Десислава Георгиева - Психолог

Десислава Георгиева - Психолог Contact information, map and directions, contact form, opening hours, services, ratings, photos, videos and announcements from Десислава Георгиева - Психолог, Psychologist, Варна, Varna.

Психолог, Хипнотерапевт и Специализант в БАЕП (Българска Асоциация за Естествена Психотерапия)

📌 Психологично консултиране - онлайн и на живо във Варна

📩 Запазването на час става със съобщение.

Здравейте, мили хора ❤Първите две седмици през март практики няма да има. 🙏Ще ви очаквам след това на следните дати:17 м...
09/03/2026

Здравейте, мили хора ❤

Първите две седмици през март практики няма да има. 🙏

Ще ви очаквам след това на следните дати:

17 март - ВТОРНИК, 18:30-20:00ч
27 март - петък, 18:30-20:00ч

Добре сте дошли ❤

В началото на практиките започваме с кратки разговори и споделяне, продължаваме със соматични движения и работа с тялото. След това преминаваме към дихателни упражнения, водена медитация, звукотерапия, а накрая завършваме с любимите ми метафорични карти. И всичко това, за да постигнем пълно и дълбоко отпускане на умствено, физическо и психо-емоционално ниво.

📍 Място: зала Алуна, ул. Ген. Столипин 58 (.aluna)
👉 Цена за единично посещение: 20€

Запазването на място става със съобщение 💌

⚠️ Местата са ограничени.

Прегръдки,
Деси

Един от често срещаните митове за любовта е, че тя просто се случва … и или я има или я няма. Тази идея звучи романтично...
23/02/2026

Един от често срещаните митове за любовта е, че тя просто се случва … и или я има или я няма.
Тази идея звучи романтично и утешително, но всъщност описва по-скоро първоначалното влюбване, отколкото любовта като зряло човешко преживяване.
И макар именно влюбването да събира двама души, то съвсем не гарантира, че ще бъдат щастливи и завинаги заедно.

Тогава какво всъщност задържа хората един до друг?

Отговорът е любовта, но не любовта само и единствено като чувство, а и като действие, усилие и ежедневна практика. Защото, ако разчитаме любовта като чувство да я има от само себе си, е добре да си припомним, че чувствата по своята природа са променливи.
За сметка на това ангажираността и усилията са съзнателен избор, който правим всеки ден.

Преди обаче да решим в кого ще вложим най-ценните си ресурси, нашето време и енергия, е важно да вземем предвид някои съществени неща.

На първо място, това че се влюбваме в някого, не означава непременно, че той е подходящ партньор за дългосрочна връзка. С други думи, влюбването само по себе си не ни прави съвместими.

Вероятно повечето от нас могат да си спомнят връзка, в която са казвали, че обичат другия, но въпреки това са се чувствали нещастни.

Защо се получава така?

Любовта е емоционален процес, докато съвместимостта в голяма степен е логически.
Дългосрочните и здравословни отношения изискват нещо повече от силни чувства, за да устоят на времето и предизвикателствата на реалния живот.

Любовта, в съвременната й форма, е баланс между уважението към емоциите и чувствата ни и уважението към практическите измерения на живота. Колкото и силни чувства да изпитваме към един човек, сами по себе си те не са достатъчни, за да смекчат някои житейски обстоятелства или различия в ценностната ни система и т.н.

Възможно е да се влюбим в човек с цели в живота, които напълно противоречат на нашите, и с ценности, които фундаментално се сблъскват с нашето усещане за света.
Възможно е дори да се влюбим в човек, който не подкрепя нашето благополучие, спокойствие и щастие.
Може да звучи парадоксално, но е истина.

Когато избираме партньор, е важно да използваме не само сърцето си, но и ума си.
Да, естествено е да желаем човек, който кара сърцето ни да трепти, но също толкова важно е да бъдем наясно с неговите ценности, начина, по който се отнася към себе си и към другите, както и със способността му за отговорност, близост и уважение.

В романтичните връзки е нормално партньорите понякога да правят компромис със собствените си желания, време и удобство. Това е част от зрелостта.
Но когато жертваме самоуважението си, достойнството си, мечтите си и житейската си посока само за да бъдем с някого, това би означавало да се заличим в името на любовта. И в момента, в който го направим, губим и любовта, и себе си.

А една любовна връзка е добре да допълва нашата индивидуалност, вместо да я разрушава или обезличава.

Любовта не е приказка и е добре да не оформяме представите си за нея по историите за принцове и принцеси. Докато в приказките любовта е идеализирана, героите преодоляват препятствия, правят подвизи и накрая „живеят щастливо до края на дните си“, а историята приключва в момента на събирането им, в реалния живот любовта не съществува извън контекста на ежедневието.

За разлика от главните герои в приказките, истинските хора имаме истински проблеми, с които трябва да се справяме, а любовта не отменя тази реалност, нито я решава магически. Понякога дори стремежът да преследваме и поддържаме идеала си за любовта може да прави нещата още по-трудни за нас.

И все пак, прекрасно е да можем да направим всичко по силите си, за да сме с някого, но също толкова прекрасно е да познаваме и обичаме себе си дотолкова, че да можем да пуснем на свобода, преди някой от двамата да загуби себе си във връзката или, в най-добрия случай, да изгубим времето и на другия, и своето.

____________________________

Изображение: Sunset by Junghoo Lee

Предстояща терапевтична група във Варна - 12 март, 19:00 - 21:00ч ❤️Следващата група отново ще посветим на партньорските...
23/02/2026

Предстояща терапевтична група във Варна - 12 март, 19:00 - 21:00ч ❤️

Следващата група отново ще посветим на партньорските отношения, но този път ще работим преживелищно.

👉 Чрез терапевтични психотелесни опити ще търсим отговори на някои от следните въпроси:

Как разбирам партньорството?
Какво е за мен близостта в едни отношения?
Какви са моите (скрити) очаквания към човека до мен?
През какви роли взаимодействаме аз и партньора ми?
Как разбирам сигурността в една връзка?

👉 Тази група е подходяща за хора, които:

- имат партньор или са сами
- изпитват трудности в партньорски отношения
- попадат в повтарящи се сценарии (конфликти, дистанция, страх от близост, тревожна зависимост и др.)
- имат нужда от защитено, спокойно и неосъждащо пространство
- желаят да срещнат хора със сходни преживявания и въпроси
- се интересуват от личностно развитие и по-зрели взаимоотношения

Групата няма да се провежда под формата на лекция .
Това е внимателно водена, преживелищна група, в която всеки участник е равнопоставен, а разговорите се случват с уважение, конфиденциалност и грижа. 🙏

📌 Къде: гр.ВАРНА, бул. Христо Ботев 8
📆 Кога: 12 Март, от 19:00 до 21:00 ч
Такса / обмен: 25 euro (на място или по банков път)

Местата са ограничени до 8, а запазването става със съобщение или обаждане на посочените номера.

За контакти:

Десислава Георгиева - тел./вайбър ☎️ 0887 126 556
Димитър Димитров - тел./вайбър☎️ 0878731110

Линк към събитието ще откриете в коментар. 🔗

Здравей и добре дошъл в моето пространство! Благодаря ти, че си тук!Казвам се Десислава и съм психолог, хипнотерапевт, с...
19/02/2026

Здравей и добре дошъл в моето пространство! Благодаря ти, че си тук!

Казвам се Десислава и съм психолог, хипнотерапевт, специализант в БАЕП (Българска Асоциация за Естествена Психотерапия) и йога учител.

Интересът ми към психологията започна много рано, продължи да се засилва през годините и така чак до днес, когато мога да нарека това, което обичам, вдъхновява ме и ми носи смисъл, своя професия.

В личния си път съм преминала през години лична и групова психотерапия, които са ми помогнали да се справя с най-различни житейски предизвикателства и състояния, пред които Животът ме е изправял.

Имам личен опит с ПТСР (посттравматично стресово разстройство), дереализация и деперсонализация, паник атаки, генерализирана тревожност, депресия, ниска самооценка, съзависимост в отношенията, бърнаут и др.

В работата си вярвам в лечебната сила на терапевтичната връзка терапевт-клиент.
Вярвам също, че всяко предизвикателство, с което се сблъскваме, носи по-дълбок смисъл, отколкото рационалният ни ум може да побере.

Вярвам и че всяка трудност е покана за разширение, израстване и разгръщане на човешкия ни потенциал. Една възможност е да надраснем версията на себе си, която познаваме, и да изследваме нови и различни части от себе си, с които до момента не сме се срещали.

И не на последно място вярвам, че създаването на безопасно и подкрепящо пространство, в което човек може да се почувства видян, приет и подкрепен, е фундаментално важно, за да започне да сваля пласт по пласт от всичко онова, което не му служи, и така да си проправи път за свързване в дълбочина със себе си и с онова, което му е автентично и близко до душата.

С уважение,
Десислава Георгиева

За контакти и връзка с мен:

📞Tel. / viber: +359887631914
📧 Email: desislava.lkv@gmail.com
✍️IG:

Разочарованието от връзките, което немалко хора изпитват, често се преживява като доказателство, че нещо с партньора, ко...
18/02/2026

Разочарованието от връзките, което немалко хора изпитват, често се преживява като доказателство, че нещо с партньора, който сме избрали, не е ОК или пък с нас самите.
В такива моменти в главата ни се блъскат мисли, че партньорът ни изоставя, че сме сгрешили в избора си, че другият не ни обича достатъчно, че ние не сме достатъчно еди-какви си (добри, интересни, важни), за да получим конкретно отношение и т.н., и т.н.

Разочарованието и съмненията може да ни следват като сянка при всяка крачка, която партньорът прави встрани от нуждата, която имаме, а не е била удовлетворена.

И докато в началото на връзката е по-разбираемо да идеализираме другия, да го виждаме като свръхспециален, съвършен и като спасител, който най-после е пристигнал в живота ни, за да запълни всички наши липси и очаквания, то тази наша илюзия рязко бива отнета при първото разочарование - момента, в който партньорът ПРЕСТАВА да бъде идеален и се превръща в РЕАЛЕН човек. Е, или поне тогава започваме да го виждаме като такъв.

Това е моментът, в който осъзнаваме, че човекът до нас няма да ни избави от старите ни рани, а ДОРИ НАПРОТИВ - ще ни връща към тях, а с това осъзнаване често настъпва първата криза за двойката, която в психологически план бележи важен преход.

Какво означава това?

Че този етап от отношенията е възможност за узряване и порасване на партньорите (ако същите са готови да поемат 100% отговорност за собственото си изцеление).
И ако избегнем разочарованието, избягваме и реалната среща с другия.
И все пак, понякога хората могат с години да живеят до партньора си, без истински да го срещнат, защото фантазията е по-безопасна от реалността.

Какво се случва тогава?

Продължаваме да вярваме, че човекът до нас ще стане друг, ще бъде различен, „по-такъв“ или „по-онакъв“, защото ни е трудно да се срещнем с това, което виждаме, и с изводите, които ситуацията поражда за самите нас.
Вярваме, че ако положим още малко усилия, той ще се превърне в „подходящия“.
Но тези усилия понякога се оказват форма на бягство от това, което Е, и от човека, с когото СМЕ (освен ако не сме изговорили ясно очакванията си и другият не работи по посока промяна).

Когато започнем да виждаме партньора като отделен човек със собствен вътрешен свят, история, ограничения, страхове, нужди (различни от нашите в даден момент), се появява възможност за едно по-дълбоко разбиране.
Перспективата, че той прави най-доброто, на което е способен в дадения момент, не отменя болката, но може да смекчи усещането за лична обида и предателство.
Ако само си позволим да видим човека в неговата цялост, можем да направим ОСЪЗНАТ избор дали да останем с този човек или не (разбира се, тук е нужно да познаваме и себе си добре).

Тогава влюбването постепенно може да се превърне в любов, която е УСТОЙЧИВА и ЗРЯЛА.

Защо казвам ЗРЯЛА любов?

Защото зрялата любов изисква от нас да сме способни да понасяме противоречията в другия.
Да признаваме индивидуалността му.
Да държим в съзнанието си, че един и същ човек може да ни радва и да ни разочарова; да ни подкрепя и понякога да ни наранява; да ни прави щастливи, а в друг момент - тъжни.
Докато детската психика мисли в крайности (другият е добър ИЛИ лош, умен ИЛИ глупав и т.н.), зрелостта позволява съжителството на противоположности.

Зрялостта включва и това да приемем, че партньорът ни не съществува, за да удовлетворява всички наши потребности, и очакването да получим всичко от един човек неизбежно води до разочарование и натоварва връзката с непосилни очаквания.

В този смисъл разочарованието може да се превърне във врата към истинската и дълбока интимност.

В моментите на уязвимост и несъвършенство се появява възможността да бъдем видени като нормални хора със своите слабости и несъвършенства и да изпитаме обич, която не изисква да сме в най-добрата си светлина.

Затова следващия път, когато се разочаровате, помислете…

Различията ли разрушават връзката ни или трудността да ги понесем и осмислим?

Виждам ли партньора такъв, какъвто е, или се опитвам да го вместя във фантазията си за това какъв трябва да е?

Мога ли да използвам разочарованието, за да преценя дали тази връзка съответства на моите ценности и на нещата, които са ми важни в една връзка?

____________________

Изображение: Ocean by Pawel Kuczynski

Понякога си мислим, че за да се случи раздяла в една връзка, краят й трябва да е с гръм и трясък, провокиран от изневяра...
13/02/2026

Понякога си мислим, че за да се случи раздяла в една връзка, краят й трябва да е с гръм и трясък, провокиран от изневяра, тежък скандал, да има някаква голяма причина...

Но много по-често важните разговори, които „така и не проведохме“, понякога с години, са в основата на това една връзка да се разпадне. Просто процесът е по-бавен.

Кои са тези важни разговори?

Разговорът за това, че се чувстваме самотни във връзката, че не се чувстваме желани, че сме натрупали болка.
Че нещо между нас се е променило.
Че има неща, които ни тежат и не сме простили.
Че има думи, които не сме забравили, защото са ни наранили дълбоко.

В началото мълчим, защото не искаме да нараним другия, после - защото не искаме конфликт, а след време вече мълчим, защото не вярваме, че разговорът ще доведе до нещо хубаво.
Накрая мълчим просто ей така, по навик, защото вече сме повярвали, че няма смисъл и дистанцията помежду ни е станала огромна.

И все пак можем да стоим в такава връзка с години.

Но можем ли да кажем, че наистина обичаме някого, ако не можем да се отворим пред него?
Ако не можем да споделим дълбоките си преживявания, емоции и чувства?
Ако не можем да сме до болка откровени?

Можем ли да кажем, че наистина обичаме някого, ако ни е трудно да го изслушаме?
Ако омаловажаваме преживяванията му, защото са различни от нашите?
Ако оставаме в своя балон и своята представа за нещата, без да опитаме да направим крачка встрани и да допуснем, че срещу нас стои човек с тотално различна реалност и преживявания от нашите?

Не можем да искаме дълбока връзка и едновременно да избягваме трудните разговори.
А те, трудните разговори, са риск.
Изискват уязвимост, а уязвимостта означава да свалим бронята точно пред този, който има силата да ни нарани.

Ако искаме една връзка да съществува във времето и да присъстваме зряло в нея, от нас се изисква да развиваме психологическия капацитет да понасяме трудните разговори - със себе си и с другия. Това включва способността да останем в контакт дори когато изпитваме страх, срам и несигурност.

И да, понякога тези разговори помежду ни могат да прераснат в конфликт, но това е израз на ангажираността ни към връзката, докато мълчанието напротив, често говори за емоционална капитулация.

Затова може би един от най-важните въпроси, които можем да си зададем сега, е:

Има ли разговор, който отлагам?

Понякога един честен разговор не спасява връзката, но пък липсата му почти винаги започва да я разрушава.

______________________

Цитат от изображението: Джон Готман
Изображение: Alev Neto

Ако има нещо, което с времето започва да става болезнено ясно във всяка интимна връзка, то това са различията. Колкото и...
10/02/2026

Ако има нещо, което с времето започва да става болезнено ясно във всяка интимна връзка, то това са различията. Колкото и сходства да откриваме в началото, колкото и да ни се струва, че „мислим еднакво“ и „гледаме в една посока“, различията съществуват. И докато в началото на любовта тази различност често ни изглежда магнетична и привлекателна, то на по-късен етап нещата не стоят точно по този начин.

Един от големите парадокси, оказва се, е този, че това, което първоначално ни привлича, по-късно започва да ни дразни. Започваме да виждаме огромни количества от него. И онова, което ще определи дали връзката ще бъде устойчива във времето или ще се разпадне заради различията, е нашето умение да се променяме във връзката, както и да толерираме различността.

Да се замислим.

Можем ли да проявяваме гъвкавост и да си „взимаме“ от другия?
Можем ли да интегрираме в себе си части, които сме отхвърлили и потиснали, и които виждаме в човека до нас?

Една близка връзка ни предлага възможност за промяна, но от друга страна има неща, които не може да промени.
Има различия в отношенията ни с другия, които е нужно да признаем, приемем и да спрем с опитите да ги променяме.

За съжаление много разочарования се раждат от първоначалната надежда, че другият…ще стане друг.
Всеки от нас е комплект от различни качества, недостатъци, вярвания, модели на поведение и т.н., и т.н.
И понякога си мисля, че ако в началото на една връзка можем да погледнем човека до нас и да кажем ДА на това, което Е, с презумпцията, че ще остане такова, каквото Е, колко ли неща биха били по-различни?
Колко ли главоболия и недоволство бихме си спестили след това?

Всеки иска да бъде с някого, с когото си подхожда. Да е точният човек.
Но да си подхождаме с някого не е толкова свързано с това да намерим друг, който мисли като нас, действа като нас, харесва същите неща и има същите цели и мечти като нашите, колкото с това как и дали позволяваме на различията помежду ни да съществуват заедно, да се допълват и да ни обогатяват.

И преди да кажете „ама всички различия ли трябва да се приемат“, ще отговоря с „НЕ“.
Някои различия са признак за несъвместимост.
Ако влизате в една връзка, знаейки, че имате фундаментални разминавания в нуждите и разбиранията по важни въпроси, не влизайте във връзката с надеждата, че някой ще промени мнението си. Това не би било честно нито към вас, нито към него.
Е, ако това все пак се случи, то би било бонус.
Но преди всичко е нужно да знаем кои са нещата, които са ни важни и които търсим в едни отношения.
Да знаем кои сме, с кое можем да се съгласим и без кое не можем да живеем.
Оттам нататък нещата стават една идея по-лесни.

Ако не те беше страх да останеш сам - би ли избрал същия човек в живота си?Една от най-важните ни задачи в този живот е ...
08/02/2026

Ако не те беше страх да останеш сам - би ли избрал същия човек в живота си?

Една от най-важните ни задачи в този живот е да изградим добра, качествена връзка със себе си.
Да умеем да разпознаваме как се чувстваме, от какво имаме нужда, в какво вярваме и какви са ценностите ни.
Какво ни пали, вълнува, зарежда и ни носи смисъл.
Кое Е за нас, но също толкова важно - кое НЕ Е.

Защото ако на самите нас не ни е добре с това кои сме, няма как да ни е добре и с другия.

Ако ние не можем да се погрижим за себе си и да си осигурим нужното, ще натоварим с тази нелека задача човека до себе си.
Ще чакаме другия да ни накара да се чувстваме щастливи и удовлетворени.
Ще очакваме да ни дава това, което самите ние не можем да си дадем, а това е пагубно за връзките.

Спасението е тежка роля за всеки партньор.
И другият човек почти винаги усеща, дори и само подсъзнателно, когато гледаме на него като на спасение.
И колкото по-нуждаещи изглеждаме, толкова по-голяма е вероятността да го отблъснем.

И още нещо - АКО самотата ни плаши, изборът ни за партньор ще бъде воден от въпроса “Кой ме иска” вместо “С кого АЗ искам да споделя живота си?”
Има огромна разлика между двете.
В първия случай избираме от страх да не останем сами.
Във втория избираме от място на вътрешна яснота и зрялост.

Затова един от първите уроци в любовта е да се научим да бъдем приятна компания сами за себе си.
Да се превърнем в сигурния възрастен, от когото имаме нужда, вместо единствено да се оглеждаме в другия.

Когато имаме тази вътрешна опора, не търсим болезнено и на всяка цена близостта.
Не ни плаши и когато другият се отдръпне от нас.
Когато зейне пространството помежду ни и ни е трудно да се срещнем, ние вече имаме към КОГО да се обърнем - онази вътрешна, стабилна част в нас, която ВИНАГИ е там, независимо кой друг Е.
Имаме и към КАКВО да се обърнем - когато сме опознали себе си и сме разбрали какво ни зарежда, можем да черпим ресурс от това - от нещата, които обичаме да правим.
Не влизаме в поведения да умилостивяваме, да се нагаждаме, да обвиняваме и да привличаме зорлем човека към себе си.
Напротив, можем да оставим пространството помежду ни да диша.

Когато имаме собствен живот и добра връзка със себе си, отношенията се превръщат в ИЗБОР, не в зависимост.
Тогава не сме водени от страха да не останем извън връзка, а от желанието да бъдем в ТОЧНАТА ЗА НАС връзка.
Започваме неизбежно да разбираме, че качеството на отношенията ни с другите минава през качеството на връзката, която имаме със себе си.
И не на последно място - че парадоксално, но истинската, дълбоката близост изисква здравословна доза самостоятелност.

Малките неща, които правим в началото на една връзка, не губят значението си с времето. Дори напротив – стават ОЩЕ ПО-ВА...
05/02/2026

Малките неща, които правим в началото на една връзка, не губят значението си с времето. Дори напротив – стават ОЩЕ ПО-ВАЖНИ. И това, вярвам, е нещо, над което си струва да се замислим.

Връзките в днешно време изглеждат толкова крехки и сякаш се държат на конец, защото вече се изискват много повече усилия и осъзнато присъствие в тях.
Искаме да бъдем щастливи, да имаме близост, страст, емоционална връзка, добър сексуален живот, качествена комуникация - все неща, които в миналото не са били водещи, защото фокусът е бил върху оцеляването и продължаването на рода.

Днес все по-често казваме „не се получи“ или „любовта си отиде“, но зад тези думи нерядко стои едно мързеливо отношение към връзката и липса на реална отговорност и ангажираност от страна на двамата партньори.

Защо се получава така?

Може би защото в нас, съзнателно или не, живее вярване, че любовта ПРОСТО СЕ СЛУЧВА и живее от САМОСЕБЕ СИ.
Че трябва да е някакво непрекъснато вдъхновение, лекота, разбирателство, пеперуди и т.н., и ако не е това - край.
Сякаш или я има, или я няма.
Но ако очакваме това в отношенията си - почти сигурно е, че ще се разочароваме.
Защото любовта НЕ Е МЯСТО, на което ВИНАГИ се чувстваме добре.

Всяка връзка има своите нужди, цикли, кризи, периоди на застой и периоди на разцъфтяване.
Моменти на приближаване и отдръпване.
Във всяка връзка често има и ДИСКОМФОРТ, понякога дори много дискомфорт.
Другият активира нашите рани, показва ни слепите ни петна, държи огледало пред части от нас, които бихме предпочели да не виждаме, и за много от нас е трудно да останем с това, да го видим и да го преработим.

Най-големият парадокс е, че сме склонни да полагаме усилия и да търсим решения в най-различни ситуации и сфери от живота ни, но когато има проблем във връзката ни с другия, нещата често не стоят по този начин.

Ако вложим дори малка част от вниманието, старанието и креативността, които влагаме в професията си, в клиентите си или в социалните си роли, И в партньора си - връзките ни биха изглеждали съвсем различно.
Разделите ще са по-малко. Неудовлетворението ни ще намалее, защото ще има обмен.
Ще влагаме повече от себе си, а когато влагаме в нещо - започваме да държим още повече на него. Става ни важно.

Ако само започнехме да гледаме толкова внимателно в другия, колкото гледаме в телефоните си?

Ако само осъзнаехме, че партньорството е като един жив организъм, създаден от двама души, който има нужда от обгрижване точно както едно малко дете има нужда… може би това би променило много неща.

Повечето от нас не са научени как се поддържа любов в дългосрочен план. Не сме го видяли като модел. Не знаем какво да приложим в настоящите си връзки, за да направим така, че да ги има, но освен това и да работят, да са удовлетворяващи и да процъфтяват във времето. Но това се учи. И всичко започва с един прост въпрос:

Ако погледна действията си, а не думите си - какъв избор направих днес за връзката си?

______________

Изображение: Hannah Forward on Pinterest

Когато се свързваме с някого с желание да започнем връзка, почти всички (съзнателно или не) искаме едно и също - ДА ПОЛУ...
03/02/2026

Когато се свързваме с някого с желание да започнем връзка, почти всички (съзнателно или не) искаме едно и също - ДА ПОЛУЧИМ НАЙ-ДОБРОТО от другия. Топлината, близостта, подкрепата, усещането, че не сме сами. И в същото време искаме да сме сигурни, че никога няма да бъдем излъгани, наранени, прецакани.
Нещо като връзка без риск и любов с гаранция за щастие.

Само че в подхода си към отношенията пропускаме нещо много важно.

Ако искаме да изживеем дълбочина с един човек, рано или късно ще трябва да се съгласим с нещо трудно - че този човек може да ни нарани.
Че може да сбърка.
Че може връзката да не продължи вечно.

И ако искаме истинска близост, основана на автентичност, уязвимост, свързване и близост, трябва предварително да се съгласим с плашещата вероятност, че може да не излезем сухи и непокътнати.

С това искам да кажа, че изначално отношенията ни с другите не съществуват без доза риск.

Нещо, което много често правим, е да влезем с единия крак във връзка, а с другия да стоим нащрек и да се пазим.
Да чакаме човека отсреща да прави крачки към нас, да крием уязвимостта си, да не се отваряме прекалено много и т.н, за да не ни боли след това.
Но докато хипербдително се пазим от болка, се пазим и от любовта.

Чувала съм хора да казват:
„Ако е правилният човек за мен, няма да ме нарани.“

Реалността обаче е друга.
И правилните за нас хора понякога ни нараняват, но не защото са лоши, а защото са просто хора със своите ограничения, слепи петна, страхове, несъзнавани реакции и минало.
Дори най-подходящият партньор може да ни срещне с нашите рани.
И въпросът не е дали ще ни нарани, а дали ще поеме отговорност за болката, която причинява.
Дали ще можем отново да се свържем въпреки трудностите.
Дали ще можем заедно да преминем отвъд тях и да се срещнем по-различни и променени към по-добро.

Защото ако една връзка не ни променя, вероятно тя не носи и дълбочина.
И ако след бурята оставаме същите, най-вероятно сме се отдалечили, вместо да сме направили крачка по-близо един към друг.

Най-хубавото на връзките е, че всяка истинска и дълбока връзка има потенциала да ни отнема илюзиите и да ни носи доза истина. И точно това ги прави колкото плашещи… толкова и ценни.

Защо тогава искаме гаранции в любовта? Защо се пазим?

Често зад желанието никога да не бъдем наранени всъщност стои ЛИПСАТА НА ДОВЕРИЕ, че ще можем да се справим, ако ни наранят.
Но зрялата близост не идва с обещание, че няма да ни боли.
Зрялата близост изисква ДА ОБЕЩАЕМ ПРЕД СЕБЕ СИ, че няма да се изоставим, КОГАТО и АКО ни заболи.

Истинската, дълбоката любов, тази, в която можем да се отдадем, да се отворим и да получим, се случва тогава, когато можем да се покажем такива, каквито сме, дори когато няма обещание за вечност и щастие.
Когато знаем, че можем да понесем края й, ако се наложи, без да го превръщаме в доказателство, че изборът ни да се доверим е бил грешка.

Защо е важно да разгледаме темата за нервната ни система в контекста на партньорските отношения?Защото човешката нервна ...
31/01/2026

Защо е важно да разгледаме темата за нервната ни система в контекста на партньорските отношения?

Защото човешката нервна система е социална по своята природа. Още от раждането ни тя се формира и калибрира в контакт с друга нервна система - най-първо с майката, а после с други хора след раждането.

Чрез процеса на ко-регулация (когато получаваме подкрепа и успокоение от друг човек) постепенно с времето се учим да развиваме и собствените си умения за саморегулация.

След това, вече като възрастни, нашата нервна система продължава постоянно да взаимодейства с хората около нас и това влияе както на емоциите ни, така и на физиологията ни.

Как се случва това взаимодействие?

Освен вербално, ние комуникираме чрез огледални неврони в мозъка.

Огледалните неврони ни помагат да разбираме намеренията и емоциите на другите.

Например, усмивката на друг човек може да активира мозъчни зони, свързани с положителни емоции, а регистрирането на стрес или страх - зони, свързани с напрежение или тревожност.

Ако амигдалата ни (центъра на страха) „реши“, че има заплаха, симпатиковата система активира стресови реакции - сърцебиене, напрежение, ускорено дишане (борба или бягство). Парасимпатиковата система може да предизвика замръзване и блокиране на реакцията.
Но ако сигналите сочат безопасност, тялото се отпуска, дишането се нормализира, чувстваме спокойствие и свързаност.

И всичко това се случва много бързо - преди да има някаква мисъл, тялото ни вече е реагирало и е регистрирало опасността или безопасността.

Може би се питате кои са факторите, които ще определят дали спокойният партньор ще повлияе нервния със спокойствие или нервния партньор ще зарази спокойния с напрежението си?

Някои от най-важните фактори са доколко умеем да се грижим за себе си, да разпознаваме собствените си емоции и преживявания и се разграничаваме от партньора си.

Доколко сме се научили да бъдем устойчиви и да се саморегулираме емоционално.

Доколко можем да поддържаме здравословно ниво на емпатия, без да поемаме състоянието на другия човек.

Доколко е голям нашия „прозорец на толерантност“ към усещанията, които другия провокира у нас, без да преминаваме в състояние на хипервъзбуда или тревожност, или да се изключваме и дисоциираме.

Сега можете да си представите, ако живеем в среда с човек, с когото не се чувстваме спокойни и в безопасност.
Ако живеем с човек, около когото тялото ни се свива и ставаме тревожни.
Ако често усещаме, че ни е трудно да се отпуснем и да проявяваме себе си автентично.
Ако живеем в отношения, в които липсва реципрочност...

В такива ситуации нервната ни система постоянно ще реагира като сигнализира опасност, а това може да ни прави напрегнати, неспокойни и емоционално изтощени с времето.

И още нещо интересно, за което ще пиша в следващ пост.

Много голяма роля в начинът, по който ще реагираме на партньора си, играе стилът на привързване, който сме изградили в ранното си детство (тревожен, избягващ, дезорганизиран и сигурен стил на привързаност).
Той определя как търсим близост, кога се чувстваме в безопасност, колко лесно се отпускаме и колко можем да сме уязвими в отношенията.

Дали ще се свързваме спокойно и уверено или ще преживяваме тревожност, страх от отхвърляне, дистанциране и нужда от контрол - всичко това има пряка връзка с начина, по който нервната ни система обработва сигналите от другия.

Здравейте, приятели 🙏Графикът за месец Февруари е тук! Практиките отново ще са 4, разпределени в три петъка и една сряда...
31/01/2026

Здравейте, приятели 🙏

Графикът за месец Февруари е тук! Практиките отново ще са 4, разпределени в три петъка и една сряда. Ето кои са датите:

6 февруари - петък, 18:30-20:00ч
13 февруари - петък, 18:30-20:00ч
18 февруари - СРЯДА, 18:30-20:00ч
27 февруари - петък, 18:30-20:00ч

В началото на практиките започваме с кратки разговори и споделяне, продължаваме със соматични движения и работа с тялото. След това преминаваме към дихателни упражнения, водена медитация, звукотерапия, а накрая завършваме с любимите ми метафорични карти. И всичко това, за да постигнем пълно и дълбоко отпускане на умствено, физическо и психо-емоционално ниво.

Добре дошли сте! ❤

📍 Място: зала Алуна, ул. Ген. Столипин 58 (.aluna)
👉 Цена за единично посещение: 20€

Запазването на място става със съобщение 💌

⚠️ Местата са ограничени.

Прегръдки,
Деси

Address

Варна
Varna
9000

Opening Hours

Monday 09:00 - 17:00
Tuesday 09:00 - 18:00
Wednesday 09:00 - 18:00
Thursday 09:00 - 18:00
Friday 09:00 - 18:00

Website

https://linktr.ee/psychologywithdesy

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Десислава Георгиева - Психолог posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Practice

Send a message to Десислава Георгиева - Психолог:

Share

Share on Facebook Share on Twitter Share on LinkedIn
Share on Pinterest Share on Reddit Share via Email
Share on WhatsApp Share on Instagram Share on Telegram

Category