Руми Боева - детски и семеен психолог

Home
Bulgaria
Varna
Руми Боева - детски и семеен психолог

Детско и семейно психологично консултиране и психотер

Моят професионалният път:

ОУ „Ангел Кънчев’’ – педагогически съветник
ПУ „Тодор Самодумов” – психолог
ДБТ Варна – психолог
Филиал Детски ясли, Община Варна – психолог

Моите професионални опитности:

Консултиране на деца:

• Проблемно поведение
• Промяна на неприемливи навици
• Повишаване уменията за учене
• Психосоматични заболявания

Консултиране на възрастни за справяне с психологически пробле

ми

• Групово –динамични тренинзи за успешно родителство
• Трудности в общуването и взаимоотношенията
• Тревожност, депресия, натрапливи мисли
• Нерешителност, раздразнителност, гняв и напрежение.

В практиката си използвам методите на ППТ, Психодрама, „Фокусирана към решения краткосрочна терапия“, игрова терапия, арт – терапия, приказко терапия. Участвала съм в различни проекти като психолог – консултант при работа с деца и учащи: проект, финансиран от Фондация “Отворено общество” – София – 2002 г. по програмите “Обществено здравеопазване” и “Рома”; проект – “Ромски културно информационен център” финансиран по програма ФАР; проект – ”Коя е моята посока?”, проект – “Бъди образован!”, проект – “Паркур-обществена ценност на младежите от Варна” към Община Варна, Дирекция “Младежки дейности и спорт”.

31/01/2024

ЗДравейте! Още един път искам да напомня за методът на проф. Борис Зиновиевич Драпкин - Мама Терапия .
Всяка любяща майка може самостойтелно да „заговорничи /внуши/” на своето дете и да му помогне да се справи с всеки проблем и даже с най-тежката болест. Майката за болното дете – това е лекарство по-силно от всякакви таблетки, прахчета и сиропи.
Така смята известният детски психиатър, проф. Борис Зиновиевич Драпкин, създателят на уникалния психотерапевтичен метод за лечение на детски недъзи „МАМА ТЕРАПИЯ”.
В арсенала на детския психоневролог няма много средства за въздействие върху детето: лекарства, хипноза, семейна, групова и игрова терапия. От тези методи дълго време се е ползвал и д-р Драпкин. И в същото време е търсил и други начини за влияние върху психиката на детето – по-ефективни, безопасни, по-широки като спектър на въздействие, съчетаващи в себе си елементи и от внушението, и от семейната терапия. И го открил – внушение чрез гласът на мама!
Ето така се родил нов психотерапевтичен метод. Той е изпробван върху хиляди пациенти и е патентован още през 2001 година, признат е от Руското общество на детските психиатри, преподава се в „Катедрата по детско-юношеска психиатрия, психотерапия и клинична психология”. В разработването на метода са използвани последните достижения на всички психоаналитични направления, разпространени днес на Запад, но по ефективност, методът на Драпкин ги превъзхожда, а като приложение е прост и икономичен!
Препоръки за щастие
Разбирайки, колко е необходим неговият метод на хиляди деца, проф.Драпкин с готовност споделя основните положения. Базовата програма, полезна за всеки, в това число и на здравите деца, се състои от четири блока. Фразите, които трябва да се произнасят не са случайни. Всяка дума е премислена и проверена, така че заменянето разместването им в изреченията не се препоръчва.
И така, 20-30 минути след като детето ви е заспало, майката сяда на неговото креватче с тескта в ръце и чете по три пъти всяка фраза. В началото за себе си, за да се запознае с нея, после мислено. Тези фрази трябва да се четат всеки ден. Колко дълго? 1-2 месеца... Тук всичко зависи от състоянието на детето. Нито високата температура, нито каквито и да било други прояви на болестни състояния у детето не се явяват противопоказания. Но ако самата майка не е във форма – ако е болна, напрегната, раздразнена – тогава сеансът е по-добре да не се провежда. В краен случай може да се проведе от бабата по майчина страна.
1 блок. Витаминът на майчината любов.
С помощта на тези думи майката излива своята любов към детето:
Аз много, много силно те обичам;
Ти си най-скъпото ми и родно нещо, което имам;
Ти си моя родна частичка, родна кръв;
Ние с тати много силно те обичаме.
2 блок. Физическото здраве.
Майката мислено си представя идеалният образ на своето дете. Тук е събрана /заключена/ цялата педиатрия:
Ти си силно, здраво, красиво дете, момченце/момиченце мое;
Ти се храниш добре и затова бързо растеш и се развиваш /тази фраза работипрекрасно. У детето се появява добър апетит/;
Ти имаш силно и здраво сърце, гърди, коремче /произтича пресичане на всички психосоматични заболявания – астма, сърдечни неврози, дискинезия на жлъчните пътища.../ ;
Ти се движиш леко и красиво /пресича всички двигателни нарушения/;
Ти си кален, рядко и малко боледуваш.
3 блок. Нервно-психично здраве.
Ти си спокойно момченце/момиченце;
Ти имаш хубави, здрави нерви;
Ти си търпелив, ти си добър, ти си общителен;
Ти си умно момче/момиче;
Твоята главичка се развива отлично, всичко разбираш и запомняш;
Ти винаги си в добро настроение и обичаш да се усмихваш /ограничаваме детските депресии и цяла група психически нарушения/;
Ти добре спиш /това внушение много бързо започва да действа/;
Ти заспиваш леко и бързо, ти сънуваш само хубави и добри сънища;
Ти си почиваш добре, когато спиш;
Говорът ти се развива добре и бързо.
4 блок. Емоционален ефект, пречистване от болестите /от народната медицина/.
Аз вземам и изхвърлям твоята болест и твоите трудности. /По-нататък майката назовава конкретните проблеми на детето/
Аз вземам и изхвърлям твоят лош сън /ако детето спи лошо/;
Аз вземам и изхвърлям твоите страшни сънища;
Аз вземам и изхвърлям твоята плачливост;
Аз вземам и изхвърлям твоята неохота за хранене;
Аз много, много силно те обичам – заключителната и най-важна фраза!
Най-важното е винаги да завършваме с уверението в безграничната ни майчина любов. Обърнете внимание: цялата програма е абсолютно позитивна, няма никакво НЕ, вие просто пробуждате в детето желание да бъде добро, щастливо, здраво и затвърждавате увереността му, че това е възможно.
С тези четири блока от фрази, майките могат да внушават на своите деца, без да се боят че ще им навредят, защото в тях има само позитивна постановка за добро развитие и самочувствие. За работа с тези блокове, на майката не е нужен лекарски контрол!"
Пълната статия можете да прочетете тук:
http://www.biberonbg.com/info/maichina_hipnoza.htm

18/01/2024

Споделям днес мисълта за деня от Михаил Иванов. Подкрепям изцяло това. Работата ми с деца и родители е доказала, че това е работеща практика.🙂
"Често зле разбраната обич от родителите е причина за нещастията в семейството. Всички родители трябва да знаят, че са длъжни да учат децата на това, че съществуват неумолими закони, на които всички – както децата така и възрастните – са длъжни да се подчиняват. „Но те плачат“ _ нека плачат. Те трябва да разберат, че всеки е длъжен да се подчинява на тези закони. Сега, щом детето заплаче, майката или бащата тутакси отстъпват. Е, край, така те ще отстъпват цял живот. Децата ще се отнасят зле с тях, ще ги превърнат в роби и нещастните ще бъдат родителите, защото са смесили обичта със слабостта. Плаче ли? Нека, така ще упражнява гласните си струни и в същото време ще разбере, че съществуват закони които трябва да уважава и спазва."
Благ божи ден!🙂

15/06/2023

Напоследък срещите с родители ме провокират да споделя мнение за „безплодните диалози“ родител-дете. Родителите се ядосват на разговорите с децата, защото те не водят доникъде. „Къде беше? – Навън“, „Какво правихте? – Нищо“. Родителите които се стремят да бъдат убедителни, разбират колко енергия им коства това. Обикновено майките споделят: „Говоря, обяснявам, убеждавам, но тя не ме чува. Тогава се разкрещявам за да ме чуе. Или след време ми казва – беше права мамо“. Децата често се съпротивляват при разговорите с родителите. Те негодуват когато им се дават съвети, критикуват ги. Чувстват, че родителите говорят прекалено много. Но нека си признаем колко малко едната страна слуша другата. Всъщност диалогът звучи като два монолога. Първият съдържа упреци и наставления, а вторият най-често опровержения и молби. Лошото в тези ситуации не произтича от липса на любов или интелигентност, а от липса на умения и уважение. Нека не забравяме, че детето не е в състояние да слуша никого, когато е обзето от силни емоции. То не може да приеме съвета, утехата или уместния укор. То просто иска да бъде разбрано. Иска да почувстваме какво става в душата му в този момент. Иска да е разбрано без да ни казва цялата истина какво точно изпитва. Това е като игра, в която ни разкрива малка част от преживяването си, която ни е нужна за да се досетим за останалото. Когато детето сподели: “Учителят по английски ме изгони от час, а не аз говорех и се смеех“, точно в този момент не бива да разпитваме за подробности, нито да даваме съвети. Излишно е дори нашето „съжалявам“. В такива моменти е достатъчно да слушаме с разбиране, активно да слушаме и просто да покажем, че разбираме обидата, неудобството, желанието за отмъщение. Силните детски преживявания няма да се претъпят ако кажем че не е хубаво да са изпитват такива чувства или ако се опитваме да убедим детето, че то няма основания да се чувства точно по този начин. Отпъждайки силните емоции, не можем да го избавим от тях. Те губят действителната си сила и острота само ако събеседникът ги приеме със съчувствие и разбиране. Искам да ви кажа, че тази максима е валидна и за възрастните. А какъв е „Новият код за общуване с децата“ - очаквай продължение .

29/05/2023

Безценно за родителите от Словото на Учителя
"Възпитанието на детето е в ръцете на майката. Каквото вложи майката в детето още през бременността, това е важното. После, след като се роди детето, по-трудно се възпитава. Затова казвам: Майките ще оправят света.
Майката във време на бременност може да вдъхне на детето разумност, интелигентност, да даде подтик на неговите чувства, да усили волята му. След раждането, връзката между майката и детето продължава, макар и по друг начин. Дете, което майка му не го е носила на ръце, губи нещо ценно. Има връзка между етерните двойници на майката и на детето. Затова детето не трябва да живее далеч от майка си най-малкото до 14-15 годишна възраст.
Това, което майката може да даде на детето си за една година, близките му и обкръжаващата среда не могат да му дадат и за двадесет години. Статистиката показва, че деца, расли до 20-годишната си възраст при любовта на родителите си, са по-благородни от онези, които са били лишени от родителска любов.
Законът е такъв: колкото повече боледуват децата, толкова любовта на родителите към тях е по-слаба. За да бъдеш здрав, любовта на майка ти трябва да прониква дълбоко в твоята душа.
Ако бащата и майката са мислили да вършат престъпление, синът, който се ражда, може да го извърши. Затова хората трябва да бъдат чисти, да имат чисти мисли и чувства. Щом човек храни една нечиста мисъл, тя може да се въплъти в детето.
Ти, като майка, като милваш детето си по главата, кажи: Да влязат в тебе Божествените мисли, да носиш Светлина на човечеството, да помагаш на по-слабите си братя, да влязат в тебе благородни чувства.
Който се отнася добре с растенията и животните, и с хората ще бъде внимателен. Това е моралът на Новата Култура. Майките трябва да научат детето, че Божественият Живот прониква в цялата Природа – в цветята, в дърветата, в мушичките и птичките – във всичко.
Докато детето вярва, че учителят не лъже, последният има авторитет. Усети ли, че учителят лъже, последният вече няма авторитет пред детето. Същото е и с родителите.
Никога не говорете в отрицателна форма: Не прави това, не прави зло! – а казвайте: Прави добро! – Вместо думите: Не лъжи! – кажи: Говори истината! Колкото по-малко говорите за отрицателните неща, толкова по-добре. Трябва да говорите за положителното.
Някой път даровитото дете, като замине отвъд, оттам помага и повдига по-малко даровитото на земята.
Един брат запита Учителя: Запазва ли се връзката между членовете на семейството в бъдещите преживявания?
Учителят отговори: Запазва се според Любовта, която съществува между тях.
[…]
(Педагогически въпроси – Изворът на Доброто, )

14/03/2023

Размисли на една майка…..
Раждаш го и започва тази безкрайна първа година - къпане, пране, повиване, ставане през нощта, болести, шишенца….Безкрайно!
И изведнъж, стана и тръгна……гу- агу…даже проговори…
Тези първи пет – седем години струва ти се никога няма да свършат: малко е , още е глупаво, забавно е, но колко нерви, колко търпение…. То винаги ще ходи в тази детска градина, винаги ще бъде дете на предучилищна възраст. И боледува, боледува…..
Първите училищни години също са страшно бавни – първи, втори, трети…седми. И все пак е малко и несръчно, безпомощно, несъобразително…..
И изведнъж! ….гледа ви от горе надолу, разговаря с тон на умствено превъзходство…
Огромния скок на живота, непостижимото ускорение.
Ненадейно, всичко е ненадейно! Успяваме да остареем, но не успяваме да съзряваме с възрастта. Кой ли е успял да ни внуши тази детска мисъл, че можем да се подготвим за живота?

24/02/2023

Ще се съгласите ли с мен, че:
Детето се държи само така както знае; ако знаеше друг начин то щеше да го използва. На родителя се пада да го научи - най-добре с личен пример.

07/12/2022

Да чуем какво казва Учителят? "Като не разбират законите на живота, майките и бащите се възхищават от децата си и ги наричат ангелчета. Ангелчета са те, но без крила. Като пораснат и се проявят, тогава родителите виждат заблуждението си. Има ангели на Земята, но те са рядко. На няколко хиляди деца едва едно от тях е ангел, който слиза на земята с определена мисия, да ръководи хората. Някои родители се възхищават от тънките вежди на децата си, от малката им устичка, от малките им ушички и т.н. Тъкмо тези белези говорят за неправилно развитие, за нещо лошо в характера. Родителите могат да не познават нито френология, физиогномия, астрология, обаче, искат ли да знаят, какви заложби носят децата им в себе си, ще се подават ли на новите педагогически методи, нека видят, обичат ли ги децата им. Това е първото условие за възпитание на детето. Ако детето обича родителите си, то влиза в положението им и цени всичко, каквото те правят за него. В това дете е събудено Божественото, то може да се възпитава. Не е ли събудено още Божественото в детето, то може да се дресира, но не и да се възпитава. Природата изпраща тези деца на земята при неблагоприятни условия, да чукат камъни, да копаят руди, да орат земята, за да изпитат горчивините на живота. На благородните и напреднали души природата дава по-благородни задачи.
Изобщо, природата възпитава своите деца с години, като прилага към тях различни методи, по-сурови и по-меки. Тя си служи с по-сурови методи, когато иска да смекчи характера им, да сломи тяхната упоритост. Не се възпитава лесно човек. Задачата на природата не е да унищожи човека, да го стрие на прах, но да го възпита. Някой човек и да го стриеш на прах, пак си запазва грубото, горчиво и люто естество. Пиперът и на прах да го стриеш, пак пипер си остава. По-лош става, но не по-добър. Ако го хвърлиш в очите на хората, голяма пакост причинява. Като се натъквате на някои лоши характери, на мъже или на жени, казвате: Ял ли си попарата на жена? Ял ли си попарата на мъж? Зависи, на каква жена, или на какъв мъж сте попаднали. Всички мъже и жени не са еднакви. Страшно е да попаднете в ръцете на човек, в когото Божественото съзнание още не е пробудено."
Учителят
"Новото възпитание", Младежки събори, София, 7 юли 1924 г.

08/11/2022

Идващите при мен родители най-често са с проблеми в поведението на детето. Скъпи родители, не се обвинявайте взаимно кой е виновен за тягостните ситуации във вашия дом. Именно в моментите на кризи децата се нуждаят от вашата подкрепа, а не от конфронтацията ви. „Но какво да направя, като изобщо не ме слуша когато му говоря, а и аз самата съм изпълнена със съмнения, угризения, страхове?” – питат обезверените и отчаяни майки. Това е въпросът на въпросите. Ако си го задавате, нищо не е загубено. Сега ще ви подам една идея. Първо поискайте да разберете себе си в тези ситуации
Отделете поне Три минути на ден за да се съсредоточите върху спомените от вашето детство, потопете се в тях. Споменът е мостчето към емпатията, началото на битието ви като друг. Ако ви е трудно с детето, ако чувствате, че не го разбирате
Три минути на ден отделете за спомена за себе си на същата възраст, в положение което е близко, подобно или сходно. Усилието няма да бъде напразно, може би ще намерите неочаквано решение.
Спомняте ли си? Ние с вас също сме живели там - в страната на детството. Там има големи и страшни великани. Един от тях се нарича Наказание. Когато наказвате, помислихте ли Защо наказвате. Не За какво, а защо? Този необичаен въпрос има два обичайни отговора: За да го отучите, За да го научите. Кой е вашият начин? При недостиг на любов самия живот става наказание, и тогава наказанието се търси като последен шанс за получаване на любов. Ние от своя страна можем да си мислим, че вниманието и любовта ни са недостатъчни или пък прекалени, а всъщност нещата са по-сложни: и излишъкът и недостатъкът почти винаги може да са налице едновременно, защото нашият емоционален език невинаги е разбираем за чувствата на детето. Наказанието наранява. Именно поради факта, че наранява, от него се очаква да действа ефикасно. Наясно сме, че не действа, защото имаме в дома си наранено дете, което ни отмъщава, вместо „да се поправя”. Децата ни имат същата способност да чувстват болката и обидата, както възрастните и цъфтят, когато ги третират с уважение и по достоен начин, също като нас.
А какво става с прякото внушение: „Ти си мързелив”, „От тебе нищо няма да излезе”. Когато оценявате, вие внушавате самооценка, налагате жизнена роля, амплоа на личността. В ролите на Родител и Съдия има принципна разлика. Родителите трябва да използват „науката за умерената похвала”.
Ето изскочи и още един великан – Трябва. Трябва– грешка, която е най-трудно да се избегне. През годините на моята практика отблизо се запознах с много хора, малки и големи, които:
НЕ спортуват, НЕ поздравяват, НЕ си мият зъбите, НЕ си подреждат стаята,
НЕ работят….И още колко много НЕ, само защото в детството им е Трябвало да правят или да не правят това. Актът на внушение не остава незабелязан. Внушението е вход към детската душа – откритостта към другия, способността да вярваш. Лошо е да си твърде внушаем, лошо е да си не внушаем. Къде е тайната?
Ние родителите желаем най-доброто за своето дете, желаем му само щастие. Но често не се получава. Защо ли ? Научаваме го на песнички, стихчета, четене, писане, танци, балет, езици…Но не го научаваме да търси, да губи, да вярва. Не го научаваме да мисли, да обича, да страда. Не го научаваме на хармония.
-„И нас не са ни учили, а ние колко постигнахме”. Не, сега живеем в различен свят…
Обучението в „Отговорно родителство” никога не свършва. На това се учим заедно с децата отново и отново.

14/09/2022

Предстои приема на децата в детски ясли/ градини, затова да поговорим за Адаптацията, как родителите могат да подпомогнат своето дете за по – лек адаптационен процес при постъпване в детско заведение. Преходът от дома към яслата/ градината е много деликатен момент за крехката психика на детето, ако не се подходи внимателно и с търпение, това може да доведе до изменения в психиката на детето - емоционална нестабилност, напрежение, агресивност! От многото важни фактори при адаптирането искам да се спра на един спорен – Дневния режим.
По същество дневният режим е система, която родителите налагат още в първите дни от живота на бебето и то без особени затруднения свиква с нея. Според привържениците на дневния режим, той дисциплинира децата, повишава тяхната дееспособност, въздейства положително на апетита и съня им, а също така създава сигурност и чувство за увереност от най-ранна възраст. Дневният режим помага на родителите, но и на детето да се справят по-лесно с ежедневието и да не пропускат важни за деня задачи.
Напоследък, не малък брой родители споделят, че предпочитат да се ръководят изцяло от нуждите на детето. Според тях децата трябва да имат възможността за свободен избор: на време за храна, сън и игри, като това, според тях ще доведе до изграждането на самостоятелност, самочувствие и отговорност у детето. Освен това, така се възпитава личния избор и възможността детето да планира само своето ежедневие, в обратния случай, децата се нуждаят от непрекъснат контрол от страна на възрастните, а това не би било от полза за възпитанието. Децата отгледани в семейство със свободен избор са по-импулсивни и нетърпеливи по типа на „не знам какво искам, но го искам веднага“. Поради това, че нямат опит с граници, тези деца имат затруднения в комуникацията с другите, което е резултат най-вече от липсата на възможност за съпреживяване с другия. Другите ги намират за по-особени и капризни, както и често се затрудняват в общуването си с тях поради изискването желанията им да бъдат удовлетворявани на момента.
Трудностите от прилагането на свободния избор, идват обаче с тръгването на детето на ясла или градина, където на практика няма как да бъде приложен. Моят опит и проведените анкети в детските заведения в които съм работила показват, че ако детето е прилагало същият или близък режим в дома до този на детското заведение, то се чувства по-спокойно и уверено в периода на адаптация.
Преди приема в детското заведение е препоръчително родителите да се запознаят с основни идеи за по-лека адаптация, с възрастовите особености на ранното детско развитие и възпитание. След проведени такива срещи, майките ми споделят, че се чувстват по-информирани и спокойни, постепенно осъзнават, че детето вече не е част от майка си, а отделно човешко същество, че съществува обективна реалност, която не е под техен контрол. Това което преди е отключвало страхът от раздяла с детето – този толкова специален психичен процес, сега е коментирано и обяснено и те са повече подготвени за раздялата с детето, което безспорно дава и повече спокойствие на детето и родителите у дома, след завръщане от детската ясла.
А и никак не е излишно да се направи профилактично психологическо изследване. Това подпомага превенцията на здравето – физическо и душевно. А също и процесите на социализация и адаптация в ранното детство. Ролята на диагностичните изследвания е много голяма и при т.н. '' гранични случаи'', деца в риск и свръхнадарени деца.

23/07/2022

Майката трябва да възпитава детето си още докато е в утробата й, а не след раждането. Там детето има всички условия за възприемане, а след раждането си то вече ще поиска условия за обработване на възприетото. Докато е бременна, тя трябва да гледа най-красиви и чисти места, да чете за свети и велики личности, които да са двигатели на нейната мисъл.

* * *

Родителите са само условие за дохождането на детето, а то всъщност се ражда от друго място.

* * *
Учителя

Address

Улица „Д-р Людвик Заменхоф“ 32
Varna
9000

Website

http://rumiboeva.bg/

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Руми Боева - детски и семеен психолог posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Practice

Send a message to Руми Боева - детски и семеен психолог:

Shortcuts

Want your practice to be the top-listed Clinic in Varna?