07/03/2024
ВРЪЗКИ И ОБЩУВАНЕ
Хората имат необходимост да общуват помежду си. Когато общуването е между ПОДОБНИ има резонанс, сходство, в мисли, идеи, вярвания, каузи, стремежи и т.н. Общуването между подобните е лесно, активно, градивно. Получава се шанс и годности за постигане на общи цели, желания, планиране на общи преживявания и успехи, развитие. Подобните подкрепят, когато искаме да постигнем нещо в професионален план, умеят заедно да държат баланса при страх от провал, знаят как да преживяват успеха в заедност. Подобни могат да бъдат родителите, приятелите, групите по интереси.
При общуването между КОЛЕГИ има психична синхроничност (случване) - усеща се като екзалтни, еднопосочни емоции, едновременни желания, общи мисли, общи интереси и цели в името на обща кауза – свободата, любовта, родината, творчеството, спорта, науката. На тази основа групите се свързват в силни екипи с високи цели. В тези колективи синхроничност може да се получи само, когато състоянието на групата е балансирано - има равнопоставеност, уважение, дисциплина, толерантност. Участниците притежават умения за общуване, което означава, всеки има собствено мнение, разбиране за нещата и го защитава, но позволява свободата на другите да имат свое мнение, да го изкажат, да го поддържат и защитават. Всеки развива своята теза, извежда доводи и аргументи в нейна защита, докато всички се убедят и обединят около едно еднакво за всички мнение постигнато в процес на дискурс. С благоприятен тон и силни аргументи да се достигне до едно общо решение. Няма “гледай си работата, аз искам така, ще ме спреш ли”, няма стремежи за разцепване на групата, поради различни идеи, обратно, има стремежи към баланс и синхрон в името на общата кауза.
Общуването между ВИСШЕСТОЯЩИ, АВТОРИТЕТИ, ВРЪСТНИЦИ, РАВНИ, СЪКВАРТИРАНТИ, СЪСЕДИ, СЪУЧЕНИЦИ и др. е трудно. Може да има, може да няма подобни един на друг хора и съответно хармонични отношения. Тази група не е избираема. Тя се случва поради ОБСТОЯТЕЛСТВАТА – квалификация, длъжност, конюнктура, необходимост. Когато се случи човек да е на работа на подходящо за него място (подходящо училище, квартира и пр.), това води до началническа позиция – той се чувства спокоен и в равновесие. Ако се случи да започне работа на неподходящо за него място, това води до робска позиция – стои в напрежение и чувства необходимост непрекъснато да се доказва, или защитава. В този случай е важно човек да си даде сметка: Какво искам? Защо съм тук? За какво ми е това? До какво ще доведе? Какво ще удовлетвори? Какъв е смисълът (мотивацията)? Какъв е рискът? Струва ли си? Каква е цената? Когато си отговори на тези въпроси, това улеснява общуването. Създават се правила и страните се съобразяват с тях.
Общуването между НАЧАЛНИЦИ и ПОДЧИНЕНИ е най-трудно. Целта на началника е фирмата да оцелее на пазара – има риск, има разходи, печалба, които трябва да осигурява. Въведени са строго регламентирани правила. В тях се отразяват правата и задълженията на страните. Важна е концепцията, оценката и ДОЗАТА на всяка от страните. Доколко началникът ще изисква, за да постигне своите цели и доколко подчиненият е готов да дава, за да постигне той, подчиненият, своите цели.
При общуването между ПРИЯТЕЛИ има психична интимност и най-голяма доза хармония и баланс. В приятеля срещаш своята душа, поведение, мисли, ценности, преживявания. Чувстваш се в баланс – уверен, спокоен, свободен. Има доверие, близост, яснота, споделяне, наслада. Знаеш приятелят какво харесва, какво очаква, какво може да се случи. Заедно отивате на купон и ви е хубаво. Еднакво се радвате на природата и това усилва емоциите двойно. Може да има конфликти, студени дни, но силно свързаните хора са готови да си окажат помощ, дори да е трудно, без непременно да търсят благодарност. Приятелите избираме много внимателно по поведение, мотивация, като разговаряме и питаме, защо постъпват така, или иначе, какви са намеренията им - пари, с**с, познанство (компания), приятелство. В приятелската връзка не се правят компромиси при общуването. Тук има разбиране, толерантност, напасване. При конфликт (различие в гледните точки) двете страни разговарят, има взаимни отстъпки до постигане на съгласие, чрез избор на трета, обща гледна точка. Много често към психичната интимност се добавя романтичната интимност. Получава се пълно любовно случване. За сериозна връзка по-добрият вариант е първо да се развие приятелство, за да се напасне двойката, после да дойде романтичната връзка.
При общуване между РОДИТЕЛИ и ДЕЦА диалогът е труден. Децата не разбират позицията на родителите. Докато са малки, те не разбират защо родителите излизат и ги изоставят, когато отиват на работа. Юношите не разбират защо не им разрешават да ходят на купони, да закъсняват. Децата идеализират нещата поради липса на достатъчно опит. Освен това, всяко поколение технологично е пет стъпки преди родителите си, затова има нехаресване, неслучване. Когато се изчака, децата да добият повече опитност, тогава се случва взаимно опрощаване. Лесно се прощава между хора от едно поколение, с равни опитности, те могат да се разберат. При различните поколения трябва да се изчаква. Годностите и времето дават възможност да разберем постъпките си.
Защо имаме необходимост от общуване помежду си. Акцентът всъщност е поставен върху обмена на енергии. При общуването се създават различни видове връзки – приятелски, професионални, емоционални, с**суални, интелектуални, които активират различните енергии. Какво се случва по време на общуването, как другият ни въздейства - усилва, намалява, изчерпва или завихря нашата енергия и коя – духовна, умствена, любовна, страстна. Върху енергиите може да се въздейства със силата на ума посредством мислите. Доказано е, че мислите са вълни, които могат да бъдат предавани директно, чрез думи и от разстояние. На 28 март 2014 беше извършен първият експеримент в историята, в който двама души споделиха съзнателна мисъл по пряк начин между мозък и мозък (brain to brain). Неврологът Карлес Грау, професор и научен съветник на компанията STARLAB, и физикът и математик Джулио Руфини, на компанията STARLAB и Neuroelectrics от Барселона комуникираха с мозъка си от разстояние 7800 километра, единият в Индия, другият във Франция. В този случай предаваната дума беше "здравей". Въпреки този интересен напредък, учените все още са далеч от разработването на широко разпространена, ефективна и безопасна технология за директна мозъчна комуникация.
В социалните платформи и други форми на виртуална връзка обаче ние усещаме въздействието на емоциите и чувствата, дори да не са насочени директно към нас. Не случайно предпочитаме да се свързваме с подобните, споделящи нашите представи, идеи и размисли, като се стремим да запазим връзката, доколкото успяваме да управляваме обмена на енергии, ако разбираме изобщо, за какво става въпрос, какво даваме и какво получаваме в една връзка, макар от разстояние.
Дарина Трайкова, психолог-психотерапевт
