави особено в Германия. Има различни разсъждения, какво е провокирало написването на тази приказка и дали той не е останал сам на Коледните и Новогодишните празници, като не е бил поканен от жената в която е бил влюбен към него момент. Исторически той това никъде не го описва.
Много можем да разсъждаваме върху приказката дали трябва да я разглеждаме в буквалният смисъл, на това как една душа напуска физическото тяло или да помислим върху това, какво е да си сам на празници и да наблюдаваш споделената радост и любов на другите, както и каква е психичната болка в един такъм момент, която най-вероятно може да се сравни с една смърт. Както и да я погледнем обаче, приказката ни насочва и към едно конкретно нещо, а именно да бъдем състрадателни, да бъдем добри, да бъдем отзивчиви и да не сме егоистично насочени само към себе си и хората, които обичаме. Андерсен отваря погледа ни към социалната несправедливост, към бедността и безразличието на богатото общество към страданията на бедните. Но, той ни дава и искрицата Надежда, която можем да я видим в пламъка на кибритената клечка, която обаче е много кратка, може би колкото и самият наш човешки живот. Показва ни Светлината на мечтания свят, дава ни и Вярата за Спасение през образа на Бабата, символ в случая на Утеха, Любов и Спасение.
Коледата е вълшебство, Коледата е празника който създава любов между ближните. Всеки рано или късно разбира, че Дядо Коледа не съществува или поне не съществува по начина по който сме си го представяли като деца. Но, този мит за Дядо Коледа се създава от родителите за да вдъхнат Вярата в Чудото, Вярата в Любовта, Вярата, че когато правиш Добро ще бъдеш възнаграден. Джоузеф Камбъл казва, че мита за Дядо Коледа е свързване чрез Любов между родителите и децата. Това е мита за свързването между хората с Любов и Вяра.
Създавайте Коледа за ближните си, създавайте Коледа и за тези, които не познавате, но, които имат нужда от подкрепа и усещане за Любов.
Пожелавам Ви Светли, Споделени и Благословени празници!
❤️❤️❤️
https://chitanka.info/text/4826-malkata-kibritoprodavachka
Споделям и линк водещ към приказката за тези от Вас, които искат да я прочетат отново!

01/12/2024

От 28.11.24г. до 01.12.24г. в гр. София се проведе IV Национален Конгрес по Клинична Психология с Международно Участие. На този научен форум теория и практика се преплетоха така, че всеки участник имаше възможността да надгради своите умения и знания, които да приложи в кабинетa за психотерапевтична работа с клиентите си.
Аз имах честта и удоволствието да представя програмата за групова психотерапия по метода „Приказкотерапия за възрастни“.
Една авторска програма разработена през 2017г., която вече 7 години е в помощ на хората, които искат да извървят своят път на личностно израстване.
В приказките има герой и този герой трябва да върви по пътя, който може да го отведе в подземното царство или в горното царство, където ще се изправи пред множество предизвикателства и ще се среща с различни персонажи, животни или магьосници и магични предмети. Героят в приказката трябва да прави избори между доброто и злото и тези избори водят до различни пътища и съдбовни случвания. Несъзнавано, докато четем приказка, мит, легенда или просто гледаме филм човек се идентифицира с главният герой или с някой от другите герои. Това се случва и в терапевтичните групи, участниците несъзнавано се идентифицират с някой от героите, и когато тръгне дискусията, те споделят своите преживявания, виждания или дори реакции и модели на поведение в подобни и близки ситуации, до тези на героя от приказките. По този начин в групите за приказкотерапия се върви по пътя на Индивидуация, за която говори К.Г.Юнг. Индивидуацията е пътят, през който трябва да мине една личност, ако иска да се развива, това е път осеян с трудности и предизвикателства. Но, път водещ към вътрешен мир и себеосъществяване.

12/10/2024

Поредната Есенна Провокация 🙂

И днес Есенната ми провокация към Вас продължава с:
"Приказка за листопадното кралство"
Имало едно време, в едно далечно кралство, което било закътано дълбоко в горите, сред златисти листа и прохладен вятър. Това било Кралството на Листопада – земя, където дърветата се огръщали в дрехи от злато и мед всяка година по време на есента.
Всяка есен, дърветата в кралството започвали своето магическо танцуване. Листата им бавно се откъсвали и полетявали като крила на пеперуди, въртейки се във въздуха. Хората в това кралство вярвали, че листата, които падат, носят със себе си спомените на цялото лято – радостите, вълненията и дори съкровените тайни на горите.
Но тази есен не била като другите. Единственото дърво, което никога не губело листата си – Дървото на Времето – започнало да губи своята зеленина. Това било дървото, което пазело баланс между времето, сезоните и природата. Всяка есен се наблюдавало от всички, защото неговите листа били вечно зелени. Но сега, златист лист започнал да трепти на един от клоните му, а после – още един. Старите мъдреци на кралството не можели да си обяснят какво се случва.
В този момент, малко момиченце, което обичало да се разхожда сред дърветата и да разговаря с листата, чуло тих шепот. Това не бил обикновен шепот, а гласът на есента. "Дойде време за ново начало," прошепнала есента. "Дори най-дълговечните неща трябва понякога да се променят."
Момиченцето разбрало, че трябва да помогне на Кралството на Листопада да приеме промяната, защото дори когато нещо умира, на негово място винаги се ражда нещо ново. Така тя се отправила на пътешествие, за да открие как да спаси магията на есента и да помогне на всеки който иска да научи, че дори и най-трайните неща имат своя миг на преход.

Ако искате помислете върху някои от следните въпроси:

• Как възприемате промяната в живота си? – В приказката Дървото на Времето може да се възприеме, като символ на устойчивостта и непроменливостта, но дори и то трябва да се промени. Какво ви кара да се съпротивлявате на промените в собствения си живот? А какво ви кара да ги приемате?
• Кога последно сте изпитали момент на трансформация? – Както есента предвещава края на едно и началото на друго, така и ние преживяваме моменти на преход. Кога сте се чувствали така, сякаш завършвате една глава и започвате нова?
• Какво ви научава природата за живота? – В приказката природата играе ролята на мъдър учител. Какви уроци сте научили, наблюдавайки сезоните и промените в околната среда? Как природата влияе върху вашето мислене за времето и промяната?
• Как се справяте със загубата и приемате новото начало? – Листопадът е символ на загуба, но и на обновление. Как се справяте, когато нещо в живота ви приключи – било то работа, връзка или друг важен аспект? Как подготвяте себе си за новите начала?
• Какво е вашето „Дърво на Времето“? – Имате ли нещо в живота си, което смятате за непроменливо, но същевременно усещате, че е на път да претърпи трансформация? Какво е то и какво ви подсказва, че промяната наближава?
• Какво бихте оставили „да падне като листо“ в живота ви? – Както дърветата освобождават листата си, за да се подготвят за новия цикъл, така и ние трябва да се освободим от някои неща. Какво бихте „пуснали“ от своя живот, за да направите място за нови неща?

06/10/2024

Неделни върпсори за размисъл :)

Днес ми се иска да ви припопня една стара легенда, която може да провокира много въпроси и размисли.
В древни времена, фениксът бил могъща и красива птица, известна с безсмъртния си живот. След стотици години, когато животът му бил към края, фениксът се издигал в небето и изгарял в пламъци, само за да се възроди от собствената си пепел, млад и по-силен от всякога.
Позволете си в тази дъждовна неделя да помислите върху следните въпроси:
1. Кои са моментите, когато сте се почувствали като феникса – възродени и променени?
2. Кои са към днешна дата вътрешните Ви страхове или убеждения, които трябва да „изгорите“, за да направите място за ново начало?

09/09/2024

Време е за Приказна разходка :)

С есента идва и времето в което е добре човек да погледне навътре в себе си.
Днес ще споделя с Вас, че дойде и момента в който ще обявим стартирането на новите групи, които ще се потопят за 9 календарни месеца в своята приказна разходка.
С този различен подход всеки ще може да погледне навътре в себе си, за да получи отговорите на вечните въпроси:
 Кой съм аз?
 Кое е важно за мен?
 Защо това е така, а онова не е така?
 Защо допуснах точно тези хора в живота си?
 Защо постъпвам по този начин, а исках да е друг?
 Как да подобря общуването си с хората?
 Къде са вътрешните ми сили за успех?
Ако искаш всичко това и още много друго, то тогава си спомни, че приказките са част от миналото ни, етап от онази част на живота ни, когато някой друг ни ги е чел, и ние заслушани в гласа му неусетно сме се пренасяли в онзи вълшебен свят, където има красиви принцеси и принцове, майки и мащехи, бащи и разбойници, феи и вещици, омагьосани животни и земи, и т.н
Свят изпълнен с красота, трудност, страх, тъга и разочарование, а накрая винаги завършващ с поука.
Свят в който болката, страха и трудността се преодоляват и побеждават, а тъгата се трансформира в удовлетвореност и радост.
Предлагаме ви една приказна разходка, която ще бъде изпълнена с опознаване на вашата личност.
Пътешествие, което няма да е лесно, но пък предизвикателството да откриеш своята лична приказка, да знаеш кой герой си ти, кои герои допускаш до себе си, какъв път избираш и до колко си честен със самия себе си?
Избягваш ли трудностите или се бориш като героите в приказките, очакваш ли или търсиш принца/принцесата?
Боиш ли се или се бориш със змейове и вещици?
Използваш ли ума си и инстинктите си и чуваш ли своята интуиция?!
Това пътуване във вашия вътрешен свят, ще ви даде отговор, в кой етап от своята приказка сте и как да продължите да я пишете.
Не обещаваме, да е лесно, но със сигурност ще е удовлетворяващо и вярваме успешно за всеки един включил се в тази приказна разходка да открие себе си!
Групите които ще започнат приказната си разходка ще стартират онлайн от дата :
15.10.2024г. ; 16.10.2024г. Или 23.10.2024г.
Водещите на тази приказна разходка ще са :
Илияна Мавродиева - Психолог
Доц. Павлина Петкова
Включването в групата става след интервю (интервюто е безплатно).
Срещите ще са два пъти в месеца по 3-часа от 18ч. до 21ч. Продължителността ще е - 9 месеца.
Всеки включил се ще получи Сертификат за часовете участие в групата.
Таксата е 90лв. на среща.
За записване в групата моля пишете на email:
iliana_mav@abv.bg
След получаване на заявка ще се свържем с вас за определяне на дата и час за 30 минутно интервю.
 телефон за връзка : 0898566456 Илияна Мавродиева