https://www.facebook.com/238478476326604/

Виргиния Василева- детски психолог, психотерапевт, Улица Пловдив, Varna (2026)

17/04/2026

Написах това преди 7 години.
Музата е голямото ми дете

16/04/2026

Понякога хората казват: „Е, ти просто имаш късмет – с работата, с партньора, с децата, с приятелите... и т.н.…“.
Така изглежда отвън успелият, щастливият човек. Този, който живее с лекота. Но в тези думи често има една дълбока пропусната истина.
„Късметът“, който виждаме отвън, често е само върхът на айсберга. Под него стои невидима, но дълбока вътрешна работа. Стоят дългите вътрешни разговори със себе си, безсънните нощи на съмненията, решенията, промяната в нагласите, стереотипите, вярванията, убежденията и светоусещането. Стои способността да се учим от грешките си, да преосмисляме убежденията и опита си, да избираме отново и отново – по-съзнателно, по-отговорно, по-близо до себе си.

Стои смелостта да останеш в трудното, вместо да се откажеш и да избягаш. Да се запиташ „Какво зависи от мен?“ и да потърсиш честния отговор.

Когато виждаме нечий „късмет“, може би виждаме и резултат от много вътрешна работа, която не се показва на витрината. Работа, която не винаги е лека, но е дълбоко трансформираща.

И ако днес ти се струва, че при другите е просто „късмет“ – може би това е покана да погледнеш и към своя път. Малките избори, които правиш всеки ден. Начинът, по който говориш със себе си. Начинът, по който мислиш за себе си. Посоката, в която решаваш да растеш. Отговорността, която си готов да поемеш. Енергията, която завихряш около себе си...

Късметът понякога идва… когато започнем да се срещаме със себе си по-честно и с повече грижа. 💛

15/04/2026

Днес бях на гости на 2.г клас в СУ "П. Р. Славейков" гр. Варна.
Будни, умни, любознателни деца, които ме заредиха с въпросите и разсъжденията си.
Поводът на гостуването беше Месецът на детската книга. Прочетох им "Командировката на мама". Темата: Тъгата и как да се справим с нея. Как да приемем емоцията, но да не й позволим да остава задълго в нас. Защото времето е ценно за игри, за приятелства и за забавления.
Помогнах си с няколко материала:
Табло за суперсилите срещу тъгата,
Работен лист за справяне с тъгата,
Картичка със стратегии/ стъпки за справяне с тъгата (картичката може да се ползва като книгоразделител или подложка).
По идея на прекрасния им класен ръководител г-жа Костадинова, включихме малко психомоторика и пантомима - децата преживяха стратегиите, посочени в книжката и в картичките през тялото си. Така ще ги запомнят и надявам се, приложат при нужда.
Разбира се, говорехме и за децата със специални потребности, за Карин дом и за суперсилите във всеки от нас.

Благодаря на г-жа Костадинова за поканата и съдействието!

13/04/2026

🌷✨ Честито Възкресение Христово! ✨🌷

В този светъл ден ви пожелавам топлина в сърцата, спокойствие в домовете и много усмивки – както за малките, така и за големите.

Нека празникът донесе на децата усещане за сигурност, обич и радост от малките неща – боядисаното яйце, семейната прегръдка, споделените мигове. А на вас, родители, пожелавам търпение, вдъхновение и вяра, че най-ценният подарък за всяко дете е присъствието и любовта ви.

Нека Великден ни напомни, че след всяка трудност идва ново начало – по-светло, по-тихо и по-добро.

С обич и грижа към вас и вашите деца 💛

03/04/2026

Днес отбелязваме Деня на психолога — ден, в който не просто почитаме една професия, а докосваме сърцето на нейното призвание.

Да бъдеш психолог е като да бъдеш лекар на невидимото — там, където раните не кървят, но болят дълбоко и оставят следи в ежедневието и изборите. Там, където точните думи и мълчанието са лечение. Психологът държи пулса на човешката душа така, както педиатърът държи малката ръка на дете — с грижа, внимание в детайла и с безусловна отговорност.

В света на детската психология това призвание е още по-фино. Детският психолог е преводач на езика на сълзите, на страховете без име, на смеха, който крие тревогите. Той е мост между детето и неговия вътрешен свят. Между детето и онези, които го обичат, но не знаят как да му помогнат в труден момент. Детският психолог е онзи тих пристан, в който едно малко сърце се учи отново да вярва и да не спира да обича и да мечтае.

Психологът съпреживява и върви редом с кризата на клиента. Влиза внимателно в чуждите светове, без да нарушава тяхната цялост, и помага на човека да открие собствената си сила, там където преди е имало само болка и неяснота.
Това не е просто работа с работно време и условия на труд. Това е изкуството да влезеш в огъня на човешката драма и да извадиш човекът не само невредим, но и подсилен с нови гледни точки, с нов смисъл и посока за растеж.
И, не, не е лека професия. Но е от онези професии, които сами те избират... Защото както казваше светлата душа на проф. Павел Александров, "вече си се запалил". Защото психологията е като тютюнопушенето, "започнеш ли веднъж, няма отказване".

Това е професия на тишината и присъствието. На топлината, която се усеща в погледа, във въздуха и в пространството на кабинета.

Днес благодарим на всички психолози за смелостта да се срещат с човешката уязвимост, за силата да я превръщат в изцеление и за сърцето и отговорността, които влагат във всяка среща.
Скъпи колеги, бъдете светлина и сила, и нека професията ни ви носи удовлетворение!

Честит Ден на психолога 🤍

03/04/2026

📢Рядка възможност за семейства на деца с Неврологични и Ортопедични проблеми: Попитайте експертите - среща със специалисти от световна класа във Варна. С възможност за безплатна консултация - във Варна пристигат:

✅Проф. д-р Мемет Йозек, детска неврохирургия
✅Проф. Салих Марангоз, детска ортопедия
✅Фатих Ерол, физиотерапия и рехабилитация

📅 17-18 април 2026 в Карин дом – Варна
Всеки родител иска само най-доброто за своето дете – особено когато става въпрос за здраве!

🎯На 17-18 април, семейства от България ще имат рядката възможност да се срещнат с един от най-добрите специалисти по детска неврохирургия в света – проф. Мемет Йозек от болница Acibadem Altunizade в Истанбул. С повече от 40 години опит и над 600 операции годишно, проф. Йозек е посветил кариерата си на лечението на най-сложните неврологични състояния в детска възраст.

Заедно с него, във Варна пристигат детският ортопед проф. Салих Марангоз и физиотерапевтът Фатих Ерол – всички те част от мултидисциплинарен експертен екип, лекуващ малки пациенти от цял свят.

❓Как семейства от България могат да се срещнат с тримата специалисти?

👉 Интерактивна среща за родители - ще има възможност и за въпроси към специалистите.
📅 18 април | 13:00 ч.
По време на срещата, родителите ще могат да научат повече за:
•Ранните признаци на неврологични и ортопедични проблеми при децата
•Кога е необходима консултация със специалист
•Съвременни възможности за лечение при състояния като ДЦП, спина бифида и други вродени заболявания

👉 Безплатни индивидуални консултации
📅 17–18 април
Родители, които се интересуват от второ мнение или от възможностите за лечение в Acibadem Турция, могат да се запишат за индивидуални безплатни консултации с проф. Мемет Йозек (детска неврохирургия) или проф. Салих Марангоз (детска ортопедия).

Консултациите са подходящи за деца със състояния като:
•Детска церебрална парализа и спастичност
•Епилепсия, изискваща хирургично лечение
•Мозъчни и гръбначни тумори
•Вродени аномалии, вкл. краниосиностоза, спина бифида, хидроцефалия
•Вродени и придобити ортопедични проблеми

Участието е безплатно, с предварително записване на:
📞 +90 549 812 33 01
✉ bulgaria@acibadem.com
📍 гр. Варна бул. "Цар Освободител" 86А

02/04/2026

2 април
Международен ден на детската книга.

Освен прозорец към света, детските книжки могат да бъдат ценен инструмент за подкрепа на детето в трудни житейски ситуации.
Намиране на приятели, тревожност в нова среда, командировка на родител, медицинска интервенция, страх от отхвърляне, справяне с тъга и страх, развитие на ценности и добродетели са част от темите, по които може да помогнат книжките от поредица "Карин, Слончо и суперсилите"

Книжките се продават с изцяло благотворителна цел и подкрепят терапията на деца със специални нужди в Карин дом.

Линк за поръчки ще сложа в коментар.

02/04/2026

Терапията на деца с аутизъм.

5 важни момента от практиката.

Вече 17-та година работя с деца с разстройства от аутистичния спектър. През това време се промени статистиката, промениха се и предлаганите услуги.
Едно нещо остава и не се променя, поне засега.
Аутизмът не е болест, която може да се излекува.
За 17 години не видях нито едно дете с аутизъм, което да се е "излекувало". Да, това е огромната тежест и болка, която това състояние носи в семействата. Този факт стиска за гърлото,тежи в стомаха и властва над безсънните нощи на майки и татковци, разделя семейства и предопределя съдби... Всичко това кара семействата да търсят алтернативни методи, да пръскат много пари, да правят кампании...
Така ми се иска след всичко това да видя поне едно излекувано дете...
Но виждам нещо много по-жестоко - изгубеното ценно време и ресурси за качествена, редовна и адекватна терапия.
Аутизмът е състояние, което изисква системен, последователен и смислен подход. Само по този начин ежедневието става по-поносимо, а способностите на детето се развиват в пълния си към момента потенциал.

Ето 5 ключови принципа, които правят разликата:

1. Включване на цялото семейство.
Терапията не се случва само в кабинета. Най-силните резултати идват, когато семейството е активен участник. Семейно-медиираните терапии дават възможност на родителите да прилагат стратегии в ежедневието – по време на хранене, игра, разходка.
Ключово е и наличието на адекватна обратна връзка между специалистите и семейството – ясна, конкретна и навременна.

2. Терапия, основаваща се на доказателства.
Изборът на подход не трябва да се води от „мода“, а от научни данни. Доказателствено базираните методи гарантират, че детето получава интервенция с реален потенциал за развитие.

3. Поведенчески терапии и алтернативна комуникация.
Поведенческите подходи (като ABA и производните му) остават сред най-добре изследваните и ефективни. Те подпомагат изграждането на умения и намаляването на предизвикателното поведение.
Когато вербалната комуникация е затруднена, алтернативните средства са ключови – системи като PECS и приложения като Cboard дават на детето „глас“ и възможност да изразява нуждите си.

4. Индивидуален подход към всяко дете.
Няма две еднакви деца с аутизъм. Това означава, че терапията трябва да бъде адаптирана спрямо нивото на развитие, интересите, силните страни и предизвикателствата на конкретното дете. „Един модел за всички“ не работи.

5. Ранна интервенция и последователност.
Колкото по-рано започне терапията, толкова по-голям е шансът за значим напредък. Отлагането на срещата със специалист и чуденето "то ще го израсте" не помагат.
Също толкова важно е постоянството – малките стъпки, повтаряни всеки ден, водят до големи резултати.

В крайна сметка терапията не е просто набор от техники – тя е процес на изграждане на връзка, доверие и смислено развитие.

01/04/2026

Част 2 Как да развиваме търпение у малките деца.
Ето я обещаната авторска техника, която използвам от години в кабинета. Прилагам я и вкъщи с децата.
Децата не обичат да чакат. Обикновено те искат всичко да се случва сега и на момента, да получават желаното и да не се редуват. Поддадем ли се на тяхното темпо, рискуваме да имат много затруднения в адаптацията към детска среда, а в дългосрочен план и в живота. Всеки успешен опит да ги научим да чакат, да отлагат удовлетворяването на желанията си и да се редуват в игрите е стъпка към успеха в живота. Редица изследвания доказват, че по-щастливи и успешни възрастни са тези, които като деца са умеели да чакат търпеливо.

Една от техниките, които си измислих през годините работа с деца е "Бавната костенурка".
Взимам любима за детето играчка, която предполага обща игра (строене, редене на пъзел, вгнездяване на мозайка и т.н.) и започваме да се редуваме в поставянето на елементите. Аз обаче започвам много да се бавя, когато е мой ред... :) Напр., протягам бавно ръката си към количката, която ще пускам по пистата или редя моето парче пъзел баааавно, баааавно, прозявам се и казвам на детето "днес аз съм бавна костенурка" и се смеем. Продължаваме така. Ако детето се изнерви от темпото ми, отново казвам "не забравяй, днес съм бавната костенурка. Ти виждал ли си костенурка? Тя не може да е бърза, нали?" и отново обръщам всичко на шега. С по-големи деца, над 4 понякога казвам "не съм си изпила кафето. Нали знаеш, че големите понякога пием кафе. Затова сега съм бавната костенурка. Не ми се сърди."
И така си се редуваме и изчакваме баааавно и славно :)
Веднъж щом въведете Бавната костенурка в ежедневието си, можете да бъдете Бавна костенурка докато сервирате любим десерт или подавате дистанционното, докато пътувате към площадката или в много други ситуации по ваша преценка и според нуждата.
Ще се радвам, ако опитате вкъщи и споделите в коментар как ви се получава. И най-важното - как се приема тази техника от децата ;)
🐢 🐢 🐢 🐢 🐢

Благодаря на всички, на които обещах техниката, че ме изчакаха! ;)
Винаги изпълнявам обещания, но понякога музата ми за писане не следва логичния ми ритъм. Някои публикации изпреварват други, или пък има някои отдавна насрочени...
Точно тази дооооста се забави ;)
Но, нали съм Бааавната костенурка

27/03/2026

💛 Възпитание чрез свързване, не чрез контрол

Все по-често чуваме: „Аз съм родителят – ти ще слушаш.“
Но тази позиция носи скрито послание – власт вместо връзка. А там, където има власт, често няма истинско разбиране.

Децата се нуждаят от дълбока емоционална връзка. От това да бъдат чути, видени и приети.

Когато възпитаваме чрез контрол, ние учим детето да се подчинява – но не и да мисли, да усеща и да избира.
Когато възпитаваме чрез свързване, ние изграждаме доверие – основата, върху която детето естествено избира да ни следва.

✨ Днешното поколение деца е различно.
То е по-свободолюбиво, по-чувствително към неавтентичност и по-смело в изразяването си.
То не приема авторитет „по подразбиране“ – то го търси чрез отношение.

Децата имат естествен стремеж да се свързват с авторитети. Те търсят фигури, на които да се възхищават, да подражават, да вярват.
Въпросът е: ще бъдем ли ние тези хора?

💬 Когато общуваме с уважение, когато обясняваме, вместо да налагаме, когато сме емоционално налични –
ние ставаме не просто родители, а вътрешен компас за детето.

Контролът може да донесе моментно послушание.
Но свързването изгражда нещо много по-ценно – доверие, самоувереност и здрава връзка, която остава за цял живот.

Когато възпитаваме от позицията „аз имам тежестта да те оформя“, а "ти имаш тежестта да ме слушаш" правим нещата сложни и за себе си, и за детето.
Свързването е онази лекота, с която децата ни следват и се вслушват в нашите напътствия не защото ни се подчиняват,а защото взаимно се уважаваме, ценим и си имаме доверие.
Разбира се, не казвам да пуснем всяка форма на контрол. Ние сме родители и ще моделираме някои важни теми, касаещи безопасността и здравословното израстване. Но не можем да очакваме, че само контролът ще ни бъде достатъчен...
Добрата връзка между дете и родител е мястото, където детето усеща:
👉 „Аз съм до теб. Виждам те. Чувам те. Ние вървим заедно.“

Защото най-силното влияние не идва от контрола, а от връзката. 💛

В коментар под публикацията ще сложа линк към Карти за сближаване - семейната игра, която създадох за родители с деца от 5 до 15 години.
Всеки, закупил картите получава безплатен Наръчник със съвети “Как да насърчаваме децата да споделят с нас”.
🧩 “10 съвета как да се свързваме, общуваме и играем с детето докато вършим домакинска работа, шофираме и др.”
И инструкция за допълнителна, лесно приложима игра “ЗаЕдно сме позитивни” - как да откриваме положителното и красивото чрез вълшебството на българските думи.
Вярвам, че тези четири инструмента са добра подкрепа за по-дълбоко емоционално свързване между дете и родител.

https://kartizasblijavane1.convertbuilder.com/

26/03/2026

🧠 Детето не е бял лист

Понякога родителите, с които работя очакват да им издам някакви тайни стратегии, с чието прилагане детето да стане такова или такова...
Да, техники има. Да, стратегии има. Но, те са подкрепящи, те са моделиращи на повърхността. Те подпомагат ежедневието ни с децата. Помагат ни да въвеждаме по -лесно правила или да подобряваме общуването с детето си, или пък да стимулираме децата да споделят...
Понякога чувам фразата „детето е като бял лист – каквото напишеш, това ще стане“. И улавям очакването да променя изначално детето...
Скъпи родители,
истината е много по-дълбока… и много по-красива.

Детето не идва на този свят като празно пространство, в което ние да моделираме едни или други характерови черти, заложби, интереси и ресурси...
Детето се ражда със своя темперамент, вродена чувствителност, емоционален свят, силни и слаби страни, естествени заложби и наклонности.
Още в първите седмици от живота на бебето можем да видим различията – едни деца са по-наблюдателни, други – по-активни, трети – по-чувствителни към света около тях.

🌱 Всяко дете носи в себе си потенциал за развитие.
Нашата роля като родители не е да „пишем“ върху него, а да го разчитаме.
Да откриваме какво има там.
Да създаваме среда, в която това, което е заложено, може да се развие с пълния си потенциал.

Когато се опитваме да моделираме детето според собствените си очаквания, често пропускаме най-ценното – неговата автентичност.
А именно тя е основата на здравата личност.

💛 Родителството не е контрол, то е свързване.
Родителството не е оформяне по калъп, а процес на опознаване.
Изисква търпение, присъствие и способност да приемем детето такова, каквото е – не такова, каквото ни се иска да бъде.

✨ Привилегия е да отглеждаш личност.
Не просто да възпитаваш, а да бъдеш свидетел на това как един уникален човек се разгръща пред очите ти.
Да подкрепяш, без да подменяш.
Да водиш, без да доминираш.

Разбира се, ние участваме в процеса на формиране на личността като среда, която създаваме, като модел, който задаваме, като вътрешен глас и вътрешна мотивация, които формираме... И всяко усилие, особено в ранното детство дава своите резултати.
Но не бива да очакваме да превърнем в пианист, дете, родено със заложби за футболист. Не можем да направим чувствителното дете пълен непукист. Нито да създадем от бъдещия тенисист - писател...

Най-големият подарък, който можем да дадем на детето си, е не перфектното възпитание,
а усещането, че е видяно, прието и разбрано.

Усещането, че е обичано такова, каквото е!

В подобна почва, най-доброто от него със сигурност ще разцъфне :)

#детскипсихолог #родителство #осъзнатородителство #деца #психология

24/03/2026

Рубрика "Защо децата?...
Част 2. "Защото децата трябва да скучаят?"

Като специалист и като родител ми прави впечатление, че в съвременния свят, когато детето каже, че му е скучно, много родители инстинктивно се втурват да „поправят“ ситуацията – бързат да предлагат игра, моментално зарязват личните си ангажименти, пускат филм или дават телефон.
Аз самата като майка също съм попадала в този капан...
От обич. От желание да се помогне на детето. От стремеж да запълваме времето им... От модерното състезание да сме добри, по-добри и "най-добри" родители...
Всъщност, скуката не е проблем – тя е важен елемент в процеса на израстване и развитие. Лишавайки детето от възможността да скучае, ние го лишаваме от възможността да развива себе си и способностите си.

🧠 Какво всъщност се случва, когато детето скучае?

Скуката е момент, в който мозъкът си „почива“ от външни стимули и започва да търси вътрешни. Именно тогава се активират ключови процеси:

🌱 Развитие на въображението.
Когато няма готово забавление, детето започва да го създава само. Събужда се творческият гений у детето.

🧩 Самостоятелно мислене и решаване на проблеми.
„Какво да правя сега?“ е първата стъпка към креативността, изобретателността и намирането на оригинални решения.

💛 Емоционална устойчивост.
Детето се учи да понася лек дискомфорт, без веднага да търси външно „облекчение“.

🎯 Вътрешна мотивация.
Появява се желание за действие, което идва отвътре, а не е наложено отвън.

📌 Изследванията в детската психология показват, че децата, които имат време без структурирани дейности, развиват по-добри умения за саморегулация, креативност и адаптивност.

💬 Какво да правим, когато детето каже: „Скучно ми е“?

Вместо да „спасяваме“ ситуацията, можем да подкрепим процеса:

✔️ Назовете и приемете чувството.
„Разбирам, че ти е скучно. Понякога това се случва на всеки от нас...“

✔️ Не бързайте да предлагате решение.
Дайте пространство за размисъл, в което детето само да намери идея.

✔️ Върнете отговорността към него.
Не е Ваша отговорност да забавлявате и ангажирате детето постоянно. Здравословното развитие изисква време и пространство за поемане на тази отговорност от самото дете.
„Какво мислиш, че би могло да ти стане интересно сега?“ е примерен насочващ въпрос, който в крайна сметка оставя топката в полето на детето.

✔️ Подайте лека насока (ако е нужно).
„Имаш много играчки/материали – чудя се какво ново би могъл да измислиш с тях.“

✔️ Бъдете спокойни.
Скуката не вреди. Тя е част от здравото развитие.

⚠️ Какво да избягваме?

❌ Постоянно забавление и запълване на всяка минута.
Това със сигурност не е полезно за детето в дългосрочен план.
❌ Екрани като първо решение.
По този начин учим детето на пасивно консуматорско поведение и решения чрез високи дози допамин.
❌ Послания като „Не трябва да ти е скучно“.
Скуката не е лоша. Едни от най-добрите идеи в човешката история са се появили именно в момент на слука.

💛 Важно послание към родителите:

В свят, пълен със стимули, скуката е ценен подарък – тя дава на детето шанс да се срещне със себе си, да открие интересите си и да изгради вътрешния си свят.

Понякога най-доброто, което можем да направим като родители, е… да не правим нищо :) .

И ако тези аргументи дотук не са ви достатъчни, помислете - когато бяхте деца, запълваха ли възрастните около вас времето ви, или скуката раждаше идеи?
Ще се радвам да споделите Вашето мнение и опит в коментар.

Да вярваме, че детето ще намери своя път към играта е висша форма на доверие в способностите и качествата му. 🌿

Виргиния Василева- детски психолог, психотерапевт

17/04/2026

16/04/2026

15/04/2026

13/04/2026

03/04/2026

03/04/2026

02/04/2026

02/04/2026

01/04/2026

27/03/2026

26/03/2026

24/03/2026

Address

Telephone

Website

Alerts

Contact The Practice

Shortcuts

Share

Category